Частична отмяна на констативен нотариален акт при уважен иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 284

гр. София, 11.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 1668/2024 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК, образувано по касационната жалба на М. З. Д.-ответник в производството, чрез пълномощник адв. В. К. от АК – П., с която се обжалва въззивно решение № 102/19.01.2024 г. по в. гр. д. № 2187/2023 г. на ОС – Пловдив, в частта, в която предявеният срещу нея положителен установителен иск за собственост е бил уважен за 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***** по КККР на [населено място], и обусловеното от изхода на спора по иска за собственост, произнасяне по искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №158/2015 г. на нотариус С. К.. Претендира разноски.

Ответницата по касация- ищец в производството, Й. Ц. Д., не е взела становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

С определение № 4350 от 26.09.2025 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която съдът се е произнесъл по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК досежно констативен нотариален акт № 158, том 4, дело № 719/2015 г. на нотариус С. К. с рег.№ 234 на НК с район на действие РС-Асеновград. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради съмнение за очевидна неправилност в посочената част.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, въззивното решение № 102/19.01.2024 г. по в. гр. д. № 2187/2023 г. на ОС – Пловдив не е допуснато до касационно обжалване, и съответно е влязло в сила на 26.09.2025 г. при условията на чл. 296, т. 3 ГПК, в обжалваната част, в която която правото на собственост на ищцата Й. Ц. Д. върху 5/6 ид.ч. от процесния имот с идентификатор ***** по КК на [населено място], е прието за установено. Липсата на изричен диспозитив за потвърждаване първоинстанционното решение в тази част, при наличие на мотиви за това, сочи на допусната очевидна фактическа грешка, поправима по предвидения в чл.247 от ГПК от въззивния съд, и след отстраняването й, основното решение ще важи с поправеното съдържание, при това от деня на постановяването му, а не от деня на поправката. В останалата част, в която въззивният съд е отхвърли иска за за разликата над 5/6 ид.части до пълния предявен размер на установителния иск за собственост (т.е. за 1/6 ид.ч.), въззивното решение не е обжалвано и също е влязло в сила, съгласно чл.296, т.2 ГПК.

В мотивите си по предявения положителен установителени иск за собственост, въззивният е приел, че ищцата Й. Д. е собственик само на 5/6 ид.ч. от процесното жилище (по наследство от баща си и по дарение от майка си), а ответницата М. З. Д. е собственик на останалата 1/6 ид.ч. по наследство от баща си. Произнасянето обаче на въззивния съд по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не е логична последица от извода на същия съд, че искът за собственост е основателен само за 5/6 ид.ч. от правото на собственост, и неоснователен за останалата 1/6 ид.ч., и сочи на очевидната му неправилност в тази част. Събораженията за това са следните :

С ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че лице, което претендира правото на собственост на имот, за който е издаден на друго лице констативен нотариален акт за собственост, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Искът за собственост може да е както осъдителен иск по чл.108 ЗС, така и положителен или отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, също и иск за делба. Следователно при уважаване на разгледан от съда положителен иск за собственост, за съда възниква правомощието по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да се пристъпи към отменяване на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт, като отменяването следва да съответства на признатите от съда права на ищеца по отношение имота, предмет на констативния нотариален акт, т.е. изцяло- ако искът е уважен изцяло, или частично- ако искът е уважен частично.

Отчитайки тези принципни положения, настоящият състав на ВКС намира, че в случая е налице несъответствие между произнасянето на въззивния съд по иска за собственост, и постановената от него последица по чл. 537, ал. 2 ГПК, с което като краен резултат е отменен съставеният в полза на ответницата констативен нотариален акт в частта за признатото на ответницата право на собственост върху процесния имот, за 1/6 ид.ч. Този резултат е постигнат с отхвърляне искането на ищцата по чл.537, ал.2 ГПК за отменяне на нотариален акт № 158, том 4, дело №719/2015 г. само в частта му, с която М. З. Д. е била призната за собственик на призема с ИД ***** по КККР за разликата над 1/6 ид.ч. до 1/2 ид.ч., за което първоинстанционното решение е било отменено частично в същата част, респ. е потвърдено в останалата част, в която констативният нотариален акт е потвърден, макар да липсва изричен диспозитив за това. Тъй като отменяването на констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, то произнасянето на съда по него не е обвързано от обхвата на подадената жалба, а е обусловено само от изхода на спора по иска за собственост. Предвид изхода на спора по иска за собственост, според който искът е основателен за 5/6 ид.ч., и е отхвърлен за разликата над 5/6 ид.ч. до пълния предявен размер, т.е. отхвърлен е за 1/6 ид.ч. от правото на собственост (притежавана от ответницата М. Д. по наследяване), то отменяването на констативния нотариален акт № 158/2015 г. в частта относно процесния имот с ИД ***** (в която част е признато на ответницата М. Д. правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от него, равна на 3/6 ) може да се постанови само за горницата над 1/6 ид.ч. до 1/2 ид.ч., т.е. за 2/6 ид.ч. от признатото с акта право на собстевеност, така че, актът да се запази в частта за признатото право на собственост на М. Д. върху 1/ 6 ид.ч. от този имот. Въззивният съд обаче е постановил обратното, което логическо несъответствие обуславя отменяне на въззивното решение изцяло в частта по произнасянето по последицата по чл.537, ал.2 ГПК, както се постанови отменяне на констативния нотариален акт само за разликата над 1/ 6 ид.ч. до 1/ 2 ид. ч. от признатото на ответницата право на собственост на процесния недвижим имот с с ИД *****, и се отхвърли искането за отмяна на акта за 1/6 ид.ч.

Отговорността за разноските по делото се разпределя в зависимост от изхода по иска за собственост, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (така: Решение № 69 от 16.07.2020 г. по гр.д.№ 3841/2019 г. на ВКС, І г.о.), т.е. по произнасянето по чл.537, ал.2 ГПК не се следват други разноски. По тази причина не е налице основание за присъждане на разноски в полза на касатора, срещу когото е налице влязло в сила решение с уважен установителен иск за собственост за 5/6 ид.ч., предмет на касационната жалба, в която част не е допуснато касационното обжлаване с определението по чл.288 ГПК. Насрещната страна по касация не е направила искане за възстановяване на разноски, нито има данни да е направила такива в касациноното производство.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 102/19.01.2024 г. по в. гр. д. № 2187/2023 г. на ОС-Пловдив, В ЧАСТИТЕ по произнасяне по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК досежно констативен нотариален акт № 158, том 4, дело № 719/2015 г. на нотариус С. К. с рег.№ * на НК с район на действие РС-Асеновград, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 158, том 4, рег. № 3818, дело № 719/2015 г. на нотариус С. К. с рег.№ * на НК с район на действие РС-Асеновград, В ЧАСТТА , с която М. З. Д. е призната за собственик по писмени доказателства, за разликата над 1/6 ид.част до 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***** по КККР на [населено място], описан в акта така : адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, намиращ се на етаж 1/първи/ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1/едно/, посочена в документа площ: 65,00 кв.м., ниво: 1/едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта *****.

ОТХВЪРЛЯ искането на Й. Ц. Д. по чл.537, ал.2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 158, том 4, дело № 719/2015 г., В ЧАСТТА , с която М. З. Д. е призната за собственик по писмени доказателства, на 1/6 ид.част от самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***** по КККР на [населено място], подробно описан в акта.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: