Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение при различен период на вземанията

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр. София 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 26 януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при участие на секретаря Диана Аначкова

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр.дело № 3024 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена молба вх. № 281073/12.11.2020 г. от ищеца „Б. Д. и сие” О., [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1397/16.03.2020 г. по гр.дело № 10993/2019 г. на Варненския районен съд и вместо него са отхвърлени предявените от „Б. Д. и сие” О. срещу С. Й. Т. осъдителни искове за сумата 1364.07 евро с левова равностойност 2 667.89 лв., представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Д. п.”, от която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и 454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане и е осъден „Б. Д. и сие” О. да заплати на С. Й. Т. сумата 1233.36 лв., разноски по делото. Поддържаните основания за отмяна са по чл.303,ал.1,т.4 и т.5,пр.първо и второ ГПК. Според молителя въззивното решение следва да се отмени на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК, тъй като с влязло в сила решение № 2802/14.06.2018 г. по гр.дело № 10866/2017 г. на Варненския районен съд е приет за основателен и доказан предявен иск от молителя за заплащане от С. Й. на парично вземане за период, предхождащ процесния от настоящото производство на основание същото материално правоотношение. По този предходен спор между страните от първоинстанционния и въззивен съд са дадени отговори на правни въпроси за процесното материално правоотношение. Сочи се, че при постановяване на решението от Варненския окръжен съд, чиято отмяна се иска са разгледани също правните въпроси за валидност на материалното правоотношение след приемането на ЗУЕС и за изградеността и функционирането на общи части от инфраструктурата на комплекс „Д. п.” за нуждите на сградата в режим на етажна собственост, където се намира апартамента на С. Й., на хотела и на останалите обекти в комплекса. С решение № 1103/2020 г. Варненския окръжен съд също е дал отговори на тези два правни въпроса, но в противоречие с отговорите, дадени с влязлото в сила решение по предходното производство между страните. Според молителя при постановяване на решение № 1103/2020 г.на Варненския окръжен съд не е зачел силата на пресъдено нещо в правоотношението между същите страни, че договора за поддръжка от 2007 г. е валиден и поражда действие след влизане в сила на ЗУЕС, както и за изградеността и функционирането на общи части от инфраструктурата на комплекс „Д. п.” за нуждите на сградата в режим на етажна собственост, където се намира апартамента на ответника по молбата за отмяна. Поддържа се, че въззивното решение следва да се отмени на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК, тъй като във въззивното производство не е приет доклад по делото, който да е различен от доклада на първоинстанционния съд. Сочи се, че във въззивното и първоинстанционно производство по делото не е прието за относимо и за нуждаещо се от доказване обстоятелството, че обектите от общата инфраструктура на комплекс „Д. п.” функционират единствено през летния сезон и само във връзка с работата на хотелския комплекс. Независимо от това според молителя с решението, чиято отмяна се иска е прието, че това обстоятелство е било доказано в производството, поради което съдът приел за доказано неизпълнение от молителя на договорните задължения към въззивника в производството и е отхвърлил иска. Според молителя, поради обосноваване на въззивното решение с факт, относимостта на който не е съобщен на молителя в производството въззивния съд е нарушил задължението си за изготвяне на собствен доклад по делото, ако намери доклада на първоинстанционния съд за непълен или неточен, както и да обяви собствения си доклад на страните. Поддържа, че въззивния съд е нарушил задължението си да изготви и да изпрати уведомление за насроченото открито заседание на молителя, че задължението на съда за изготвяне на собствен доклад и за уведомяване на молителя за неговото съдържание не може да се санира с осъщественото участие в открито заседание на процесуалния представител на молителя. С оглед на тези съображения молителят счита, че следва да се отмени въззивното решение на ВОС и на основание чл.303,ал.1,т.5,пр.1 и пр.2 ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна С. Т. Й., чрез адв.Т. Б. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за недопустимост на молбата за отмяна и за неоснователност на същата. В съдебно заседание ответникът по молбата за отмяна, чрез адв. Б. поддържа доводите в писмения отговор.

С определение № 60245/04.10.2021 г. постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.

По основателността на подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:

С решение № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 1397/16.03.2020 г. по гр.дело № 10993/2019 г. на Варненския районен съд и вместо него са отхвърлени предявените от „Б. Д. и сие” О. срещу С. Й. Т. осъдителни искове за сумата 1364.07 евро с левова равностойност 2 667.89 лв., представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Д. п.”, от която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и 454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане и е осъден „Б. Д. и сие” О. да заплати на С. Й. Т. сумата 1233.36 лв., разноски по делото.

С решение № 1568/26.11.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд, като навсякъде в решението/мотиви и диспозитив/ вместо С. Й. Т. да се чете С. Т. Й.. Въззивното решение на Варненския окръжен съд, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 16.10.2020 г.

Молителят с позовава на влязло в сила решение по друго дело и с него обосновава хипотезата на чл.303,ал.1,т.4 ГПК – решение № 2802/14.06.2018 г. по гр.дело № 10866/2017 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 799/24.10.2018 г. по в.т.дело № 1241/2018 г. на Варненския окръжен съд. С посоченото решение на Варненския районен съд е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът С. Т. Й. дължи на ищеца „Б. Д. и сие” О. сумата 2155.95 лв., представляваща неизплатени годишни вноски за 2016 г. и 2017 г. дължими по силата на сключен между страните договор от 09.11.2007 г. за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части в комплекс „Д. п.”, находящ се в к.к.Златни пясъци, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -13.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.06.2017 г. по ч.гр.дело № 7846/2017 г. на ВРС и е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2155.95 лв. до пълния претендиран размер от 3555.60 лв. поради прихващане с насрещно вземане на С. Т. Й. на надвнесените дължими суми, представляваща годишни вноски за 2013-2015 г., дължими по силата на сключен между страните Договор от 09.11.2007 г. за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части в комплекс „Д. п.”, находящ се в к.к.Златни пясъци, в размер на 279.95 лв. за всяка година или общо 839.85 лв. С решение № 799/24.10.2018 г.по в.т.дело № 1241/2018 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 2802/14.06.2018 г. по гр.дело № 10866/2017 г. на Варненския районен съд. Предмет на спора по посоченото дело е установяване на вземане на „Б. Д. и сие” О. за неплатени от С. Й. годишни вноски за 2016 г. и за 2017 г., дължими по силата на сключен между страните Договор от 09.11.2007 г. за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части в комплекс „Д. п.”, находящ се в к.к.”Златни пясъци, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно чл.303,ал1,т.4 ГПК. Фактическият състав на основанието по чл.303,ал.1,т.4 ГПК изисква наличие на пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени влезлите в сила противоречиви решения – между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Съгласно даденото в т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 година , постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС тълкуване фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск-обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск-обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.

Съдът приема, че в настоящият случай не са налице предпоставките на чл.303,ал.1,т.4 ГПК, тъй като предметът на решение № 2802/14.06.2018 г. по гр.дело № 10866/2017 г. на Варненския районен съд е различен от предмета на решението, чиято отмяна се иска - № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд. Решенията са постановени между едни и същи страни – налице е субективен идентитет. Обективен идентитет между посочените решения няма, поради различие в предмета им. Решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство - № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд е постановено по предявен осъдителен иск за реално изпълнение с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за сумата 1364.07 евро, с левова равностойност 2667.89 лв., представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс”Д. п.”, от която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., с падеж на 30.01.2018 г. и 454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане. Решение № 2802/14.06.2018 г. по гр.дело № 10866/2017 г. на Варненския районен съд е постановено по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК от същия ищец срещу същия ответник за вземане, произтичащо от същия договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс”Д. п.” - неплатена годишна такса от ответника, но за друг, предхождащ период от време за 2016 г. и за 2017 г. Основната разлика в предметите на решенията по посочените две дела се състои в различния период от време, за който се търси защита на субективното материално право – претендираното вземане на ищеца.С оглед на посоченото различие в предмета на спора в случая не може да има обективен идентитет между делата, тъй като с решенията се потвърждават или отричат различни субективни граждански права, предявени за защита. Освен посоченото съдът съобразява и обстоятелството, че с решението, чиято отмяна се иска Варненския окръжен съд е приел, че сключения между страните договор от 09.11.2007 г. за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комлекс „Д. п.” в к.к.Златни пясъци е прекратен, поради упражнено право на ответника на 28.06.2018 г.да прекрати действието на договора, което е въведено с възражение на същия ответник. С решение № 2802/14.06.2018 г. по гр.дело № 10866/2017 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 799/24.10.2018 г. по в.т.дело № 1241/2018 г. на Варненския окръжен съд е прието, че процесния договор между страните е валиден и не е разглеждан въпроса за прекратяването му, настъпило като последица от изявление от 28.06.2018 г., направено от ответника, а и последният не се е позовал на посочения факт в това производство. Изявлението на ответника за прекратяване на договора от 28.06.2018 г. е след постановяване на решението по гр.дело № 10866/2017 г. на Варненския районен съд. Ответникът С. Й. се е позовал на прекратяване на договора от 09.11.2007 г. в производството по делото, отмяна на решението по което се иска и въззивният съд е разгледал това възражение. Като взема предвид изложеното съдът намира, че между решение № 2802/14.06.2018 г. по гр.дело № 10866/2017 г. на Варненския районен съд и решение № 1130/16.10.2020г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд, чиято отмяна се иска няма обективен идентитет, нито са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд по чл.303,ал.1,т.4 ГПК не е установено.

Молителят „Б. Д. и сие” О. е посочил като основание за отмяна на решение № 1130/16.10.2020г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Основанието е мотивирано с допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, неприемане във въззивното производство на доклад по делото, който да е различен от доклада на първоинстанционния съд, че във въззивното производство не е прието за относимо и нуждаещо се от доказване обстоятелството, че обектите от общата инфраструктура на комплекс „Д. п.” функционират единствено през летния сезон и само във връзка с работата на хотелския комплекс, че съдът нарушил задължението си да изготви и да изпрати уведомление на молителя-ищец за насроченото открито съдебно заседание.

Основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Видно от данните по делото на молителя-ищец е редовно връчен препис от въззивната жалба на С. Й. на 06.07.2020 г. По въззивно търговско дело № 1782/2020 г на Варненския окръжен съд, образувано по въззивна жалба на ответника е проведено само едно открито съдебно заседание на 15.09.2020 г., на което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. Призовката за съдебното заседание, изпратена до молителя „Б. Д. и сие” О. не е върната и приложена по делото. В откритото съдебно заседание на 15.09.2020 г. се е явил пълномощник на „Б. Д. и сие” адв. С., редовно упълномощен и е изразил изрично съгласие да се даде ход на делото, въпреки, че не е уведомен за съдебното заседание по надлежния ред. С оглед на това изявление съдът е дал ход на делото и е провел съдебното заседание. Следователно не се установява по делото твърдяното от молителя нарушение от въззивния съд на съответните правила на ГПК, което да е довело до лишаване от възможност да участва в делото или да не е бил надлежно представляван. Не са налице доказателства по делото, от които да се направи извод, че молителят не е могъл да се яви лично или чрез повереник по делото, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, а и няма такива твърдения в молбата за отмяна. Доводите за нарушение на процесуалните правила от въззивния съд относно доклада по делото – чл.146 ГПК са такива по правилността на въззивното решение и не представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Правилността на съдебното решение се проверява по реда на инстанционния контрол, който се изчерпва с влизане в сила на въззивното решение. Отмяната на влязло в сила решение е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, като основанията са изрично посочени в закона. В производството по отмяна на влязло в сила решение Касационният съд преценява само дали е налице въведеното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а правилността на решението, както се отбеляза се проверява по реда на инстанционния контрол, който в случая е изчерпан.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не са налице основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящото производство в размер на сумата 350 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба вх. № 281073/12.11.2020 г., подадена от ищеца „Б. Д. и сие” О., ЕИК, със седалище и адрес на управление, [населено място], район С., [улица], , вп., ет. за отмяна на влязло в сила решение № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.4 и т.5 ГПК.

Осъжда „Б. Д. и сие” О., ЕИК, със седалище и адрес на управление, [населено място], район С., [улица], вп., ет. да заплати на С. Т. Й., ЕГН , [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 350 лв. разноски по делото за производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: