Осъждане за катастрофа със смърт при навлизане в насрещното движение

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * правилно приложение на материалния закон * липса на случайно деяние * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * многобройни смекчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№617

Гр. София, 02 декември 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

С участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 891/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Я., защитник на подс. С. Г. М. против решение № 147/08. 05. 2024 год., постановено от Софийски апелативен съд (САС) по в. н. о. х. д. № 1514/2023 год.

С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като аргументите в тяхна подкрепа са доразвити в допълнение, депозирано по реда на чл. 351 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите на въззивния съд относно причината за навлизане на подсъдимия в насрещната лента за движение. С доводи, че не е обективна, всестранна и пълна се атакува аналитичната дейност на САС. Поддържа се, че е пренебрегнато заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, което е установило, че подсъдимият страда от редица заболявания и не изключва поведението му на пътя да е последица от съвместното им проявление. Твърди се, че към същия извод насочват и игнорираните от съда показания на очевидците за плавно преминаване в насрещната лента при постоянна скорост и без подаване на светлинна сигнализация. Сочи се, че вследствие на тези недостатъци е приложен неправилно материалният закон. Настоява се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като съдът не е отчел наличието на предпоставките на чл. 55 от НК. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подс. С. М. се солидаризира с аргументите на своя защитник.

Поверениците на частните обвинители намират, че жалбата е неоснователна, тъй като не са допуснати претендираните нарушения на процесуалните правила, законът е приложен правилно, а наказанието е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Частните обвинители И. Л., В. Л. и А. Л. не участват в касационното производство и не изразяват лично становище по основателността на депозираната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 35/28. 09. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 653/2021 год., Софийски окръжен съд е признал подс. С. Г. М. за виновен в това, че на 21. 09. 2020 год., на път /път/ от републиканската пътна мрежа, в землището на [населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. /марка/, с peг. № /рег. номер/, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. А. Л. и телесни повреди на повече от едно лице – на И. И. Л. – тежка и средна телесни повреди, както и на В. И. Л. – тежка и две средни телесни повреди, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, буква „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен от САС по жалби на подсъдимия и на частните обвинители и с решение № 147/08. 05. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1514/2023 год., е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, защото логична последица от наличието им би била отмяната на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, което от своя страна би обезсмислило произнасянето по останалите доводи на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

Несъстоятелни са възраженията срещу доказателствено-аналитичната дейност на САС. Контролираната инстанция е изпълнила в цялост задължението си за разкриване на истината по делото, като е проявила необходимата процесуална активност и в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие е допуснала и изслушала комплексна съдебномедицинска експертиза, чието заключение е обсъдила внимателно и задълбочено така както е сторила и с всички останали доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебната фаза и от първостепенния съд.

Апелативният съд неоснователно е упрекван, че не е възприел предложената от защитата интерпретация на показанията на свидетелите Й. В., Н. Н. и Т. Н.. Всички те безспорно са очевидци на деянието и еднозначно сочат, че са възприели пряко и непосредствено изненадващото и същевременно плавно отклонение на управляваното от подс. М. превозно средство към лентата за насрещно движение. В същото време по обясними причини – защото не са били спътници на подсъдимия – нямат впечатления от състоянието на водача в момента, предшестващ произшествието. При това положение да се приеме тезата, че заявеното от тримата за начина на придвижване на л. а. /марка/ указва на внезапно комбинирано проявление на обструктивна сънна апнея и на кардиологичното заболяване, които до този момент са били неизвестни за подсъдимия, би означавало да се направи недопустимо предположение. В същото време, както основателно е отбелязала долустоящата инстанция, заключенията на двете съдебномедицински експертизи, допуснати от съдилищата, не съставляват надеждна доказателствена основа за подобен извод. И двете заключения са отхвърлили категорично като възможна причина за навлизане в насрещната лента заспиване на подсъдимия вследствие на обструктивна сънна апнея, макар да са изложили различно научно обяснение за това. Колкото до възможността пристъпното предсърдно трептене, установено при подсъдимия, да е предизвикало синкоп (cъcтoяние на нарушенo съзнание с продължитeлнocт не повече от двадесет секунди в резултат от намалено оросяване на мозъка), в съдебно заседание вещите лица Ц. Г. и Д. М. са разяснили, че са направили този извод въз основа на представената от подсъдимия медицинска документация, която обаче следва пътния инцидент с повече от година и половина. Ето защо двамата добросъвестно са посочили пред САС, че тъй като не разполагат с изследвания, актуални към датата на деянието, заключението им за подобно състояние на М. е само хипотеза, която не е подкрепена от обективни медицински данни. Именно поради тези разяснения контролираният съд не е имал основание да изгради фактическите си констатации върху тази част на комплексната експертиза, а отхвърлянето ѝ като неубедително е защитено със солидни аргументи.

Неоснователни са и възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Същото е изведено в касационната жалба като последица от неспазване на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност. След като правно значимите обстоятелства са установени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, материалният такъв е приложен правилно спрямо тях. При положение, че не е доказано изпадането на подсъдимия в безсъзнателно състояние, той не може да се позовава на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото е могъл и е бил длъжен да предвиди, че вследствие допуснатите от него нарушения на правилата за движение ще настъпят общественоопасни последици.

На последно място несподеляемо е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При неговата индивидуализация са били съобразени всички обстоятелства от значение за вида и размера му без някои от тях да бъдат неоснователно надценени за сметка на останалите.

Вярно е, че подсъдимият е неосъждан, трудово и семейно ангажиран и за него не са събрани отрицателни характеристични данни, както и че за близо четиридесетгодишния му шофьорски стаж е санкциониран само четири пъти, предимно за леки нарушения на правилата за движение. Всички тези обстоятелства безспорно го характеризират като личност с невисока степен на обществена опасност, за която извършеното престъпление е инцидента проява, а не последица от трайно формиран и неотклонно следван модел на незаконосъобразно поведение. В същото време нито едно от тези обстоятелства не притежава изискуемата от чл. 55 от НК извънредност и необичайност и това е така, защото и необременената съдебна биография, и полагането на обществено полезен труд, и стриктното спазване на правилата за движение са желани и очаквани от обществото и поради това са въздигнати в норма, правило в обществения живот. Наред с това като изключителни в конкретния казус не могат да бъдат квалифицирани нито влошеното здравословно състояние на подсъдимия, нито фактът, че вследствие на пътния инцидент той също е получил увреждания. Въпреки значителния им превес всички тези смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат оценени и като многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, а което е много по-важно – те не обосновават и извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от М. престъпление, е несъразмерно тежко. В тази насока инстанциите по фактите основателно са изтъкнали високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, произтичаща от една страна от броя и естеството на нарушените от подсъдимия разпоредби, а от друга – от проявлението на съставомерните последици над минимално необходимото за квалификация на деянието по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, буква „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Тук е мястото да се отбележи, че тъй като по общо правило по-тежките увреждания поглъщат по-леките травми, за квалификацията на деянието релевантно е било обстоятелството, че вследствие пътнотранспортното произшествие на И. и В. Л. са причинени тежки телесни повреди. Получените от тях средни телесни повреди (една от И. Л. и две от В. Л.) имат отношение именно към индивидуализация на наказанието като отегчаващи отговорността обстоятелства.

Предвид изложеното касационната инстанция не установи очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда – от друга. Наложеното наказание в неговата цялост – като комплекс от лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС – ще способства както за поправянето и превъзпитанието на дееца, така и за постигане на генералната превенция.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147/08. 05. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1514/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.