Отговорност на фирма за сеч при последваща промяна в собствеността на гората

Текстът на акта

Ключови фрази

1

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50086

СОФИЯ 08.08.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2501/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Дари -Лес 2010“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Силистра, представлявано от управителя Г. Г., против въззивно решение № 21 от 21.02.2022 г. по в.гр.д. № 3/2022 г. на Окръжен съд Силистра. В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е основал решението си на несъбрани по делото доказателства, както и на доказателства, които не са събрани по реда на ГПК. Поддържа, че изводът на въззивния съд за извършени от дружеството противоправни действия е необоснован и е в противоречие с доказателствата и с материалния закон, тъй като по делото е установено, че сечта на дървесината е извършена въз основа на позволително за сеч, издадено при спазване на предвидената в закона процедура. Сочи също, че в мотивите на въззивното решение съдът не е посочил кои са лицата, които са си послужили с неистински пълномощни и са издали неверни скици, и дали те са служители на дружеството, поради което изводът му, че за техните действия следва да отговаря дружеството, е необоснован.

В писмен отговор на касационната жалба и в писмени бележки ответникът по касация Г. З. М., ищец по делото, изразява чрез своя пълномощник адв. А. С. становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 567 от 05.11.2021 г. по гр.д. № 1102/2020 г. на Районен съд - Силистра в частта, с която на основание чл. 49 ЗЗД жалбоподателят „Дари-Лес 2010“ ООД е осъден да заплати на Г. З. М. сумата 14 869.13 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от изсичането без негово съгласие на собствената му широколистна гора с площ 14.100 дка, съставляваща имот № *** в м. „ П. е.” в землището на [населено място], общ. Д.; сумата 4 419.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.,/ без периода 13.03.2020 г.- 08.04.2020 г./, и законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Дари - Лес 2010” ООД обратни искове против С. Н. А. и Т. И. Т. за осъждането им да заплатят солидарно на дружеството сумите, които то е осъдено да заплати на Г. З. М..

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 132, т.ІІІ, дело № 454 от 08.05.2015 г., ищецът Г. М. е закупил от няколко физически лица – наследници на К. С. Д., недвижим имот, представляващ широколистна гора с площ 14.100 дка в м. ”Пара екинлик” в землището на [населено място], общ. Д., съставляващ имот № *** по лесоустройствения план. Няколко месеца по - късно случайно разбрал, че дърветата в закупената от него гора са изсечени от ответното дружество „Дари - лес 2010” ООД.

За да уважи предявеният против „Дари- Лес 2010“ ООД иск за обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че изсичането на гората от лица, ангажирани с дейността на дружеството, без съгласието на ищеца като собственик, представлява противоправно действие, за което дружеството отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД. Дори ако дружеството не е било наясно, че собственикът на гората се е променил, поради безвиновния характер на отговорността по чл. 49 ЗЗД, то дължи обезщетение за вредите от виновните действия на лицата, на които е възложило работата.

С определение № 50120 от 18.04.2023 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за да се провери съответствието му с разясненията по приложението на чл. 49 ЗЗД, дадени в ППВС № 7/1958 г. В него е прието, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и възниква при кумулативната даденост на следните предпоставки: да са причинени вреди на ищеца; тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнение на възложената от ответника работа и работникът да има вина за тяхното причиняване. Посочено е, че лицето, което е възложило работата, може да се освободи от отговорност в няколко хипотези: ако този, на когото е възложил работата, не е причинил вреди; ако вредите не са причинени при или по повод на възложената работа; или ако действията на натовареното лице не са виновни и противоправни.

По настоящото дело е установено, че с решение от 25.09.1998 г. на ОСЗГ- гр. Дулово широколистната гора с площ 14.100 дка в м. ”Пара екинлик” в землището на [населено място], общ. Д., съставляваща имот № *** по лесоустройствения план, е била възстановена на наследниците на К. С. Д., един от които е лицето С. Н. А.. С. А. и съпругата му взели решение той да продаде своите идеални части от гората, като за целта се доверили на лицето В. К., когото познавали бегло, тъй като вече му били продали друг наследствен на С. А. имот. К. обещал да им съдейства. На 21.01.2015 г. С. А. упълномощил К. и ответника „Дари лес 2010” ООД с пълномощно с регистрационен номер 885 с нотариална заверка на подписа, извършена от помощник - нотариус Хр. Б., да го представляват пред всички общински служби „Земеделие” и всички поделения на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/ за изготвяне на необходимите документи, свързани със сечта и реализацията на дървесината от имот № ***, както и да го представляват при снабдяване със скици, удостоверения и други документи във връзка с имота; да сключват договор с лице, упражняващо лесовъдска практика; да извършват сеч и реализация на дървесина. На следващия ден - 22.01.2015 г., било изготвено второ нотариално заверено пълномощно с регистрационен номер 929, заверено от същия помощник-нотариус, с което С. А. упълномощил „Дари лес 2010” ООД със същите правомощия, както и с правото да сключва от негово име договор с лице, имащо право да упражнява лесовъдна практика. На същата дата - 22.01.2015 г., дружеството като пълномощник за имот № ***, сключило договор с инж. Т. Т., притежаващ удостоверение за лесовъдна практика, за извършване на необходимите действия и издаване на позволително за сеч в имота. На 11.09.2015 г. след изпълнение на предвидените в ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му процедури е издадено позволително № 0264713, с което на „Дари-лес 2010“ ООД е разрешено извършване на гола сеч в имот № *** със срок за провеждане на сечта от 14.09.2015 г. до 28.12.2015 г. Към разрешителното е приложена скица № Ф03346 от 22.01.2015 г. за имот № ***, презаверена от ОСЗГ- Дулово на 28.08.2015 г., в която като собственици на имота са отразени наследници на К. С. Д.. Нотариален акт № 132, т.ІІІ, дело № 454 от 08.05.2015 г., с който ищецът Г. М. е закупил процесния имот от наследниците на К. С. Д., е отразен по партидата на имота в регистъра към картата на възстановената собственост на 09.12.2015 г.

При така установените факти по делото изводът на въззивния съд, че са налице виновни противоправни действия от страна на служители на ответника, в резултат на което на ищеца са причинени имуществени вреди, за които той отговаря при условията на чл. 49 ЗЗД, е необоснован. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД възниква, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното, но в случая, с оглед събраните по делото доказателства тази презумпция следва да се счита оборена.

Съгласно чл. 108 от Закона за горите, сечите в горите се извършват въз основа на писмено позволително по образец, което извън посочените в ал.1, т.1 и 2 територии / когато не се касае за горски територии - държавна или общинска собственост/, се издава от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Не е спорно по делото, че на „Дари Лес 2010“ ООД е било издадено позволително за извършване на гола сеч в процесния имот. Позволителното е издадено от лице, отговарящо на изискванията на чл. 108 ЗГ след представяне на необходимите документи, посочени в чл. 54, ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Няма данни до фактическото отсичане и извозване на дървесината издаденото позволително за сеч да е било обезсилено по реда и на някое от основанията, посочени в чл.57 от Наредба № 8/2011 г. По делото не е установено и ответното дружество да е узнало или да е могло да узнае преди започване на сечта, че междувременно имотът е продаден от наследниците на С. Д. на ищеца - договорът за покупко-продажба е вписан в службата по вписванията на датата, на която е сключен, но е регистриран в ОСЗ на 09.12.2015 г., поради което и към 28.08.2015 г., когато скицата на имота е презаверена, в нея не е била отразена промяната в собствеността. Не е установено преди извършване на сечта упълномощителят С. А. да е оттеглил даденото на „Дари - Лес 2010“ ООД пълномощно, нито да го е уведомил за извършената продажба на имота. Тези обстоятелства не са съобразени от въззивния съд, а те налагат извод, че не е налице недобросъвестно поведение - умишлено или небрежно, от страна на лицата, на които ответникът е възложил отсичането на дърветата, а оттук - че не е налице една от предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на възложителя, съгласно разясненията, дадени в дадени в ППВС № 7/1958 г. Въз основа на установените по делото обстоятелства не може да се приеме, че управителят на дружеството и лицата, наети да отсекат дърветата, са знаели или са могли или са били длъжни да узнаят, при полагане на дължимата грижа, че изсичат в дървета в чужд имот, без съгласието на собственика. Изводът на въззивния съд в обратен смисъл е направен в нарушение на материалния закон, поради което въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от Г. З. М. против „Дари - Лес 2010“ ООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция, като този иск бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед този изход на спора по главния иск делото следва да се върне на Окръжен съд- Силистра за разглеждане на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗС и чл. 86 ЗЗД.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 21 от 21.02.2022 г. по в.гр.д. № 3/2022 г. на Окръжен съд Силистра в частта, с която „Дари-Лес 2010“ ООД е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Г. З. М. сумата 14 869.13 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от изсичането без негово съгласие на собствената му широколистна гора с площ 14.100 дка, съставляваща имот № *** в м. „ П. е.” в землището на [населено място], общ. Д.; сумата 4 419.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.,/ без периода 13.03.2020 г.- 08.04.2020 г./, и законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която „Дари - Лес 2010“ ООД е осъдено да заплати на Г. З. М. разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. З. М. против „Дари - Лес 2010“ ООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от изсичането без негово съгласие на собствената му широколистна гора с площ 14.100 дка, съставляваща имот № *** в м. „ П. е.” в землището на [населено място], общ. Д., и акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.,/ без периода 13.03.2020 г.- 08.04.2020 г./, и законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за разглеждане на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: