Условия за фактическо съжителство при отнемане на незаконно имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ № 26

гр. София, 23.01.2025
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жива Декова

Членове: Геника Михайлова

Филип Владимиров
при участието на секретаря Албена В. Рибарска

като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20228002104623 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 1049/14.07.2022 г. и допълващото го решение № 655/18.05.2023 г. по гр.д. № 1126/2021 г. в частта, с която Софийският апелативен съд, изменяйки решение № 260007/18.01.2021 г. по гр.д. № 123/2013 г. на Окръжен съд - Перник, е уважил исковете с правна квалификация чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) - процесуален субституент на държавата срещу ответника Р. К. Б. за два апартамента - единият в [населено място], а другият в [населено място], две вземания по разплащателни сметки и сумата 5 000 лв. - равностойност на дружествени дялове от капитала на „Монтесито БГ“ ЕООД.

Повдигнатият материалноправен въпрос е в изясняване на израза „фактическо съжителство който използва Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (Законът от 2012 г.), без да го дефинира, и в частност при какви условия следва да се приеме, че лицето, което няма брак с проверяваното лице и през периода на проверката не е живяло с него, е във фактическо съжителство по смисъла на Закона от

2012 г.?

По въпроса настоящият състав намира, че Законът от 2012 г. използва израза „фактическо съжителство“ пряко или чрез понятието „свързани лица“ в смисъла по § 1, т. 9 ДР, но изрично не го дефинира. Законът от 2012 г. третира имуществото, което свързано лице/лицето във фактическо съжителство е придобило през проверявания период, като имущество на проверяваното лице и ако в края на периода е налично в смисъла, разяснен с ТР № 4/18.05.20023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГТК на ВКС, това имущество може да се отнеме в полза на държавата, когато са налице и останалите условия на Закона от 2012 г. Тежките санкционни последици изискват използваният израз „фактическо съжителство“ да бъде изяснен.

Изразът се използва и в следващия по време Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, сега Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, но и Законът от 2018 г. не изяснява неговото съдържание. Така може да се приеме, че § 1, т. 18 ДР на Закона от 2018 г. го използва за уреденото в него право на държавата на отнемане на имущество по гражданскоправен ред, а не се отнася до Закона от 2012 г. - арг. от чл. 37, ал. 2 от Указ № 883/24.07.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Поради това тълкувателното изследване не може да спре до тук, включително със съображения за сходството в целите и приложното поле на двата закона. Аргументът е и от § 5, ал. 2 ПЗР на Закона от 2018 г. - неприключилите проверки и производства по Закона от 2012 г. се приключват по реда на Закона от 2018 г., като в Закона от 2012 г. са предпоставките на материалното право на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество. За него Законът от 2012 г. има запазено/преживяло действие.

Понятието „съжителство на съпружески начала“ е въведено с ППлВС № 5/1969 г. В кръга на лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, е включено и лицето, което без брак е съжителствало на съпружески начала с починалия, ако съжителството не съставлява престъпление и не противоречи на морала. Включването и на това лице в кръга по ППлВС № 4/1961 г. е мотивирано със съдържанието на установените дълготрайни отношения между лицата от различен пол, от връзката на които може да има деца, който отношения макар да не са скрепени с брак са със същото съдържание като отношенията между съпрузи и техните деца. Прието е за справедливо, когато преживелият при фактическо съжителство търпи неимуществени вреди, той също да има иска за обезщетение, с който разполага преживелият съпруг. Така ППлВС № 5/196 г. изпълва израза „съжителство на съпружески начала“ със същото съдържание каквото имат правоотношенията между съпрузите и техните деца, регламентирани в Семейния кодекс. Използваният израз не се отнася за режима на имуществото, което всяко от лицата е придобило при съжителството на съпружески начала както поради това, че ППлВС № 5/1969 г. не тълкува правната материя за собствеността, но и поради това, че различните правни режими в Семейния кодекс изискват брак. Така изразът „съжителство на съпружески начала“, въведен с ППлВС № 5/1969 г., се инкорпорира в общия фактически състав на непозволеното увреждане по ЗЗД (чл. 51, ал. 2 ЗНА), като ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС изясни, че ППлВС № 5/1969 г. има запазено, задължително действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ).

След ППлВС № 5/1969 г. различни нормативни актове използват изразите „съжителство на съпружески начала“, „фактическо съжителство на съпружески начала“, „съвместно съжителство на съпружески начала“, “фактическо съпружеско съжителство“, „фактическо извънбрачно съжителство“ или „фактическо съжителство“. Въпреки стилистичните различия, те са равнозначни/имат еднакъв общ смисъл, а изразът придобива утвърдено правно значение. Съгласно чл. 37 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, трябва да се приеме, че във всички нормативни актове се използва в общоприетия му смисъл, а когато се налага отклонение, допълнителна разпоредба му определя различен/специален смисъл за съответния нормативен акт. Изискванията съжителството да не съставлява престъпление и да не противоречи на морала по ППлВС № 5/1969 г. се отнасят към справедливостта (само към чл. 52 ЗЗД), т.е. не следва еднозначно да се приема, че ги предвижда всеки нормативен акт, използващ израза. Специално правно значение/допълнителни предпоставки може да произтичат не само от допълнителна разпоредба в нормативния акт, но и от целта и предметния му обхват.

Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество използва израза „фактическо съжителство“ в общоприетия смисъл, но и в смисъл, произтичащ от целта и предметния обхват на закона. Това са дълготрайно установени фактически отношения на пълнолетно лице от другия пол с проверяваното лице, които макар и без брак, са със същото съдържание като правоотношенията между съпрузите и техните деца, регламентирани в глава Трета на Семейния кодекс. Фактическите отношения следва да са установени към момента, в който през проверявания период лицето е придобило имущество. В правоотношенията, регулирани със Закона от 2012 г., чл. 52 ЗЗД не се прилага, т.е. Законът не изисква фактическото съжителство да не е престъпление и да съответства на морала. Изискването за пълнолетие е към лицето, което съжителства с проверяваното лице. Наказателно отговорно е и непълнолетно проверявано лице (чл. 31, ал. 2 НК), но Законът от 2012 г. предполага знанието на лицето във фактическо съжителство, че придобитото е от незаконната дейност на проверяваното лице, т.е. изисква да е с признатата от закона възможност да осъзнава този факт (чл. 2 ЗЛС). Изискването двете лица да са от различен пол произтича от съображения за обществен ред. Правопорядъкът на територията на Република България не допуска лица от един пол да сключат брак, респ. не придава сходно правно значение на отношенията помежду им като между съпрузи. Сравнението с § 1, т. 18 ДР на Закона от 2018 г. налага да се приеме, че съдът по Закона от 2012 г.: 1) сам преценява коя връзка е дълготрайна - според конкретните установени по делото факти и опитните правила; 2) не преценява дали е установена доброволно - Законът от 2012 г. не регулира семейни отношения, а чл. 5 СК е несъвместим с целта и приложното му поле, и 3) не изследва дали лицата са в родство, представляващо пречка за встъпване в брак - такова родство е достатъчно основание да придаде качеството „свързано лице“ по смисъла на Закона от 2012 г (сравнителен анализ на § 1, т. 9, пр. 4 и 5 ДР и чл. 7, ал. 2 СК).
Чл. 15 СК изисква съпрузите да живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Така чл. 15 СК се съотнася и към фактическото съжителство на съпружески начала. Чл. 15 СК отчита, че съвместното съжителство е нормалното обичайно положение, но не изключва възможността съпрузите да живеят и разделено, когато връзката помежду им и с децата от брака остава с необходимото съдържание - взаимно уважение, грижи и разбирателство (чл. 14), зачитане на личните права (чл. 16), усилия от всеки съпруг според възможностите за благополучието на семейството и в грижите и издръжката на децата (чл. 17). Същото се отнася за фактическото съжителство. Съвместното съжителство проявява нормалното обичайно положение на връзка, която макар и без брак, има същото съдържание като отношения между съпрузи и техните деца. По иска за отнемане на незаконно придобито имущество по Закона от 2012 г. в тежест на Комисията е да докаже, че към релевантния момент - този, към който имуществото е придобито, ответниците имат същите отношения като между съпрузи и техните деца. Следователно когато ответникът не е в брак и през проверявания период не живее с проверяваното лице/с другия ответник, в тежест на Комисията е да докаже, че макар и разделени към релевантния момент помежду им са установени дълготрайни фактически отношения на взаимно уважение, обща грижа и разбирателство, зачитане на личните права, а според възможностите си всеки е полагал усилия за общото благополучие, грижил се е и е издържал родените от връзката деца.

По касационната жалба срещу въззивното решение (основното и допълнителното), с което са уважени исковете по чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ на КОНПИ срещу ответника Р. Б.:

Въззивният съд е приел, че С. Т. К./първият ответник е бил привлечен като обвиняем за държане на високорисково наркотично вещество (хероин) с тегло 34 456.06 грама на стойност 3 101 045.40 лв. с цел разпространение - престъпление по чл. 345а, ал. 2, изр. 2 НК, и за държане на боеприпаси без да има надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като образуваната проверката пред Комисията е за първото престъпление, включено в обхвата на ЗОПДНПИ (чл. 22, ал. 1, т. 25), и за периода 08.05.2003 г. - 08.05.2013 г. С ъдът е приел, че имуществото, което може да се отнеме в полза на държавата, включва и придобитото от Р. Б./ от втория ответник през периода - чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ. Намерил е за неоснователно възражението на втория ответник, че през този период не е съжителствал на съпружески начала с проверяваното лице, тяхната връзка е приключила скоро след раждането на дъщеря им С., [дата на раждане] , т.е. че не е свързано лице в смисъла по § 1, т. 9 ДР на Закона. При събраните доказателства, че през периода двамата ответници не са живели заедно, въззивният съд е приел възражението за неоснователно. Мотивирал се е с това, че са се грижили и са издържали роденото от връзката им дете - аргумент от това, че до навършеното пълнолетие до съда не е отнасян спор по чл. 127, ал. 2 СК. Приел е, че са имали общи икономически интереси. През 2013 г. вторият ответник е внесъл 30 000 лв. по взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ на първия ответник. Лично и чрез дружества, на които е управител, е придобил всички имоти, които са били отнети от проверяваното лице по ЗОПДИППД (отм.). Полаганите грижи за детето и общите икономически интереси въззивният съд е намерил достатъчни, за да квалифицира отношенията като фактическо съжителство по смисъла на ЗОПДНПИ. Добавил е, че съвременните условия и действителност не изискват лицата в съпружеско съжителство да имат физическа близост, общ дом и регистрация на един адрес. Остойностил е имуществото, което двамата са придобили в проверявания период, съпоставил го е с нетния им доход (§ 1, т. 6 ДР ЗОПДНПИ) и е достигнал до извода за надвишение над 250 000 лв., т.е. за значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (в приложимата първоначална редакция). С въззивното решение на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) от втория ответник в полза на държавата са отнети всички имущества, придобити на негово име в проверявания период, които са налични в края на периода.

Настоящият състав намира за основателно касационното оплакване, че решението е неправилно. Обратно на дадените отговори и в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че „съвременните условия и действителност“ изпълват израза „фактическо съжителство“ със съдържанието, което му придава Закона от 2012 г. В установяване на връзката между ответниците е използвал недефинирано понятие „общи икономически интереси“ и се е базирал на служебно известен факт, за който страните не са били известени (чл. 155 ГПК) - липсата на спор по чл. 127, ал. 2 СК, който при това е без значение при събраните непротиворечиви свидетелски показания за личните отношения между ответниците, а и с тяхната дъщеря. Касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 - 3 ГПК налагат настоящата инстанция да отмени неправилното решение и да реши спора по същество. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Страните не спорят и по делото се установява, че ответниците не са встъпвали в брак и имат дъщеря С. С. К., [дата на раждане] От показанията на свидетелите, разпитани пред първата инстанция, се установява, че двамата са живели в жилище в центъра на гр.

П., но година след раждането на дъщеря им са се разделили и през целия проверяван период не са живели заедно. Първият ответник е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ в затвор в Република България, а след завръщането си в България се е установил в [населено място] на различен адрес. През целия период вторият ответник е живял заедно с родителите си, които с неговата сестра, са го подпомагали в грижите и издръжката на детето. Първият ответник не е полагал грижи, само няколко пъти се е срещал с дъщеря си, тя знае, че е нейният баща, но почти не го познава. Срещите между ответниците са били основно, за да обсъждат проблеми с детето. За тези лични техни отношения, а и с дъщеря им, свидетелските показания са логични и взаимно свързани, а дадените от майката и сестрата на втория ответник коресподират с показанията на другите двама свидетели, за които не е налице обстоятелство по чл. 172 ГПК. От писмените доказателства се установява, че през 2013 г. вторият ответник е внесъл 30 000 лв. по взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ при привличането на първия ответник като обвиняем за престъплението по чл. 345а, ал. 2, изр. 2 НК. Вторият ответник е придобил лично и като управител на представлявани дружества имотите, които са били отнети от първия ответник по ЗОПДИПП (отм.), но проведените публични продани по ДОПК и издадените постановления за възлагане са три години след края на проверявания период.

Касационната инстанция не намира, че в релевантния период между ответниците, които не са встъпвали в брак, са били установени отношения като между съпрузи. Те са живели разделено. Връзката помежду им - внесената парична гаранция по мярката за неотклонение на проверяваното лице, и спорадичните срещи на бащата с детето и с неговата майка не доказват установени отношения със съдържание като регламентираните в глава Трета СК. Фактическо съпружеско съжителство помежду им не се установява, а исковете по чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ са неоснователни.

Изходът на този спор не рефлектира върху искове по чл. 62 ЗОПДНПИ срещу първия ответник, уважени с въззивното решение. Ответниците не са необходими другари, макар общи факти да свързват делата - в решението имуществото, което двамата са придобили в проверявания период е било остойностено общо, съпоставено е с общия им нетен доход (§ 1, т. 6 ДР ЗОПДНПИ) и въззивният съд е достигнал до извода за надвишение над 250 000 лв., т.е. за значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (в приложимата първоначална редакция). Естеството на спорното материално правоотношение обаче допуска решението да е различно за всеки ответник.

При този изход и на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ в тежест на КОПНПИ са всички разноски по делото, направени от втория ответник/от касатора. Комисията следва да внесе таксата по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

При този мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1049/14.07.2022 г. и допълващото го решение № 655/18.05.2023 г. по гр.д. № 1126/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗОПДНПИ срещу Р. К. Б..

ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ, предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], пл. „Света Неделя“ № 6, ЕИК[ЕИК], срещу Р. К. Б. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], за отнемане в полза на държавата на следното имущество:

• сумата 5 000 лв. - равностойност на дружествени дялове от капитала на „Монтесито БГ“ ЕООД ЕИК[ЕИК];

• апартамент № ... в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, състоящ се от дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, с площ 36.33 кв.м., ведно с прилежащото таванско помещение № ... с площ 3.00 кв. м. ид. части от общите части на сградата и 0.708 ид.ч. от правото на строеж;

• апартамент № ... в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 78.71 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № ... с площ 18 кв.м., ведно с таванско помещение № 2 с площ 32 кв.м., с идентификатор ...;

• сумата 5 700 лв. - вноска по разплащателна сметка в лева IBAN BG 31 IE IL 9790 1036 9854 00, открита на 09.06.2004 г. в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр Р. К. Б., и

• сумата 7 250 лв. - превод от трети лица по разплащателна сметка в лева с

IBAN BG 31 СЕ СВ 9790 1036 9854 00, открита на 09.06.2004 г. в „Централна кооперативна банка“ АД с титуляр Р. К. Б..

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Р. К. Б. на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6 905.00 лв. - разноските по делото.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ чрез бюджета на Върховен касационен съд 4 006.00 лв. - таксата по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1 .
2 .