Оправдаване за разпространение на наркотици поради недоказан предмет и авторство

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * неоснователност на касационен протест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 446

гр.София, 09 септември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОД А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурор от ВП АТАНАС ГЕБРЕВ

като изслуша докладваното от съдия Лада Паунова наказателно дело №242/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационен протест и допълнение към него от прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу нова въззивна присъда № 7 от 13.11.2023г. по в.н.о.х.д. № 224/2023г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С присъда № 20 от 29.05.2023г., постановена по н.о.х.д. № 926/2022г. по описа на Окръжен съд – Плевен, подсъдимият И. П. Д. е признат за виновен в това, че в периода от 05.08.2022г. до 10.10.2022г. в [населено място], на публични места, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, държал с цел разпространение и разпространил без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества, както следва:

-На 05.08.2022г. в [населено място], на публично място- гробищен парк, при условията на опасен рецидив държал с цел разпространение и разпространил без надлежно разрешително на Г. И. П. от [населено място] високорисково наркотично вещество коноп с общо нетно тегло 0,559 гр. и процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 17,65 %, на стойност 3,35 лв.

-На 10.10.2022г. в [населено място], на публично място, [улица], при условията на опасен рецидив държал с цел разпространение без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество коноп с общо нетно тегло 2,868 гр. и процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 28,67 %, на стойност 17,20 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.2, изречение 2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. чл. 26 ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим и глоба в размер на 30 000 лева.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства.

По протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново и жалба на защитата е образувано в.н.о.х.д. № 224/2023г. по описа на ВТАС. С нова присъда № 7 от 13.11.2023г. съдът е отменил първоинстанционната присъда и е признал подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.

В касационния протест са заявени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като декларативно е посочено, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в резултат на което е направил неправилен извод за невиновността на подсъдимия и така е нарушил закона.

В изготвеното допълнение към касационен протест са изложени съображения в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По отношение на първото деяние се твърди, че показанията на свидетелите Г. П., Т. П., Т. Б. и Д. Н. са игнорирани, въпреки че в тях се съдържа информация, относима към предмета на доказване. Посочва се, че свидетелските показания на А. П. и А. Т. са обсъдени изолирано, без да са съпоставени с останалите доказателства по делото, както и че не са обсъдени противоречията в показанията на св. Т., дадени в различните етапи на производството. Наведен е довод, че съдът е нарушил закона, като е извършил собствен анализ на доказателствата по приключилото с влязъл в сила съдебен акт н.а.х.д. № 2024/2022г. на РС-Плевен. По отношение на второто деяние се акцентира върху това, че съдът не е обсъдил показанията на св. М., който е посочил, че е открил наркотичните вещества на мястото, на което е възприел как подсъдимият ги оставя. С протеста и допълнението към него се прави искане за отмяна на новата оправдателна присъда на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило възражение от защитника на подсъдимия – адв. М., с което е изложена позиция по всеки от доводите в касационния протест. Защитата счита протеста за неоснователен и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Представителят на прокуратурата поддържа касационния протест по изложените в него съображения и моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС.

Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му от предходните инстанции – адв. М., редовно призовани, не се явяват.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационния протест и допълнението към него, съображенията на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационният протест и допълнението към него са процесуално допустими като подадени в срок от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, ал. 1, т. 2 от НПК.

Извършената от ВКС проверка за наличието на наведените в протеста основания сочи на извод за неговата НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.

По отношение на първото деяние, включено в продължаваното престъпление, за което е обвинен подс. Д. – това на 05.08.2022г., въззивният съд е приел, че е недоказан предмета на престъпление и това е основният мотив за оправдаването на подсъдимия за това деяние. С този извод настоящата инстанция се съгласява, макар и не изцяло по изложените в атакувания съдебен акт мотиви.

Напълно споделяема е позицията на проверявания съд, че в материалите по ДП, водено срещу подс. Д. във връзка с деянието на 05.08.22г., липсва надлежно приобщаване на вещественото доказателство по реда и правилата на НПК. Това е така, поради следните констатации за процесуалното развитие на производствата, водени срещу подсъдимия и срещу свид. Г. П.. На 05.08.2022г. св. Г. П. е била задържана и е образувано е ДП ЗМ - 474/2022г. по описа на Първо РУ на МВР Плевен, пр.пр. № 4579/2022г. на РП-Плевен срещу нея. По повод предложение на наблюдаващия прокурор в РС-Плевен е образувано н.а.х.д. № 2024/2022г. по описа на същия съд и с решение № 606/15.11.2022г. Г. П. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. От посоченото наказателно производство с постановление от 11.10.2022г. на прокурор при РП-Плевен са отделени следните материали от ДП № ЗМ- 474/2022 г. по описа на Първо РУ на МВР Плевен: заверени копия от протоколите от проведените разпити на св. И. Д. и Г. П., уведомление за образуване на ДП и постановление за преобразуване на бързо производство за разследване по общия ред. След изпращане на отделените материали и копия от тях с постановление от 11.10.2022г. на наблюдаващия прокурор, е било образувано отделно ДП с № 5290/2022г. по описа на ОП-Плевен, по което с постановление от 11.11.2022г. И. Д. е привлечен като обвиняем. С постановление от 14.12.2022г. на наблюдаващия прокурор от ОП е приобщена към това ДП извършената физико – химическа експертиза по ДП № ЗМ- 474/2022 г. на Първо РУ на МВР Плевен, съответно пр.пр. 4579/2022 г. на РП-Плевен.

Макар да е било прието и приложено по настоящото дело изисканото н.а.х.д. № 2024/2022г. на РС-Плевен, то решаващите съдилища не биха могли да ползват приложените в него протоколи с оглед съдържащата се в тях информация за обосноваване на собствените си фактически и правни изводи. Доказателствата се събират непосредствено в съответното наказателно производство, като приобщеното н.а.х. дело може да послужи за съдебна преценка от необходимостта да бъдат събрани доказателства чрез съответните способи за доказване. В тази връзка първоинстанционният съд не е имал основание да извършва разпит на вещото лице, изготвило заключение по ФХЕ № Н-234 по ДП ЗМ - 474/2022г., защото експертизата е назначена в рамките на друго наказателно производство. Поради тези съображения не е могъл и да ползва това заключение при формиране на изводите си.

В контекста на казаното неправилно въззивният съд е обсъждал въпроса законосъобразно ли е приобщено наркотичното вещество като веществено доказателство в производството, водено срещу Г. П.. Независимо от това, крайният му извод, че предметът на деянието, в което е обвинен И. Д., не е надлежно приобщен към доказателствената съвкупност по воденото срещу него наказателно производство чрез способите, предвидени в НПК, е правилен.

Не могат да бъдат споделени доводите в допълнението към касационния протест, обосноваващи порок при формиране на вътрешното убеждение на проверявания съд, свързани с оценката на гласните доказателствени средства. Необходимо е преди всичко да се отбележи, че касационната инстанция не може да се намесва или да замества оценката на доказателствата, направена от решаващия съд. Когато възприемането с доверие или дискредитирането на определени доказателствени източници е аргументирано в съдебния акт и е ясно видим процесът на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, не би била защитима теза за допуснато процесуално нарушение, накърняващо правата на страните в процеса. Такива нарушения, поставящи под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, биха били налице, ако съдът е пропуснал да обсъди определени доказателства и доказателствени средства или ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата.

В решението, подложено на касационна проверка, не се установяват съществени процесуални недостатъци във връзка с доказателствената дейност на въззивния съд. Не са нарушени изискванията за обективност и пълнота на изясняване на релевантните обстоятелства, понеже са били събрани и проверени възможните доказателствени източници, като цялата доказателствена съвкупност е била подложена на аналитично изследване при спазване на правилата на формалната логика. Независимо от наличие на вътрешно противоречие в мотивите на атакуваната присъда по въпроса налице ли е или не съмнение в достоверността на показанията на св. Г. П. (л. 7, трети абзац и л. 8, трети абзац), нейните показания са коментирани подробно от въззивния съд и са кредитирани. След съпоставянето им с показанията на св. Т. съдът (на л. 8) е посочил защо кредитира с доверие показанията на св. П., като аргументацията в тази част е последователна и логична. Преценявайки съвкупно доказателствения материал, съдът е достигнал до верен извод, че показанията на тази свидетелка не допринасят за индивидуализиране предмета на престъплението.

Настоящата инстанция напълно се съгласява и със съображенията на въззивния съд, свързани с оценката на показанията на свидетелите Т. П., Т. Б. и Д. Н., тъй като в тях не се съдържа конкретна информация, която да е относима към предмета на доказване. Те свидетелстват за познанството си с подс. Д. и за това, че той им е продавал наркотици, но не сочат никакви конкретни данни във връзка с процесните събития на 05.08.2022г. и 10.10.2022г. и следователно те не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. С оглед на конкретното обвинение развитата в касационния протест теза, че от посочените съвпадащи си свидетелски показания се установява „оформен почерк в дейността на подсъдимия“ не може да бъде аргумент в подкрепа на обвинителната теза за извършено на 05.08.2022г. от подс. Д. държане с цел разпространение и разпространение на 0,559гр. коноп с активно действащ компенент 17,65%.

Не търпи критика аналитичната дейност на съда и по отношение показанията на свидетелите А. Т. и А. П.. Техните показания не са обсъждани изолирано, както твърди държавното обвинение, а са съпоставени с останалите данни по делото. В мотивите на присъдата са обсъдени противоречията при свидетелстването на А. Т. при разпитите й в хода на настоящето производство, които са разгледани и във връзка със събраните доказателства за водени срещу нея и свид. Г. П. наказателни производства. Съдът е изложил подробни аргументи защо кредитира показанията на тези свидетелки, дадени в хода на съдебното производство, като липсват необсъдени доказателства, които да противоречат на направения извод.

Задълбоченото обсъждане на доказателствената маса е дало основание за правилен извод, че обвинението за първото деяние от продължаваното престъпление, в което е обвинен подс. Д., е недоказано. Обвинителни факти се съдържат единствено в показанията на свид. Г. П., която заявява, че е купила марихуана от подсъдимия, но не се установява чрез годни доказателствени средства специфичния предмет на престъплението като вид и количество високорисково наркотично вещество.

По отношение на второто деяние от продължаваното престъпление, което според държавното обвинение е извършено на 10.10.2022г., протестиралият прокурор твърди, че съдът не е обсъдил показанията на полицейския служител - св. М., който е посочил, че е открил наркотичните вещества на мястото, на което е възприел как подсъдимият ги оставя. При прочита на въззивното решение се установява обратното - на л. 10 и л. 11 съдът детайлно е обсъдил доказателствената съвкупност, касаеща процесното събитие, като е извършил съпоставка между показанията на полицейските служители, свидетелите М., Д. и С., с останалите доказателства по делото. Показанията на тези свидетели са кредитирани с доверие и са залегнали в приетата за установена от инстанциите по същество фактическа обстановка. Съдът обаче е счел, че липсват категорични доказателства, които да установяват по несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние, като е изложил убедителни аргументи в тази посока. Правилен е изводът, че не се установява по несъмнен начин, че намерените при извършения оглед топчета марихуана са били оставени на мястото, където са били открити именно от подс. Д..

Изложеното сочи, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Неоснователна, следователно, е и претенцията в протеста за неправилно приложение на материалния закон като функция от допуснатите процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 7 от 13.11.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 224/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.