Спиране на строеж при неспазени отстояния и надвишена височина

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

София, 17.03.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 февруари две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 5318 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

По касационна жалба, подадена от В. Х. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 279 от 24.07.2023 г. по гр.д.№ 280/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което, след частична отмяна на решение №1 от 10.01.2023г. по гр.д.491/2021г. на Пещерски районен съд, е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъде осъдена З. С. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения й недвижим имот: вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв. ***по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. Пазарджик като преустанови извършването на строително монтажни работи /СМР/ на местото на премахнатата вече вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл.Пазарджик.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради превратно прилагане на чл. 109 ЗС и неправилно прилагане на чл. 50 ЗС, за нарушение на съдопроизводствените правила, защото не са анализирани част от доказателствата, някои от тях са само преразказани без да се правят изводи от тях, а при анализа на други доказателства е вложен смисъл, какъвто те не установяват. Направено е оплакване и за необоснованост на формираните правни изводи относно предпоставките за прилагане на защитата по чл. 109 ЗС. По същество поддържа, че предприемането на строителство в нарушение на нормативно установените отстояния е неоснователно действия, което пречи на собственика на близко стоящата сграда, по отношение на която не са спазени тези отстояния да ползва пълноценно имота си, че тези норми са установени с оглед нормалното ослънчаване, осветяемост и проветряване на имота и за осигуряване на екологични стандарти на живот, а неспазването им не е оправдано, включително и от гледна точка на приложението на чл. 50 ЗС.

Ответницата по касация оспорва касационната жалба. Счита, че дори при неспазено отстояние ищеца следва да докаже как това му пречи да упражнява правото си на собственост, защото не винаги при неспазени строителни правила и норми има пречене. Твърди, че доводите на ищцата за неспазени отстоянията са недоказани, защото изводите на експертите са различни в зависимост от това как ще приемат, че се изчислява височината на сграда с наклон на покрива и двускатен покрив. Дори да има незначителни отклонения от нормативно установените отстояния, не се създава увреждане и не се пречи на ищцата да ползва имота си. Оспорва и твърдението, че с построяването на сградата ще се засенчи вилата на ищцата, защото не е доказано, че ще се нарушава ослънчаването на сградата на ищцата предвид денивилацията и разположението на двете сгради. По същество пледира и за това, че както в административното право, следва да се приложи принципа на съразмерност на въздействието, като в случая това означава, че ищцата не следва да се счита освободен от задължението да докаже вредното въздействие и че то е по-голямо от обикновеното, както и в какво се изразява точно преченето.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните два взаимно свързани правни въпроса, които са включен в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд: 1.Длъжен ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва пречене, в случаите, в които неоснователните действия се изразяват в извършване на строителство в нарушение на строителните правила и норми, въвеждащи изисквания за минимални отстояния от съседни сгради? 2.В случаите на незаконност на строителство в съседен имот /съседна сграда/, изразяващо се в нарушение на изискванията за минимално изискуемите отстояния, съгласно приложимите правила и норми за строителство, трябва ли ищецът да доказва как бъдещата сграда би му пречила или е достатъчно да докаже, че строителните книжа и започнатото в съответствие с тях строителство предвиждат намалени отстояния“.

В мотивите по т.3 от ТР № № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. ОСГК на ВКС се прие, че „понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем“. Един от посочените примери е „когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение“. Нормативно предвидените отстояния между сградите в зависимост от вида и характера на застрояване, населеното место и други критерии са установени с императивни правни норми в общ интерес, за да се предотврати прекомерна гъстота на застрояването, за да се осигури нормално осигуряване на светлина, огряване от слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях. Пряката връзка между разположението на сградите спрямо посочите на света, разстоянието между тях и огряването от слънцето е нормативно дефинирано в пар.5, т.28 ЗУТ – ослънчяването, естествената осветеност се осигуряват чрез разположението на сградите и разстоянията между тях. Строителните правила и норми за отстояние са конкретизирани в нормите на ЗУТ и са доразвито нормативно в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /НПНУОВТУЗ/. Определените цифрови стойности и положения в нормативните актове са съобразени с посочените изисквания за огряване от слънцето, осветеност от дневна светлина, проветряемост на сградите, осигуряване на нормален достъп до тях, с оглед нормалното им ползване според предназначението им. Нарушението на тези норми съставлява неоснователно действие. Когато неспазването на нормативно установените отстояния и норми за височина е по отношение на конкретен съседен имот /сграда/ и то не е в рамките на допустимата грешка при измерването /по см. на чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /, това смущаване или пречи на собственика на този съседен имот да упражнява правото си на собственост по предназначение, защото води до намаляване на огряването от слънцето или засенчване, ако строежа от към благоприятните посочи /изток, юг, запад/, намалява осветяемостта на имота и проветряването му, може да затруднява достъпа до него. В производство по чл. 109 ЗС е достатъчно ищецът да докаже неспазване на нормите за отстояние /извън допустимата грешка при измерването/ по отношение на неговия имот. При наличието на такива изрични законови норми, не е в компетентността на вещо лице или на съда да преценява, че в конкретния случай, въпреки нарушението на тези норми, не се нарушавала нормалната осветеност на съседния имот. /Решение № 197 от 29.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2019 г., I г. о./ В тежест на ответника е да установи, че е строил в съответствие с благоустройствените норми и спазвайки забраната на чл. 50 ЗС да не създава пречки за използване на съседния имот, които са по-големи от обикновено. Кои пречки са по-големи от обикновеното се определя от нормативно установените строителни правила и норми, които запълват съдържанието на общата норма на чл. 50 ЗС. Когато тези норми се отнасят до изисквания за отстояние при застрояване, касаещи имота на ищеца по иск по чл. 109 ЗС, а не са технически изисквания, например за документиране процеса на строителство, неспазването им по отношение имота на ищеца установява смущаване или пречене за ползването му по предназначение. Текстът на чл. 50 ЗС е приложими както за собственици на съседни поземлени имоти, така и за собственици на самостоятелни обекти, построени в рамките на един поземлен имот. /Решение № 123 от 4.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2018 г., I г. о./

По втория въпрос съдебната практика - Решение № 625 от 3.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2009 г., I г. о. приема, че негаторната защита е допустима и когато нарушението на собствеността е породено от извършване на незаконен строеж, когато незаконността и нетърпимостта се изразява в неспазване на техническите и градоустройствени изисквания, като в този случай собственикът има право да иска както да бъде премахнат, ако създаденото състояние въздейства противоправно върху неговата вещ, така и когато създава сериозна опасност нарушението да настъпи за в бъдеще, за да бъде то предотвратено, без да се изчаква да бъде извършено реалното посегателство върху вещта.

Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК относно приетото от въззивния съд, че щом не е реализирано строителството, не може да се изследва дали са спазени отстоянията и дали ще има засенчване на съседната сграда и, че преченето е следвало да се докаже от ищцата, а не е достатъчно установяването само на неспазването на отстоянията по одобрените строителни книжа. Тези изводи, свеждащи се до това, че трябва да се изчака изграждането на незаконен строеж, който засяга правото на собственост на ищеца, за да се иска премахването му иск по чл. 109 ЗС, освен че противоречат на посочената съдебна практика, са и нелогични.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Ищцата и две други лица се легитимират като собственик на вилна сграда № ***, изградена в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В. П.“, община Б. на основание наследство и давност /н.а. № 92,т.1/1990 г./ и въз основа на отстъпено и реализирано право на строеж, видно от удостоверение №7 от 26.09.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория. Строежът е изпълнен в съответствие със съгласувани и одобрени проекти от 09.08.2007г. и разрешение за строеж №37 от 14.08. 2007г., съгласно удостоверение, изх.№ У ТСУ-99 от 14.09.2017г. на Дирекция СА при Община Брацигово. На юг от тази сграда, в същия общински парцел се е намирала вила № ***, със застроена площ 30 кв.м., купена от ответницата с нот акт №23, том III от 2019г. Учредено й е от общината, с договор №118 от 08.12.2020г., право на пристрояване и надстрояване на законно построена едноетажна полумасивна вилна сграда пл.№***до площ 87,70 кв.м. на два етажа, което да се реализира в пет годишен срок. Преди отстъпване на правото на пристрояване и надстрояване, с писмо от 30.10.2020 г., ищцата е уведомена от общината, по повод неин сигнал, че вилна сграда № ***е съборена и на место е само изкоп. Въпреки това е издадена скица с виза за проектиране № 214/21.02.2021 г. за „Пристройка и надстройка на съществуващата вилна сграда пл. № ***, в която с пунктир са отразени размерите на сградата след пристройването и отстоянията от съседните вили пл. № ***и ***и минималната височина на строежа. С решение № 3891 от 11.04.2023 г. по адм.д.№ 11355/2022 г. на ВАС е потвърдено решение № 729 от 10.10.2022 г. по адм.д.№ 684/2021 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е прогласена за нищожна издадената скица с виза за проектиране № 214/21.02.2021 г. Въз основа на тази скица с виза обаче е издадено преди това разрешение за строеж №36 от 22.12.2020г. за извършване на предвидените в одобрения и съгласуван инвестиционен проект СМР за строеж „Пристройка и надстройка на съществуващата вилна сграда“. Това строително разрешение е обжалвано от ищцата, която е приета за активно легитимирана да го обжалва /определение № 6763 от 22.06.2023 г. по адм.д.№ 5766/2023 г. на ВАС/, но до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция не е приключило административното производство. Изготвеният и одобрен проект на 12.11.2020 г. въз основа на издадената скица с виза за проектиране, обявена по-късно за нищожна при съдебноадминистративен контрол, е за изграждане на изцяло нова сграда. Според първата СТЕ, изготвена от инж. Г. П., предвиденото петно за застрояване отговаря на съществувалата преди това вила от 30 кв.м. и одобрения архитектурен проект отговаря на издадената скица с виза за проектиране. Към момента на изготвяне на заключението строежа е спрян, ограден е с техническа ограда и е до ниво излети бетонови основи и кофража не е свален. Най-близкото разстояние между вила ***и вилата на ищцата № ***било 5,10 м. и постепенно се увеличава в западна посока до 12,50 м. Височината на новата вила без покрива била 2,96 м. и е напълно достатъчна, т.е. отговаря на Наредба № 7/222.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Вещо лице П. не е открило съоръжения според проекта между строежа и вилата на ищцата, но е докладвала, че предвид голямата деневилация на терена, е предвидено изграждане на две подпорни стени от север и изток на строящата се вила на разстояние 0,92 м. и 0,97 м., като подпорната стена от север отстои на 4 м. от вилата на ищцата. Предвидено е да има покрита тераса от изток със стена с малък прозорец от север, но височината от тази страна е 1,96м. спрямо терена и е спазено отстоянието, посочено по-горе от вилата на ищцата. Според това вещо лице, ищцата може да преминава до вилата си само от запад, но не може да отговори дали със строежа е преустановен достъп на ищцата с автомобил от друга посока. Според в.л. инж.П., строящата се вила няма да попречи на огряването от слънцето на вилата на ищцата. В приложената окомерна скица към това заключение, на л. 152 от делото на РС, се вижда разликата в разположението и размерите между петното на съборената вила № ***и петното на „пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“.

Поради оспорване е назначена повторна единична СТЕ със същата задача, изготвена от в.л. арх. Е. Т. А. Х.. Тя е констатирала, че сградата на ищцата и строежа на ответницата се намират в парцел, отреден за свободно, ниско по характер, комплексно застрояване. Ситуационното решение на инвестиционния проект за изграждане на новопроектираната вилна сграда е в нарушение на предвижданията на действащия ПУП, конкретизирани и допълнени с издадената от главният архитект виза, която не предвижда намалени отстояния по смисъла на чл. 36 ЗУТ, като се съобрази, че ПУП предвижда в парцела да се изграждат сгради в условията на комплексно застрояване. Не съответства на ПУП и издаденото строително разрешение. Така разстоянието между вила ***и северозападната фасада на новостроящата се вила следва да е 7,83 м., колкото е и височината й по проект в най-високата точка на покрива, а графично измереното разстояние е 5,20 м. Разстоянието от западния ъгъл на вила ***до строящата се вила ***следва да е 14,16 м., а графично е измерено разстояние 11,16 м. /л.220 и л.227 от делото на РС/ Предвидено е в част В и К от проекта да има изгребна яма с обем 2,5 куб.м. и резервояр за потопяема помпа с обем 1 куб.м., които съоръжения да бъдат монтирани на разстояние 3 м. от северозападната фасада на строящата се сграда и съответно на 9 м. и 6 м. от южната фасада на вила № ***. /виж л. 129/ Подпорните стени са на същото разстояние – 4 м. от вилата на ищцата, което е измерила и първата СТЕ. Вещото лице е установило, че вилата на ищцата има главен вход от запад и втори вход от юг. Според вещото лице е възможен достъп с автомобил до западния вход, а строителната ограда сега затруднява ползването на входа от юг, който преди започване на строителството е бил достъпен с автомобил, а сега това е невъзможно. Отстоянието между вилата на ищцата и строящата се вила на ответницата по графично измерване е с 1/3 по-малко от нормативно изискуемото. Предвид направените констатации за разположението на започнатия строеж спрямо предвижданията и нормативните изисквания за спазване на отстояния, ослънчаването на вила № ***според вещото лице ще бъде нарушено.

Предвид противоречието в констатациите и изводите на двете единични СТЕ е допусната тройна СТЕ. С изготвеното от нея заключение се констатира разминаване между застроителното петно по ПУП, очертанията на разрешеното строителство с прогласената за нищожна скица с виза, издаденото разрешение за строеж, последните две за пристрояване и надстрояване и очертанията на изцяло нова вилна сграда по одобрения архитектурен проект. Разминаването се изразява включително в неспазване на отстоянията /отговор по въпрос 2/, които са графично отразени на скицата на л. 299. С одобрения проект, в който проектираната вила е очертана с черен контур не са спазени ограничителните линии, определени с червен пунктир в скицата с виза. /виж л.299 от делото на РС/. Не е имало пречка да се издаде виза и строително разрешение за изграждане на изцяло нова сграда, тъй като не се променя характера на застрояването, предвидено по плана, но това не е направено. Според тази експертиза, при наклонена стреха, каквато проекта предвижда за вила ***, няма норми как се определя нормативно височината, защото в чл. 24 ЗУТ и чл. 74, ал.1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ не е уредена тази хипотеза, но при норма 7 м. и надвишаване само с 0,83 и наклон на покрива е по благоприятно от хоризонтален покрив. Отстоянието на строежа до вила ***е измерено графично на 5,10 м., които дори при височина 7 м. е по-малко от нормативно установеното. Най-отдалеченото разстояние в западната част между вилата на ищцата и строежа е 11 м. при норма 14 м. При определяне на нормативно необходимите отстояния не е предвидено и не се отчита денивелацията. ЗУТ и Наредба № 7 ПНУОВТУЗ не предвижда правила за спазване на отстояние спрямо височината на покрива във всяка точка от покрива, поради което е без значение, че в най-малкото разстояние между двете вили покрива е най-нисък. Относно изгребната яма и резервоара измерванията и изводите на вещите лица са същите, както и отстоянието на подпорната стена, която е предвидено да е висока от 0,60 до 1,00 м., а в част конструкция на проекта – от 0,80 до 1,30 м. и да се изгради на 4 м. от вилата на ищцата /като се съобрази дебелината на стената и отстоянието и от вила ***, което също е в нарушение на изискванията за минимално отстояние. От източна страна на вила ***е предвидено изграждането на покрита тераса на кота нула, която има стена с малък прозорец на север към вилата на ищцата и е на отстояние в тази част 5,10 м., т.е. по-малко от 7 м. Установено е, че не са прокарани всички улици и алеи в курорта, а достъпа до вилите с автомобил се осъществява през свободната площ между вилите. Според тройната СТЕ, до главния вход от запад има достъп с автомобил покрай други вили, а другия вход е от изток /а не от юг/ и достъпа на ищцата през него с автомобил е невъзможен, а пешеходно е силно затруднен от подпорната стена от изток и монтираната ограда на строежа. Ако се реализира строителството на вила ***по проекта ще бъде невъзможен достъпа до вила ***от юг с автомобил, какъвто би бил възможен ако се реализира застроителното петно по ЗРП. /л.289 от делото на РС/. Относно това, дали неспазването на отстоянията ще се отрази на ослънчаването на вилата на ищцата, вещите лица не могат да вземат становище, но посочват, че понеже покрива е с триъгълна форма, то и сянката ще е с такава форма, а не като правоъгълник.

