Обезсилване на съдебно решение при нередовна искова молба и симулация

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
София, 25.07.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 1950 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Д. С. А., М. П. А., И. Т. Т. и С. Х. Т., чрез процесуалния им представител адв. Б. С., срещу решение № 125 от 22.11.2022 г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по в. гр. д. № 185/2021 г., с което е отменено решение № 51 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 448/2018г. по описа на Районен съд – Тутракан и вместо това е постановено друго решение, с което е прието, че действителната воля на договарящите страни по договор за замяна на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 20, том II, peг. № 6065, дело № 165 от 06, 07. 2018 г., е била да сключат прикрит договор за покупко – продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна и е допуснато заинтересованите съсобственици Д. Х. Р. и М. Х. А. да изкупят на основание чл. 33, ал. 2 ЗС продадената от съсобственика Й. Х. К. на третите лица Д. С. А., М. П. А., И. Т. Т. и С. Х. Т. 1/3 ид. ч. от 4 бр. недвижими имоти – ниви с идентификатори №№ ***, ***, *** и *** по кадастралната карта на [населено място], общ. Т..

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Д. Х. Р. и М. Х. А., чрез адв. И. Р., са подали в срок отговор на касационната жалба, в който твърдят, че жалбата е неоснователна.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното :

С определението по чл. 288 ГПК № 4014 от 12.12.2023 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради съмнение за неговата допустимост, като постановено по нередовна искова молба - въпреки указанията, дадените от ВКС при предходното разглеждане на делото в какво се изразяват нередовностите на исковата молба, въззивният съд е постановил решението си, без да е дал срок за отстраняване на всички нередовности на исковата молба.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Х. Р. и М. Х. А. с искане съдът да постанови решение, с което да допусне по реда и на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване, при условията, уговорени между ответниците. В исковата молба са изложени твърдения, че сключеният от тяхната сестра и съсобственик с останалите ответници договор за замяна е привидна сделка, прикриваща договор за покупко – продажба .

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а въззивният съд с решение № 66 от 22.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 71/2020 г. е отменил решението на районния съд и е допуснал ищците да изкупят на основание чл.33, ал.2 ЗС продадената от съсобственика им на третите лица с прикрит договор за продажба 1/3 ид.ч. от четири ниви.

Обжалваното сега въззивно решение № 125 от 22.11.2022 г. е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК, образувано след като с решение № 48 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3001/2020 г. на ВКС, второ г.о. е обезсилено въззивно решение № 66 от 22.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 71/2020 г., като постановено по нередовна искова молба.

В решение № 48 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3001/2020 г. на ВКС, второ г.о. е прието, че въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения относно надлежното упражняване правото на иск на всяко едно от лицата- ищци по делото, несъобразяване на постановения диспозитив с броя на заявените искове и правилното и законосъобразно определяне предмета на делото по всеки един от тях. Посочено е, че не са давани указания за уточняване петитума на исковата молба - дали искането на всяка една от ищците за изкупуване касае изцяло разпоредената в полза на ответниците 1/3 идеална част от всичките земеделски земи или е в различен обем, предвид на обстоятелството, че с диспозитива на обжалваното решение е признатото общо право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на двете ищци. Посочено е също, че решението е произнесено без диспозитив, касаещ искането да бъде разкрита действителната воля на договарящите страни по договора за замяна - а именно, че се касае до прикрит договор за покупко-продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е дал срок на ищците да конкретизират петитума на исковата си молба, като посочат изрично дали желаят от съда да установи с отделен изричен диспозитив, че действителната воля на договарящите страни по договора за замяна е била да сключат прикрит договор за покупко-продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна.

В изпълнение на дадените указания е постъпила молба от ищците, които са заявили, че наред с изрично формулирания петитум в исковата молба, с който са заявени претенции от двете ищци при равни права за всяка от тях, молят съдът да се произнесе с отделен диспозитив, че действителната воля на страните по договора за замяна е била да сключат прикрит договор за покупко-продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна.

С диспозитива на обжалваното решение въззивният съд е постановил, че действителната воля на договарящите страни по договора за замяна на ид. части от недвижим имот, е била да сключат прикрит договор за покупко – продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна и е допуснато ищците да изкупят на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, продадената от съсобственика им 1/3 ид. ч. процесните четири ниви.

При така установеното следва извод за недопустимост на въззивното решение.

На първо място въззивният съд не е дал указания за отстраняване на всички нередовности на исковата молба, изрично констатирани в решението на ВКС. На страница 12 от същото ясно е посочено, че всяка една от двете ищци е упражнила своето потестативно право на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС, като няма указания за разграничаване на двата иска и уточняване дали искането на всяка една от ищците за изкупуване касае изцяло разпоредената в полза на ответниците 1/3 ид.ч. от земеделските земи или е в различен обем. Въпреки указания на ВКС, при новото разглеждане на делото въззивният съд не е дал срок на ищците да посочат дали претенцията на всяка от тях е за изкупуване изцяло на идеалната част, предмет на сделката, или искането е за част от прехвърлената 1/3 ид.ч. и ако е така, да се уточни какъв е обемът на заявената от всяка от ищците претенция. Неотстраняването на тази нередовност е довело до постановяване на решение, с което съдът отново е допуснал изкупуване общо от двете ищци на разпоредената от съсобственика им 1/3 ид.ч., въпреки подробно дадените от ВКС разяснения, че се касае за самостоятелни искове – всеки от ищците упражнява своето право на иск и търси съдебна защита на свое лично субективно материално право и съответно съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив по всеки от тях.

На следващо място решението подлежи на обезсилване на основание чл. 270, ал.3, предл. последно ГПК и в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска по чл.17 ЗЗД, като съображенията за това са следните :

С решението си съдът дължи произнасяне по предмета на спора, с който е сезиран. В тази връзка на страница 6 от решението на ВКС е посочено, че в случая се иска разкриване симулативността на договор за замяна и разкриване действителната сделка- а именно покупко-продажба. Дадени са разяснения, че при хипотеза, че с обща искова молба е заявен, наред с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, и установителен иск по чл. 17 ЗЗД за разкриване симулативността на разпоредителна сделка (в случая на договора за замяна) и искане да се признае, че десимулативната сделка е валидно сключен договор за покупко продажба, който иск е преюдициален за възникване правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, то решаващият съд дължи да се произнесе със самостоятелен диспозитив по всеки един от заявените искове и следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. В заключение на стр.12 от решението на ВКС е посочено, че решаващият съд не е съобразил, че следва да има самостоятелно произнасяне по заявеното преюдициално правоотношение, касаещо симулативността на разпоредителната сделка – замяна, в която е поискано заместване на страната – купувач, едва след като се прогласи , че десимулативната сделка е покупко- продажба.

С диспозитива на обжалваното решение въззивният съд е постановил, че действителната воля на договарящите страни по договора за замяна е била да сключат прикрит договор за покупко – продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна. Т.е. въззивният съд не се е произнесъл по заявената претенция за разкриване симулативността на явната сделка, а само досежно установяване на прикритото съглашение и то под условие, че се обяви за симулативна явната сделка, каквото искане за уважаване на иска под условие не е отправено до съда и което изначално е недопустимо, доколкото произнасянето относно съдържанието на прикритата сделка е предпоставено от обявяване симулативността на явната сделка.

По изложените съображения въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на въззивния съд, който при съобразяване с указанията, дадени с решение № 48 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3001/2020 г. на ВКС, второ г.о., да даде възможност на ищците да отстраняване нередовността на исковата молба относно иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, след което да се произнесе по предявения иск по чл. 17 ЗЗД за разкриване симулативността на договора за замяна и разкриване действителната сделка и в зависимост от разрешаването на този спор да се произнесе и по заявените от ищците искове по чл. 33, ал. 2 ЗС .

Независимо, че поради констатираната недопустимост на въззивното решение, не се дължи произнасяне по правилността му, то настоящият състав на ВКС намира за необходимо да отбележи, че в обжалваното решение въззивният съд е възприел изводите, направени от предходния състав на въззивния съд, без да изложи мотиви по спорните по делото въпроси, съобразявайки указанията по приложението на материалния и процесуалния закон, дадени с решението на ВКС, които указания на основание чл. 294, ал.1 ГПК са задължителни за съда, на който е върнато делото. Ето защо и при новото разглеждане на спора въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви по съществото на спора, вземайки предвид задължителните указания по приложението на материалния и процесуалния закон, дадени с решение № 48 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3001/2020 г. на ВКС, второ г.о.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 125 от 22.11.2022 г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по в. гр. д. № 185/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: