Изисквания към петитума по негаторен иск за паркиране в двор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50067/2023 г.

гр. София, 22.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 3206/2022 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба от ответника в производството Г. М. М. действащ чрез адв. М. Д. от АК – Б., срещу въззивно решение № 305 от 11.04.2022 г. по в. гр. д. № 353/2021 г. по описа на ОС – Бургас, и искане да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане евентуално ВКС да реши спора по същество като исковете на П. С. Ч. и М. Д. С. срещу Г. М. М. да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Насрещната страна в касационното производство П. С. Ч. и М. Д. С., с писмен отговор чрез пълномощник адв. Н. И. от АК - Б., оспорват касационната жалба. Претендират разноски в касационното производство.

С определение № 50158 от 19.04.2023 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, за преценка допустимостта му поради наведени доводи, че решението е постановено по нередовна искова молба с оглед изложените с нея твърдения и формулиран петитум, съответно и за преценка спазването на чл.6 ГПК от съда с оглед постановения диспозитив на съдебния акт и формулирания петитум на исковата молба от ищците.

В проведеното открито съдебно заседание пред касационния съд страните не са се явили. Преди провеждането на откритото съдебно заседание е постъпило писмено становище от касатора-ответнк в което са изложени съображения за основателност на касационната жалба и искане въззивното решение да се обезсили като недопустимо, евентуално да се отмени по оплакванията в касационната жалба за неправилност. За претендираните разноски се представя списък по чл.80 ГПК с доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

Спорът между страните е породен от твърдение на ищците, че ответникът извършва неправомерни действия по ползване на дворното място с идентификатор *** по КК на [населено място], с което пречи на ищците да упражняват вещното им право на ползване върху цялата незастроена част от същото дворно място. Петитумът на исковата молба по чл.127, ал.1, т.5 ГПК, е да бъде осъден ответникът да преустанови неоснователните си действия, с които пречи, смущава и ограничава спокойното ползване на имота – незастроената част от имот с идентификатор № ***, с адрес на имота [населено място], [улица]. В изпълнение на указание от първостепенния съд по чл.129, ал.2 ГПК да отстранят нередовност на исковата молба, като посочат вещното право, на което са носители и основанието на което са го придобили, както и да опишат действията, чрез които ответника им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем, с уточнение на исковата молба от 25.06.2020 г. /находяща се на листове 24 и 25 по делото пред първата инстанция/ ищците са уточнили правното основание на исковете си, според които, в съвкупност с вече изложените в исковата молба твърдения, се посочва, че ответникът нямал право на ползва незастроената част от дворното място, защото това право на ползване принадлежала само на ищците по силата на договор между тях и праводателя на ответника ЕТ“Тодорка Колева Ненова“ съгласно уговореното с н.а. № 192/1995 г., и което право на ползване на незастроената част от дворното място (около 147 кв.м. от площта му) е на ищците от 1995 г. и до сега, независимо от факта, че не живеят в сградата от 2009 г., но го упражняват лично и/или чрез трети лица – чрез своите деца (на които 1999 г. прехвърлили изцяло собствеността на притежаваните две жилища в сградата със съответните ид.ч. от нея и от дв. място) и чрез съпруга на дъщеря си, с които лица са сключвали неформални заем за послужване- с децата си през 1999 г., и със зет си през 2006 г. Твърдят, че ответникът се съобразявал с това положение до около 2 години преди подаване на исковата молба, а от преди 2 години започнал да паркира автомобила си в незастроената част на поземления имот без съгласието на ищците или на горепосочените трети лица, съвпадащо и с период, в който дъщерята и зетя на ищците са се преместили да живеят на друг адрес, но са продължили да ползват дворното място активно. Със същата уточнителна молба от 25.06.2020 г. ищците са посочили, че неоснователните действия на ответника се изразяват в паркиране на собствения на ответника лек автомобил в процесното дворно място, без съгласие на ищците и при тяхно изрично противопоставяне, и по начин, който прави невъзможно ползването на дворното място и паркиране на друг автомобил в него, и също така запушва подхода към гаража на дъщерята на ищците, до който се достига през дворното място. Петитумът на исковата молба обаче не е бил променен с уточнителната молба, и е останал както е заявен с исковата молба, а именно да се осъди ответникът да преустанови всички неоснователни действия, с които им пречи, смущава и ограничава спокойното ползване на незастроената част от посочения ПИ, върху който притежават право на ползване.

Ответникът оспорва иска, като възразява, че ищците не притежават вещно право на ползване на незастроената част от дворното място, или притежават такова, но само върху ид.ч. от незастроената част, че правото им на ползване, ако е възникнало, е погасено при застрояването на дворното място със сграда в етажна собственост 1997 г. евентуално е погасено поради неупражняването му в период от 5 години, оспорва твърдението за наличието на договори по заем за послужване, оспорва инцидентното паркиране на лек автомобил да пречи на ищците или да нахвърля правото на ответника като етажен собственик да ползва дворното място, възразява и за придобиване правото на ползване на незастроената част от дворното място по давност от 1997 г. нататък.
С определение № 271 от 17.06.2022 г. по чл. 288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, за преценка за допустимостта на въззивното решение с оглед съдържанието на исковата молба-обстоятелствена част и петитум, и с оглед отразеното в диспозитива на решението и петитума на исковата молба.

При извършената от настоящия състав проверката за допустимост на въззивния акт, се установи следното:

С първостепенното решение е отхвърлен предявения иск на ищците по чл. 109 ЗС, и с последващо определение № 260609 от 22.01.2021 г. по чл.248 ГПК решението е изменено в частта за разноските.

С въззивната си жалба срещу решението по същество на спора, ищците са формулирали искане до съда да бъде отменено решението на първостепенния съд и ответника да бъде осъден да се въздържа от действия, с които смущава и ограничава правото на въззивниците за ползване на незастроената част от дворното място, така както е бил формулиран петитума и с исковата молба. Въззивният съд е отменил решението и определението по чл.248 ГПК постановени от първата инстанция, вместо което е уважил исковете по чл.109 ЗС на П. Ч. и М. С. срещу Г. М., като е осъдил ответника да преустанови неоснователните си действия, с които препятства възможността на ищците П. Ч. и М. С. да упражняват свободно ограниченото си вещно право на ползване по отношение на незастроената част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], изразяващи се в паркиране на собствения му лек автомобил по начин, ограничаващ възможността на ищците да паркират своя автомобил и да излизат безпрепятствено от дворното място.

Така установеното сочи, че въззивният съд се е произнесъл в несъответствие с петитума на исковата молба, което прави въззивно решение недопустимо. В съдебната практика е трайно разяснен вложения смисъл в понятието недопустимо съдебно решение, като е прието, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, или когато е разгледан непредявен иск, или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, е налице, и когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.
В случая диспозитивът на възивното решение не съответства на формулирания петитум на исковата молба, поради което въззивното решение се явява постановено в отклонение на търсената от ищците защита с иска, в противоречие с чл.6 ГПК, и е недопустимо. Същевременно въззивният съд не е констатирал, че въпреки уточнителната молба от 25.06.2020 г., исковата молба е останала нередовна. Първо, формулираният петитум, както е заявен с началната искова молба, е твърде общ и не е в състояние да даде търсената от ищците защита, ако се установи по делото, че ответникът извършва неоснователно действия спрямо незастроената част от имота, защото с него не е посочено кои действия и бездействия следва да очертават осъдителната част на диспозитива на съдебното решение по иск по чл.109 ЗС по изпълним начин. Второ, петитумът на исковата молба се явява несъответен /надхвърля поради всеобхватността си/ на обема на изложените с исковата молба, и уточнението към нея, действия на ответника –паркиране на лек автомобил в незасторената част от дворното място, които се сочат да пречат на ищците и дъщеря им да упражняват вещното си право на ползване върху цялата незастроена част от същото дворно място. Когато е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум, въззивният съд е длъжен да действа в съответствие с приетото в т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, като остави исковата молба без движение и укаже на ищеца да уточни искането си, като го приведе в съответствие с изложената обстоятелствена част по начин, който да направи осъдителното решение изпълнимо. Както е изяснено с решение № 60111 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 923/2021 г. на І г.о на ВКС, осъдителното съдебно решение подлежи на изпълнение (доброволно или принудително) и поради това в неговия диспозитив следва да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши, поради което при уважаване на иск по чл.109 ЗС в диспозитива следва да се посочи освен нарушението на правото на собственост (негативното въздействие върху имота) също и начинът, по който то следва да бъде преодоляно, вкл. като се посочи състоянието на имота преди извършеното от ответника преустройство, което следва да бъде възстановено. Съотнесено към настоящия случай, ищците следва да посочат не само какво негативно въздействие върху правото им на ползване осъществява ответникът – което са направили, но също така и с петитума на исковата молба следва да посочат какви конкретни действия искат да предприеме ответникът, за да преустанови нарушението и от какви конкретни действия да се въздържа/да преустанови/ ответникът за напред - което не е направено, и за което следва да им се дадат указания. На ищците следва да се укаже също така да уточнят, дали искат ответникът да преустанови за напред въобще паркиране на автомобила си в незасторената част от дворното място, или да преустанови да го паркира по начин , който пречи да се паркира друг автомобил и който запушва гаража на дъщерята на ищците Д. Г.. Ако ищците поддържат втората хипотеза на въздържане от действие, същите ще трябва да посочат и кой би бил допустимия начин на паркиране на автомобила на ответника в дворното място, така че всяко паркиране в отклонение от него да е предмет на осъждане на ответника да се въздържа да го прави, като в този случай въззивният съд може да допусне съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за състоянието на незастроената част от дворното място и за възможностите в него да се паркира автомобила на ответника така, че да не пречи на паркиране на друг автомобил в него и на подхода към гаража на дъщерята на ищците Д. Г. (последното само в случай, че съдът прецени иска им в тази част да е допустим), онагледено със скица от вещото лице, препращането към която скица като част от диспозитива на съдебното решение е допустим процесуален способ, както е прието с горепосоченото с решение № 60111 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 923/2021 г. на І г.о на ВКС. От ищците следва да се изиска също така да обосноват и правен интерес да защитават чужди права – тези на дъщеря си Д. Г. да ползва безпрепятствено гаража си, ако поддържат иска и в частта за преустановяване от ответника на действия, които пречат да се ползва този гараж на дъщеря им, като съдът следва да извърши преценката дали в тази част искът е допустим с оглед чл.26, ал.2 ГПК.
Ето защо въззивното решение като недопустимо подлежи на обесзилване и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на подготвителното заседание по чл.267 ГПК, с даване указание на ищците да отстранят нередовността на исковата молба и обосноват интереса си по чл.26, ал.2 ГПК, съобразно изложеното в предходния абзац. Констатираният порок на въззивното решение по същество на спора влече необходимостта от обезсилване на въззивното решение изцяло, вкл. и в частта, в която е отменено първоинстанционното определение по чл.248 ГПК и в частта за разноските.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да определи и разноските, които страните си дължат в зависимост от изхода на спора, включително и по разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Воден от гореизложеното, настоящият състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА изцяло въззивно решение № 305 от 11.04.2022 г. по в.гр. дело № 353/2021 г. на ОС-Бургас.
ВРЪЩА делото на ОС-Бургас за ново разглеждане и от друг състав, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: