Последици от неизпълнение на неправилни указания на съда за исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50056

гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 4874 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Български институт по стандартизация [населено място], чрез пълномощник адв. В. В. от САК, срещу решение № 740/29.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2610/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е върната искова молба вх. № 82439/10.07.2013 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от Български институт за стандартизация против Ю. В. С. за заплащане на сумата 140 240 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие неизпълнение задълженията по сключения между страните Граждански договор № 02/01.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, обезсилено е решение от 24.11.2017 г. по гр.д. № 9610/2013 г. на Софийски градски съд, І-9 състав и е прекратено производството по в.гр.д. № 2610/2020 г. на САС, 1 състав.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалния закон, и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът Ю. В. С., оспорва жалбата.

С определение № 50723/11.10.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос: Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда влече ли след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително може ли да бъде основание за прекратяване на делото на основание чл.129 ал.3 ГПК, и за обезсилване на първоинстанционното решение?.

По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав приема следното: Когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба се връща – чл.129, ал.3 ГПК. Съгласно приетото в решение № 434/13.05.2010 г. по гр.д. № 700/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 280/05.07.2012 г. по гр.д. № 298/2011 г. на ВКС, І г.о., неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение. Тази практика на ВКС следва да бъде приложена и в настоящия случай.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа доводите изложени в жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

С решение № 113/29.07.2020 г. по гр.д. № 2974/2019 г. на ВКС, ІV г.о. е било обезсилено решение № 375/15.02.2019 г. по в.гр.д. № 1002/2018 г. на САС, с което след отмяна на решение № 7914 от 24.11.2017 г., постановено по гр.д. № 9610/2013 г. по описа на Софийския градски съд, САС е осъдил Ю. В. С. да заплати БИС на основание чл. 82, изр. първо ЗЗД, вр. чл. 260, ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 140240 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията по сключения между страните граждански договор № 02/01.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Делото е било върнато от ВКС на въззивната инстанция, за разглеждане от друг състав на САС с указания, исковата молба като нередовна да бъде оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК и на ищеца да се дадат указания за посочване на конкретните задължения, произтичащи от договор № 02/01.03.2010 г., които ответницата С. не е изпълнила, както и за уточняване каква е връзката между неизпълнението на тези задължения и претендираните вреди. Прието е, че в исковата молба първоначално било посочено, че задълженията на ответницата по сключения между страните договор били да управлява, координира и контролира административното и техническото изпълнение на проекта; да организира подбора на експерти и консултанти във връзка с изпълнението на проекта; да отговоря за постигане целите и резултатите на проекта. След това се сочело, че тя допуснала нарушение на процедурата за обявяване на обществената поръчка, като не е изпратила за публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз обявлението за откриването на процедурата и информация за сключения договор. По този начин в обстоятелствената част на исковата молба били въведени неясни твърдения за неизпълнение от страна на ответницата на сключения между страните граждански договор, без да са конкретизирани самите задължения, неизпълнението на които според ищеца е станало причина за настъпване на вредата. Наред с това в писмените бележки на БИС пред първоинстанционния съд се сочело, че С., в качеството си на изпълнител по процесния граждански договор, имала вменено задължение да контролира спазването на задълженията и отговорностите на членовете на екипа, свързани с процеса на проектното изпълнение, а във въззивната жалба на ищеца пък се сочело, че нито в исковата си молба, нито в някое от последващите становища по делото, ищецът е излагал твърдения, че задълженията на С. по договора се изразяват в публикуване на обявления за откриване на процедурата по обществени поръчки в страната и в Официалния вестник на ЕС. Прието е, че непълното и неясно излагане на фактите и липсата на конкретно посочване на нарушените според ищеца уговорки в гражданския договор от страна на ответницата, затруднява насрещната страна при реализирането на правото ѝ на защита, при недопустимо в хода на процеса „доуточняване“ на фактическите твърдения.

При новото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията дадени от въззивния съд, с разпореждане от 17.08.2020 г. /в посочения от ВКС смисъл/, с молба от 14.09.2020 г. ищецът Български институт за стандартизация / БИС/ е посочил, че ответницата Ю. В. С., в качеството си на Ръководител на проект, не е изпълнила задължението, предвидено в т. 4.2. от граждански договор № 02/01.03.2010 г., а именно, не е управлявала и не е контролирала ефективно административното и техническото изпълнение на проекта, както и не е изпълнила възложените й задължения качествено и добросъвестно. Заявено е, че непубликуването на обявлението за възлагане на обществена поръчка в Официалния вестник на ЕС било следствие именно от неизпълнението на горепосочените задължения, поети по гражданския договор от страна на ответницата. Тя не упражнила качествено и добросъвестно контрол върху процедурата по публикуване на обществената поръчка. Непубликуването на обществената поръчка от своя страна представлявало нарушение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1177/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., с което бил нарушен принципът за публичност и прозрачност при възлагане на обществените поръчки. Заради нарушението, прието от министерство на икономиката за изключително тежко и съществено, на БИС била наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на договора за обществена поръчка. Изброени са задълженията на ответницата произтичащи от т. 4.2. от гражданския договор, като е посочено, че С. е имала задължението да контролира спазването на задълженията и отговорностите на членовете на екипа, свързани с процеса на проектно изпълнение. Ищецът е посочил, че ако ответницата бе изпълнила посоченото по-горе задължение, предвидено в т. 4.2. от гражданския договор, обявлението за откриване на обществена поръчка е щяло да бъде публикувано и нямало да бъде наложена финансова корекция. Тази финансова корекция била имуществена вреда за БИС. Твърди, че е налице причинна връзка между неизпълнението на задълженията на ответницата по сключения с нея граждански договор, описани в молбата и имуществените вреди претърпени от ищеца, изразяващи се в наложената му финансова корекция. Гражданският договор с ответницата бил сключен на 01.03.2010 г., в изпълнение на договора между МИЕТ и БИС, поради което ответницата могла да предвиди какви вреди ще настъпят за БИС при неизпълнение на договора с МИЕТ и на съответните подзаконови нормативни актове, в това число от неспазване на изискването за публикуване на обявената обществена поръчка в Официалния вестник на ЕС.

С разпореждане от 23.12.2020 г. съдът отново е указал на ищеца, че следва да конкретизира уточнението на исковата молба, направено с молба от 14.09.2020 г., като точно и ясно посочи какви конкретни действия е дължала С. във връзка с общото й задължение за управление и контрол на проекта по отношение изпращането за обявяване в Официалния вестник на ЕС на съобщение за процесната обществена поръчка и спрямо кое/кои лица е дължала управление и контрол, чрез тези конкретни действия.

С молба от 18.01.2021 г. Български институт по стандартизация е посочил, че действията, които е дължала ответницата във връзка с изпращането за обявяване в Официалния вестник на ЕС са изброени в т. 4.2. от гражданския й договор с дружеството и като ръководител на проекта тя носи отговорност за наложената финансова санкция в размер на 25% от стойността на договора за обществена поръчка. Посочено е още, че С. дължала управление и контрол по отношение на екип, който тя е избрала да ръководи, като списъкът на конкретните лица се съдържал в приетите и представени по делото писмени доказателства. В проведеното от въззивния съд на 20.05.2021 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на Български институт по стандартизация е заявил, че многократно са правили по делото уточнения, че конкретните задължения на ответницата са посочени в чл. 4.2. от нейния граждански договор, тъй като същата е дължала контрол по отношение на екипа, който е назначила, т.е., тя не е изпълнила задължението, уговорено в чл. 4.2. да упражнява контрол върху наетия от нея екип. Посочил е, че във връзка с изпращането на обявлението в Официалния вестник на ЕС, С. не изпълнила задължението си да контролира наетия от нея екип. Тя не е проконтролирала лицето, което е трябвало да изпрати обявлението в Официалния вестник на ЕС. По тази причина според ищеца била наложена финансова корекция в размер на 25% на Български институт по стандартизация.

За да обезсили като процесуално недопустимо/постановено въз основа на нередовна искова молба/ решение от 24.11.2017 г. по гр.д. № 9610/2013 г. на Софийски градски съд и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че ищецът, въпреки дадените му изрични указания, не е отстранил нередовностите на исковата молба, във връзка с които ВКС върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд. Приел е, че въпреки направените от Български институт по стандартизация [населено място] уточнения е налице непълнота и неяснота относно това, какви свои конкретни задължения във връзка с изпращането на обявление до Официалния вестник на ЕС не е изпълнила ответницата С., в причинна връзка с които е настъпила вреда за ищеца. Прието е, че общата препратка към задълженията по чл. 4.2. от договора и посочване на нейно задължение да управлява и контролира проекта, чрез управление и контрол на екип, не съдържало конкретни твърдения за неизпълнение на конкретни задължения, които ответницата имала във връзка с договора между страните, и които не е изпълнила така, че да осигури обявяване на процесната обществена поръчка в Официалния вестник на ЕС.

Предвид дадения отговор на поставения процесуален въпрос, настоящата инстанция намира, че този извод на въззивния съд е неправилен. Това е така, тъй като с молбата от 14.09.2020 г. ищецът е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждане от 17.08.2020 г., а именно да уточни обстоятелствата, на които се основава претенцията му, като е посочил кои според него са конкретните задължения, произтичащи от договор № 02/01.03.2010 г., които ответницата С. не е изпълнила, и е уточнил каква е връзката между тях и претендираните вреди. Съдът е следвало да прецени, че с молбата от 14.09.2020 г. е преодоляно непълното и неясно излагане на фактите от страна на ищеца. Указанието на съда от 23.12.2020 г. е било неправилно. Тъй като обстоятелствената част на исковата молба е била достатъчно конкретизирана с подадената от ищеца молба, и не е имало основание въззивният съд да я оставя отново без движение и съответно след изтичане на дадения от него срок, да прекратява делото и да обезсилва решението на първоинстанционния съд.

Като е прекратил производството по делото поради неизпълнение на едно неправилно указание за отстраняване недостатъците на исковата молба, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав. В случая ВКС не може да постанови решение по съществото на правния спор, тъй като липсва такова решение на въззивната инстанция.

Въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши от въззивния съд, с приключващия делото съдебен акт, според изхода на същото.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 740/29.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2610/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.