Обезщетение за неимуществени вреди на внуци при смърт на дядо при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Компенсационен орган * неимуществени вреди * материалноправна легитимация на ищеца * съпричиняване * процесуални задължения на въззивния съд

Страница 1 от 6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 286
Гр. София, 14.10. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

разгледа докладваното от съдия Костадинова к.т.д. № 2760/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 1382/07.05.2025 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 817/09.07.2024 г. по в.гр.д. № 92/2024 г. на АС-София в частта, с която след отмяна на Решение № 5915/19.11.2023 г. по гр.д. № 8800/2022 г. на СГС частично са уважени предявените от С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В. И. и А. В. С. срещу сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на дядото на ищците, настъпила при пътнотранспортно произшествие.
Касаторът сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ моли за отмяна на обжалваното решение на основанията по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК. Според него въззивният съд необосновано е приел, че ищците са били в особено близка връзка с дядо си и че неговата смърт, настъпила при процесното пътнотранспортно произшествие, им е причинила неимуществени вреди с интензитет над обичайния. Касаторът сочи, че традиционно отношенията между дядо и внуци се характеризират с взаимна обич, подкрепа и близост и за да се счете, че същите имат изключителен характер и че вредата от накърняването им подлежи на обезщетяване съгласно чл. 52 ЗЗД, е необходимо да се установят конкретни житейски обстоятелства, довели до задълбочаването им до степен на отношения с родител, каквито обстоятелства в случая не са доказани – починалият не е живял в едно домакинство с ищците, не е участвал активно в отглеждането им и срещите им са били спорадични. Заявява, че необосновано е приета изключителност и на претърпените вреди. Допълва, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е разгледал своевременно заявеното от него възражение за допринасяне, чиято основателност е установена от заключението на приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза. При тези съображения касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
Ответниците по касационната жалба С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В. И. и А. В. С. оспорват жалбата. Заявяват, че баща им е бил в затвора, имал е пиянско поведение и е проявявал грубост и насилие, а починалият им дядо е замествал изцяло липсващата бащинска грижа.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В. И. и А. В. С. срещу касатора искове с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ за присъждане на сумата от по 40 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо им Д. С. К., настъпила на 20.08.2017 г. вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на регистрирано в Република Гърция МПС, ведно със законната лихва от поканването на касатора (05.05.2022 г.) до погасяването.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки за недоказано твърдението за съществувала между ищците и починалия особено близка емоционална връзка, каквато според него тя трябва да е, за да възникне вземане за обезщетение за претърпените от внуците неимуществени вреди съгласно дадените с Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разяснения.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи исковете до сумата от по 5 000 лв., въззивният съд е намерил за осъществени всички елементи от фактическия състав на деликта и на отговорността на ответното сдружение. Преценката му за изключителния характер на претърпените от внуците вреди е обоснована с установения от свидетелските показания дефицит на лични отношения на ищците с техния баща (поради пиянство и насилие), преодолян според съда именно чрез връзката им с изпълнявалия функция на закрила дядо. Отчитайки пълнолетието на ищците към датата на смъртта, съдът е приел, че загубата на дядо им е предизвикала страдание основно поради невъзможността им да изразят признателност за вече положените от него грижи, и затова е определил като справедливо обезщетение сумата от по 5 000 лв. за всеки ищец. Няма изложени мотиви относно своевременно релевираното от ответника възражение за допринасяне от починалия.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по поставените въпроси съдът намира следното :
1. Какви са критериите, според които връзката между починало в резултат от деликт лице и лице извън посочените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Върховния съд може да бъде определена като трайна и дълбока емоционална в степен, обосноваваща присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия?
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС при смърт, причинена от деликт, обезщетение за неимуществени вреди може да бъде присъдено по изключение и на лице извън посочените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Върховния съд, ако то докаже, че е било в трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че смъртта на последния му е причинила продължителни болки и страдания, чието обезщетяване се явява справедливо.
Касае се за връзка, която се е развила с интензитет, дълбочина и сила, по-големи от обичайните за съответния тип отношения. Белег за съществуването й са две групи факти: 1. особени житейски причини, довели до развитие на специфични отношения между ищеца и починалия, и 2. особено интензивни вреди от преустановяване на връзката вследствие на смъртта. В първата група попадат различни отклонения от нормалния жизнен ход, най-често довели до промяна в обичайната житейска роля на ищеца или на починалия – например отглеждане на внуците от бабата/дядото вместо от техния родител/родители (поради заболяване или смърт, работа в чужбина, дезинтересиране или занижен родителски капацитет у последните), полагане на грижа между братя и сестри, наподобяваща родителската и при липса на такава и др. (Решение № 372/14.01.2019 г. по к.т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, ТК, II отд., Решение № 92/17.11.2020 г. по к.т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 50099/23.11.2023 г. по к.т.д. № 1720/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.). Фактите от втората група (относно вредите от разрушаване на връзката) също трябва да сочат на изключителност спрямо обичайния за съответните отношения интензитет – например твърде продължителна тъга, необичайно поведение, свързано с изразяване на скръбта, проявление на болестно състояние в причинна връзка с емоционалния стрес, промяна в личността и социалната адекватност на ищеца, като злоупотреба с алкохол, травмиране на семейните отношения, отказ за полагане на труд (Решение № 60070/29.06.2021 г. по т.д. № 904/2020 г. на ВКС, ТК, І отд.).
2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, включително за допринасяне, както и да изложи мотиви в тази насока?
Въззивният съд дължи да разреши спора в рамките на наведените оплаквания чрез самостоятелна преценка на събраните доказателства. При тази решаваща дейност той следва да обсъди и своевременно релевираните (в първоинстанционното или във въззивното производство) правоизключващи, правопогасяващи, правонамаляващи и правоувеличаващи възражения на всички страни, като обективира изводите си в мотивите към решението съгласно еднозначно тълкуваната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК (напр. Решение № 141/28.08.2024 г. по т.д. № 2052/2023 г. на ВКС, ТК, І отд.).
По съществото на касационната жалба:
Пред въззивния съд са били спорни два въпроса: относно материалната легитимация на ищците като внуци на починалия при пътнотранспортно произшествие да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си и относно наличието на допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
За доказване на отношенията между ищците и починалия им дядо и интензитета на претърпените от ищците в резултат от смъртта неимуществени вреди са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.. Според показанията й бащата на ищците е бил „не както трябва“, пиел е, биел ги е и не се е прибирал често вкъщи, а за тях са се грижили майка им и починалият им в процесното произшествие дядо. Свидетелят сочи, че дядото е живеел в [населено място], но е посещавал ищците в [населено място] един-два пъти седмично и им е пазарувал с пари, спечелени от продажба на изработени от него плетени изделия.
Тези факти не сочат на изключителна житейска ситуация, довела до задълбочаване на връзката между внуците и дядото отвъд обичайните за нея проявления на грижа, любов и уважение. Действително, може да се приеме, че ищците са израснали без бащина грижа, макар показанията на свидетеля за този факт да са опровергани в частта им относно дългото отсъствие на бащата поради пребиваване „в затвора“ (според приетото във въззивното производство удостоверение от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието лицето е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“ само в периодите 09.03.1987 г. – 24.12.1987 г. и 07.03.2002 г. – 16.05.2002 г.). Изложеното обаче не е достатъчно, за да оправдае легитимацията на ищците да получат обезщетение за смъртта на дядо си – необходимо е също така да се докаже, че липсващата родителска грижа е била заместена пълноценно от починалия, който е поел бащината роля и е бил възприет от децата повече като родител, отколкото като дядо. Такова доказване не е проведено: починалият не е живял в едно домакинство с ищците, дори не в един и същ град, внуците не са го посещавали „на село“ (по думите на свидетеля), нито пък той е присъствал изключително интензивно в ежедневието им въпреки териториалната отдалеченост на домакинствата. Следователно са доказани отношения на грижовност, типични за връзка между дядо и внуци, но неразкриващи изключителност по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, нито наподобяващи интензитета на отношенията „дете-родител“.
Не са установени и обстоятелства относно необичайния характер на претърпените от ищците страдания. Свидетелят С. сочи, че ищците плакали много при узнаване за смъртта на дядо си, не искали да говорят с никого, не излизали от дома си за около два месеца, в началото често ходели на гроба. Макар свидетелят да не е имал трайни наблюдения върху ежедневието на ищците (доколкото не е живял в съседство, а в друг квартал), показанията му относно реакцията на внуците след сполетялата ги загуба могат да се кредитират. От тях обаче не се установява претърпените от ищците страдания да са били с нетипични за връзката „дядо-внуци“. Изразяването на скръб чрез плач и нежелание за социално общуване в първите месеци след смъртта на близък човек е нормална човешка реакция. Проявената такава от ищците не се отличава нито с извънредна продължителност, нито с последици от извънреден характер (например влошаване на психологическото или психиатричното състояние).
Поради изложеното преценката на въззивния съд, че е проведено пълно доказване на двете групи обстоятелства, изведени като критерии за трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е необоснована спрямо събраните доказателства. Ищците не са доказали материалната си легитимация и на това основание исковете им подлежат на отхвърляне. При този извод е ирелевантно второто допуснато от въззивния съд нарушение – на процесуалния закон, свързано с необсъждане на своевременно релевираното от ответника правонамаляващо възражение по чл. 51, ал. 2 ГПК.
Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено и доколкото не е необходимо извършване на процесуални действия по смисъла на чл. 293, ал 3 ГПК, следва да се постанови решение по същество, с което исковете на ищците до уважения от въззивния съд размер бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски за адвокат за трите инстанции – по 2 220 лв. за първата, по 1 000 лв. – за въззивната, и по 1 546 лв. – за касационната.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 817/09.07.2024 г. по в.гр.д. № 92/2024 г. на АС-София в частта, с която след отмяна на Решение № 5915/19.11.2023 г. по гр.д. № 8800/2022 г. на СГС частично са уважени предявените от С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В. И. и А. В. С. срещу сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ, и ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. И., ЕГН [ЕГН], Л. В. М., ЕГН [ЕГН], Д. В. И., ЕГН [ЕГН], Н. В. И., ЕГН [ЕГН], и А. В. С., ЕГН [ЕГН], срещу сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК[ЕИК], субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от по 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. К., настъпила в причинна връзка с реализирано на 20.08.2017 г. пътно-транспортно произшествие.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН [ЕГН], Л. В. М., ЕГН [ЕГН], Д. В. И., ЕГН [ЕГН], Н. В. И., ЕГН [ЕГН], и А. В. С., ЕГН [ЕГН], да заплатят на сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК[ЕИК], по 4 766 лв. разноски за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.