При тези доказателства, първата инстанция е уважила иска, като е приела, че е доказано, че ответницата, със започване на строеж в нарушение на строителните правила и норми в съседство с вилата на ищцата е извършила неоснователни действия, които смущават правото на собственост на ищцата. Тъй като са реализирани основите на сградата, с което е създадено трайно състояние, е прието, че не са преустановени неоснователните действия. Приел е, че при нарушаване на нормативно установени отстояния не е необходимо допълнително да се установява от ищцата как това създава пречки да упражнява правото си на собственост.

Въззивната инстанция отменя това решение, като приема, че разпоредбата на чл.109 ЗС предоставя защита на правото на собственост „само и единствено при реално настъпило такова изменение от обективна действителност, извършено по начин и със средства което обективно пряко и непосредствено да осъществява състав на неоснователно действие и въздействие“. Неоснователното действие според възивният съд следва да „има реален външен фактически измерител по начин и със средства пряко и непосредствено въздействащи върху собственика и явно възпрепятстващи възможността му /на собственика/, фактически, а не предполагаемо или вероятно, да упражнява правото си на собственост“. Според съда, преченето не е еквивалентно с евентуално настъпването на бъдещо несигурно събитие /построяване на сграда/, дори за нея да не са спазени строителните правила. Обосновал се е с това, че неспазените правила, които нарушават правото на собственост могат да бъдат коригирани в хода на строителството на новоизграждащата се вилна сграда. Според окръжния съд преченето трябва да има „своя материален веществен израз и негативна проявна форма“, а неосъществена хипотеза, предположение, вероятност не представлява реално създадени пречки за упражняване на правата от собственика. Неоснователно действие според съда трябва да има обективиран конкретен реален материален измерител, за да се изследва наличието му, дали въздейства или се касае за хипотетично състояние. При изложеното тълкуване на закона, въззивният съд е приел конкретно, че тъй като вила ***има само основи на ниво терен и не е изградена поне като груб строеж, не може да се коментира изобщо въпроса за фактическото ослънчаване на вила №***и за достъпа на ищцата до вилата й №***. Тъй като няма изградена и съществуваща сграда, респективно височина и покрив, не може да бъдат изследвани фактически изискуемите отстояния, а измерените били само хипотетични и на ниво строителни книжа, и не може да се определи негативното въздействие за ищцата от неспазването им. Според въззивният съд няма административна пречка строителните книжа и скица с виза, инвестиционен план и други да бъдат преработени по начин, че окончателно новоизградената вила №***да не засяга и пречи на ищцата да полза вилата си. Съдът е посочил, че ако след изграждането на новата вила се установи фактическо правно значимо пречене, може цялата сграда да бъде съборена до основи с всички неблагоприятни последици за собственика й. Според въззивният съд, това е най-голямата защита за нарушеното право на собственост на ищцата, а само на етап излети основи липсва обект и не може да се изследва дали те пречат, защото няма яснота как реално са разположени и какви параметри ще имат. След изграждане на сградата като съществуващ обект би станало ясно как влияел негативно на собственика на вила №***, дали нарушава или смущава правото й на собственост освен като незаконен строеж, който подлежи на премахване.

Относно достъпа на ищцата до имота й, съдът е приел, че предвид установеното, че планът на летовището не предвижда достъп до всяка вила чрез път, алея, улица, е възможно неограничен достъп от всички възможни посоки в зависимост от местоположението и конфигурацията на съответната вила и обективните дадености на терена на място. Поради това е приел, че достъпа на ищцата не е ограничена от строежа на вилата от ответницата, а дори да е налице известно ограничение, то е търпимо и допустимо предвид това, че ищцата е носител само на правото на строеж, каквото право притежава и ответницата, а „обективно стеклите се фактори на място не могат да дадат приоритет на ищцата за сметка на ответницата“, а и ищцата могла да поиска от общината изграждане на алеи за пешеходен и транспортен достъп до имота й, защото терена е общински.

Въззивният съд се е мотивирал с това, че с факта на изграждане на незаконен строеж автоматично не се доказва, че се пречи за упражняване правото на собственост, а преченето следва да се докаже и за този извод се е позовал на ТР № № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, част от мотивите на което възпроизвежда. Тъй като нямало реално въздействие или посегателство, защото вилата не е изграден обект от ответницата, а се касае за „бъдещо неопределено, несигурно предполагаемо въздействие“ и във всеки момент „могат да се променят или коригират строителните книжа, изградените основи не подлежат „незабавно на премахване или спиране на СМР“. Поради това, че не е установено премахване на скална маса с багер и пукнатини в скалите, както и опасност от свлачещни процеси, е прието, че не се създава опасност за вилата на ищцата. С тези мотиви е отменено решението на първата инстанция и предявеният иск е отхвърлен.

Въззивният съд не е съобразил, че не се касае за хипотетичен строеж, чиято реализация не е започната. Безспорно е установеното по делото, че изкопните работи и основите на сградата са излети по одобрен проект, който предвижда изграждане на сграда, съществено различаваща се по местоположение, конфигурация и площ от предвиденото по ПУП застроителното петно и ограничителните линии в издадената скица с виза. с червен пунктир в скицата с виза. Разминаванията са графично отразени на скицата на л. 299. Това е трайно създадено състояние, а не хипотетично твърдение. Съгласно чл. 23, ал.2 ЗУТ, във вилните зони застрояването е ниско - до 7 м. Според тройната експертиза, при наклонена стреха, каквато проекта предвижда за вила 130, няма норми как се определя нормативно височината, защото в чл. 24 ЗУТ и чл. 74, ал.1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ не е уредена тази хипотеза. От това не следва, че може да се строи с произволно избрана височина. Ако няма уредено специално правило, т.е. изключение, се прилагат общите правила за максимална височина при ниско застрояване във вилна зона. Всички експертизи са установили, че височината на билото на покрива е 7,83 м., т.е. над допустимото дори по общото правило на чл. 23, ал.2 ЗУТ. Дори да се приеме, че наклоненият покрив е по благоприятен от хоризонтален покрив от гледна точка на ослънчаване, той също намалява ослънчаването и не е изключено преченето за осветяемост и неудобствата от близкото строителство при неспазено отстояние между сградите. Минималното отстояние на строежа до вила 126, определено по правилото на чл. 81 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ и приложение 2, положение 4 според тройната СТЕ следва да е 7 м., а измерено графично според проекта, по който са реализирани основите на сградата е 5,10 м. Най-отдалеченото разстояние в западната част е 11 м. при норма 14 м. Неспазването на тези отстояния не е незначително, особено преценено заедно с завишението на височината – билото на сградата и при съобразяване, че подпорната стена с височина до метър, но според конструктивната част на проекта – до 1,30м. ще отстои на 4 м. от вилата на ищцата. Действително деневилацията на терена не се съобразява, но и нормативните актове не предвиждат тя да се съобразява. Наличието на деневилация не намалява преченено от гъстотата на застрояването, за осветяемостта, затрудняването на досътпа. Според тройната СТЕ, до главния вход от запад има достъп с автомобил покрай други вили, а другия вход е от изток /а не от юг/ и достъпа на ищцата през него с автомобил е невъзможен, а пешеходно е силно затруднен от подпорната стена от изток и монтираната ограда на строежа. Тройната СТЕ установява, че ако се реализира строителството на вила ***по проекта ще бъде невъзможен достъпа до вила ***от юг с автомобил, какъвто би бил възможен ако се реализира застроителното петно по ЗРП. /л.289 от делото на РС/

Доказано е неспазването на нормативно установените изискуеми отстояния със започнатото строителство по архитектурния проект, чиято реализация е започнала. Вече са създадени пречки за пълноценно ползване от ищцата на имота й, тъй като са нарушени нормите за отстояние между сградите, осигуряващи осветяемост, проветривост и ослънчаване. Поради неспазено отстояние между сградата на ищцата и започнатия строеж на ответницата е затруднено преминаването на ищцата около сградата й, до втория вход, включително и с автомобил, какъвто е бил възможен преди започване на строежа и ако основите на сградата бяха реализирани според предвижданията на ПУП и съобразяване с ограничителните линии на застрояване, определени с визата. Реализирането на архитектурния проект, по който се извършват СМР ще доведе и до неспазване на друг норми за отстояние.

Предвид дадените отговори на правните въпроси и установеното по делото от приетата повторна и тройна СТЕ, изготвени от архитекти, започналото застрояване на вила ***е в нарушение на посочените норми за отстояние спрямо сградата на ищцата и максимална височина на застрояване /кота било на покрива/. Застрояването при неспазени нормативно установени отстояния, които не са в рамките на допустимата грешка при измерването, при отчитане на извършеното трасиране, съставляват неоснователни действия. Нарушените отстояния вече смущават упражняване правото на собственост на ищцата, като затрудняват достъпа й до източния вход на вилата, а достъпа с кола ще бъде напълно преустановен. Неспазените минимални отстояние от започнатия строеж до източния и западния ъгъл на вилата на ищцата с около 1/3 до 1/4 и придвиждането по проект на височина на сградата, надвишавата с около 1/7 максималната нормативно установена височина сочат на смущаване нормалното упражняване правото на собственост на ищцата върху вилата й по предназначение. Посочените нарушения намаляват ослънчаването, осветеността, проветряването, близостта на сградата създава дисконфорт. Изложеното налага извод за основателност на предявения иск.

Изводите на въззивният съд, че нарушенията и смущаване правото на собственост са само хипотетични са необосновани, защото не кореспондират на доказателствата по делото. Те противоречат и на материалния закон, защото и до фазата, до която е било реализирано строителството при разглеждане на делото от въззивния съд вече е имало пречене и смущаване упражняване правото на собственост. Предвид отговора на втория въпрос, нормата на чл. 109 ЗС не защитава собственика само при реализирано вече застрояване в нарушение на нормите за отстояние, а и когато се създава сериозна опасност нарушението да настъпи за в бъдеще, за да бъде то предотвратено, без да се изчаква да бъде извършено реалното посегателство върху вещта. Противното разбиране – да се изчака реализиране на одобрен проект, за който е установено, че ще създаде смущаване упражняването на правото собствненост е житейски нелогично и икономически нецелесъобразно. В закона няма изискване за „материален веществен израз и негативна проявна форма“ на смущаващото въздействие. Съжденията на въззивният съд в този смисъл са в противоречие с материалния закон. Като резултат, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени.

По изложените съображения предявеният иск следва да уважи, като ответницата З. С. Д. бъде осъдена да преустанови неоснователните си действия по извършване на строително монтажни работи /СМР/ на местото на премахнатата вече вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл.Пазарджик, въз основа на одобрения архитектурен проект от 12.11.2020 г., които са в противоречие с нормативно изискуемите отстояния до вила № *** и височина и предвиденото застрояване за вила ***в подробния устройствен план и специфичните правила за този УПИ, с което смущава упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения на ищцата недвижим имот: вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв. *** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. Пазарджик. Иска ще се отхвърли за преустановяване на останалата част от СМР, които не засягат нормативно установените височина и отстояния до вила ***.

Търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава и да ограничава необосновано правата на ответника. Затова съдът не постановява преустановяване на всякакво строителство, а на тези елементи от него, които пряко ще засегнат нормалното ослънчаване, осветляване, проветряване на вила ***на ищцата и няма да препятстват или затрудняват достъпа и до нея.

Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца защита съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел - собствеността на ищеца да получи адекватна защита. Поради това съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца. /В цитирания смисъл Решение № 50110 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г., II г. о. на ВКС, Решение № 50056/10.07.2023 г. по гр. д. № 2598/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 363/17.06.2024 г. по гр. д. № 1819/2023 г. на ВКС, І г. о., Решение № 458 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2023 г., II г. о./

С оглед резултата от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторката – ищца следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски. Тя представя договор за правна помощ с уговорен хонорар в размер на 6000 лв., две разписки за изплащането му в брой и квитанции за платена държавна такса в размер на 80 лв. От ответницата по касация е направено възражение за прекомерност. Съдът намира, че следва да присъди деловодни разноски в размер на 5080 лв. поради следното. Искът се уважава не са преустановяване на всички СМР, както е формулиран петитума, а за преустановяване на тези СМР, реализирането на които ще доведе до смущаване и пречки за упражняване правото на собственост на ищцата. Затова адвокатският хонорар се намалява с 1000 лв. Същевременно, отчитайки, че пред касационната инстанция спора се разви и в двете му фази, сложността на спора, необходимостта от прилагане на специфични правни норми и благоустройствени правила, обилния доказателствен материал и въпросите, които бяха поставяни за разглеждане пред касационната инстанция - за допустимостта на касационната жалба, по основанията за допускане до касация и по основателността на иска.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 279 от 24.07.2023 г. по гр.д.№ 280/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което, след частична отмяна на решение №1 от 10.01.2023г. по гр.д.491/2021г. на Пещерски районен съд, е отхвърлен предявеният от В. Х. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъде осъдена З. С. Д. да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения й недвижим имот: вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв. *** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. Пазарджик като преустанови извършването на строително монтажни работи /СМР/ на местото на премахнатата вече вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл.Пазарджик и вместо това постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС З. С. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място] да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняване правото на собственост на ищцата В. Х. Т., ЕГН-[ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Б върху собствения й недвижим имот: вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв. *** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. Пазарджик, като преустанови извършването на строително монтажни работи /СМР/ по изграждане на вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл.Пазарджик по одобрения архитектурен проект от 12.11.2020 г., които са в противоречие с нормативно изискуемите отстояния до вила № ***и за височина на вила № ***и предвиденото застрояване за тази вила в подробния устройствен план и специфичните правила за този УПИ, с които смущава упражняване правото на собственост на ищцата върху собствената й вилна сграда №***, намираща се в същия УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв. *** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. Пазарджик, като отхвърля иска за преустановяване на всички останали СМР.

Осъжда З. С. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място] да плати на В. Х. Т., ЕГН-[ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Б деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 5080 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: