Неизбежна отбрана при приближаване и увеличаване на обезщетение без жалба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

гр. София, 05 юни 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Ася Петрова

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 261 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. И. И. срещу присъда на Габровски окръжен съд № 18 от 11.12.2024 г, по ВНОХД № 336/24, с която е отменена присъда на Районен съд, Габрово, № 47 от 25.07.2022, по НОХД № 334/21, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 16.04.2019 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, е причинил средна телесна повреда на Г. Л. Т., изразила се в счупване на външния глезен на левия крак, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, за срок от един месец, с оглед на което и на основание чл. 131 а вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане и изтърпяното наказание, наложено с присъда № 79 от 10.02.2020 г, по НОХД № 653/19 по описа на Районен съд, Габрово, както и да заплати на гражданския ищец Г. Л. Т. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 6 000 лв.

С първоинстанционната присъда е постановено следното:

Подсъдимият В. И. И. е признат за виновен в това, че на 16.04.2019 г в [населено място], по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. Л. Т., изразила се в счупване на външния глезен на левия крак, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, за срок от един месец, с оглед на което и на основание чл. 133, пр. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, със зачитане на предварителното задържане и изтърпяното наказание, наложено с присъда № 79 от 10.02.2020 г, по НОХД № 653/19 по описа на Районен съд, Габрово, като е оправдан по обвинението по чл. 131 а вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Със същата присъда е осъден да заплати на гражданския ищец Г. Л. Т. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 6 000 лв.

С касационната жалба се релевират всички касационни основания, като се оспорва и произнасянето по гражданската отговорност. Изтъкват се следните доводи: Окръжният съд не е дал надлежен отговор на възраженията, наведени от защитата във въззивното производство. Невярно са интерпретирани показанията на св. Т. и изображението, изводимо от видеофайла от охранителна камера на магазин /име /, приложен по делото. Не е даден правилен отговор на доводите за неизбежна отбрана по чл. 12 НК. От изображението на видео-наблюдението се установява, че пострадалият е пристъпил към подсъдимия с вдигнати ръце, което действие е провокирало отбранителното поведение, довело по падане на св. Т. на земята. Неправилно е становището на съда, че поведението на пострадалия не съдържа признаци на агресия, която да обуслови защитните действия на жалбоподателя. Невярно е интерпретирано заключението на СППЕ, според която поведението на пострадалия е агресивно, в която хипотеза е допустимо да се приложи чл. 12 НК. Материалният закон е приложен неправилно. Налице е чл. 12 НК, което предполага оправдаване на подсъдимия, а алтернативно, следва да се приложи чл. 132, ал. 1, т. 2 НК. Наложеното наказание е завишено и като такова, явно несправедливо. Съдът не е отчел в пълнота данните за личността на подсъдимия, които обуславят смекчаване на неговата отговорност. Недопустимо е произнасянето по гражданската отговорност, тъй като окръжният съд е увеличил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, без да е надлежно сезиран с жалба на гражданския ищец.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, или за оправдаване на подсъдимия, при условията на чл. 12 НК, респективно, отхвърляне на предявения граждански иск.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към съображенията на своя защитник.

Гражданският ищец или негов представител не участват в производството пред ВКС.

Представителят на ВП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Настоящото наказателно производство се е развило след решение на ВТАС, № 35 от 6.04.2021 г, по н. д. № 46/21, с което, по искане на осъдения, по реда на възобновяването, са отменени постановени срещу него, за същото инкриминираното деяние, осъдителни съдебни актове, и делото е върнато за ново разглеждане на първата инстанция.

При първото разглеждане на делото е произнесена присъда № 79 от 10.02.2020 г, по НОХД № 653/19, с която Габровски районен съд е признал подсъдимия за виновен по чл. 131 а вр. чл. 129 НК, за което го е осъдил на пет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, както и да заплати на гражданския ищец Г. Л. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв, заедно със законните последици. По жалба на подсъдимия, с решение на Габровски окръжен съд № 29 от 25.06.2020 г, по ВНОХД № 24/20, посочената присъда е потвърдена.

След възобновяване на делото при неговото ново разглеждане е постановена въззивната присъда, предмет на настоящия касационен контрол.

ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.

Въззивният съд е изпълнил в пълнота процесуалните си задължения по чл. 14 НПК, в която хипотеза е гарантирана правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Верни са изводите на съда, че за поведението на участниците в конфликта са събрани достатъчно убедителни доказателства, очертаващи развоя на инкриминираните събития. Показанията на св. Т., пострадал от престъплението, са оценени в контекста на изображението от видео-наблюдението, съдържащо обективни данни за случая, предмет на наказателното производство. Въпросът дали е налице нападение е фактически въпрос, който подлежи на изясняване с всички допустими доказателствени средства. Въз основа на събраните доказателства, съдът приема от фактическа страна дали действията на пострадалия съдържат белезите на нападение по смисъла на чл. 12 НК. По този въпрос не е допустимо да се назначава експертиза, тъй като за изясняването му не са необходими специални знания. Ето защо, не може да бъде споделен довода на защитата, че в заключението на СППЕ се съдържат данни за агресивно поведение на пострадалия към подсъдимия, които не са взети предвид от съда. Верен е изводът на съда, че с приближаване на св. Т. към подсъдимия, не е налице нападение, даващо правото на защитни действия, от страна на подсъдимия. Това е така, защото свидетелят е пристъпил със спуснати към тялото си ръце, а в този момент, подсъдимият му е нанесъл серия от удари с юмрук по лицето, в резултат от което свидетелят е паднал на земята. Неоснователно се изтъква, че действията на пострадалия са съдържали признаци на агресия, тъй като изображението на файла от видео-наблюдението недвусмислено опровергава такава теза. За да е налице начало на нападение, следва пострадалият пряко и непосредствено да се насочва към посегателство спрямо дееца, за неутрализирането на което да е допустимо предприемането на защитни действия. Приближаването на свидетеля към подсъдимия със спуснати към тялото ръце не може да се приеме за начало на нападение, тъй като, в този случай, липсва проява на враждебност, която да доведе до заплаха за телесния интегритет на дееца, респективно за неговия живот. Съдебната практика е изяснила, че не е допустимо да се предприемат защитни действия срещу бъдещо или предполагаемо нападение, а само срещу реално такова. Неоснователно се спори от защитата относно броя на нанесените от подсъдимия удари спрямо пострадалия, тъй като в подкрепа на заявеното от св. Т. за нанасяне на няколко удара, са и кадрите от видео-наблюдението, заснели наличие на повече от един удар. Съдът е приел, че пострадалият е напсувал подсъдимия, което е предизвикало у последния състояние на краткотраен / „горещ“ / физиологичен афект, в какъвто смисъл е и заключението на СППЕ. Това състояние обаче има характер само на смекчаващо обстоятелство и не обуславя преквалификация, тъй като деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“, в която хипотеза не е приложим чл. 132 НК. Неоснователно се твърди, че съдът не е отговорил на възраженията, наведени от защитата във въззивното производство, тъй като от мотивите към присъдата е видно, че такъв отговор е даден.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК относно правната квалификация на деянието. Правилно установените факти сочат на престъпление по чл. 131 а вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, откъдето следва, че материалният закон е приложен правилно. Не е приложим чл. 12 НК, тъй като липсва нападение, от страна на пострадалия, срещу което да е допустимо предприемане на отбранителни действия. Ето защо, искането на защитата за приложение на института на „неизбежната отбрана“ е неоснователно и не може да бъде уважено. При причиняване на средна телесна повреда при „опасен рецидив“ в закона не е предвидена възможност за преквалификация на деянието по чл. 132, т. 2 НК, поради което и искането в тази насока не може да бъде уважено. С оглед на изложеното, не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, което би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, която, в случая, не е налице.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Съдът, при условията на чл. 54 НК, е определил минималното възможно наказание, предвидено в чл. 131 а НК, а именно: пет години „лишаване от свобода“, като е оценил приоритетно смекчаващото обстоятелство: състоянието на афект, провокирано от думите на пострадалия, който е напсувал подсъдимия. По-нататъшно смекчаване на наказанието би било възможно само при условията на чл. 55 НК, които, в случая, не са налице. Деянието разкрива висока степен на обществена опасност, изводима от причиняването на телесни увреди, извън правната квалификация / налице са леки телесни увреди, които имат значение за тежестта на инкриминираното деяние /. Деецът е с обременено съдебно минало, което сочи, че неговата личност също разкрива завишена степен на обществена опасност. По делото е налице само едно смекчаващо обстоятелство: поведението на пострадалия, обусловило краткотраен афект. Следователно, липсват многобройни смекчаващи обстоятелства, а единственото такова не носи белезите на изключителност, откъдето следва, че липсва първата кумулативна предпоставка на чл. 55 НК. Не е налице и втората кумулативна предпоставка по чл. 55 НК, тъй като предвид завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, най-лекото, предвидено в закона, наказание, в случая, пет години „лишаване от свобода“, не е несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, ВКС намери, че наложеното наказание пет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, е справедливо съобразно законовия критерий по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не се поражда основание за неговото смекчаване от настоящата инстанция.

ВКС намери, че жалбата е основателна по отношение на произнасянето по гражданската отговорност. Въззивното производство се е развило по протест на прокурора, насочен срещу наказателната част на присъдата, и жалба на подсъдимия. Жалба на гражданския ищец срещу произнасянето по гражданската отговорност не е постъпила. Контролният съд разполага с правомощие да увеличи размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане само ако е надлежно сезиран, тоест, ако е налице жалба на гражданския ищец. В случая, доколкото не е имало въззивна жалба на гражданския ищец, окръжният съд недопустимо е увеличил размера на уважения от първата инстанция иск с още 3 000 лв, като е присъдил обезщетение в размер на 6 000 лв. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция, на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, като бъде изменена въззивната присъда в гражданската й част и бъде редуциран гражданския иск до 3 000 лв, в какъвто размер е уважен от първата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда на Габровски окръжен съд № 18 от 11.12.2024 г, по ВНОХД № 336/24, в гражданско - осъдителната й част, като НАМАЛЯВА размера на обезщетението за неимуществени вреди на 3 000 лв.

ОСТАВЯ в СИЛА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: