Доказване на права на бивши акционери при реституция по ЗВСОНИ

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 13.07.2022година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 3136/2021 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Г. К. Г., Е. К. Г. и П. Н. Г., чрез пълномощника си адв. Б. Г., са обжалвали въззивното решение на Варненския апелативен съд № 260061 от 08.12.2020 г. по въззивно гражданско дело № 305/2020 г., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 420 от 13.04.2020 г. по гражданско дело № 2287/2017 г., с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Г. А. Д., че Г. К. Г., Е. К. Г. и П. Н. Г. са собственици на следните идеални части от поземлен имот в [населено място], [улица], с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 602 кв. м.: 123/600 ид.ч. за Г. К. Г.; 123/600 ид.ч. за Е. К. Г.; 50/600 ид.ч. за П. Н. Г..

Ответникът Г. А. Д., представляван от адв. Н. С. от АК В. изразява становище в отговора по чл.287 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Излага съображения, че решението на въззивния съд е обосновано и е съобразено със закона.

Касационното обжалване е допуснато с определението по чл.288 ГПК № 57 от 21.02.2022 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 223/16.11.2016 г. по гр.д. № 1626/2016 г., I г.о, решение № 60156/1.12.2021 г. по гр. д. № 1205/2020 г., I г.о., решение № 215/22.12.2015 г. по гр. д. № 6209/2014 г., I г.о. и др., по правните въпроси: дали по иск за собственост, основан на реституция по чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ следва да се установи кои са били акционерите на дружеството точно на датата на прекратяване на дружеството или е достатъчно да се установи кои са били акционери към момент, възможно най-близък до релевантния момент и дали е допустимо тези обстоятелства да се доказват с косвени доказателства.

По правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, споделя практиката на ВКС в посочените в определението за допускане на касационното обжалване решения и приема следното:

По иск за собственост, основан на реституция по чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, наследниците на член/съдружник в дружество следва да докажат принадлежността на правото на собственост върху имота, предмет на иска преди одържавяването и обема от права, които техният наследодател е притежавал като член или съдружник в това юридическо лице към момента на отчуждаването. Поради изминалия значителен период от време от отчуждаването на имота до влизане в сила на ЗВСОНИ част от документите, съставени към момента на одържавяването е възможно да са били унищожени или изгубени и претендиращите правото на собственост лица, въпреки положените от тях усилия, да не успеят да докажат правата на своите наследодатели към релевантния момент – прекратяване на съответното юридическо лице. В тази хипотеза, ако по делото е установено по несъмнен начин, че наследодателят е притежавал качеството „член“ или „съдружник“ в юридическото лице, от което имотът е бил отнет, тяхното право на собственост, което възниква по силата на ЗВСОНИ с влизането му в сила, не може да бъде отречено. Съдът следва да определи правата въз основа на съхранените в Държавен архив документи като в този случай доказването може да бъде и косвено, а ако и това е невъзможно, обемът на правата следва да се определи въз основа на общите правила на гражданското и търговско право.

По основателността на касационната жалба.

Ищците по настоящото дело Г. К. Г., Е. К. Г. и П. Н. Г. са предявили срещу Г. А. Д. установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот в [населено място], [улица], с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 602 кв. м. като са се позовали на реституция по ЗВСОНИ като наследници на част от бившите акционери на АД“К. Г.“ .

За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение по предявения положителен установителен иск за собственост, Варненският апелативен съд е приел, че с нотариален акт № ...., т. V, рег. № 4190, дело № 945/1933 г. от 26.05.1933 г., К. Г. Б. е прехвърлил на „К. Г.“ АД правото на собственост върху празно място в [населено място], II – участък, състоящо се от 612, 64 кв.м., което с решение от 22.07.1948 г. по преписка вх. №2245/1948 г. по чл. 11 ЗОЕГПНС е отчуждено в полза на държавата заедно с изградената в него сграда на три етажа, като за имотите бил издаден акт за държавна собственост. Според въззивния съд от доказателствата по делото не е установен нито моментът на прекратяване на АД „К. Г.“, нито съставът на акционерите му към този момент; в съдържанието на протокол от 26.03.1948 г. липсва изявление за прекратяването на дружеството; видно от протокол от 22.05.1950 г. за извънредно общо събрание на акционерите, определение на Сталинския областен съд от 18.03.1950 г., определения на Сталинския окръжен съд от 4.12.1951 г., от 23.01.1952 г. и от 3.05.1952 г. до 1952 г. дружеството не е било прекратено, а се е намирало в процедура по назначаване на ликвидатор. За неоснователно е прието твърдението на ищците, че дружеството е прекратено с Указ № 490/1951 г., тъй като с чл. 2 от него са предвидени изключения при определени условия за някои дружества. Съдът е посочил, че протоколът от 26.03.1948 г. установява променлив брой на акционерите през периода от 1930 г. до 1940 г. и в него вещите лица приемат, че персоналният състав е същият като посочения в последният запис в книгата за акционерите от 1940 г.; че от приложения към фирменото дело протокол от извънредно общо събрание, състояло се на 22.05.1950 г., се установява различен състав от този, описан в протокола от 1948 г. По тези съображения съдът е направил извод, че не са налице предпоставки за реституция по чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, както и че ответникът е оборил легитимиращото действие на представения от ищците констативен нотариален акт.

При тези мотиви на въззивния съд са основателни доводите на касаторите за допуснато нарушение на закона и процесуалните правила при разглеждане на делото от въззивния съд – отменителни основания по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.2 ЗВСОНИ собствеността на всички юридически лица, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, се възстановява, а когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон . Собствеността по ЗВСОНИ се възстановява по силата на закона при условието, посочено в чл.1 – имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени . В случая апелативният съд е приел, че е налице пречка за реституция единствено поради недоказаване на факта на прекратяване на дружеството и кои са били акционерите към този момент. Този извод е направен при неправилно приложение на разпоредбите от Указ № 490/1951г. за отменяване на Търговския закон и на Закона за дружествата с ограничена отговорност, издаден от Президиума на Народното събрание, обн. Изв. бр. 78 от 28.09.1951г. и е необоснован. Съгласно чл.2 ал.1 от Указ 490/1951г. с изтичане на три месеца от влизането му в сила се прекратяват по право всички търговски и о.о. дружества, освен посочените в следната алинея. Предвиденото изключение в чл.2 ал.2 от Указ №490/1951г. се отнася за търговските и о.о. дружества, които са образувани със специално разрешение и ония, които получат разрешение за това от Министерството на вътрешната търговия в срока по ал.1. По настоящото дело е приложено в препис цялото ч.гр.д.№ 157/1930г. на Варненския окръжен съд, съхранявано в държавния архив, за регистриране на „Д. Г.“АД и в него не се съдържат документи, от които да се направи извод, че за образуване на дружеството има специално разрешение, нито това е посочено в определението за вписването му в дружествения търговски регистър от 17.02.1930г. Довършването на процедурата по ликвидация след приемане на Указ 490/1951г. и в изпълнение на чл.3 от този указ, изключва приложимостта на хипотезата на чл.2 ал.2 за наличието на специално разрешение, издадено след обнародване на указа. От изложеното следва извод, че АД „К. Г.“ е било прекратено към 28.12.1951 г. с изтичането на 3 месеца от влизането в сила на Указ № 490 /1951г. за отменяване на Търговския закон и на Закона за дружествата с ограничена отговорност на основание чл. 2, ал. 1. Обстоятелството, че ликвидацията на дружеството не е приключила не означава, че то е реално действащ правен субект, което да е пречка за реституция по чл.3 ал.2 ЗВСОНИ в полза на наследниците на акционерите и че реституцията следва да настъпи в полза на юридическото лице. Видно от данните по ч.гр.д. № ч.гр.д.№ 157/1930г. на Варненския окръжен съд, последното процесуално действие, което е извършено по делото, е постановяване на определение в закрито заседание на 03.05.1952г. на Сталинския окръжен съд, с което е разпоредено на основание чл.3 от Указ № 490/1951г. да се изпрати писмо до Министъра на вътрешната търговия, който да назначи ликвидатори за приключване на ликвидацията на „К. Г.“ АД. Бездействието на държавния орган да изпълни вменените му задължения по Указ № 490/1951г. не може да бъде основание да се откажат реституционни права наследниците на бившите акционери. Чл.3 ал.2 ЗВСОНИ не поставя условие за реституция ликвидацията на юридическото лице, а посочва, че правата на членовете или съдружниците респ. на техните наследници се определят към момента на прекратяването на юридическото лице, от което следва, че е достатъчно дружеството да е прекратено, което в случая е настъпило по силата на чл.2 ал.1 от Указ №490/1951г.

По съображенията при отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е приел иска за недоказан, вместо да определи правата на ищците въз основа на данните от протокола от 26.03.1948 г., който дава най-пълна информация за акционерите и разпределението на акциите между тях към момент най-близък до прекратяването на акционерното дружество.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, който да определи правата на ищците въз основа на протокола от 26.03.1948 г. по ч.гр.д.№ 157/2030г. като евентуално изслуша и вещо лице и съобрази възникналите наследствени правоприемства въз основа на представените удостоверения за наследници. Съдът следва да съобрази и молба вх.№ 3343 от 31.01.2018г. /л.31 от първоинстанционното производство/ за изменение на иска и представените с нея нотариални актове като даде възможност на ищците да заявят дали поддържат тази молба, по която няма произнасяне от първата инстанция. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по правоизключващото възражение на ответника Г. А. Д. за придобиване на собствеността по давност върху 60 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот.

По разноските за касационната инстанция следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския апелативен съд № 260061 от 08.12.2020 г. по въззивно гражданско № 305/2020 г. по касационната жалба на Г. К. Г., Е. К. Г. и П. Н. Г..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :