Допустимост на решение по иск за подобрения, разгледан в делбено дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

София, 05.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1023 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Г. М. С. срещу решение № 232 от 22.10.2019г., постановено по в. гр. дело № 359/2019г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 64/17.04.2019г. по гр. дело № 208/2017г. на Тетевенски районен съд, в частта му, с която ответникът С. Д. С. е осъден да заплати на касаторката С., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата 15 124 лв., представляваща стойността на направени полезни разноски в жилищен имот – индивидуална собственост на ответника, съставляващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ................................ по КККР на [населено място], с площ от 776 кв.м., а за разликата до пълния предявен размер от сумата 24 800 лв., искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, като в цялата тази част исковото производство е прекратено. С горепосоченото въззивно решение ответникът С. е осъден да заплати на ищцата сумата 200 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение пред втората инстанция, като с определение № 1 от 02.01.2020г. по в. гр. дело № 359/2019г., по реда на чл. 248 ГПК, въззивното решение е допълнено в частта за разноските чрез осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата 304.48 лв., съставляваща платена държавна такса по въззивната жалба.

Касаторката релевира неправилност на атакуваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при които сериозно е засегнат интереса на страната чрез осъществен отказ от правосъдие. Като е счел, че е недопустимо съвместно разглеждане на искове за делба и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на полезни разноски в чужд на делбената маса имот – лична собственост на ответника, въззивният съд е посочил, че е следвало иска по чл. 59 ЗЗД да се разгледа в отделно исково производство, и понеже това не е сторено е обезсилил първоинстанционното решение по облигационния иск като недопустимо и без мотиви е прекратил производството по делото, преграждайки по този начин възможността на ищцата да упражни и реализира субективното си право по чл. 59 ЗЗД. Касаторката моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно, след което да бъде постановено решение по съществото на спора по чл. 59 ЗЗД в настоящото или в отделно исково производство. Поддържа също, че определение № 1 от 02.01.2020г. по в. гр. дело № 359/2019г. на Ловешки окръжен съд, по чл. 248 ГПК, също е неправилно и като такова го обжалва с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, молейки то да бъде отменено изцяло.

Ответникът по касационните жалби /ответник и в исковото производство/ - С. Д. С., не подава отговор.

С определение № 389 от 08.05. 2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – поради вероятната му недопустимост и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност, изразяваща се в грубо нарушаване на основни съдопроизводствени принципи и правила при формиране на извода за прекратяване на исковото производство по редовна и администрирана искова молба с правно основание чл. 59 ЗЗД само поради това, че е недопустимо съвместното й разглеждане с иска за делба в делбеното производство. По този начин съществено е накърнено правото на ищцата на искова защита и на установяване със сила на пресъдено нещо и реализиране на нейно субективно право, т.е. генериран е отказ от правосъдие, недопустим по действащия правов ред.

По съществото на касационните жалби:

Предмет на настоящото касационно производство е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на полезни разноски в чужд недвижим имот на стойност 24 800 лв., предявен от Г. М. С. срещу С. Д. С..

Първоинстанционният съд /Тетевенски районен съд/ е сезиран с обективно съединени искове за делба на съсобствени недвижими и движими вещи на страните след прекратена с развод съпружеска имуществена общност /СИО/ и за заплащане на полезни разноски, направени в недвижим имот – индивидуална собственост на бившия съпруг, който не е елемент от процесната съсобственост, предявени от Г. М. С. срещу С. Д. С.. С определение от 23. 05. 2017г., на основание чл. 210, ал. 2 ГПК, районният съд е постановил разделяне на иска за полезни разноски, първоначално предявен за сумата 25 600 лв., и исковете за делба с правно основание чл. 34 ЗС в две отделни производства, след което със същото определение, на основание чл. 118 вр. с чл. 104, т. 4 ГПК е прекратил производството по облигационния иск и го е изпратил по подсъдност на Ловешки окръжен съд. Последният след проведена процедура по отстраняване нередовности на исковата молба, в която ищцата е намалила размера на иска си до сумата 24 800 лв., с определение № 519/03.07.2017г. по гр.д. № 287/2017г., е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност, с оглед променената цена на иска, на Тетевенски районен съд. Това прекратително определение на окръжния съд е потвърдено от Великотърновски апелативен съд с определение № 331/08.09.2018г. по в.ч.гр.д. №387/2017г..

След връщане на делото, Тетевенски районен съд, с определение от 01.12.2017г. е отменил собственото си определение от 23.05.2017г., с което на основание чл. 210, ал. 2 ГПК е разделил производствата по исковете за делба и за полезни разноски, след което е разгледал всички предявени искове и е постановил едно общо решение. С последното е допуснал делба на част от процесните вещи, а в друга част е отхвърлил иска за делба, и е осъдил ответника С. да заплати на ищцата С. сумата 15 124 лв., на основание чл. 59 ЗЗД - сторени полезни разноски в жилищен имот – индивидуална собственост на ответника, съставляващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор .................... по КККР на [населено място], с площ от 776 кв.м.. Също така е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 24 800 лв.. Решението по исковете за делба е влязло в сила като необжалвано. Като необжалвано е влязло в сила и първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над сумата 15 124 лв. до сумата 24 800 лв..

Предмет на въззивно обжалване, по инициатива на ответника С., е било единствено горепосоченото решение на Тетевенски районен съд в частта му, с която е уважен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд, преценявайки за недопустимо съвместното разглеждане на исковете за делба с иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, доколкото делбеното производство е особено исково производство и възможността за съединяване на други искове в него е изчерпателно регламентирана в чл. 343 ГПК, е счел, че първоначалното съединяване на тези искове е недопустимо и по тази причина недопустимо се явява и постановеното решение по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, който е следвало да се гледа извън делбения процес. Ловешки окръжен съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение както в обжалваната му осъдителна част, така и в необжалваната му отхвърлителна част, като без излагане на други мотиви, е прекратил цялото исково производство по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Атакуваното въззивно решение в частта му, с която е обезсилено влязлото в сила, поради необжалването му от страните, първоинстанционно решение в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата над 15 124 лв. до сумата 24 800 лв., е недопустимо. Въззивният съд не е бил сезиран с въззивна жалба срещу тази част на първоинстанционното решение, поради което е излязъл извън предмета на въззивното дело, постановявайки недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК.

В останалата обжалвана част, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 15 124 лв., въззивното решение е неправилно като постановено в съществено нарушение на процесуалния закон. Макар законодателят в чл. 343 ГПК да не допуска съединяване на искове за делба с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, имащ за предмет подобрения в имот, който е извън делбената маса /в случая индивидуална собственост на ответника/, цитираната норма не обуславя недопустимост на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, разгледан съвместно в делбеното производство, нито недопустимост на постановеното по този иск решение. Преследваната от законодателя цел е в делбения процес като особен исков процес да се разглеждат само искове и възражения, имащи връзка с процесната съсобственост, въведена от страните като предмет на иска за делба, за да се улесни и ефективно да се ликвидира тази съсобственост. Ако обаче въпреки това първоинстанционният съд се произнесе по същество по друг иск между същите страни, който е следвало да се гледа в отделно исково производство, неговото решение по този иск не е недопустимо, нито искът е недопустим. Противното разбиране не само, че противоречи на процесуалния закон, но и би довело до отказ от правосъдие, какъвто отказ действащите национално и европейско право изключват. Първоинстанционно решение би било недопустимо ако е постановено по недопустим иск, при отсъствието на изискуемите положителни процесуални предпоставки / подведомственост, правен интерес от търсената искова защита, процесуална правоспособност, процесуална легитимация, родова и местна подсъдност, редовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 – чл. 128 ГПК, процесуална дееспособност и представителна власт на представителя/ и наличието на изискуемите отрицателни процесуални предпоставки /сила на пресъдено нещо, изтекъл преклузивен срок, договор за подведомственост на арбитраж или чуждестранен съд, висящи преюдициален граждански или наказателен процес, както и конституционно дело по приложим закон, друг висящ процес между същите страни за същия спор – чл. 126, ал. 1 ГПК/ за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Първоинстанционно решение би било недопустимо и ако е постановено по непредявен иск. Предявеният иск от касаторката с правно основание чл. 59 ЗЗД е включен в предмета на делбеното дело в първата му фаза, както от ищцата, така и от съда, при осъществени положителни процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, поради което постановеното по него решение не е недопустимо. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна по реда на чл. 293 ГПК.

Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение, в горепосочената му част, е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, като съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и обусловеността на спора за съдебни разноски от същия, дори и да липсваше частната касационна жалба, следва да бъде отменено и постановеното на основание чл. 248 ГПК определение № 1 от 02.01.2020г. по въззивното дело, с което е допълнено въззивното решение в частта досежно сторени разноски пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора и съгласно правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК, не следва да бъдат присъждани съдебни разноски по настоящото касационно производство, тъй като по тях следва да се произнесе въззивния съд при повторното разглеждане на делото.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 232 от 22.10.2019г., постановено по в. гр. дело № 359/2019г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение, в частта му, с която е обезсилено като недопустимо решение № 64/17.04.2019г. по гр. дело № 208/2017г. на Тетевенски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата над 15 124 лв. до сумата 24 800 лв. и е прекратено исковото производство в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 232 от 22.10.2019г., постановено по в. гр. дело № 359/2019г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение, в частта му, с която е обезсилено като недопустимо решение № 64/17.04.2019г. по гр. дело № 208/2017г. на Тетевенски районен съд, в частта му, с която С. Д. С. е осъден да заплати на Г. М. С., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата 15 124 лв., представляваща стойността на направени полезни разноски в жилищен имот – индивидуална собственост на С., съставляващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ..................... по КККР на [населено място], с площ от 776 кв.м., и в частта му досежно разноските.

ОТМЕНЯ определение № 1 от 02.01.2020г. по в. гр. дело № 359/2019г. на Ловешки окръжен съд, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено горепосоченото въззивно решение в частта досежно разноските пред въззивната инстанция.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Ловешки окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: