Отмяна на влязло в сила решение поради нередовно призоваване чрез залепване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

гр. София 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 6 декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при участието на секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 3845 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена молба вх. № 260821/14.06.2023 г. от ответницата В. Д. К., чрез адв. Р. П. за отмяна на влязло в сила решение № 639/03.05.2022 г. по в.гр.дело № 3948/2021 г. на Апелативен съд София и потвърденото с него решение № 260282/03.09.2021 г. по гр.дело № 22/2020 г. на Окръжен съд София, с което е осъдена В. Д. К. да заплати на Р. О. С., гражданин на Великобритания на основание чл.284,ал.2 ЗЗД сумата 13 750 евро, представляваща получена и неотчетена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № /20 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на К. М. С., гражданка на Д. на основание чл.284,ал.2 ЗЗД сумата 13 750 евро, представляваща получена и неотчетена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № /20 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Молителката твърди, че връчването на съобщенията по делото е извършено на един адрес [населено място], [улица], № , като връчителят е посетил адреса многократно - на 20.03.2020 г., 20.05.2020 г., 16.06.2020 г. и е отбелязал, че молителката не е открита на адреса, не е намерено и друго лице, което да получи съобщенията и никой не се отзовава на оставените съобщения. Впоследствие след справка от Национална база данни „Население” и служебна справка за трудовите договори на молителката съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба при условията на чл.47,ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление. На 07.10.2020 г. СОС с разпореждане приел, че е налице необходимост от назначавана на особен представител на молителката и такъв бил назначен – адв.И. Н.. В молбата се твърди, че молителката е гражданин на РБългария по произход и на Обединено Кралство Великобритания и С. И. по натурализация, че е омъжена за А. К., гражданин на Нова Зеландия по рождение и на Обединено Кралство Великобритания и С. И. по произход. Сочи се, че двойното гражданство на молителката е декларирано надлежно пред органите на МВР, ведно с адрес в чужбина. В молбата се твърди, че молителката и ищците се познават много добре от 2005 г., че ищците са съдружници и управители в дружество, регистрирано във Великобритания „Пропърти Г. Д. ЛТД”, което има трайни търговски отношения с търговското дружество „З.”, в което съдружник е била молителката. В молбата се твърди, че с оглед близките отношения на страните по делото ищците не може да не са знаели, че към момента на завеждане на делото – 13.01.2020 г. В. К. от близо година пребивава постоянно в Нова Зеландия, че ищците в нито един момент по време на делото не са представили за призоваване и връчване на съобщение адрес в чужбина, въпреки, че много добре знаят за тях. Сочи се, че молителката не е разбрала за воденото дело между нея и ищците, за да организира правна защита, че вследствие нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Твърди се още, че назначеният особен представител на ответницата не е извършил всички необходими правни действия за защита на правата й. Искането е да се отмени влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение на Софийски окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК.

Ответниците по молбата Р. О. С. и К. М. С. в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Л. Д. са изразили мотивирано становище за недопустимост, съответно за неоснователност на молбата за отмяна.

С определение № 2655/20.09.2023 г. постановено по настоящото дело съдът е допуснал молбата за отмяна до разглеждане в съдебно заседание.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд Четвърто гражданско отделение намира следното:

С решение № 260282/03.09.2021 г. по гр.дело № 22/2020 г. на Софийски окръжен съд е осъдена В. Д. К. да заплати на Р. О. С., гражданин на Великобритания на основание чл.284,ал.2 ЗЗД сумата 13 750 евро, представляваща получена и неотчетена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 82/2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на К. М. С., гражданка на Д. на основание чл.284,ал.2 ЗЗД сумата 13 750 евро, представляваща получена и неотчетена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 82/2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане.

С решение № 639/03.05.2022 г. по в.гр.дело № 3948/2021 г. на Апелативен съд София е потвърдено решение № 260282/03.09.2021 г. по гр.дело № 22/2020 г. на Окръжен съд София. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 14.07.2022 г.

Видно от приложените писмени доказателства по първоинстанционното гр.дело № 22/2020 г. на Окръжен съд София препис от исковата молба, подадена от Р. О. С., гражданин на Великобритания и К. М. С., гражданка на Д. е изпратен на посочения в исковата молба адрес за призоваване на ответницата В. Д. К. [населено място], [улица]. Съобщението с препис от исковата молба, изпратено до ответницата е приложено в цялост. В същото е удостоверено от длъжностното лице по призоваването - призовкар, че адреса е посетен на 13.03.2020 г. – петък, присъствен ден, на 20.05.2020 г. – сряда, присъствен ден и на 06.06.2020 г. – събота неприсъствен ден. Удостоверено е, че лицето не е намерено на адреса, както и не е намерено друго лице, което да получи съобщението, съответно на оставените съобщения лицето не се е отзовало.

С разпореждане от 22.06.2020 г. съдът е постановил да се извърши служебна справка в НБД „Население” за регистрирания адрес на ответницата. От приложената справка от НБД „Население” се установява, че ответницата В. Д. К. е с постоянен адрес, посочения в исковата молба [населено място], [улица] от 18.09.2000г. и настоящ същия адрес от 09.03.2015 г.

С разпореждане от 24.06.2020 г. съдът е постановил да се извърши справка в НАП за регистрирани актуални трудови договори на ответницата. Видно от приложената справка на НАП, ТД София, офис Перник, изпратена с писмо вх. № 4671/06.07.2020 г. актуалният трудов договор на ответницата е с работодател ”З. БГ” ООД [населено място], [улица], считано от 29.09.2014 г., като на 01.04.2017 г. е регистрирано допълнително споразумение към трудовия договор за промяна на работното място. Според справката трудовия договор към момента на издаването й не е прекратен.

От приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията се установява, че ответницата е съдружник в търговското дружество „З. БГ” ООД, като е посочен адрес на управление [населено място],[жк] А. Препис от исковата молба е изпратен на ответницата за връчване, чрез работодателя на адрес [населено място],[жк], № . В разписката към съобщението, което е върнато в цялост е удостоверено на 21.07.2020 г. от съответното длъжностно лице по връчването, че офиса на посочения адрес е продаден преди около 3 години. Преместен е на адрес [населено място], [улица].

От приложеното по делото ново Удостоверение за актуално състояние на „З. БГ” ООД е установено, че ответницата е съдружник в дружеството, което е със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица].

С разпореждане от 27.07.2020 г. първоинстанционният съд е постановил да се връчи съобщението с препис от исковата молба до ответницата, чрез залепване на уведомление на посочения в исковата молба адрес, който е официално удостоверен постоянен и настоящ адрес на лицето.

От приложеното по делото съобщение, с препис от исковата молба, изпратено на ответницата на адрес [населено място], [улица], което е върнато в цялост се установява, че длъжностното лице е удостоверило посещение на адреса на 01.08.2020 г. – неприсъствен ден, 17.08.2020 г.- присъствен ден и 08.09.2020 г. – присъствен ден, като лицето не е намерено на адреса. Удостоверено е, че уведомлението по чл.47,ал.1 ГПК е залепено на 08.09.2020 г. В разписката, удостоверяваща залепването на уведомлението е удостоверено, че уведомлението е залепено на 08.09.2020 г. на входната врата на [улица], че лицето не е намерено на адреса, че входната врата е заключена и няма достъп до жилището.

С разпореждане от 07.10.2020 г. съдът е постановил, че връчването на преписа от исковата молба е редовно на основание чл.47,ал.5 ГПК – в двуседмичния срок от залепване на уведомлението ответницата не се е явила в съда да получи преписа от исковата молба; постановил е да се приложи като редовно връчено на 24.09.2020 г. съобщението до ответницата В. К. за връчване на препис от исковата молба и приложенията, и е указал на ищците в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесен депозит за възнаграждение на особен представител на ответницата в размер на 1200 лв.

След изпълнение на указанията на съда от ищците с определение от 14.12.2020 г. съдът е назначил адвокат И. И. Н. от САК за особен представител на ответницата В. К., на която е връчен препис от исковата молба. В хода на производството по делото пред първоинстанционния и въззивен съд, като процесуален представител на ответницата е участвала адв. И. Н..

Като взема предвид така установените факти съдът намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения:

В случая молителката се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК , според която отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

По настоящото дело молителката В. К. е била ответник по предявения срещу нея от Р. О. С. и К. М. С. иск с правно основание чл.284,ал.2,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците сумата от 13 750 евро, представляваща получена и неотчетена продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 82/2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане. Първоинстанционният съд е установил, че ответницата е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], на който е изпратено съобщение с препис от исковата молба и който адрес е посочен за призоваване в исковата молба. Видно от приложената справка от НБД Население от 24.06.2020 г. в Националната база данни не е отразено, че ответницата има настоящ адрес в чужбина – чл.94,ал.3 от Закона за гражданската регистрация.

Процесуалните правила предвиждат, че страните се призовават на посочения в исковата молба адрес. Ако ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес съгласно чл.47,ал.1 ГПК и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Според чл.47,ал.1, изр.3 невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Според чл.47,ал.3 ГПК когато ответникът не се е явил да получи книжата съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл.40,ал.2 и чл.41,ал.1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал.1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото на осъществяване на стопанска дейност. Съгласно чл.47,ал.5 ГПК съобщението се смята за връчено, с изтичането на срока за получаването му в канцеларията на съда или общината. Съгласно чл.47,ал.6 ГПК когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

Съдът намира, че по първоинстанционното гр.дело № 22/2020 г. Софийски окръжен съд е спазил разпоредбите на чл.47 ГПК относно връчване на съобщение с препис от исковата молба на ответницата, чрез залепване на уведомление. След връщане на съобщението с препис от исковата молба с отбелязване, че ответницата не е намерена на адреса, посочен в исковата молба, като длъжностното лице по връчването е извършило посещения на адреса три пъти, с интервал повече от една седмица и едно от посещенията е в неприсъствен ден, съдът е постановил да се извърши служебна справка в НБД Население за настоящия и постоянен адрес на ответницата. От приложената справка е установено, че настоящия и постоянен адрес на ответницата К. съвпада с този, посочен в исковата молба за призоваване.

Съдът е проверил служебно и местоработата на ответницата и е разпоредил връчване по месторабота, като адреса на работодателя „З. БГ” ООД – [населено място],[жк]. Изпратеното съобщение на този адрес е приложено в цялост с отбелязване, че офиса е продаден и е преместен на адрес [населено място], [улица], № . След справка в Агенцията по вписванията съдът е установил, че адреса на работодателя е същия, както посочения адрес на ответницата в исковата молба – [населено място], [улица]. С оглед на тези данни с разпореждане от 27.07.2020 г. първоинстанционния съд е постановил връчването на съобщението с препис от исковата молба да се извърши на посочения в исковата молба адрес, който е постоянния и настоящ адрес на лицето, чрез залепване на уведомление. Залепването на уведомлението е извършено от длъжностното лице по връчването при спазване разпоредбите на чл.47,ал.1 ГПК. В указания в уведомлението двуседмичен срок от залепването ответницата не се е явила в канцеларията на съда да получи съобщението с препис от исковата молба и приложенията. Поради това при спазване разпоредбите на чл.47,ал.1,3 и 5 ГПК първоинстанционния съд е приел редовност на връчването и на основание чл.47,ал.6 ГПК е разпоредил съобщението да се приложи по делото и е назначил особен представител на ответницата, на разноски на ищците. Както се посочи по-горе в хода на делото пред първоинстанционния и въззивен съд като процесуален представител на ответницата е участвала адв. И. Н., назначена от съда, като особен представител.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че няма основание да приеме, че правото на участие на молителката К. по гр.дело № 22/2020 г. на Окръжен съд София, респективно в.гр.дело № 3948/2021 г. на Апелативен съд София е било нарушено. Първоинстанционния съд е спазил стриктно правилата на чл. 47 ГПК , създаващи фикция за узнаване на призоваването по отношение на лица, които имат регистриран адрес в страната, но не могат да бъдат намерени на него и не се явят да получат книжата по делото след залепване на уведомление.

Неоснователни са доводите на молителката, че е следвало да бъде призована от адрес извън страната, който бил известен на ищците и същите съзнателно не са го посочили по делото. От събраните по делото доказателства не се установява на съда да е бил известен адрес на ответницата извън страната. Съгласно чл. чл.94, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. В случая от приложената по делото справка от НБД Население не се установява в регистъра на населението да е отразен настоящ адрес на молителката в чужбина, посочен само с името на държавата, в която живее.

От молителката са представени многобройни писмени доказателства – служебна бележка от Средно училище „Б.” за Т. А. К. и Л. Д. К., удостоверение за актуално състояние на „Пропърти Г. Д. Л.”, удостоверение за актуално състояние на „Пропърти Г. Д. ЛТД” от нотариус С. В. – Колуил, данъчни фактури, издадени от „Протърти Г. Д. ЛТД”, списък на заличените лица от избирателните списъци в изборите за народни представители на 04.04.2021 г., справка за фактури на „Пропърти Г. Д. ЛТД”, Великобритания, списък на лицата, заявили желание да гласуват в изборите за президент и вицепрезидент на РБългария и за народни представители на 14.11.2021 г. в Нова Зеландия, Крайсчърч, споразумение за комисионерство и представителство на „З. БГ”, продажба на земя, строителни разработки и имоти, сключено между „З. БГ” ООД и „Протърти Г. Д. Л.” Великобритания от 27.04.2005 г., превод от английски език на документ, издаден от С. В.-К.-нотариус, в което е удостоверено, че дружеството „Пропърти Г. Д. ЛТД” е било частно дружество с ограничена отговорност, надлежно учредено, регистрирано съгласно английското законодателство е разпуснато на 03.09.2013 г. От тези писмени доказателства не се установява на ищците да е бил известен адреса на ответницата извън страната към момента на образуване на първоинстанционното дело - 15.01.2020 г. и този адрес съзнателно не е бил посочен от тях.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че нормите на процесуалния закон за връчване на препис от исковата молба, съответно призоваването на ответницата В. К. по гр.дело № 22/2020 г. а Софийски окръжен съд, респективно по в.гр.дело № 3948/2021 г. на Апелативен съд София и процесуалното й представителство от особен представител, обусловено от факта, че не е била намерена на регистрирания в страната настоящ и постоянен адрес, са спазени и молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна.

Като взема предвид изхода на делото съдът намира, че в полза на ответниците по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на сумата 4952 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на молителката, чрез адвокат пълномощника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците по молбата, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и за намаляване на разноските в тази част на основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Заплатения размер на адвокатското възнаграждение от ответниците по молбата е под минималния такъв, определен по правилата на чл.7,ал.2,т.4 и чл.9,ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба вх. № 260821/14.06.2023 г., подадена от ответницата В. Д. К., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Р. П., съдебен адрес [населено място], [улица], № , ет. , ап., чрез адв.Р.П. за отмяна на влязло в сила решение № 639/03.05.2022 г. по в.гр.дело № 3948/2021 г. на Апелативен съд София и потвърденото с него решение № 260282/03.09.2021 г. по гр.дело № 22/2020 г. на Окръжен съд София на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК, като неоснователна.

Осъжда В. Д. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], № да заплати на Р. О. С., гражданин на Великобритания, [дата на раждане] в [населено място], с британски паспорт №[ЕИК], изд. на 19.08.2011 г. от Паспортна агенция на Великобритания и на К. М. С., гражданка на Д., [дата на раждане] в [населено място], с датски паспорт №[ЕИК], издаден на 14.08.2014 г. от Посолство на Д. в Л., двамата с постоянен адрес: , Ч. , Л., С., КТ , В. сумата от 4952 лв. – по 2476 лв. на всеки от тях, направени разноски по делото в производството по отмяна на влязло в сила решение пред ВКС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: