Регресен иск на Гаранционния фонд срещу водач без застраховка Гражданска отговорност

Текстът на акта

Ключови фрази

Суброгационен иск на фонда срещу делинквента * застрахователно обезщетение за имуществени вреди * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 234

Гр. София, 01.08.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т.д. № 1407/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 203 от 29.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 65/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С въззивното решение е отменено решение № 385 от 23.11.2022 г. по т. д. № 962/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора против Б. П. М. с ЕГН [ЕГН] за заплащане на сумата 53 990.15 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.12.2021 г., представляваща възстановено от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ обезщетение, ведно с разходите за неговото определяне, за причинени имуществени и неимуществени вреди (съответно в размер на 16 261,14 лв. и 37 729,01 лв.) вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2013 г. на територията на Великобритания, [населено място], по вина на водача Б. П. М. при управление на л. а. „Мазда 626“ с рег. [рег.номер на МПС] , без наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано, за което се развиват съображения в следния смисъл: На първо място се оспорват изводите на съда относно липсата на травматични увреждания на пострадалите от процесното ПТП лица, като получени при камшичен удар. Правят се оплаквания, че въззивният съд е игнорирал заключението на вещото лице в тази насока, основал е решението си на предположения, произнесъл се е в нарушение на правилата за ограничения въззив, доколкото в жалбата е липсвало оспорване на установените от първата инстанция обстоятелства относно претърпения камшичен удар, а е имало само бланкетно оплакване за несъответствие на фактическите й констатации с обективната истина. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел за неустановен и фактът, че с декларация пред компетентните органи ответникът се е признал за виновен за настъпилото ПТП и свързаните с него вреди, тъй като се е движил по път без предимство, който факт се установява както от писмените доказателства, така и от приетата без възражения комплексна експертиза, която съдът неоснователно не е кредитирал. Отново без да има оплаквания в жалбата съдът се е произнесъл и по въпроса дали обезщетението е било изплатено на увредените лица, като тези факти не са били спорни във въззивното производство. Сочат се и множество други нарушения на правилата на чл. 269 ГПК, чл. 202 ГПК и чл. 133 ГПК, допуснати от въззивния съд, а доводите за необоснованост на въззивното решение са изведени от извършеното от съда превратно, едностранчиво и необективно обсъждане на доказателствата. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на сторените разноски.

Касационно обжалване на решението в посочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивния съд при постановяване на съдебен акт по съществото на правния спор с оглед ограничението на чл. 269, изр. второ ГПК.

Ответникът по касационната жалба Б. П. М., чрез особен представител, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК изразява становище за нейната неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, с оглед разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК, становището на насрещната страна и данните по делото, приема следното:

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е даден отговор в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Според тези задължителни указания ограниченията в обсега на въззивната дейност съгласно чл. 269, изр. второ ГПК се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, като те не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В постановената въз основа на разясненията на тълкувателното решение практика на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че когато във въззивната жалба не са посочени конкретни оплаквания срещу установените от първоинстанционния съд факти и въззивният съд няма задължения да действа служебно, той не може да приеме за установена различна фактическа обстановка, в противен случай ще постанови решението си в противоречие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение частично се отклонява от тази практика и съответно е частично неправилно, поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В случая конкретните оплаквания във въззивната жалба на ответника Б. М., представляван от назначения от съда особен представител, са, че по делото няма никакви доказателства, че станалото на 23.08.2013 г. ПТП е по негова вина, нито са налице доказателства, че той е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, от което да са произтекли вреди; че окръжният съд неправилно е възприел представената по делото и изходяща от ответника декларация като такава, в която се съдържат признания за неизгодни факти, установяващи вината му; че извършеното плащане на застрахователно обезщетение не предполага автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице, за което се твърди, че е причинило вредата, тъй като основателността на регресната претенция винаги предполага съществуването на деликтно правоотношение по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Задава се въпросът, следва ли при неоснователно заплатено от НББАЗ обезщетение за вреди – без доказателства за вина на ответника и без доказателства за претърпените неимуществени вреди – тези пари автоматично да се искат от ответника. Посочените оплаквания съответстват частично на възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, с който искът е бил оспорен поради липса на доказателства за извършени плащания от НББАЗ към МIВ (Моtor Insurers B.); поради липса на основания за ангажиране отговорността на ответника, тъй като описаното ПТП не е станало по негова вина - не е налице извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата, от което да са причинени вреди; поради погасяване на вземането по давност; поради несъответствие между размера на изплатените обезщетения и причинените имуществени и неимуществени вреди.

Следователно извън рамките на спорния предмет във въззивното производство са останали обстоятелствата относно заплатеното в полза на правоимащото лице обезщетение за имуществени вреди по автомобила и неговия размер (съобразно приетото от първоинстанционния съд), като спорът във връзка с посочената сума е само относно наличието на основание тя да се претендира от ответника в качеството му на делинквент, респективно дотам е следвало да се ограничи въззивната проверка на първоинстанционното решение в съответната му част.

Основателни са оплакванията в касационната жалба срещу правилността на извода на съда, че ответникът не е отговорен за причиняването на вредите, изграден върху обстоятелството, че в попълнената от него декларация относно събитието липсва изявление за поемане отговорност за инцидента, а напротив - той е изявил желание спорът да бъде разгледан от съд с негово участие, както и с оглед невъзприемането от въззивния съд на експертното становище по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което кореспондира на изявленията в посочената декларация, че причина за произшествието е непропускането от страна на ответника на автомобила, движещ се по пътя с предимство.

От доказателствения материал по делото се установява, че по повод претенциите на пострадалите лица на 03.09.2014 г. ответникът е депозирал пред Окръжния съд клетвена декларация, в която е заявил, че е бил участник в пътен инцидент на 26.08.2013 г. в 18,00 ч. на кръстовището между К. Роуд и Амбърли Гардънс, Енфийлд, Великобритания; пътищата, формиращи кръстовището, са стандартни с едно платно за движение във всяка посока; ответникът е шофирал сива „Мазда 626“ с рег. [рег.номер на МПС] при хубаво и сухо време с добра видимост; на кръстовището ответникът е завивал наляво; като е приближил маркировката за път без предимство се е огледал, но не е видял приближаващи автомобили по пътя с предимство; започнал да навлиза в кръстовището, когато последвал удар с лек автомобил „Vauxhall Astra“ с рег. № DN09YSU; последният автомобил се е движел по пътя с предимство; при удара се отворила въздушната възглавница на пътника в последния автомобил; от него излезли водачът и една жена; автомобилът на ответника имал повреди по предната броня и десния фар, който бил счупен, а автомобилът Vauxhall бил повреден в областта на лявата (единствена) врата, която била вдлъбната навътре и надраскана. Едно от изявленията на ответника в тази декларация е, че той трудно би могъл да приеме отговорност за инцидента, защото вече е бил навлязъл доста навътре в кръстовището и се е движил много бавно, поради което не е предвиждал и очаквал идващия автомобил. Заявил е и желанието си спорът да се разгледа от съда.

Според настоящия съдебен състав в декларацията действително е налице признание на факти, които са неизгодни за ответника, като обстоятелствата, че ответникът е излизал от път без предимство, завивайки наляво, и че в резултат на удара неговият автомобил е имал щети по предна броня и десния фар, а другият автомобил – по лявата (единствена) врата, несъмнено сочат, че той виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – не е пропуснал автомобила, движещ се по пътя с предимство. Непризнаването на вината, доколкото изхожда от самия делинквент, не може да има обвързващо съда значение. При така установените факти формираният от въззивния съд извод, че от доказателствата по делото не се установява противоправно и виновно поведение на ответника, е необоснован.

С оглед безспорно доказаното обстоятелство, че в резултат на произшествието са били причинени материални щети, като по отношение на техния размер и на обезщетяването на правоимащото лице от страна на МIВ, ведно със сторените разходи за определяне и изплащане на обезщетението (които са за сметка на виновния водач), както и относно възстановяването на платената сума от страна на НББАЗ и съответно извършеното плащане от Гаранционния фонд към Бюрото не е съществувал спор по смисъла на чл. 269, изр. второ ГПК във въззивното производство, се налага изводът, че предявеният иск с правно основание чл. 288а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) в посочената част е бил неправилно отхвърлен от въззивния съд.

В останалата обжалвана част от въззивното решение оплакванията на касатора са неоснователни. Настъпването на неимуществените вреди, за които са били обезщетени претендиращите пострадали лица, е надлежно оспорено от ответника. Обосновано и в рамките на правомощията си въззивният съд е преценил, че по делото не са събрани доказателства както за настъпването на подобни вреди, така и за техния размер. Видно от материалите по делото и медицинската част от заключението по КСМАТЕ липсва каквато и да е медицинска документация относно твърдените „камшични удари“, понесени от А. Озвурулмус и К. Озвурулмус в резултат от произшествието. Последните са декларирали, че не са посещавали болница във връзка с инцидента. За такива вреди липсва и признание в клетвената декларация на ответника. В доказателствата по делото се съдържат индиции за проведено съдебно производство по отношение на претърпяното от А. Озвурулмус травматично увреждане, в резултат на което съдът е „одобрил“ заплащането на обезщетение и разноски, но съдебният акт не е представен, както и няма данни дали производството е било проведено с участието на ответника, респ. негов представител. От експертното заключение на вещото лице – медик се установява единствено възможността подобно на претендираното увреждане да бъде получено при този механизъм на ПТП, което не представлява пълно и главно доказване на оспорения факт. Предвид изложеното, искът за възстановяване на суми, платени във връзка с причинените от ответника неимуществени вреди, правилно е бил отхвърлен от въззивния съд, с оглед неговата неоснователност.

По изложените съображения и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293 ГПК следва да бъде постановено решение, с което решението на Пловдивския апелативен съд да бъде отменено в частта за отхвърляне на исковата претенция на Гаранционния фонд за сумата 16 261,14 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и свързаните с тях разходи, и да бъде постановено друго по същество, с което искът да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2021 г. В останалата обжалвана част – за заплащане на сумата 37 729,01 лв. – възстановено на компенсационния орган обезщетение за неимуществени вреди и прилежащите им разходи, решението на апелативния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 203 от 29.05.2023 г. по в. т. д. № 65/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 385 от 23.11.2022 г. по т. д. № 962/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е отхвърлен искът на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД против Б. П. М. с ЕГН [ЕГН] за заплащане на сумата 16 261.14 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.12.2021 г., представляваща възстановено на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ обезщетение, ведно с разходите във връзка с него, за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2013 г. на територията на Великобритания, [населено място], по вина на водача Б. П. М. при управление на л. а. „Мазда 626“ с рег. [рег.номер на МПС] , без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б. П. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на основание чл. 288а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД сумата 16 261.14 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.12.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща възстановено от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ обезщетение, ведно с разходите за неговото определяне и изплащане, за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2013 г. в [населено място], Великобритания, по вина на водача Б. П. М. при управление на л. а. „Мазда 626“ с рег. [рег.номер на МПС] , без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 29.05.2023 г. по в. т. д. № 65/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: