Давност при изпълнение на глоба и допускане на съдебна реабилитация

Текстът на акта

Ключови фрази

Реабилитации * давност за изпълнение * давностен срок * реабилитация по съдебен ред

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

София, 19 февруари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Красимира Филипова

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 816/2023 година

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 422, ал.1 т. 5 от НПК по искане на М. К. Т. за възобновяване на ВЧНД № 105/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и отмяна на постановеното по него решение № 55/20.07.2023 г., с което е потвърдено определение № 176/03.05.2023 г. по ЧНД № 138/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

В искането за възобновяване са релевирани твърдения, че оспорените съдебни актове са постановени в противоречие със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по т. д. №2/2017 г. на ВКС, ОСНК (ТР №2/2018 г.), относно приложението на разпоредбите на чл. 82, ал.1, т. 5, чл. 82, ал. 5 и чл. 87 от НК . Сочи се, че решаващите съдебни състави неправилно са разчели диспозитива на посоченото тълкувателно решение по точка 4 от него. В тази връзка се предлага собствена на касатора интерпретация на определени факти, останали не обсъдени от съда, които обаче са имали съществено значение за правилното решаване на делото. С тези аргументи, позовавайки се на конкретно решение на върховната съдебна инстанция (решение №31/2022 г., ІІ н.о.), се иска възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановеното решение.

В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият М. Т. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на подаденото искане и пледира за неговото уважаване.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :

Искането на осъдения М. Т. за възобновяване на наказателното производство е допустимо- подадено е от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно.

Окръжният съд – Сливен с определение № 176/03.05.2023 г., постановено по НЧД 138/2023 г., е оставил без уважение молбата на М. Т. за допускане на съдебна реабилитация по отношение на осъждането му с влязла в сила на 17.07.2012 г. присъда № 13/18.03.2010 г. по НОХД № 275/2009 г. по описа на същия съд, с която са му били наложени наказания две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 8 000 лева. Това определение е било предмет на въззивен контрол, извършен по жалба на Т.. С решение № 55/20.07.2023 г., постановено по ВЧНД № 105/2023 г. от Апелативен съд – Бургас, първоинстанционният съдебен акт е бил потвърден.

Предходната инстанция е споделила аргументите на окръжния съд, че не е изпълнено изискването на чл. 87, ал. 3 от НК, за да се допусне съдебна реабилитация, тъй като с посочената присъда на Т. е било наложено и кумулативно наказание „глоба“, която не е платена, и за събирането й е образувано изпълнително производство. В решението си съдът неколкократно е заявил съобразяване с указанията по т.4 от ТР №2/2018 г., акцентирайки, макар и не съвсем точно, върху принципните постановки, свързани с изключеното действие на абсолютната давност по отношение на наказанието глоба при образувано изпълнително производство. Съдът правилно се е ориентирал към даденото тълкуване на нормите, свързани с давността и реабилитацията при кумулативно наложени наказания. С тълкувателния акт, както е отразено и във въззивното решение, е пояснено, че ако наказанието глоба не е изпълнено и е наложено наред с други наказания, които са изпълнени, трябва възможността за изпълнение на глобата да е погасена по давност. Извън вниманието на съда обаче е останало допълнителното разяснение, че в тези случаи „съобразно наличието или липсата на образувано изпълнително производство следва да се спазват указанията, дадени съответно в т.3 и т. 4 от настоящето решение“. Именно в последно посочения аспект, касационната проверка установи, че въззивният съд е пропуснал да провери и прецени дали в разглеждания случай не е изтекла давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. Както е възприето в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, разпоредбата на чл. 82, ал.5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство. С предприемането на принудителни действия от публичния изпълнител, вкл. и образуване на изпълнително производство, насочени срещу осъдения за събиране на вземането се прекъсва давността и след осъществяването им започва да тече нова давност - нов двугодишен срок. Ако в този срок не са предприети изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл. 82, ал.1, т. 5 от НК (виж, съобразителната част по т. 4 от ТР№2/2018 г.).

По конкретното дело предприетите действия по образуване на изпълнително производство и изпращането на покана за доброволно изпълнение до Т. са извършени в период от време, когато вземането е било изискуемо, преди изтичането на срока по чл. 82, ал.1, т. 5 от НК. От този момент безспорно е започнал да тече нов двугодишен срок, който срок е могъл да бъде прекъснат, ако е предприето действие по принудително изпълнение за събиране на глобата. Предходната инстанция не е положила усилия за детайлно и пълно изясняване на съществени обстоятелства - с какви последващи изпълнителни действия е прекъсната давността, кога те са предприети и дали това е сторено в рамките на новия двугодишен срок за погасяване на обикновената изпълнителска давност, или след неговото изтичане (виж, в тази вр. решение № 479/14.12.2023 г., ІІ, н.о. и посоченото в искането решение). Във въззивното решение не се откриват съдебни разсъждения в очертаната насока. Заключението, че прегледът на приложените документи по изпълнителното дело дава отговор на повдигнатите от защитата доводи , е съвсем недостатъчно, защото липсва конкретна аргументация за момента, в който са извършени изброените действия за събиране на вземането и дължимата в тази връзка съдебна оценка. Апелативният съд не е проследил и обсъдил всички факти, свързани с конкретните действия, прекъсващи изпълнителската давност, както и тяхното времево проявление, поради което е направил необективни и непълни изводи по значимия въпрос - дали възможността за изпълнение на наказанието глоба е погасено поради изтекла давност. Изводът за наличие или отсъствие на пречка за реабилитация на Т. по чл. 87, ал.3, изр. последно от НК може да бъде направен едва когато се установи точно от кой момент започва да тече давностният срок относно наложеното наказание „глоба“, след края на който е началният момент на законоустановения реабилитационен срок. Като краен резултат въззивното решение не убеждава, че е осъществена пълноценна въззивна проверка, което препятства и касационния контрол за нейната законосъобразност.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на апелативния съд е постановено в нарушение на изискванията по чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК. Реализирано е касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, предпоставящо отмяна на обжалвания съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг второинстанционен състав.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 105/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, като ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 55/20.07.2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.