Доказване на автентичност на саморъчно завещание и сравнителен материал

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64
София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2945 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба срещу решение № 260064 от 02.03.2021 г. по в. гр. д. № 721/2019 г. на Софийски окръжен съд. Жалбата се поддържа само от И. П. А., съгласно уточняваща молба вх. № 263914 от 11.05.2021 г., но съдът на основание чл.265, ал.2 ГПК е конституирал и необходимия другар Б. П. А..

Жалбоподателят счита, че след като по делото безспорно е установена автентичността на подписа в оспореното саморъчно завещание, от което той черпи права, по този начин се установява и авторството на текста на завещанието. Позовава се на заключението на единичната и тройната експертиза, според които лицето, което е изписало текста в част от сравнителния материал – тефтерче, е същото, което е изписало и текста на завещанието. Сочи, че този сравнителен материал е представен от ползващата се от завещанието страна, а не от оспорващата.

Ответниците в производството Е. Б. Д. и П. Б. А. не вземат становище по жалбата.

С определение № 21 от 24.01.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка допустимостта на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция, с което процесното завещание е било обявено за нищожно, без такъв иск да е бил предявяван – направено е само възражение за нищожност, както и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли съдът, при установена автентичност на подписа в оспорено саморъчно завещание, както и автентичност на текста на завещанието спрямо оспорен сравнителен материал, да прогласи завещанието за нищожно, без да изследва въпроса дали е проведено насрещно доказване на оспорването на сравнителния материал.

За да се произнесе, Върховният касационен съд приема следното:

С обжалваното решение състав на Софийския окръжен съд е потвърдил решение № 153 от 19.08.2019 г. по гр. д. № 480/2018 г. на Самоковския районен съд, с което е обявено за нищожно на основание чл. 42, б. “б” ЗН , вр. чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчно завещание от 06.05.2010 г. на Б. П. А. в полза на Б. П. А. и И. П. А.; допусната е съдебна делба между Е. Б. Д. и П. Б. А. на следните недвижими имоти, представляващи иглолистна гора, находящи се в землището на [населено място], [община], а именно: 1. Поземлен имот, находящ се в местността “А.”, землището на [населено място], с площ 25299 кв. м., с идентификатор № ..........по КККР, с посочени граници и съседи; 2. Поземлен имот, находящ се в местността “А.”, землището на [населено място], с площ 39707 кв. м., с идентификатор № ............по КККР, с посочени граници и съседи, при квоти 1/2 идеална част за Е. Б. Д. и 1/2 идеална част за П. Б. А., и е прекратено производството по делото по отношение на ответниците Б. А. и И. А..

Въззивният съд е приел, че предмет на оспореното завещание са гори, възстановени в нови реални граници с решения № 6038 от 05.09.2000г. и № 06038/05.08.2003 г. на ОСЗГ-С. на наследниците на П. К. А.. При извършена делба между наследниците с решение от 21.05.2007 г. по гр. д. № 13/2006 г. на РС-Самоков имотите са поставени в дял на Б. П. А.. Б. А. е починал на 03.05.2011 г. и е оставил за наследници по закон П. Б. А. – син и Е. Б. Д. – дъщеря.

Със саморъчно завещание от 06.05.2010 г. Б. П. А. е завещал на своите внуци Б. П. А. и И. П. А. 1/3 част от движимото и недвижимото си имущество – ниви и гора в землището на [населено място].

В първото открито съдебно заседание на 06.11.2018 г. ищцата Е. Д. е оспорила автентичността на завещанието с твърдението, че то не е написано и подписано от посочения в него завещател. С определение в о. с. з. съдът на основание чл. 193, ал. 1 ГПК е открил процедура по оспорване истинността на завещанието, като е указал на ответниците Б. П. А. и И. П. А., че носят тежестта да докажат неговата истинност.

Според заключението на съдебно-почерковата експертиза от 04.02.2019 г. на вещото лице П. П., приета в първоинстанционното производство, подписът срещу завещател в саморъчното завещание от 06.05.2010 г. е положен от Б. П. А., но поради липса на достатъчно сравнителен материал, съдържащ ръкописен текст, вещото лице е заявило, че не може да се направи категорично заключение дали почеркът, с който е написано завещанието, е на Б. А.. Като сравнителен материал за почерка е използван тефтер без означение за авторство.

Във въззивното производство като сравнителен материал са представени военно-отчетна и профсъюзна книжка на Б. А., декларация за облагане с данък върху наследствата от 1991 г., както и подадени от завещателя заявления за възстановяване на земеделски имоти до ПК-С. от 1991 г. и други документи, находящи се в ОбСЗ-С., приложени към приетата по делото тройна съдебно-почеркова експертиза.

Според заключението на приетата във въззивното производство единичната съдебно-почеркова експертиза на в. л. П. П. от 08.06.2020 г., допълнена на 29.09.2020 г. и уточнена устно в открито съдебно заседание, почеркът в завещанието е идентичен с почерка на лицето, изписало ръкописния текст само в два от документите, използвани като сравнителен материал – тефтер /същият не е представен по делото, а е изследван от вещото лице в първоинстанционното производство/, както и две страници от декларация за облагане с данък върху наследствата от 1991 г., подадена в [община]. В декларацията саморъчно са изписани имената на наследниците на С. Г. И., починала на 03.02.1991 г., сред които не фигурира завещателят Б. А., като в тази декларация последният никъде не е посочен като автор на текста или на част от него.

Според заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза от 21.01.2021 г. на вещите лица П., Р. и А., ръкописният текст в завещанието е изпълнен от лицето, изписало ръкописните текстове в тефтер с лични записки и две страници на л. 29-30 по настоящото дело /също с лични бележки/, в които не е посочен автор. Последните са оспорени от ищцата с възражението, че не могат да се ползват като годен сравнителен материал, тъй като не е ясно авторството на документите и по никакъв начин не е установено текстът в този сравнителен материал да е изписан от Б. А.. Според устните обяснения на вещото лице П. в о. с. з. на 03.02.2021 г. тефтерът е бил предоставен от пълномощника на ответника адвокат Н. в първоинстанционното производство, като в него липсват каквито и да било данни за автора на ръкописния текст /няколко страници с лични записки/. Почеркът в саморъчното завещание се различава значително от почерка, с който са изпълнени останалите документи, изследвани като сравнителен материал по делото. Лицето, написало ръкописния текст в завещанието, е различно от лицата, писали саморъчно в предоставения сравнителен материал с посочен автор Б. А..

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи:

Ищцата Е. Д. и ответникът П. А. са съсобственици на процесните имоти на основание наследствено правоприемство от П. К. А., възстановяване на правото на собственост в реални граници с приложените по делото решения на ОбСЗ-гр. С., както и извършена съдебна делба с решение от 21.05.2007 г. по гр. д. № 13/2006 г. на РС-Самоков, с което имотите са поставени в дял на наследодателя на страните Б. П. А.. След неговата смърт на 03.05.2011 г. правото на собственост върху имотите е преминало в патримониума на наследниците му по закон – децата П. Б. А. и Е. Б. Д., при равни квоти.

Въззивният съд е намерил за доказано възражението на ищцата за нищожност на представеното по делото саморъчно завещание от 06.05.2010 г. на Б. П. А.. Позовал се е на заключенията на вещите лица, че не е установено кое е лицето, изписало текста на саморъчното завещание. Приел е, че завещанието е нищожно, тъй като не е написано, а само е подписано от Б. А., т. е. не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН . Прието е, че делбата на процесните имоти следва да бъде допусната между ищцата и ответника П. А. при равни квоти, а по отношение на ответниците Б. А. и И. А. производството по делото следва да бъде прекратено.

Обжалваното решение на Софийския окръжен съд противоречи на практиката ВКС - решение № 137/11.10.19 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г.о. и цитираната в него практика: решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о.

По въпроса за доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание, в решение № 137/11.10.19 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г.о. , се приема следното: Осигуряването на сравнителен материал /”образци за сравнително изследване” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица/, е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието /решение № 821/19.11.2010 г. по гр. д. № 1906/2009 г. на ВКС, І-во г. о./. При спор относно автентичността на завещанието най-често се използват т. н. „свободни” сравнителни образци - такива, които са съставени независимо от възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на процеса/. Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. п. В теорията се приема, че тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма изискване сравнителният материал да е от официален документ /решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о./ или да материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че същият е автентичен. Когато възникне спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността. В този смисъл е утвърдената съдебна практика: решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о. Преди да постави задачата на графичната експертиза, съдът следва да уведоми страните кой сравнителен материал счита за достоверен и защо. В случай, че насрещното доказване не е проведено успешно, следва да се стъпи на оспорения сравнителен материал, който да бъде изследван от вещото лице.

Изложените по-горе съображения са приложими и по настоящото дело.

По делото е категорично установена автентичността на подписа на Б. П. А. в оспореното завещание.

Неоснователно е виждането, застъпено в касационната жалба, че с установяване автентичността на подписа в оспореното саморъчно завещание се установява и авторството на текста на завещанието. Законът не създава такава презумпция. Същевременно по делото е установено, че лицето, което е изписало текста на саморъчното завещание, е същото, което е писало и част от сравнителния материал – тефтер, предоставен от пълномощника на ответниците, както и ръкописен текст на листи 29-30 от въззивното производство. Според цитираната по-горе практика на ВКС, лицето, което оспорва автентичността на сравнителния материал, следва да докаже оспорването си. В настоящия случай това не е направено, поради което следва да се приеме, че въпросният тефтер с лични записки, както и документите на стр.29-30, представляват автентичен сравнителен материал и като резултат съответствието на почерка в тях и в текста на завещанието сочи на автентичност на това завещание. Следва да бъде отбелязано и това, че според обясненията на вещото лице Р. в съдебно заседание от 03.02.2021 г., заявленията за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, подадени от името на Б. А., всъщност са писани от служители на ОСЗ, което обяснява защо почеркът в тях като сравнителен материал не съответства на почерка в оспореното завещание.

По изложените съображения настоящият състав приема, че оспореното саморъчно завещание е автентично като текст и като подпис, поради което поражда целените с него правни последици. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение по предявения иск за делба и този спор да бъде разрешен от ВКС, тъй като не се налага връщане на делото на въззивния съд за извършване на други процесуални действия.

Въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, с която се потвърждава недопустимо решение на първата инстанция, с което е обявено за нищожно на основание чл.42, б.“б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание от 06.05.2010 г. на Б. П. А.. Ищцата не е предявявала иск по чл.42, б.“б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН, а само възражение, по което съдът се произнася само в мотивите и не дължи постановяване на диспозитив. Затова в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено. Съдът постановява изричен диспозитив само когато уважава възражения за право на задържане и прихващане по аргумент от чл.298, ал.4 ГПК, но не и когато се произнася по други възражения като например възражението за нищожност на завещание.

От доказателствата по делото се установява, че към момента на смъртта си наследодателят Б. П. А. е бил собственик на процесните имоти в землището на [населено място], местността “А.”: ПИ № ..........с площ 25299 кв. м. и ПИ № .............с площ 39707 кв. м. С процесното завещание от 06.05.2010 г. той е завещал на внуците си Б. П. А. и И. П. А. 1/3 от своето движимо и недвижимо имущество – ниви и гора в землището на [населено място]. Това завещание е валидно и е породило правно действие по изложените по-горе съображения. Следователно по силата на завещанието Б. П. А. и И. П. А. са собственици общо на 1/3 от процесните имоти. Тъй като не е опровергана презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС, частите на тези съсобственици са равни, т.е. по 1/6 ид. част. Останалите 2/3 ид. части от имотите принадлежат на наследниците по закон - Е. Б. Д. и П. Б. А., съответно дъщеря и син на наследодателя, които имат равни права – по 1/3 ид. част от имотите. Между тези съсобственици и при тези квоти следва да се допусне делба на процесните имоти.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 260064 от 02.03.2021 г. по в. гр. д. № 721/2019 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 153 от 19.08.2019 г. по гр. д. № 480/2018 г. на Самоковския районен съд, в частта, с която е обявено за нищожно на основание чл.42, б. “б” ЗН , вр. чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчно завещание от 06.05.2010 г. на Б. П. А. в полза на Б. П. А. и И. П. А..

ОТМЕНЯ решение № 260064 от 02.03.2021 г. по в. гр. д. № 721/2019 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 153 от 19.08.2019 г. по гр. д. № 480/2018 г. на Самоковския районен съд, в частта, с която е допусната съдебна делба при равни квоти между Е. Б. Д. и П. Б. А. на ПИ № ............с площ 25299 кв. м. и ПИ № ...........с площ 39707 кв. м., находящи се в землището на [населено място], местността „А.“, както и в частта, с която е прекратено производството по отношение на Б. П. А. и И. П. А., и вместо него постановява:

ДОПУСКА делба на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община]:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в местността “А.”, землището на [населено място], с площ 25299 кв. м., с идентификатор № ...........по КККР, одобрени със заповед № РД-18-12/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение горска територия и начин на трайно ползване иглалистна гора, стар идентификатор ..........., с номер по предходен план .............и ..........., при граници и съседи: ПИ №№ ............., ............, .............., ..............и ...............

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в местността “А.”, землището на [населено място], с площ 39707 кв. м., с идентификатор № ................по КККР, одобрени със заповед № РД-18-12/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение горска територия и начин на трайно ползване иглалистна гора, стар идентификатор .........., с номер по предходен план .........., при граници и съседи: ПИ №№ .........., ...........и ...........,

между съсобственици и при квоти: 1/3 идеална част за Е. Б. Д.; 1/3 идеална част за П. Б. А., 1/6 идеална част за Б. П. А. и 1/6 ид. част за И. П. А..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: