Несъставомерност на лъжесвидетелстване при факти извън предмета на доказване

Текстът на акта

Ключови фрази

Лъжесвидетелстване * несъставомерно деяние

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 440

гр. София, 12.08.2024 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретар ..…………...….ГАЛИНА ИВАНОВА ……...…… и с участието на прокурор …………..……........КИРИЛ ИВАНОВ….…........................……… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 97/2024 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по жалба от адв.П. Х. - защитник на подсъдимия Б. М. Х. срещу присъда № 16 от 02.10.2023 година по ВНОХД № 239/2023 г. по описа на окръжен съд гр. Разград.

В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия Х. или в условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр. Разград, или намаляване на наложеното наказание.

Аргументите за допуснати съществени процесуални нарушения са насочени основно срещу начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, което според защитата е изградено въз основа на установени фактически положения, които не кореспондират с доказателствените материали по делото. В тази връзка се посочва, че няма нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че подсъдимият Х. се е срещал с подсъдимия Ч. преди разпита му по ДП 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ на МВР – Разград, проведен на 21.06.2018 г., за да го подбуди към лъжесвидетелстване. Твърди се, че изводите на контролирания съд в този смисъл са произволни, не съдържат собствен анализ на доказателствената съвкупност, а само декларативно заявление за наличие на такъв, въз основа на което е обоснована за безспорно установена фактическа обстановка, която в действителност е преразказ на изложените в обвинителния акт факти.

На следващо място се сочи наличието на противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на повдигнатото срещу подсъдимия Х. обвинение, възпроизведено и в присъдата на Разградския окръжен съд. Тази теза се основава на обстоятелството, че както в обвинителния акт, така и в присъдата на ОС – Разград е прието, че изпълнителните деяния по подбуждане на подсъдимия Ч. и свидетеля Б. към лъжесвидетелство са извършвани преди разпитите им в качеството на свидетели – срещата на Х. с Ч. е била ден-два преди разпита му на 21.06.2018 г., а с Б. около седмица преди неговия разпит на 01.08.2018 г. В същото време в диспозитивите е записано, че деянията Х. е извършил на 21.06.2018 г. и на 01.08.2018 г., без такива факти да са приети както от прокурора, така и от съда. Това несъответствие между обстоятелствената част на обвинението и диспозитива, възпроизведени в осъдителната присъда, защитата намира за изключително съществено процесуално нарушение, повлияло върху правото на защита, доколкото обстоятелствата за време и място на извършване на деянията са съществен елемент на обвинението, срещу което обвиненото лице следва да се защитава.

Като съществен порок на въззивната присъда адв.Х. изтъква неправилно очертания предмет на престъплението по настоящото дело, касаещо престъпление по чл.290 от НК. Позовавайки се на константна практика на ВКС, включително и на такава, застъпена в тълкувателно решение на ВС на РБ ТР № 48 от 24.02.1976 г. по н.д. № 39/75 г. на ОСНК на ВС. , защитникът обосновава несъставомерност на деянието, квалифицирано като „лъжесвидетелство“ въз основа на инкриминираните показания на подсъдимия Ч. и свидетеля Б., тъй като същите не са могли и реално не са повлияли върху правилното протичане на наказателното производство срещу подсъдимия Х. за престъплението по чл.134, ал.1, т.2 от НК с пострадал И. Б.. Тъй като образуваното за посоченото престъпление ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. е приключило с внасяне от прокурора в съда на постановление с предложение за освобождаване на Б. Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК и същият е осъден по а.н.д. № 363/2020 г. по описа на РС – гр. Разград с наложена глоба от 1600 лв. за допуснати от него нарушения на правилата за безопасност на труда в качеството му на технически ръководител на строителен обект с пострадал И. Б., то възпроизведените от Ч. и Б. неверни факти, за това, че не са работили на обекта в с. Я. в качеството им на работници на фирмата „Б. - и“ ООД не са повлияли на изхода на цитираното дело. Това е така, тъй като наказателната отговорност на подсъдимия Х. произтича от качеството му на технически ръководител и не би могла да бъде повлияна от обстоятелството дали пострадалият е работил на обекта по трудов договор или не. С оглед на това защитата твърди, че правейки изводи в обратния смисъл, окръжният съд е приложил неправилно закона, което съставлява касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и обосновава отмяна на атакувания съдебен акт.

Въз основа на изложените доводи, от адв.Х. към ВКС се отправят искания в условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия Х., за отмяна на решението на ОС – гр. Разград и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Б. М. Х., редовно призован не се явява. Явява се защитникът му – адв.Х., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същите искания.

Подсъдимият Е. А. Ч. също редовно призован, не се явява. Неговият служебно назначен защитник – адв.С. подкрепя жалбата на другия подсъдим, като декларира желание за присъединяване на Е. Ч. към нея. С оглед на това отправя искане за отмяна на присъдата на ОС – гр. Разград и оправдаване на подсъдимия Ч..

Представителят на ВКП намира решението на Разградския окръжен съд за законосъобразно и справедливо, поради което предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила, а жалбата на подсъдимия Х., като неоснователна да бъде оставена без уважение. По отношение искането на адв.С. изразява становище за неговата недопустимост поради липса на жалба от подсъдимия Ч., което счита за израз на съгласие с постановената от ОС – гр. Разград присъда.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 22 от 22.03.2023 г., постановена по НОХД № 722/2021 г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Б. М. Х. за невинен в това, че в периода от 21.06.2018 г. до 01.08.2018 г. в гр. Разград, на два пъти, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител с Е. А. Ч. и И. М. Б. (извършители):

- на 21.06.2018 г. подбудил Е. А. Ч. от с. Й., общ.Исперих, пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина – че през м.юни 2018 г., когато работел като общ работник във фирма „Б. – и." - гр. Разград, е извикан от колегата си И. М. Б., също работник във фирма „Б. – и.“-гр.Разград, за да работи на строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул. "П. м." № ** в с. Я., че не е изпратен да работи на този строителен обект от Б. М. Х. или от фирма „Б. – и.“-гр.Разград, чийто управител е Б. Х., че този строителен обект е бил нает на частно от И. Б., че И. Б. му е заплащал парични суми за положения труд на обекта, като до момента му е заплатил 100 лева, че само той и И. Б. са работили на този обект и че не е имал никаква уговорка с Б. Х. във връзка с този строителен обект, като уговорките му във връзка с обекта са били само с И. Б.;

- на 01.08.2018 г. подбудил И. М. Б., от гр. Ц. К., общ.Ц. К., пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина – че през м.юни 2018 г. ползвал неплатен отпуск като работник във фирма „Б. – и.“- гр. Разград, че докато бил в неплатен отпуск сам, на частно, наел строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул. "П. м." № ** в с. Я., че сам се договорил със съпруга на собственичката – Р. С. Х. от с. Я. за строителните работи, които следвало да бъдат извършени на обекта и за заплащането за извършената работа, че той извикал колегата си Е. А. Ч., също работник във фирма „Б. – и.“- гр. Разград, за да работи на посочения обект и че само той, и Е. А. Ч. са работили на този обект поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.3 вр.чл.26, ал.1 от НК.

Със същата присъда Районен съд – гр. Разград е признал за невинен и подсъдимия Е. А. Ч. в това, че на 21.06.2018 г. в гр. Разград, в съучастие като извършител с Б. М. Х. от с. М. Й., общ.Исперих (подбудител), пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно потвърдил неистина – че през м.юни 2018 г., когато работел като общ работник във фирма „Б. – и."- гр. Разград, е извикан от колегата си И. М. Б., също работник във фирма „Б. – и.“-гр.Разград, за да работи на строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул. "П. м." № ** в с. Я., че не е изпратен да работи на този строителен обект от Б. М. Х. или от фирма „Б. – и.“-гр.Разград, чийто управител е Б. Х., че този строителен обект е бил нает на частно от И. Б., че И. Б. му е заплащал парични суми за положения труд на обекта, като до 21.06.2018 г. му е заплатил 100 лева, че само той и И. Б. са работили на този обект и че не е имал никаква уговорка с Б. Х. във връзка с този строителен обект, като уговорките му са били само с И. Б. поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК

По протест от прокурор от РП – гр. Разград било образувано ВНОХД № 239/2023 г. по описа на Разградския окръжен съд (РзОС), който на основание чл.334, т.2 вр.чл.336, ал.1, т.2 вр.ал.2 от НПК постановил нова присъда, с която признал подсъдимия Б. М. Х. за виновен в това, че в периода от 21.06.2018 г. до 01.08.2018 г. в гр. Разград, на два пъти, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител с Е. А. Ч. и И. М. Б. (извършители):

- на 21.06.2018 г. подбудил Е. А. Ч. от с. Й., общ.Исперих, обл.Разград, пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина – че през м.юни 2018 г., когато работел като общ работник във фирма „Б. – и.“- гр. Разград, е извикан от колегата си И. М. Б., също работник във фирма „Б. – и.“-гр.Разград, за да работи на строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул. "П. м." № ** в с. Я., че не е изпратен да работи на този строителен обект от Б. М. Х. или от фирма „Б. – и.“-гр.Разград, чийто управител е Б. Х., че този строителен обект е бил нает на частно от И. Б., че И. Б. му е заплащал парични суми за положения труд на обекта, като до момента му е заплатил 100 лева, че само той и И. Б. са работили на този обект и че не е имал никаква уговорка с Б. Х. във връзка с този строителен обект, като уговорките му във връзка с обекта са били само с И. Б.;

- на 01.08.2018 г. подбудил И. М. Б., от гр. Ц. К., общ.Ц. К., обл.Разград, пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина – че през м.юни 2018 г. ползвал неплатен отпуск като работник във фирма „Б. – и.“- гр. Разград, че докато бил в неплатен отпуск сам, на частно, наел строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул. "П. м." № ** в с. Я., че сам се договорил със съпруга на собственичката – Р. С. Х. от с. Я. за строителните работи, които следвало да бъдат извършени на обекта и за заплащането за извършената работа, че той извикал колегата си Е. А. Ч., също работник във фирма „Б. – и.“- гр. Разград, за да работи на посочения обект и че само той, и Е. А. Ч. са работили на този обект

с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.3 вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.54 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда РзОС признал за виновен и подсъдимия Е. А. Ч. в това, че на 21.06.2018 г. в гр. Разград, в съучастие като извършител с Б. М. Х. (подбудител), пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно потвърдил неистина – че през м.юни 2018 г., когато работел като общ работник във фирма „Б. – и.“- гр. Разград, е извикан от колегата си И. М. Б., също работник във фирма „Б. – и.“-гр.Разград, за да работи на строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул. "П. м." № ** в с. Я., че не е изпратен да работи на този строителен обект от Б. М. Х. или от фирма „Б. – и.“-гр.Разград, чийто управител е Б. Х., че този строителен обект е бил нает на частно от И. Б., че И. Б. му е заплащал парични суми за положения труд на обекта, като до 21.06.2018 г. му е заплатил 100 лева, че само той и И. Б. са работили на този обект и че не е имал никаква уговорка с Б. Х. във връзка с този строителен обект, като уговорките му са били само с И. Б.

с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.3 вр.чл.26, ал.1 от НК Тази квалификация е записана в Присъда № 16 от 02.10.2023 г. по ВНОХД № 239/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Разград, поради което и при условията на чл.54 от НК го осъдил на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Съдът се произнесъл и относно разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите.

Касационната жалба от защитника на подсъдимия Х. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия Б. М. Х. е основателна.

Водещо оплакване в касационната жалба е това за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимите са осъдени за престъпление, което не са извършили поради неправилна интерпретация на инкриминираните факти, вместо да бъдат оправдани.

Настоящият касационен състав напълно споделя доводите на защитата в подкрепа на застъпената теза за несъставомерност на деянията по състава на престъпление, под който същите са субсумирани.

В основата на настоящото наказателно производство е протеклото ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, образувано във връзка с настъпила злополука на строителна площадка, находяща се в с. Я., ул. "П. м." № **. И двете инстанции по същество са изложили подробно в мотивите към присъдите си обстоятелствата, свързани с този инцидент, с последиците от него, както и относно развитието на наказателното производство срещу Б. М. Х. за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК.

Съществените факти, имащи отношение към предмета на настоящото дело са показанията, дадени от Е. А. Ч. и И. М. Б. в качеството им на свидетели по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. и тяхното отражение върху изхода на това наказателно производство. В тази връзка в атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че преди разпитите на двамата работници, с тях се срещнал подсъдимият Х., за да им каже какво да обяснят за строителния обект в с. Я.. Срещата на Е. Ч. с Б. Х. се състояла малко преди разпита му на 21.06.2018 г., на която последният поискал от Ч. да каже, че на обекта е повикан от колегата си И. Б., а не е изпратен от него лично или от фирмата „Б. – и.“ ООД, чийто управител бил той, че строителният обект бил нает на частно от Б., който заплащал на Ч. за положения труд, като до момента му бил платил 100 лв., че само двамата работели на обекта и нямали никаква уговорка с Б. Х..

Независимо, че тези обстоятелства били неверни, в показанията си като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г., дадени на 21.06.2018 г. подсъдимият Ч. ги възпроизвел така, както поискал от него подсъдимият Х.. Не се отрекъл от тях и в следващия му разпит на 24.07.2018 г.

Подсъдимият Х. провел среща и със св.И. Б. след изписването му от болницата и преди разпита му в качеството на свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г., на която поискал Б. да каже пред разследващия полицай, че през м.юни 2018 г. е ползвал неплатен отпуск като работник във фирма „Б. – и.“ ООД, че докато бил в неплатен отпуск сам, на частно наел строителен обект в с. Я., че сам се договорил със съпруга на собственичката – св.Р. Х. за строителните работи, които следвало да бъдат извършени на обекта и за заплащането за извършената работа, че той извикал колегата си Е. Ч. да работи на същия обект и че само двамата са работили на този обект.

Независимо от това, че обстоятелствата, които Х. поискал Б. да посочи били неверни, по време на разпита му на 01.08.2018 г. последният ги възпроизвел по начина, поискан от него.

Въпреки така представените от свидетелите по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. Е. Ч. и И. Б. факти, на 01.08.2018 г. в качеството на обвиняеми по делото били привлечени М. Х. С. с оглед качеството й на възложител на обекта в с. Я. и Б. М. Х. като технически ръководител на същия – и двамата за престъпления по чл.134, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2 и по чл.136, ал.2 вр.ал.1 от НК. В последствие в съответствие със събраните по делото доказателства производството спрямо М. Х. С. било прекратено поради липса на причастност от нейна страна към настъпилия инцидент, а спрямо Б. М. Х. било внесено в съда Постановление с предложение за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за престъплението по чл.134, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2 от НК, а относно второто престъпление – по чл.136, ал.2 вр.ал.1 от НК наказателното производство било прекратено поради липса на престъпление.

Междувременно, при предявяване на разследването по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. на пострадалия Б. в присъствието на повереника му – адв.Б. същият се отрекъл от дадените показания на 01.08.2018 г. относно част от обстоятелствата – това, че е ползвал неплатен отпуск, че е наел обекта сам по стопански начин – като обяснил, че е направил това, защото имал финансови задължения към Б. Х. и счел за нужно да се съобрази с искането му да даде неверни показания. С оглед на това и на основание чл.292, ал.1, т.2 от НК спрямо него не е повдигнато обвинение по настоящото дело за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, тъй като наказуемостта е отпаднала.

Административно наказателното производство срещу подсъдимия Х. приключило с налагането на административно наказание глоба в размер на 1600 лв. Основанието за ангажиране на отговорността му по чл.134, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2 от НК за настъпилата на строителния обект в с. Я. злополука с пострадал И. М. Б. бил сключеният между подсъдимия Х. и св. М. Х. С. договор за техническо ръководство в строителството, по силата на който той изпълнявал функциите на технически ръководител на строежа и във връзка с това носел отговорност за осигуряване безопасността на труд. В рамките на това дело било установено, че при изпълнение функциите на технически ръководител Б. Х. е допуснал нарушения на разпоредби на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, които били в пряка причинна връзка с настъпилата злополука.

Тези факти, макар и правилно установени от контролирания съд, са били невярно интерпретирани в контекста на престъплението по чл.290, ал.1 от НК. Настоящият състав на касационния съд прави този извод на база константната практика на Върховния касационен съд, според която лъжесвидетелството като престъпление против правосъдието, за да е осъществено, следва да е засегнало обществените отношения, които защитават нормалното функциониране на правосъдната система, и да е попречило на правилното и обективно правораздаване. За да е налице този резултат е необходимо свидетелят съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил истина относно такива обстоятелства, които са свързани с предмета на доказване по конкретното дело, очертан в чл.102 от НПК. В настоящия случай потвърдените неверни обстоятелства от свидетелите Ч. и Б., за което са били подбудени от Б. Х. са ирелевантни по отношение на предмета на доказване за престъплението, за което е било образувано ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. За престъплението по чл.134, ал.1 от НК е без значение дали пострадалото лице е било на трудов договор или не, тъй като изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, регламентирани в съответните нормативни актове са еднакво валидни независимо при какъв режим се извършват строително монтажни работи (СМР) на даден строителен обект. В тази връзка за правилното приключване на производството по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г., въз основа на което е било образувано АНД № 363/2020 г. по описа на Разградския районен съд от съществено значение са били обстоятелствата, свързани с качеството на подсъдимия Х., в което е обслужвал строителния обект в с. Я., причинената средна телесна повреда на пострадалия И. Б. и установената причинно-следствена връзка между нея и немарливото изпълнение от страна на подсъдимия Х. като технически ръководител на строителен обект на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквато е СМР полагане на бетон чрез бетонпомпа, в резултат на което чрез бездействието си е причинил съставомерния резултат. Всички тези обстоятелства са били надлежно изяснени чрез събраните по делото гласни и писмени доказателства, за което потвърдените пред разследващия орган неверни обстоятелства от Е. Ч. и И. Б. относно характера на злополуката не са повлияли, тъй като същите не се включват в предмета на доказване. Като краен резултат делото било решено обективно и подсъдимият Х. е понесъл своята отговорност, която принципно не е отричал.

Изложеното води до извод, че подсъдимият Х. не е осъществил състава на престъплението по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.3, вр.чл.26, ал.1 от НК. Решението на въззивния съд в обратния смисъл е резултат от неправилна оценка на относимостта на инкриминираните обстоятелства към предмета на доказване в производството за престъплението по чл.134, ал.1 от НК, довела до неправилно приложение на закона. Настоящият касационен състав намира, че няма пречка така констатираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК да бъде преодоляно чрез отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Б. Х. на основание чл.354, ал.1, т.2, пр.последно в рамките на установените в хода на съдебното дирене фактически положения.

Аналогичен извод следва и по отношение на обвинението срещу подсъдимия Е. Ч., доколкото възпроизведените от него пред разследващия орган неверни обстоятелства са същите, за които Б. Х. е обвинен в подбудителство към лъжесвидетелство – т.е. тези обстоятелства по никакъв начин не са повлияли при реализиране отговорността на Х., поради което извършеното от подсъдимия Ч. деяние е несъставомерно по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. Липсата на касационна жалба от този подсъдим не е пречка за неговото оправдаване на основание чл.354, ал.1, т.2, пр.последно от НПК, тъй като произнасянето в този смисъл е в полза на подсъдимия и попада в хипотезата на чл.347, ал.2 от НПК.

За пълнота на решението на ВКС следва да се посочи, че оплакването на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на повдигнатото срещу подсъдимия Х. обвинение е основателно. Наред с това този състав на ВКС констатира и противоречие между фактическото и юридическо отразяване на престъплението, за което Е. Ч. е осъден, в диспозитива на присъдата на ОС – гр. Разград. Тези процесуални нарушения, макар и съществени по естеството си, не следва да бъдат обсъждани предвид крайния изход на делото – оправдаване на подсъдимите Б. М. Х. и Е. А. Ч., с което техните права са защитени в най-голяма степен.

Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.2 пр.последно от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 16 от 02.10.2023 г., постановена по ВНОХД № 239/2023 г. по описа на Разградския окръжен съд, първи въззивен наказателен състав.

ОПРАВДАВА Б. М. Х. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.3 вр.чл.26 ал.1 от НК.

ОПРАВДАВА Е. А. Ч. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.