Отмяна на оправдателна присъда за жестокост към куче поради процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Изтезаване на гръбначно животно, довело до смърт, тежко или трайно увреждане * превратна оценка на доказателства * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 415

гр. София, 11 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
БОНКА ЯНКОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора от ВКП АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №866/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационен протест и допълнение към него от прокурор при Софийска окръжна прокуратура срещу нова въззивна присъда № 25 от 10.07.2023г. по внохд № 373/2023г. по описа на Софийски окръжен съд.

С присъда № 11 от 25.10.2022г., постановена по нохд № 259/2021г. по описа на Районен съд – Елин Пелин подсъдимият Д. И. М., е признат за виновен в това, че на 06.04.2019г., около 11:00 часа, в [населено място], [община], област /област/, е проявил жестокост към гръбначно животно - куче, на възраст около 10 /десет/ години, бяло на цвят, кръстоска между порода „хъски“ и друга порода, собственост на П. П. Т., съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на животните, вр. с чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като, използвайки градинска ножица, му причинил противозаконно тежко увреждане, засягащо долната му челюст, представляващо разединяване и счупване на долната челюст със засягане на кожата, костите, зъбните авеоли и прилежащите меки тъкани, кръвоносни съдове и нерви, състояние представляващо сериозна опасност за живота на кучето, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и в присъствието на малолетните лица - Д. и Р. К. родени на 31.10.2007 г., поради което на основание чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000 лева, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на наказанието лишаване от свобода.

Със същата присъда съдът е оправдал подсъдимия да е извършил деянието с особена жестокост по чл. 325б, ал. 2, т. 2 НК.

С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено за ефективно изтърпяване наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на подсъдимия Д. И. М. по нохд № 59/2018 на РС – Елин Пелин, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските.

Срещу първоинстанционната присъда е била подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. М. – адв. С. А., като с присъда № 25 от 10.07.2023г. по внохд № 373/2023г. по описа на Софийски окръжен съд присъда № 11 от 25.10.2022г., постановена по нохд № 259/2021г. по описа на Районен съд – Елин Пелин е била отменена в осъдителната част, както и в частта, касателно привеждането за ефективно изтърпяване от подсъдимия Д. И. М. на основание чл. 68, ал. 1 от НК на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по нохд № 59/2018г. на РС – Елин Пелин, както и в частта за разноските, като вместо това подсъдимият Д. И. М. е признат за невиновен и е оправдан изцяло по повдигнатото против него обвинение по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК.

Присъдата е потвърдена в останалата част, с която подсъдимият Д. И. М. е признат за невиновен и е оправдан да е извършил деянието при квалифициращ същото признак „с особена жестокост“.

Съдът се произнесъл по разноските.

Присъдата е подписана с особено мнение от член на съдебния състав, според което са правилни изводите на първоинстанционния съд, с които подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В касационния протест са заявени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като декларативно е посочено, че вследствие на превратната оценка на доказателствата от въззивния съд се е стигнало до невярно извеждане на релевантните за процеса факти и оправдаване на подсъдимия.

В изготвеното допълнение към касационен протест са изложени съображения в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати процесуални нарушения се състои в това, че превратното обсъждане и оценка на доказателствения материал са довели до неправилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд за несъставомерност на деянието. В преобладаващата част от съдържанието на допълнението към протеста се изразява несъгласие с изводите на въззивния съд по фактите и правото, от една страна, и солидаризиране с доказателствения анализ на първоинстанционния съд и извода му за виновност на подсъдимия М., от друга страна. Като изразява несъгласие с изводите на СОС за липса на верига от косвени доказателства, доказващи обвинението, протестиралият прокурор сочи верига от фактически данни, които доказват авторството и механизма на извършеното. Твърди се, че противоречията в показанията на свид. П. Т., която непосредствено е възприела действията на подсъдимия М., са несъществени и се дължат на емоционалността ѝ, привързаността ѝ към кучето и нейната възраст. Акцентира се на кореспонденцията на тези показания с останалия доказателствен материал, както и че показанията на свид. В. К. и Р. Т.-К., които възпроизвеждат производни доказателства, служат за тяхната проверка. Възразява се, че с игнорирането на показанията на свидетелите П. Т., В. К., Р. Т.-К. и А. В., и превратната оценка на други доказателствени източници, въззивният съд е нарушил нормите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въз основа на твърденията за допуснати процесуални нарушения, свързани с аналитичната дейност на съда, се правят изводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като при наличие на безспорни доказателства за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК подсъдимият М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. С протеста и допълнението към него се прави искане за отмяна на новата оправдателна присъда на окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста срещу постановената оправдателна присъда, намира, че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – на чл. 14 от НПК, довели до неправилно приложение на закона. Акцентира на това, че съдът е игнорирал показанията на свидетелката П. Т. и превратно е тълкувал други доказателства. Моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Упълномощеният защитник на подс. Д. М. – адв. С. А., изразява становище, че въззивната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована и същата следва да бъде оставена в сила.

Подсъдимият М. в лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника му. В последна дума моли за оставяне в сила на присъдата на Софийски окръжен съд.

В резултат на извършената проверка за наличието на релевираните в касационен протест и допълнението към него основания и подкрепящи ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери протестът за ОСНОВАТЕЛЕН.

Пред скоби следва да се посочи, че предмет на проверка от касационната инстанция е постановената нова въззивна присъда, поради което направеното в протеста позоваване на правилността на първоинстанционната присъда няма как да послужи за защита на заявените касационни основания.

Настоящият състав дължи произнасяне по направените доводи за неправилно формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд поради превратен и едностранчив анализ на доказателствата по делото.

Проверката на атакувания съдебен акт при така направените в протеста оплаквания сочи на следните изводи:

Мнозинството от съдебния състав е обективирало в мотивите съображения, че обвинителният акт, поставил началото на съдебното производство, не отговаря на изискванията за съдържание и по този начин е препятствано правото на защита на подсъдимия, както и е затруднено доказването. Тези констатации – за съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, е следвало да обосноват осъществяване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК. Негодността на обвинителния акт (ако е налице) води до отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на разпоредително заседание на първоинстанционния съд. Неясно поради какви съображения, след като е съзрял такова нарушение и след като сам е посочил, че доказването е затруднено, въззивният съд е приел да се произнесе по същество на обвинението. Впрочем, посочените под формата на въпроси неясноти в обвинителния акт, поставят изисквания към процесуалния документ, инициирал съдебното производство, много по-високи от заложените в чл. 246 от НПК.

В мотивите на атакуваната присъда е направен извод, че по делото са налице само косвени доказателства и че те, в тяхната връзка и последователност не правят извода за извършването и авторството на деянието единствено възможен. С тези съждения настоящата инстанция не може да се съгласи. В доктрината категориите доказателства и техните характеристики са задълбочено изяснени. Преки са тези доказателства, които пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Един от източниците на преки доказателства са показанията на свидетел – очевидец на престъплението. Без съмнение свид. П. Т. е очевидец на процесното събитие и в този смисъл нейните показания съдържат преки доказателства. Като не е отчел това, въззивният съд е подходил към установените правила на доказване при наличие само на косвени доказателства, което е в отклонение от правилата на процесуалното доказване.

Възприетото в атакувания съдебен акт по отношение на видовете доказателства е причина да се припомни, че съобразно източника на сведения за определен факт, доказателствата биват първични и производни. От тази гледна точка от показанията на свид. Т. са изводими първични доказателства, доколкото те изхождат от първоизточника. Докато в показанията на свидетелите В. К. и Р. К. се съдържат производни такива. При наличието на такива видове доказателства, производните могат да служат за проверка на първичните такива, каквато доказателствена оценка в случая не е направена.

По-нататък, мнозинството от състава на въззивния съд не се е съгласило с изводите на първата инстанция за това, че показанията на свид. Т. следва да бъдат поставени в основата на съдебните изводи. Както вече стана дума, тя е свидетел – очевидец и отговорът на въпроса дали това гласно доказателствено средство може да служи за изясняване на релевантните обстоятелства, зависи от преценката за тяхната достоверност, както самостоятелно, така и в съпоставяне с други обективни доказателства. За да отрече достоверност на показанията на тази свидетелка, въззивният съд е пресъздал отговорите й при осъществената очна ставка със свид. Т. и е хиперболизирал в известна степен изтъкнати противоречия с показанията й пред районния съд. Отричането на кредит на доверие в съдебните мотиви на мнозинството е обосновано чрез предположения и съждения какво би могло или какво е следвало да бъде поведението на свидетелката в тази житейска ситуация. Въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд е дали да кредитира с доверие определени доказателства, но това трябва да бъде сторено убедително, при внимателна преценка и не въз основа на житейски предположения и оценка да се стигне до отричане на това, свид. Т. да е била очевидец на събитието. Налице е и превратност в интерпретацията в съдебните мотиви, че нейните възприятия са само от резултата (раненото животно), доколкото тя многократно в показанията си и при очната ставка сочи на осъщественото действие – „щракна с ножицата“, „разряза го“. В тази връзка е неубедителен изводът, че показанията на свид. Т. са опровергани от доказателствата и формалната логика.

Твърдението за опроверганост от други доказателства не е споделяемо, защото от извадките от други свидетелски показания, цитирани на л. 8 от мотивите (например тези на свид. К., на свид. Ф.) трудно могат да бъдат направени такива изводи. Ако контролираният съд беше спазил правилата на анализ на доказателствата, следваше също така да провери показанията на свид. Т. чрез тези на свидетелите К., съдържащи производни доказателства, които могат да служат за проверка на първичните, като също така съдържат и първични такива – напр. по отношение на обстоятелството къде са видели кръв във двора от раненото куче.

Всъщност в цялостния анализ на показанията на свид. П. Т. прозира предубеденост на мнозинството на съдебния състав по отношение на този доказателствен източник, включително и чрез реторичния въпрос на л. 8, обективиращ разбиране, че тя има пряк интерес от успешно провеждане на обвинението против подсъдимия, защото е собственик на кучето.

Показанията на свидетеля А. В. – кмет на селото, по отношение на наличието на оплаквания от агресивност на пострадалото куче, са интерпретирани произволно, като изясняването на действителния смисъл на заявеното в прочетените му по надлежния ред показания на досъдебното производство, е възприето от въззивния съд като опит да изостави тези показания, поради длъжностното си качество.

Неуспешно е прокарана тезата за недоказаност на обвинението чрез развиване на л. 10 на възможни хипотези за поведението на пострадалото куче, отричане на възможността за причиняване на нараняването чрез общо позоваване на закони на биология и физиология (за прилагането на които са необходими специални знания). В тази връзка е необяснимо защо мнозинството на решаващия съд е счело, че е било налице насочване на ножицата в строго определена област – долната челюст на кучето, доколкото липсват обвинителния твърдения за целенасочено срязване именно на долната челюст, а и това не е изводимо само от локализацията на причиненото нараняване.г

Вярно е, че на досъдебното производство са били пропуснати възможности за събиране на доказателства, като не е направен оглед на местопроизшествието. Тази непълнота е констатирана в мотивите на атакуваната присъда, но въззивната инстанция като втора такава по фактите е следвало да положи усилия за запълване на доказателствените непълноти. Оглед може да бъде направен и в съдебната фаза на производството и той би допринесъл за преценка за достоверността на показанията на свидетелката – очевидка, както и за формиране на изводи за механизма на деянието. Доколкото обвинителните факти са за това, че подс. М. е промушил градинската ножица през вратата на имота, е възможно извършване на оглед на тази врата, като обстоятелството дали е ремонтирана или сменяна е изяснимо чрез свидетелски показания.

Изложените съображения обосновават извод, че при постановяване на протестираната нова въззивна присъда от СОС съдът не е изпълнил изискванията за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и не е спазил правилата за оценка и анализ на доказателствата. Тези констатации предпоставят отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да бъде извършена преценка за необходимостта от събиране и проверка на доказателства. Доказателствата и средствата за тяхното установяване е необходимо да бъдат преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно действителното им съдържание и при спазване на правилата на формалната логика.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 25 от 10.07.2023г. по внохд № 373/2023г. на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.