Обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит чрез връчване на искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр. София 07.06. 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. д. № 2640 от 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 60863 / 06.12.2021г., постановено по настоящето дело, по жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 20.12.2020г. по възз.гр.д. № 10594/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение от 24.04.2019г., постановено по гр.д. № 51911/2017г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от „БАНКА ДСК“ЕАД срещу М. И. И. установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че М. И. И. дължи на „БАНКА ДСК“ЕАД разликата над 3 148. 10 евро до пълния предявен размер от 6 472. 04 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.09.2012г., сключен между М. Д. Н. и „БАНКА ДСК“ЕАД и допълнително споразумение от 14.12.2013г. към него, задълженията по който са обезпечени от М. И. И. като поръчител въз основа на договор за поръчителство от 21.09.2012г. и анекс от 14.12.2013г. към него, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния му заявен размер. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Й. Х. К., конституирана като страна в производството в качеството й на наследник по закон на М. И. И., починала в хода на въззивното производство, подаден чрез процесуалния представител адв. Ю. М. от АК Д.. Счита, че атакуваното решение е правилно и обосновано. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „Може ли в установителното производство по чл.422 ГПК /образувано след подадено възражение след издадени заповед и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК/ обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване за отговор на препис от исковата молба и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?“ Счетено е, че въпросът е обуславящ решаващите изводи на съда и следва да бъде проверено съответствието на правното разрешение по въпроса, дадено от въззивния съд в обжалваното решение, с правното разрешение по същия въпрос, дадено с приложените към изложението съдебни актове, на които се позовава касаторът - решение № 10 от 25.02.2020г. на ВКС по т.д.№16/2019г. на 2-ро ТО и решение № 147 от 26.01.2021г. на ВКС по т.д.№2256/2019г. на 2-ро ТО.

С посочените съдебни решения, постановени от състави на търговска колегия при ВКС, по поставения въпрос е прието следното: “Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита.“

Настоящият състав споделя изцяло така даденото правно разрешение като намира, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено чрез връчване за отговор на препис от исковата молба и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и последното представлява факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК.

По правилността на въззивното решение в обжалваната и допусната до касационно обжалване част:

Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „БАНКА ДСК“ЕАД срещу М. И. И. установителен иск за главницата е частично уважен до размер 3 148. 10 евро, както и в частта на произнасянето за договорна лихва, наказателна лихва, заемни такси и законна лихва.

Предмет на настоящото производство е въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „БАНКА ДСК“ЕАД срещу М. И. И. установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че М. И. И. дължи на „БАНКА ДСК“ЕАД разликата над 3 148. 10 евро до пълния предявен размер от 6 472. 04 евро главница по процесния договор за кредит, както и в частта за разноските.

Настоящият съдебен състав съобразява, че със сила на пресъдено нещо е установено наличието на валидна облигационна връзка между страните по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 ТЗ, както и усвояването на кредитните средства от страна на кредитополучателя М. Д. Н.; че ответницата М. И. И. се е задължила да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя, в качеството на поръчител – тоест, наличието на възникнало между страните в процеса правоотношение по валиден договор за поръчителство; че общият размер на платените по кредита суми възлиза на 4 778 евро, като постъпилите плащания следва да бъдат отнесени в поредността, указана в Тълкувателно решение от 27.03.2019г. по тълк.д. № 3/2017 г., като в настоящата хипотеза се погасява най-напред по-старите вноски в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – разноски, лихви и накрая главница. Предвид обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението в частта, с която частично е уважен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав не следва да извършва проверка за правилността на извода за основателност на посочените възражения за нищожност на договорите за кредит, за поръчителство, анекса и за преценка на установените правопораждащи факти.

Предвид дадения отговор на релевантния правен въпрос, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е приел, че предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване на съществуване на вземането към момента на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство и че релевантният момент за преценка на вземането е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но посоченият в чл. 422, ал. 1 ГПК момент не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, след което решението е влязло в сила. Изложеното е относимо, както към осъдителния, така и към установителния иск.

В случая по отношение твърдението на ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита въз основа на чл. 19.2. то Общите условия към договора, съгласно който кредитът става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, съдът е приел, че при гореизложения ред за погасяване, към датата на фингираното връчване на кредитополучателя – 07.03.2016г., който е релевантния момент за обявяване на предсрочната изискуемост както по отношение на кредитополучателя, така и на поръчителя, не се установява да е налице забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни; че към този момент единствените непогасени изцяло вноски са тези с падеж 15.01.2016 г. и 15.02.2016 г., но към 07.03.2016г. забавата за плащането им не надхвърля 90 дни; че по този начин, към датата на получаването на волеизявлението на банката, не са възникнали обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост и не може да се приеме, че тя е обявена надлежно към датата на подаване на заявлението. Посочил е, че в тази хипотеза, съгласно Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 Г., ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските за главница с настъпил падеж. Доколкото е претендирана възнаградителна лихва до датата на подаване на заявлението, съдът е счел, че не може да признае за установено, че се дължат вноски за възнаградителна лихва, чиято изискуемост е настъпила след този момент. Приел е, че с направените плащания са заплатени изцяло вноските до 15.05.2016г. вкл., както и частично вноската от 15.06.2016г., като неизплатени са останали 11. 52 евро – главница. Обосновал е извод, че по този начин, дължими остават вноските за главница за периода от 15.06.2016 г. до 15.06.2020 г. вкл. (вноската, падежирала преди последното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция). Съдът изчислил същите по реда на чл. 162 от ГПК, на база представения по делото първоначален погасителен план, в общ размер на сумата 3 148.10 евро, до която е приел за основателна заявената претенция.

В противоречие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и горепосочената константна практика на ВКС въззивната инстанция не е съобразила, че към датата на формиране на силата на пресъдено нещо вече е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание договореностите по договора за банков кредит поради неизпълнение на задълженията на заемателя /неплащане на просрочена главница, просрочена договорна лихва, лихва за забава и такси/ е ясно изразено в представената нотариална покана, връчена на ответницата на 19.02.2016г. и на кредитополучателката на 07.03.2016г., и в исковата молба, към която е приложена. Към датата на завеждане на иска вече са възникнали обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. Същевременно това изявление на банката, изразено в исковата молба, поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства /вкл. Нотариалната покана/ на кредитополучателя на 01.11.2017г., предвид наличието на предвидените в договора за банков кредит обективни предпоставки към този момент. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява факт от значение за спорното право, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.

За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо осъществяване на предвидените в договора за кредит предпоставки и достигнало до кредитополучателя волеизявление на банката, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем. От значение е уведомяването на кредитополучателя, а не на поръчителите. В конкретния случай това изявление е стигнало, както до знанието на кредитополучателя, така и до знанието на поръчителя с връчване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства на 01.07.2017 г.

Независимо от допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при установяване на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, делото не следва да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а спорът следва да бъде разгледан от настоящата инстанция.

Видно от заключението на ССЕ, прието в първоинстанционното производство, оставащата непогасена част от главницата възлиза на сумата 6 472. 04 евро. Същата е дължима изцяло предвид настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и уведомяването на кредитополучателя на 01.11.2017г. Предвид това въззивното решение следва да се отмени и заявената по реда на чл.422 ГПК претенция да се уважи и за разликата над 3 148. 10 евро до пълния предявен размер от 6 472. 04 евро.

Предвид изхода неправилно се явява въззивното решение и в частта за разноските. Същото следва да се отмени изцяло и в тази част, като въпросът за дължимите на страните разноски следва да се пререши от настоящата инстанция. Предвид крайния изход по спора в полза на касатора ищец се следват съобразно уважения размер на претенциите 2788,04лв. разноски, сторени пред трите съдебни инстанции и в заповедното производство от общо направените и установени по делото в общ размер 2961,33лв., а в полза на ответната страна съобразно отхвърления размер на претенциите за защита в производството пред съдебните инстанции – 240,52лв. от общо сторени и надлежно удостоверени такива в общ размер 4114,03лв.

Поради неправилно изчисление на дължимата държавна такса при завеждане на делото е останала дължима сумата 150,35лв. Същата следва да бъде внесена по сметка на ВКС както следва – 141,55лв. следва да бъдат внесени от ответника по исковете, а 8,80лв. – от ищеца, съобразно изхода по спора.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 20.12.2020г. по възз.гр.д. № 10594/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение от 24.04.2019г., постановено по гр.д. № 51911/2017г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от „БАНКА ДСК“ЕАД срещу М. И. И. установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че М. И. И. дължи на „БАНКА ДСК“ЕАД разликата над 3 148. 10 евро до пълния предявен размер от 6 472. 04 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.09.2012г., сключен между М. Д. Н. и „БАНКА ДСК“ЕАД и допълнително споразумение от 14.12.2013г. към него, задълженията по който са обезпечени от М. И. И. като поръчител въз основа на договор за поръчителство от 21.09.2012г. и анекс от 14.12.2013г. към него, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Х. К., конституирана като страна в качеството й на наследник по закон на М. И. И., починала в хода на производството, дължи на „БАНКА ДСК“ЕАД сумата 3323,94 евро - разликата над 3 148. 10 евро до пълния предявен размер от 6 472. 04 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.09.2012г., сключен между М. Д. Н. и „БАНКА ДСК“ЕАД и допълнително споразумение от 14.12.2013г. към него, задълженията по който са обезпечени от М. И. И. като поръчител въз основа на договор за поръчителство от 21.09.2012г. и анекс от 14.12.2013г.

ОСЪЖДА Й. Х. К. да заплати на „БАНКА ДСК“ЕАД 2788,04лв. разноски по делото, а в полза на ВКС – допълнителна държавна такса в размер 141,55лв.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ЕАД да заплати на Й. Х. К. 240,52лв. разноски по делото, а в полза на ВКС - допълнителна държавна такса в размер 8,80лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: