Отговорност на пълномощник при представяне на неверни данни за евросубсидии

Текстът на акта

Ключови фрази

Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения * агрономическа експертиза * европейски програми за развитие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

гр. София, 18 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора от ВКП Максим Колев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1/25 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. Г. Д. и на подс. М. Г. И. срещу решение № 236 от 3.07.2024 г. по внохд № 1379/24 г. по описа на Апелативен съд- София.

В жалбата на адв. Д. са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимата по възведеното й обвинение, поради неговата несъставомерност, поради това, че подсъдимата не е годен субект на престъплението, тъй като е действала като пълномощник на сина си. Твърди се, че съдът е направил едностранчив анализ на събраните доказателства, като неоснователно е отказал да кредитира обясненията на подсъдимата и свидетелите С. и Н., потвърдили, че лично са обработили част от процесните земеделски имоти; че съдът е разпитал избирателно само част от поисканите свидетели и е отказал да допусне до разпит поисканите още четирима свидетели; че е ценил негодни доказателствени средства, които не са били съставени по реда и със средствата на НПК; че е нарушено правото на защита, тъй като в обвинителния акт и решението на съда не е посочен размерът на вредите; че са тълкувани избирателно показанията на свидетелите извършили проверката на терен и не отчетен факта, че лицето подало сигнал срещу подсъдимата св. В. В. има дългогодишен спор за собственост с нея, поради което съобщеното от него не следва да бъде ползвано с доверие от съда;нарушена е била изцяло процедурата за извършване на теренни проверки на физическите лица, регламентирана в ЗПЗП , Наредба №4/18 г., тъй като подсъдимата не е потърсена; проверката е направена от едно лице св. Т. вместо две и направените от него снимки не отговарят на изискванията; не е съобразено заключението на назначената Агрономическа експертиза и устните разяснения дадени от вещото лице проф. П.; не е съобразено обстоятелството, че по същото време е действал закона за извънредното положение от 20.03.2020 г., който налага абсолютни ограничения в това число и на придвижване. От субективна страна действията на подс. И. не са умишлени, нито непредпазливи, тъй като не е допускала, че подаденото заявление за подпомагане не отговаря на обективната действителности, тъй като тя е действала в качеството на упълномощител и не следва да носи наказателна отговорност, поради което следва да бъде оправдана. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като от деянието не са настъпили вредни последици, тя е с добри характеристични данни, навършила е 70 години, пенсионер е и полага общественополезен труд. Налице са основания за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК и за определяне на наказание „пробация“, алтернативно за приложението на чл. 78 а от НК.

В жалбата на подс. И. се навеждат всички касационни основания, като се отправя критика към въззивния съд, че буквално е възпроизвел значителна част от мотивите към присъдата,което прави съдебния акт негоден за касационна проверка и налага отмяната му. Внесеният обвинителен акт не отговаря на законовите предписания, с което е нарушено правото на защитата и негоден да постави началото на съдебното производство. Това не е съобразено на разпоредителното заседание на съда. Игнорирано е решение С -188/20 г. на Съда на ЕС относно съдържанието на обвинителния акт в случаите на неясноти и непълноти в съдържанието му и изискването за тяхното отстраняване. Фактическите изводи на съда не са формирани въз основа на обективна оценка на доказателствената съвкупност, а на избрана част от нея – на показанията на св. В. и лицето извършило проверката на терен, като по този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на съдебния акт.Съдът не е дал отговори на всички възражения на страните, поради което този порок следва да бъде приравнен на липсата на мотиви съобразно утвърдената съдебна практика. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като съдът не е успал да разкрие обективната истина и е направил необосновани изводи за наличие на съставомерно поведение като е признал подс. И. за виновна по предявеното обвинение по чл. 248 а, ал. 2 от НК, без да съобрази дадените от в. л. П. разяснения касаещи качеството на приложените снимки, липсата на яснота по въпроса за идентичност на заснетите и инкриминирани парцели, липсата на фиксирани координати на всяко снимка, както възможността имотите да са били обработвани пред датата на подаване на заявлението, но поради метеорологични условия би могло следите от обработка им да са били заличени. Наказанието е явно несправедливо и определено напълно произволно, без да се съобрази напредналата възраст и тежестта на извършеното деяние. Настоява се за оправдаване на подсъдимата, алтернативно за редуциране на размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред ВКС подс. И. се явява лично и поддържа жалбата и всички направени в нея възражения и искания. В последната си дума иска да бъде оправдана, тъй като не е извършила престъпление, поради което не следва да носи отговорност по наказателния закон, а най -много за действията си следва да понесе административно наказание, тъй като не е ощетила ЕС и е единствената от селото, която обработва земята си.

Пред ВКС адв. Д. поддържа касационната жалба и допълнението към нея с всички развити доводи и оплаквания. Образуваното наказателно производство срещу доверителката му е въз основа на един неверен сигнал, като проверката е извършена в нарушение на всички нормативни актове, като тези нарушения са описани педантично в допълнението към жалбата. Поддържа искането за оправдаване на подсъдимата, тъй като тя не е извършила престъпление, защото не е подала искане за изплащане на субсидии, а проверката е извършена когато държавата е била в извънредно положение по време на ковид пандемия.

Представителят на ВКС намира, че жалбите са неоснователни, тъй като съдът не е допуснал нарушения при оценката на доказателствените материали и е приложил правилно материалния закон. Направено е разграничението на типовете земеделски земи и то е съобразено с нормативната база, като в обвинителния акт ясно е посочено каква е следвало да бъде обработката. Възраженията, че проверката е извършена в края на годината не променя извода за нейната виновност, както и обстоятелствата, че предходни години тя добросъвестно е изпълнявала задълженията си като земеделски стопанин от името на сина си, са неотносими. Към момента, в който подс. И. е подала заявлението за подпомагане тя е била длъжна да извършва необходимите дейности по земите, за които иска подпомагане, като материалите по делото установяват точно обратното. Ако подсъдимата е искала да се съобрази със закона за извънредното положение, тя е знаела, че няма да може да извърши обработката на земите и въпреки това е подала заявлението за подпомагане три месеца след влизане в сила на закона, което установява субективната страна на деянието. За това прокурорът настоява атакуваното решение да бъде оставено в сила.

ВКС след като изслуша доводите на страните, обсъди приложените по делото материали и в пределите на чл. 347 от НПК, намери следното :

Касационните жалби на подс. И. и на адв. Д. са неоснователни.

С присъда № 150 от 5.10.2023 г. поставена по нохд № 319/23 г. СГС признал подсъдимата М. Г. И. за виновна в това, че на 12.06.2020 г. в [населено място], в сградата на ОД „Земеделие“ -София- град, представила пред К. В. Ц.- главен експерт към ОД „Земеделие“ неверни сведения в Таблица за използваните парцели през 2020 г. като неразделна част от Заявление за подпомагане за кампания 2020 г., подадени чрез нея като пълномощник на сина си С. Л. М. с УРН /номер/, в което заявила, че той ползва СИПП и по ЗДП площи, които отговарят на условията за допустимост по смисъла на Наредба № 2 от 26.03.2028 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ в следните парцели : БЗС № /номера/ в размер на 11,46 хектара, заявен за подпомагане като площи с угари по СЕПП и ЗДП, като площта била недопустима за подпомагане – липсвали следи от обработка - оран или дисковане, БЗС № 83137-49-2-1 в размер на 2,38 хектара заявен за подпомагане като площи за угар по СЕПП и ЗДП, като площта е недопустима за подпомагане поради липсата на следи от обработка- оран или дисковане, БЗС № 83137-148—1-1 в размер на 0,11 хектара заявен за подпомагане като ливади за косене по СЕПП и ЗДП, като площта е недопустима за подпомагане поради липсата на следи от обработка-обрасла с храсти и дървета , БЗС № 83137-6-1-2 в размер на 0,15 хектара заявен за подпомагане като ливади за косене по СЕПП и ЗДП, като площта е недопустима за подпомагане- урбанизирана територия-дворно място и БЗС № 83137-59-1-1в размер на 2,11 хектара заявен за подпомагане като ливади за косене по СЕПП и ЗДП, като площта е недопустима за подпомагане-обрасла с храсти и дървета, за да получи от С. Л. М. средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 248а, ал.2 , вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК я осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.

Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски.

По жалби на подсъдимата И. и адв. Д. в САС е образувано внохд № 1379/23 г., по което с решение № 236 от 3.07.2024 г. присъдата била потвърдена изцяло.

Преди всичко ВКС следва да обсъди наведените доводи в жалбите касаещи релевиранато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като тяхната евентуалната основателност би наложила отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, което би препятствало обсъждането на останалите касационни основания.

Проверката на подробно изложените оплаквания от двамата касатори налага извод за тяхната неоснователност, поради липсата на заявените от тях пороци в оценъчната дейност на въззивния съд и в съдържанието на постановения съдебен акт. Двете жалби съдържат различни съображения, засягащи извършената от въззивния съд аналитична дейност и такива, с които се оспорва правилността на процеса на формиране на вътрешното му убеждение, което налага ВКС да спре вниманието си на всяка жалба по отделно.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК в жалбата на подс. И.

1.Въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение и е спазил изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, като обстоятелството, че е възпроизвел /преповторил/ съществена част от съдържанието на първоинстанционния съдебен акт, не лишава въззивния от предназначението му, тъй като с него са дадени отговори на възраженията на страните и те са запознати с основанията, послужили на съда за потвърждаване на присъдата. В практиката си ВКС приема, че тогава когато въззивният съд споделя фактическите изводи не е длъжен да обсъжда всичко подробно, така както това е задължително за първата инстанция, но следва да даде отговори на всички възражения на страните. Съдебните решение следва да съдържат мотиви, в които в достатъчна степен да се отговори на основните фактически и правни аргументи, в които да се обсъдят съдържащи се противоречия в доказателствата. Тогава, когато в решението те липсват, би следвало да се приеме, че съдът се е отклонил от изискванията за мотивиране на съдебния акт, допускайки съществено процесуално нарушение - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Настоящият случай не е такъв.

Контролираната съдебна инстанция е изпълнил задълженията си и на л. 117 и л. 118 от делото, е дала изчерпателни отговори на наведените от страните възражения, касаещи както наличието на форсмажорни обстоятелства, така също по отношение на процедурата, по която се развила проверката на терен, наличието на идентичност на заснетите файлове с проверените площи и тяхното състояние към момента на проверката. Отговорил е изчерпателно позовавайки се както на събраните и проверени от СГС доказателства, така също и на тези, които непосредствено е събрал.

2.Съдът не е нарушил правото на защита на подс. И., тъй като е изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 314 от НПК и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения съдебен акт. САС е провел допълнително съдебно следствие като е допуснал назначаването на Агротехническа експертиза по искане на защитата на подсъдимата, в която е изследвал въпроса дали от приложените по делото видеоматериали и фотоснимки и може ли да се установи идентичността на заявените за подпомагате площи с фотографираните и ако това е така дали към датата на проверката е била извършена тяхната обработка и има ли следи за това към юни 2020 г. Изслушано е заключението на вещото лице проф. П. и е допуснат до разпит св. Б. Т., когото съдът е разпитал в съдебно заседание, предявявайки цветни фотографии от ДП, към които са приложени и снимки на джи пи ем устройството, съгласувани и вкарани в координатната система на ДФЗ. / л. 84/. Съдът е провел допълнителен разпит и на св. П. С. и се е произнесъл с мотивирано определение по искането на защитата за изискване на оригиналните фотографии от ДФЗ.

3. В обвинителния акт не е налице порок, който да е бил пропуснат при проведеното разпоредително заседание от СГС. Внесеният обвинителен акт отговаря на заложения в чл. 246, ал. 2 от НПК стандарт, тъй като в него са описани фактите касаещи съставомерните признаци от състава на престъплението и конкретните фактически действия извършени от подс. И. и тези очертаващи я като годен субект на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК, с оглед действаща редакция на нормата към датата на деянието. Подсъдимата е била информирана относно параметрите на обвинението срещу нея, като в последствие прокурорът, участвал в разглеждане на делото в съдебно заседание пред СГС на 12.07.2023 г. се е възползвал от правомощията си по чл. 287, ал. 1 от НПК като е изменил обвинението, което е за същото наказуемо престъпление. Съдебното производство е продължило по новоизмененото обвинение, след заявената ясна позиция на подсъдимата, че разбира обвинението/ л. 187 по нохд/. Чрез използваната от държавното обвинение процесуална техника са били отстранени неяснотите и непълнотите в обвинението, като по този начин подсъдимата е получила пълна информация по него, и съдът е защитил в достатъчна степен правата й като и дал възможност да подготви защитата си по новоизмененото обвинение, като е отложил делото./в този смисъл Решение С № 282/20 г. на Съда на ЕС/.

4.Съдът е формирал вътрешното си убеждение при стриктно спазване на изискванията на закона и правилата на формалната логика, като по този начин е установил обективната истина по делото. Съдът не е допуснал тенденциозен или едностранчив анализ на доказателствата, нито е фаворитизирал едни от доказателствените източници за сметка на други- показанията на св. В. и св. Т., пред обясненията на подсъдимата, показанията на св. М. и свидетелите участвали в частична обработка на земята. Влошените отношения между св. В. и подс. И. по повод възникнал в миналото между тях имуществен спор са изисквали внимателна преценка от съда и съпоставка с останалите доказателства по делото, при извършването, на която ВКС не констатира едностранчив или тенденциозен прочит на съобщената от св. В. информация, нито фаворитизирането му като свидетел. Казаното от него е съпоставено много коректно с показанията на св. Т. -извършил проверката на място със заключението на агротехническата експертиза и писмените документи по делото. Законосъобразно съдът е отказал да ползва като източник на доказателствени факти обясненията на подсъдимата, поставени в основата на осъдителната присъда на СГС в частта, в които тя признала, че не е извършила дължимата земеделска обработка на заявена за подпомагане земя преди 12.06.2020 г., тъй като това би било в нарушение на забраната на чл. 116, ал. 1 от НПК, поради което за изясняване на въпроса дали земята е била обработвана и преди датата, е назначил агротехническа експертиза. Съдът е аргументирал изводите си за фактите, обсъждайки съдебните протоколи от проведени допълнителни разпити на св. Т. и св. С. и е приел доказателствената обезпеченост на релевантните за обвинението факти въз основа на тях и разясненията на вещото лице - че следи от обработка на заявените за подпомагане площи не е имало / към 15.05.2020 г. според св. С. и към 27.10.2020 г. според св. Т. / и че тези следи е следвало да са разпознаваеми през цялата календарна година съгласно Наредба № 2 / 26.03.2018 г. Съдът е изложил ясни съображения кои от доказателствата е кредитирал и поради какви причини, поради което не е допуснал релевираното от подс. И. касационно основание

По жалбата на адв. Д. касаеща касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК

Преобладаващата част от развитите в жалбата доводи се отнасят към оплакването за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на касационно проверка. Подсъдимата е обвинена за това, че е подала неверни сведения относно състоянието на подлежащи на подпомагане земеделски площи, с цел да получаването на субсидии от фондове на ЕС, предоставени на българската държава за подпомагане на земеделието. При това положение, съдът правилно е фокусирал вниманието си върху фактическите параметри на нормата на чл. 248 а ал. 2 от НК, като извършената от него аналитична дейност и оценка на относимите доказателствени източници е направена в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК.

1.Неоснователно е оплакването, че при изграждане на вътрешното си убеждение съдът е ценил негодни доказателства и доказателствени средства, тъй като документите по делото - заповед за проверка, теренна проверка, изготвения за това фотоалбум и др., са съставени по повод извършването на проверката от ДФЗ и касаят административно производство; че изготвеният фотоалбум не отговарял на изискванията на ЗПЗП и Наредбата, поради което съдът не следвало да обосновава изводите си въз основа на материалите по преписката, тъй като те не са изготвени за нуждите на наказателния процес. Това възражение е неоснователно. Досъдебното производство срещу подс. М. И. е образувано с постановление на прокурор от СГП от 10.05.2021 г., по пр. пр. № 9656/21 г. по описа на СГП,като към него са били приложени материалите, удостоверяващи извършената проверка на терен, направени снимки към нея от служителя при ДФЗ- св. Т., подаденото заявление за подпомагане от подс. И.. Тези материали са част от присъединената към нея пр. пр. № 13330/21 г. на СРП и се намират в т. 5, т. 6 от ДП и като такива са част от доказателствената съвкупност по нохд № 319/23 г., които съдът е приел на основание чл. 283 от НПК. Като писмени доказателства, те подлежат на внимателна проверка с останалите, в това число и чрез назначаване на съответни експертизи и чрез разпити на свидетели. Изготвените от проверката на ДФЗ документи следва да послужат на съда за установяване на правно релевантните факти по делото, без да може да се оспори техния характер на писмени доказателства, тъй като представляват фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са надлежно приобщени по наказателното дело.

2. Лишено от основание е твърдението в жалбата, че съдът не е установил обективната истина и не е провел обективно, всестранно и пълно разследване на обстоятелствата, поради това, че не е допуснал до разпит всички поискани от защитата лица – общ шест на брой, а е допуснал само двама от тях, като по този начин е накърнил правото на защита на подс. И.. В съдебно заседание на 20.04.23 г. по нохд № 319/ 23 г. съдът е допуснал до разпит трима свидетели - сина на подсъдимата св. М. и св. П. А. Я. и св. А. Х. С..

Въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие – разпитал е свидетели, назначил е Агрономическа експертиза, като е отказал да изиска оригиналните фотографии от ДФЗ, за установяване на идентичността между фотографираните и заявените за подпомагане парцели, тъй като е счел, че приложените по делото писмени, гласни и веществени доказателства са достатъчни за да може да се направи преценка по същество на спора. ВКС не веднъж е имал повод да посочи, че съдът не е длъжен да уважава всяко искане на страна по делото, а само тези които биха допринесли за правилното му решаване Отказът му не търпи критика, тъй като по делото са били събрани значителен обем от доказателства, които са преценени от съда в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК.

3. Не е налице нарушение на чл. 246, ал. 2 от НПК, поради непосочване в обвинителния акт и в решението на САС какъв е размера на вредите от извършеното престъпление, тъй като престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК е формално и за неговата съставомерност не се изследва въпроса дали е настъпила вреда и какъв е нейния размер, което би било необходимо ако се претендира, получаването на средства от фондове на ЕС. Не е налице противоречие или неяснота в обвинителния акт по въпроса дали парцели с № 83137-48—4-1 и № 83137-49-2-1 са угари / ниви/ или ливади, които подлежат на друг режим на стопанисване. При изменение на обвинението, по което е продължило производството срещу подс. И. прокурорът е посочил, че БЗС с № 83137-48-4-1 представлява 11,46 хектара заявена за подпомагане като площи с угари и че БЗС с № 83137-49-2-1 – 2,38 хектара са площи с угари. По тези параметри на обвинението подс. И. се е защитавала и е осъдена, поради което поставянето на този въпрос / дали площите са ливади или угари / за първи път пред ВКС не държи сметка на обхвата на извършваната от ВКС проверка и на правомощия му.

Обобщавайки до тук, ВКС прие, че въззивният съдебен състав не е допуснал претендираното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, което да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради което следва да обсъди развитите в касационните жалби съображения, касаещи другите две касационни основания.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон.

В касационните жалби на подс. И. и адв. Д. са изложени идентични съображения за материална незаконосъобразност на съдебния акт и това дава възможност ВКС да им отговори едновременно. Въззивният съд не е нарушил материалния закон като е признал подсъдимата за виновна по възведеното й обвинение по чл. 248а, ал. 2 от НК. Съставът на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК закриля обществените отношения гарантиращи сигурността на процеса на получаване на информация от органите, които се разпореждат с евросредства относно фактите, които са от значение за вземане на правилно решение за субсидиране, както обществените отношения осигуряващи правилното разпределение и разходване на средства от европейски фондове. Като е подала пред длъжностното лице при ДФЗ заявление, в което е вписала неверни обстоятелства, че парцелите подлежат на подпомагане, подсъдимата е удостоверила неверни обстоятелства- че обработва земята към датата на подаване на заявлението, а в действителност е установено, че липсва следа от обработване им, тъй като са били обрасли с дървета и храсти , не са били косени и дисковани.

Несъстоятелни са аргументите, че в случая се касае за грешка по смисъла на чл. 14 от НК и за това подс. И. следва да бъде оправдана. За приложението на цитираната норма законодателят е предвидил отсъствието на представа относно фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. С оглед повдигнатото обвинение и фактите, по които подс. И. се е защитавала, следва да се установи, че на нея не и е било известно, че ползва парцелите посочени в таблицата за подпомагане, която е неразделна част от заявлението и че тези парцели не са били подложени на обработка през годината. В същото време е установено, че тя много добре е знаела всички параметри от фактическия състав на престъплението и че посочените от нея площи са ползвани и обработвани от 2015 г. и че тя е претендирала и получавала субсидии от Еврофондовете за тяхната обработка в миналото, поради което тезата на защитата е несъстоятелна.

Обстоятелството, че подс. И. е действала като пълномощник на своя син, не я прави негоден субект на престъплението по чл. 248а , ал. 2 от НК, тъй като тя е осъществявала фактически дейността на земеделския стопанин по ЗПЗП, макар като такъв да е бил регистриран нейния син св. М. / чл. 7 , ал. 1 от същия е вписан в регистъра на МЗХГ като земеделски стопанин от 2015 г./ Доказателствата еднопосочно установяват, че цялата дейност по обработка и организиране на поддръжката на площите е била осъществявана от подсъдимата и тя най- добре е знаела коя площ с какво е засята или с какво предстои да се засее или как да се ползва. От 2017 г. тя лично се е явявала в ОДЗ-София град и предоставяла конкретни указания на длъжностните лица за местонахождението, размера на блоковете, за начина на тяхното трайно ползване, видовете отглеждани култури. Данните в попълненото от длъжностно лице заявление, включително и за състоянието на заявените площи, са били сверявани лично от подсъдимата, която ги подписвала.

От субективна страна, като лицето, което лично е било ангажирано с наемането на хора и обработката на земята, тя много добре е знаела състоянието на заявените площи и че те не отговарят на изискванията на закона за подпомагане. Престъплението е на формално извършване и то е осъществено с факта на предоставяне на неверните сведения на държавните органи, за да се получат средства от фондовете на ЕС. В заключение в рамките на установените фактически положения, материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице поддържаното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието е заявено в жалбите на адв. Д. и подс. И. като последица от неправилно установените факти и тяхната правна оценка. Съображенията им не намират опора в материалите по делото, за което ВКС изложи аргументи по- горе. Претенцията за оправдаване на подс. И. на поисканото от тях основание не може да бъде удволетворена, тъй като приетите факти категорично сочат на съставомерно поведение по чл. 248а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което подсъдимата И. следва да понесе наказателна отговорност.

Не са налице основания за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, въпреки изтъкната „напреднала“ възраст на подсъдимата, която е 70 годишна. Възрастта на подсъдимата, не е обстоятелство, което се навежда за първи пред ВКС и то не е убягнало от вниманието на съдебните състави по същество, които с основание не са го приоритизирали по значение, а са го интерпретирали като смекчаващо отговорността обстоятелство, което обаче не е изключително такова и не дава основание за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК и за определяне на наказание „пробация“, вместо „лишаване от свобода“. Законосъобразно от съда е ценен факта, че подсъдимата е била неосъждана към датата на подаване на заявлението, като съдът е спрял вниманието си на съдебното й досие, индикиращо на незачитане на правни норми и конфронтация с тях, с оглед постановената срещу нея осъдителна присъда за извършено непредпазливо деяние по чл. 343, ал. 1, б. В от НК, за което е наказана с „лишаване от свобода“.

При индивидуализиране на наказанието съдът е направил балансирана и обективна преценка на личността на подсъдимата, степента на обществена опасност на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложил справедливо наказание от шест месеца лишаване от свобода, което е към минимума предвиден в санкцията и 2 000 лв. глоба, съобразена с имотното й състояние. Не са налице материалните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК с оглед на това, че подсъдимата вече веднъж е била освобождавана от наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер, като й е наложено административно наказание глоба, по което не е настъпил срока за реабилитация.

За това споделяеми са мотивите на САС, с които е прието, че целите на чл.36 от НК биха могли да се постигнат с определеното от СГС наказание „лишаване от свобода“, което не следва да бъде изтърпявано ефективно и глоба. Наказанието като комплексна оценка за извършеното от подс. И. е отмерено справедливо, поради което основания за намеса на ВКС, в исканата от подсъдимата и защитата й насока, липсват.

Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236 от 3.07.2024 г. по внохд № 1379/24 г. на Софийски Апелативен съд.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.