Спор за собственост върху мазета и общи части, преустроени в жилище

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4854 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 931 от 26.02.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 305 от 31.05.2023 г. по в.гр.д.№ 970/2022 г. на ОС – Благоевград, ІI въззивен гр.състав.

С въззивното решение е потвърдено Решение № 900250 от 08.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 848/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Сандански, с което са отхвърлени предявените от О. И. С., „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД (и двете дружества, представлявани от управителя О. И. С.) срещу М. И. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, а именно: 1) за предаване на О. И. С. на владението върху 1/2 ид.част от мазе със застроена площ от 12,50 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 2) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху 1/2 ид.част от мазе със застроена площ от 12,50 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 3) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху мазе със застроена площ от 16,80 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 4) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху мазе със застроена площ от 7,24 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 5) за предаване на О. И. С. на владението върху 13,05% от идеалните части на общите части на сградата, принадлежност към СОС с идентификатори №№ *****, ***** и ***** в следните помещения, имащи характер на общи части, а именно – противорадиационно укритие (ПРУ) с площ 13,25 кв.м., санитарен възел и коридор; 6) за предаване на „СБВ Имоти“ ЕООД на владението върху 22,09% от идеалните части на общите части на сградата, принадлежност към СОС с идентификатори №№ *****, *****, ***** и ***** в следните помещения, имащи характер на общи части, а именно – ПРУ с площ 13,25 кв.м., санитарен възел и коридор; 7) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху 60,51% от идеалните части на общите части на сградата, принадлежност към СОС с идентификатори №№ *****, *****, ***** и ***** в помещения, имащи характер на общи части, а именно –ПРУ с площ 13,25 кв.м., санитарен възел и коридор, като всички мазета и помещения-общи части се намират в сутерена на сградата с идентификатор ****, [населено място]; 8) претенцията на тримата ищци за осъждането на ответницата да преустанови неоснователните действия в приземния етаж на сградата с идентификатор ****, [населено място], като възстанови зазидани врати и прозорци, премахне прозорец, доиззида и възстанови прозорец, възстанови премахнати стени с монтаж на прозорец, както и премахне изградени стени – съгласно скица-чертеж, приложена към исковата молба. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК с потвърденото решение на РС – Сандански частично са отменени три констативни нотариални акта, съставени на 26.06.2020 г., с които на ищците са признати права на собственост върху СОС в сградата с идентификатор **** – досежно признатите права върху процесните мазета в качеството им на принадлежности към обектите с идентификатори №№ *****, ***** и *****.

В хода на производството касаторът и управител на дружествата- касатори „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД - О. И. С., е починал. По тази причина и на основание чл. 227 ГПК на негово място като страни по делото са конституирани наследниците му по закон, а именно: И. О. С., И. О. С. и Н. О. С.. Дружествата-касатори „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД са с едноличен собственик на капитала Фондация „Фамилен фонд О. Киримидчиев“ и се представляват от управителя Н. О. С..

Касаторите Н. О. С., „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат К. А. от САК поддържат, че в сутерена на сградата с идентификатор **** не е налице самостоятелен обект съгласно изискванията на ЗКИР. Службата по кадастър [населено място] е отказала да обособи процесните 3 мазета, ПРУ, тоалетна и коридор като самостоятелен обект и отказът е потвърден с влязло в сила окончателно решение на административния съд. Друг аргумент, че процесните помещения не са самостоятелен обект, се извежда от приетата по делото експертиза, която категорично установява, че липсват 10 см. от височината на светлата площ между тавана и пода. По отношение на представеното от ответницата удостоверение за търпимост поддържат, че такова удостоверение се издава за сграда, не и за самостоятелен обект в сграда, още повече, че тази сграда е законно изградена въз основа на годни строителни книжа, които са представени по делото, видно от които процесните обекти са мазета, ПРУ, тоалетна и коридор. По възражението на ответницата, че е придобила по давност тези помещения като обект, от разпитите на свидетелите е установено, че през последните 15 години преди образуването на делото М. И. С. е пребивавала, живяла и работила в Италия, поради което не може да се приеме, че е упражнявала давностно владение, при положение че не е осъществявала фактическа власт върху помещенията. Освен това част от изслушаните в първоинстанционното производство свидетели са заявили, че ползвайки механата в предната част, т.е. преустроените гаражи от сградата, О. С. е ползвал мазето, като е разполагал свои вещи в него. Молят въззивното решение да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора с уважаване на претенциите. Претендират присъждането на разноски съгласно представен списък.

Касаторите И. О. С. (с молба вх.№ 6480 от 07.04.2025 г.) и И. О. С. (с молба вх.№ 6654 от 09.04.2025 г.) са уведомили съда, че не поддържат и заявяват откази от касационната жалба и от исковете, подадени от наследодателя им срещу М. И. С..

Ответницата по касация М. И. С. е депозирала отговор чрез адвокат К. Я. от САК, в който поддържа, че въззивното решение е правилно. Намира, че възраженията и оспорванията в касационните жалби не се подкрепят от доказателствата по делото. Претендира присъждането на разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Ответницата М. С. е дъщеря и наследница на И. Г. Ц., починал на 08.02.1986 г., както и на неговата съпруга и нейна майка Ц. Ц., починала на 24.10.2017 г.

С нотариален акт за покупко-продажба № 22, том II, дело № 426/1960 г. на РС – Сандански Иван Ц. е закупил дворно място, урегулирано в парцел * от кв. 80 по РП на [населено място], целият с площ от 450 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда.

С нотариален акт № 129 от 07.12.1981 г., том II, дело № 503/1981 г. И. и Ц. Ц. са дарили на дъщеря си М. С. 222 кв.м. идеални части от описания парцел *, в кв. 80 по плана на [населено място], целият с площ от 445 кв.м., както и 1/2 ид.част от едноетажната жилищна сграда, построена в същия парцел.

На 06.12.1982 г. с нотариален акт за суперфиция № 166, том II, дело № 556, И. Ц. и М. С. взаимно и безсрочно са си отстъпили правото да построят със свои средства и материали за себе си проектираната в парцел * в кв. 80 по РП на [населено място] триетажна жилищна сграда по утвърден архитектурен проект, като М. С. е трябвало да построи и стане собственик на първия жилищен етаж и 1/2 ид.част от приземния етаж, а И. Ц. да построи и стане собственик на втория жилищен етаж и 1/2 ид.част от приземния етаж.

С разрешение за строеж № 74-65 от 11.07.1983 г., издадено от ОбНС - Сандански, е разрешено на ответницата С. и на баща й да застроят етапно първи и втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда в парцел *, кв. 80 по плана на [населено място], [улица] съгласно одобрен архитектурен и конструктивен проект. Не се спори, че парцел * (по плана, действал към 1960 г.) и парцел * (по плана, действал към 1982 -1983 г.) в кв. 80 са идентични.

На 30.08.1988 год. е съставен Констативен акт за установяване годността на строежа и за приемане, подписан от ищеца О. С. едновременно в качествата му на строител, представител на възложителя, проектант и технически ръководител, а за Общински народен съвет - от О. Б.. В акта е констатирано, че в резултат на извършения оглед на изпълнения строеж, съгласно разрешение за строеж № 74-65 от 11.07.1983 г. и съобразно проектите, състоящ се от приземен етаж (2 гаража, мазета, ПРУ и тоалетна) и два жилищни етажа, няма неизпълнени и недовършени или недобре извършени строителни работи. Вписана е и констатация, че строежът е изпълнен съгласно одобрения проект.

Ищецът О. С. и ответницата М. С. са били съпрузи от 10.04.1976 г. до 26.08.1990 г., когато с влязло в сила решение на PC – Сандански по гр.д.№ 159/1989 г. бракът им е прекратен. По време на брака им са родени И. О. С. и И. О. С.. С решението за развод упражняването на родителските права по отношение на малолетните тогава деца е предоставено на майката, като на ответницата и на децата е предоставено правото на ползване на семейното жилище, намиращо се в [населено място], [улица].

С нотариален акт № 164 от 05.11.2004 г., том III, peг.№ 5587, дело № 510/2004 г., М. С. е дарила на дъщеря си И. О. С. собствения си втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ * - пл.№ * в кв. 80, ведно с припадащата се част от общите части на сградата.

С нотариален акт № 39 от 21.12.2007 г., том IV, peг.№ 3435, дело № 800/2007 г. по описа на Нотариус № *, М. С. е продала на Т. В. Д. четвъртия жилищен етаж с РЗП от 120 кв.м. на етап „груб строеж“ от триетажна жилищна сграда, с новопостроен четвърти жилищен етаж, видно от разрешение за строеж № 130 от 20.07.2007 г. в сграда, построена в УПИ *, имот с пл.№ *, кв. 80 по плана на [населено място].

С нотариален акт № 27 от 22.12.2014 г., том III, peг.№ 2383, дело № 200/2014 г. по описа на Нотариус № *, И. О. С. е продала на „ОГИС“ ЕООД, представлявано от управителя О. И. С., самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой на нивата - едно със застроена площ от 120 кв.м., който самостоятелен обект е описан като втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ * - пл.№ *, кв. 80.

С нотариален акт № 179 от 02.10.2015 г., том I, рег. № 1874, дело № 154/2015 г., М. С. е продала на „ОГИС“ ЕООД 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор *****, с предназначение жилище, апартамент, със застроена площ от 120 кв.м.

С постановление от 19.11.2015 г. по изп.д.№ 67/2014 г. на ЧСИ с peг.№ * на КЧСИ, на „ОГИС“ ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място] е възложен СОС с идентификатор *****, който имот съгласно документи за собственост представлява трети жилищен етаж със застроена площ от 120 кв.м., собственост на Т. Д..

С постановление от 15.04.2019 г. по изп.д.№ 94/2017 г. на ЧСИ с peг. № * на КЧСИ, на „СБВ Имоти“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Самоков е възложен СОС с идентификатор *****, собственост на длъжника Т. Д..

Съгласно издаденото от главния архитект на община Сандански удостоверение за търпимост на строеж с изх.№ АБ 02-70 от 24.10.2019 г. за строеж „Преустройство и промяна на предназначение на мазета в жилище“ със застроена площ от 66 кв.м., който се намира в ПИ с идентификатор ***, парцел *, кв. 80а, по плана на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], са налице условията на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Същото е издадено на ответницата М. С. след представена от нея декларация съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, че „приземният етаж от жилищната сграда, изградена в УПИ *-* в кв. 80, е одобрен през 1983 г. и използван като жилище от 1991 г.“. Към искането за издаване на удостоверението за търпимост ответницата е приложила „Заснемане преустройство и промяна на предназначение от мазе в жилище“, изготвено от проектанта арх. З. П. и обяснителна записка към него, в която се посочва, че преустройството и промяната е извършена през 1991 г. с леки конструктивни промени. Заявлението е придружено и от удостоверения, издадени от „ЧЕЗ Електро България“ АД на 28.08.2019 г. и от „Увекс“ ЕООД на 30.08.2019 г., че обектът е присъединен към „ЧЕЗ Елекро България“ АД и към ВиК мрежата.

Според заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, за строежа, за който е издадено удостоверението за търпимост, няма одобрени проекти по чл. 142, ал. 1 ЗУТ и няма издадено разрешение за строеж, няма заведено искане за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж, няма приложен документ за съгласие по чл. 185, ал. 2 ЗУТ на заинтересовани лица по чл. 149, ал.2, т. 3 ЗУТ, както и няма решение на общото събрание, изискващо се по чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ.

Съгласно протокол за проведено общо събрание на етажната собственост на процесната жилищна сграда на 04.09.2019 г., взето е решение, с което не е дадено съгласие на М. С. за извършването на преустройство и промяна на предназначението на мазетата в жилище.

Ответницата е инициирала със заявление с peг.№ 01-497322 от 04.11.2019 г. процедура по изменение на действаща КК на [населено място] по чл. 51, ал. 3 ЗКИР с нанасяне на проектен СОС с идентификатор ***** за извършеното преустройство на приземния етаж, за което е издадено процесното удостоверение за търпимост. Административното производство е приключило с издаване на заповед № 17-197 от 19.08.2020 г. от началника на СГКК-Благоевград, с която, поради направено възражение от ищеца С., е отказано изменението в КККР на [населено място].

От справка, издадена от община Сандански на 14.12.2021 г., се установява, че ответницата М. С. не е подавала декларация, че е собственик на жилище в приземния етаж на процесната сграда.

На 26.06.2020 г. нотариус № * от регистъра на Нотариалната камара е съставил три констативни нотариални акта, съответно - №№ 4, 5 и 6, с които, на основание писмени доказателства и чл. 587, ал. 1 ГПК са признати права на собственост, както следва: по н.а.№ 4 „ОГИС“ ЕООД, представлявано от О. И. С. е признато за собственик на 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и с прилежащ обект, записан в частта за площообразуване към одобрен и изпълнен архитектурен проект - мазе със застроена площ от 12,50 кв.м.; по н.а.№ 5 „ОГИС“ ЕООД, представлявано от О. И. С. е признато за собственик на СОС с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и с прилежащ обект, записан в частта за площообразуване към одобрен и изпълнен архитектурен проект - мазе със застроена площ от 16,80 кв.м.; по н.а.№ 6 „ОГИС“ ЕООД, представлявано от О. И. С. е признато за собственик на СОС с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и с прилежащ обект, записан в частта за площообразуване към одобрен и изпълнен архитектурен проект - мазе със застроена площ от 7,24 кв.м., както и собственик на СОС с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като е посочено, че СОС с идентификатори №№ ***** и ***** са образувани от преустройството на СОС, който по Постановление за възлагане от 19.11.2015 г. на ЧСИ с peг.№ * представлява СОС с идентификатор *****.

От основното заключение на СТЕ се установява, че в процесния поземлен имот *** е построена масивна жилищна сграда с пет надземни етажа - приземен и четири жилищни етажа. Под приземния етаж няма подземен или полуподземен етаж. Като наименования петте надземни етажа от реализираната на място жилищна сграда съответстват на етажите по одобрения архитектурен проект и КККР на града, както следва: първи надземен етаж съответства на проектирания приземен етаж на кота -2,40 и на етаж „0“ по КККР; втори надземен етаж съответства на първи жилищен етаж по арх.проект и на етаж „1“ по КККР; трети надземен етаж съответства на втори жилищен етаж по арх.проект и на етаж „2“ по КККР; четвърти надземен етаж съответства на трети жилищен етаж по арх.проект и на етаж „3“ по КККР; пети надземен етаж съответства на четвърти жилищен етаж по арх.проект и на етаж „4“ по КККР. Вещото лице е установило, че по одобрения на 11.07.1983 г. архитектурен проект за процесната жилищна сграда „Разпределение на кота -2,40“ представлява приземен етаж/сутерен на кота -2,40, който е идентичен с първи надземен етаж от пететажна жилищна сграда, отразен като етаж “0“ в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място]. Според експерта на това ниво по одобрения проект са предвидени: мазе с полезна площ от 12,05 кв.м., разположено в южния ъгъл на сградата; ПРУ с полезна площ от 13,25 кв.м., разположено в западния ъгъл на сградата; мазе с полезна площ от 7,24 кв.м. без естествено осветление; мазе с полезна площ от 16,80 кв.м.; тоалетна с полезна площ от 1,20 кв.м.; коридор с площ от 11,23 кв.м. без естествено осветление и с достъп от стълбищната площадка на това ниво и втори достъп директно от свободното дворно място през външна стълба по югозападната фасада на сградата; стълбищна клетка за връзка между приземния етаж и двата жилищни етажа и два броя гаражи с директен достъп от улицата (като гаражът до стълбищната клетка има достъп и от коридора на това ниво). Вещото лице е пояснило, че реализираният на място приземен етаж включва два гаража, отразени като СОС с идентификатори ***** и ***** ; стълбищна клетка и жилище - „Преустройство и промяна на предназначение на три броя мазета и общи части - ПРУ, тоалетна и коридор“; светлата височина на приземния етаж на място е 2,54 м., а по проекта за преустройството е била 2,20 м. Към момента на огледа обособеното на място жилище включва: кухня, дневна, склад/дом.помещение, кухненски бокс, тоалетна, баня, коридор, спалня и разширение на кухнята, както и че в жилището се е извършвал основен ремонт и напълно са били завършени тоалетната, банята, коридора и спалнята. Експертът заключава, че преустройството и промяната на предназначението на трите мазета и общите части (ПРУ, тоалетна и коридор) в жилище е било извършено чрез строително-монтажни работи, като премахване на преградни неносещи конструктивни елементи - стени, изграждане на нови стени, затваряне на прозорци и врати и отваряне на нови прозорци и врати в приземния етаж, като за вида, точното местоположение и размери на извършените строителни работи е съставена оцветена скица - Приложение № 2 към експертизата.

Свидетелите И. П. и И. М., доведени от ищеца излагат свои възприятия за периода след 2000 г. (първия) и след 2012 г. (втория). Показанията им са преценени като общи и неясни. Според тях гаражите и останалите помещения зад тях са приземни. Твърдят, че не знаят какви вещи е имало в помещенията и са виждали само алкохол, заради който са ходили при ищеца на гости да пият. Въззивният съд е счел, че от показанията им не могат да се изведат относими и значими за спора факти и обстоятелства и не е обсъждал останалата част от тях. Относимо обстоятелство към спора е твърдението на свид. П., че знае, че на О. С. му е било забранено да стъпва в процесния имот, когато се е развел. Според ОС напълно трябва да се игнорират показанията на свид. Г. Т., тъй като са дадени в открито с.з. след заседанието, в което са разпитани всички други свидетели и това е предпоставка за необективност на същите.

От показанията на свидетелите В. Р., И. С. (за обсъждането на чиито показания не е била налице процесуална пречка пред въззивния съд, както и такава ще отсъства и занапред – поради прекратяване на производството по отношение на нея след заявения отказ от иска) и М. П., ангажирани от ответницата, е прието за установено, че от построяването на приземния етаж той се е ползвал като жилищен от родителите й, от нея и децата й след развода с ищеца, както и че първите са живели в този етаж до смъртта си. Категорични са, че тези помещения никога не са били мазета и никой не ги е ползвал като такива. Свидетелите описват приземния етаж като състоящ се от кухня, две спални помещения, коридор, баня и тоалетна. Свидетелката С., която е дъщеря на страните пояснява, че майка й е заминала да живее в Италия след 2001 г., като периодично се връщала в България и е живяла в процесния приземен етаж, докато баща й никога не е живял в този етаж и след развода е дошъл за първи път през 2014 г. Свидетелките установяват, че ответницата се е завърнала за постоянно от Италия преди 5-6 години. Съдът е дал вяра на обсъдените показания на свидетелките, тъй като са били в близък контакт със С. и имат непосредствени впечатления за възпроизведените факти. Заедно с това показанията им не са вътрешно противоречиви и не противоречат на други доказателства по делото.

От правна страна е прието следното:

Исковете за предаване на владението на мазе с площ 12,50 кв.м., мазе с площ 16,80 кв.м., ПРУ с площ 13,25 кв.м. и общите части в сутерена на сграда с идентификатор ***** са с правно основание чл. 108, ал.1 от ЗС. Трите кумулативно необходими предпоставки за уважаване на претенцията за ревандикация на недвижим имот са ищецът да е негов собственик, да се владее или държи от ответника и последният да владее или държи имота без правно основание.

По отношение на правото си на собственост ищците са заявили, че описаните мазета са принадлежности към жилища в сградата, на които са собственици, което прави и мазетата тяхна собственост, а ПРУ и общите части им принадлежат, тъй като са собственици на всички жилища в сградата. Установено е, че етажът, описан в ИМ като сутеренен, е приземен, т.е. изграден е на кота 0. За него в договора за суперфиция е договорено, че ще бъде собственост по 1/2 ид.ч. за И. Ц. и М. С.. Съгласно писмените доказателства този етаж никога не е бил предмет на разпоредителни сделки. Въззивният съд е подчертал, че по одобрените архитектурни проекти, въз основа на които е издадено разрешението за строеж на жилищната сграда, не е бил предвиден приземен, а подземен етаж на кота –2,40 м. Според констатациите на СТЕ този етаж не е изграден съгласно тези проекти, а на място е приземен със светла височина 2,54 м. С оглед фактическото изпълнение на строителството, в констативния акт за установяване годността на строежа за приемане от 30.08.1988 г. е посочено, че са изпълнени приземен етаж и два жилищни етажа. Заедно с това свидетелите, ангажирани от ответницата са установили, че още при построяването на сградата, в приземния етаж са останали да живеят ответницата, нейните родители и нейните деца, а също и ищеца до развода им. Свидетелите са категорични, че посочените лица никога не са живели в друго жилище от сградата, както и че М. С. продължава да живее в него. Предвид тези факти е прието, че описаните в архитектурния проект складови и обслужващи помещения не са съществували като принадлежност към жилищен обект в сградата с режим на етажна собственост, а са били обособени като самостоятелен обект – жилище. Тъй като това е станало още при реализирането на правото на строеж, следва че по силата на договора за суперфиция М. С. е придобила 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект – жилище в приземния етаж към 1988 г. Тогава е била в брак с ищеца и правото на строеж е реализирано по време на брака, от което следва че 1/2 ид.ч. е била в режим на СИО. Поради това след прекратяването на брака им през 1990 г. и при необорена презумпция за равен принос на съпрузите, всеки от тях е придобил по 1/4 ид.ч. от приземния етаж, включващ и обособеното жилище. Останалата 1/2 ид.ч., която е била собственост на родителите на ответницата по силата на договора за суперфиция, е придобита от нея на основание наследяване, като това е станало окончателно към 2017 г. – след смъртта на майка й.

На претенцията за собственост на ищеца, ответницата противопоставя придобиване по давност на неговата идеална част от спорния приземен етаж, като твърди че е реализирала фактическа власт върху същата за периода от 1991 г. до 2001 г. с намерение да свои тази част. От свидетелските показания, включително и на свидетел на ищеца, съдът е приел, че М. С. е забранила на О. С. след развода им да стъпва в процесния имот, с което е демонстрирала намерение да свои неговата ид.част. Заедно с това тя е осъществявала фактическата власт явно, спокойно и необезпокоявана от него, т.е. владението й не е било смущавано или прекъсвано. Фактическата й власт не е била прекъсвана през целия 10-годишен период и така е реализирала придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.

За пълнота на изложението е отбелязано, че както към момента на настъпване на ефекта на първия придобивен способ - реализиране на правото на строеж, така и през периода, през който е текъл срокът на придобивната давност за С. – от 1991 г. до 2001 г., тя е притежавала жилищен обект в сградата в режим на етажна собственост. Поради това възражението на ищеца, че тя не може да придобие на основание давностно владение процесните мазета и общи части, след като не е била собственик на жилищен имот, е определено като несъстоятелно. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че е допустимо ответницата да придобие по давност избени помещения и общи части, преустроени в жилище, тъй като не противоречи на практиката на ВКС в този смисъл. Посочено е, че приземният етаж още при изграждането му е бил реализиран като жилище, отговарящо на изискванията за самостоятелен обект по смисъла на Наредба № 5 от 1977 г. и Наредба № 3/2005 г. За процесното жилище е издадено удостоверение за търпимост, което го предпазва от премахване или забрана за ползване, налагани от съответния административен орган, но не узаконява строежа. Позовавайки се на Определие № 10470 от 08.09.2009 г. по адм.д.№ 9868/2009 г. на ВАС и др., съдът е посочил, че удостоверението за търпимост представлява по същността си административна услуга за удостоверяване на факт с правно значение (че строежът е търпим), а не индивидуален административен акт, поради което на обжалване подлежи отказът за издаване на удостоверение за търпимост, относно неговата законосъобразност, съгласно гл. IX от ЗУТ. Издаването на удостоверение за търпимост няма отношение към придобиването на правото на собственост в резултат на реализирането на правото на строеж или чрез давностно владение. От значение е и обстоятелството, че то е издадено през 2019 г., т.е. много години след придобиването на жилището в приземния етаж от М. С.. Подчертано е, че както в нотариалните актове, с които са изповядани разпоредителните сделки, така и в постановленията за възлагане на недвижимите имоти, придобити от ищеца на публична продан в изпълнително производство, не е извършвано разпореждане с помещения от приземния етаж, което е аргумент в полза на тезата, че в приземния етаж не са изграждани и не са съществували помещения, които са прилежащи към жилищата, а е съществувал самостоятелен обект на право на собственост, който е придобит от ответницата съобразно изложените от ОС мотиви.

Като последица от приетото по исковете за собственост е прието, че законосъобразно е постановено отменяване на трите констативни нотариални акта, издадени на О. С. и представляваните от него дружества в частите им, в които е удостоверено притежаване на право на собственост върху прилежащи мазета.

По иска по чл. 109 ЗС е изложено, че той е средство за защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик. Съобразени са предпоставките за уважаване на този иск - по делото да е установено наличие на неоснователно действие и това именно действие да пречи на ищците - собственици да упражняват пълноценно своето право на собственост. В случая като „неоснователно действие“ по смисъла на закона ищците са посочили зазиждане на прозорци и врати, премахване на стени и иззиждане на нови стени, а „преченето“ се изразява в обстоятелството, че в резултат на осъщественото строителство в приземния етаж, ищците не могат да ползват мазетата и общите части. За основателността и на този иск задължителна материалноправна предпоставка е ищците да са собственици на имотите, по отношение на които се твърди, че са извършени неоснователни действия или за използването на които им се пречи. С оглед приетото по исковете по чл. 108 ЗС, тъй като ищците не са собственици на мазета и сочените общи части в приземния етаж, то и негаторният им иск е неоснователен.

Касационното обжалване на въззивното решение частично е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК - досежно произнасянето (посредством потвърждаването на решението на РС) за частичното отменяване на КНА №№ 4, 5 и 6 от 26.06.2020 г.

В останалата част обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Относно постановеното частично отменяване на КНА №№ 4, 5 и 6 от 26.06.2020 г. съставът на ВКС намира следното: Искане за произнасяне в такъв смисъл отсъства в исковата молба, а и интерес от заявяване на такова не съществува за първоначалните ищци О. И. С., „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД. От своя страна ответницата М. И. С. не е предявила насрещен иск, последица от който да се явява произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК досежно трите констативни нотариални акта. Съгласно цитираната разпоредба и практиката на ВКС – задължителна (ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК) и казуална, с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може да се защити по исков път като установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на претендиращия правото на собственост изисква негово активно поведение, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава права на претендиращия правото на собственост срещу посочения в констативния нотариален акт титуляр , издаденият на ответника по такава претенция нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отменяването на констативния нотариален акт е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявен иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.

Следователно - при отхвърляне на разгледан от съда иск за собственост не възниква основание да се пристъпи към отменяване на издадения в полза на ищеца констативен нотариален акт, независимо дали актът е съставен въз основа на писмени доказателства (чл. 587, ал. 1 ГПК) или въз основа на обстоятелствена проверка (чл. 587, ал. 2 ГПК).

В случая - при отсъствието на уважен в полза на ответницата иск за собственост по отношение на каквато и да е част от обектите, описани в КНА №№ 4, 5 и 6 от 26.06.2020 г., за съда не е възникнало правомощието да се произнася по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Ето защо в частта, в която е постановено частично отменяване на КНА по чл. 537, ал. 2 ГПК, въззивният съд се е произнесъл при отсъствието на процесуална предпоставка за това, поради което в обсъжданата част въззивното решение е процесуално недопустимо и то, както и съответната част на първоинстанционното решение, следва да бъдат обезсилени.

С оглед заявените от И. О. С. и И. О. С. откази от исковете, въззивното решение следва да бъде обезсилено по обективни причини за частите от спорните права, явяващи се част от наследството, оставено на тях от баща им О. И. С. при съобразяване на правилото по чл. 5, ал. 1 ЗН.

Произнасяйки се по оплакванията, поддържани от касаторите Н. О. С., „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД, настоящият състав на ВКС намира следното:

С определението по чл. 288 ГПК е констатирано, че при обективирането на своите заключения от правна страна въззивният съд е изложил разсъждения, които не изграждат логична аргументация за постановения краен извод по въпроса за собствеността върху процесните обекти, като същевременно мотивите съдържат вътрешно противоречие в степен да постави под съмнение обосноваността на акта. Констатацията се потвърждава и при упражняване на правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК. Прочитът на въззивното решение показва, че от една страна съдът се е позовал на удостоверението за търпимост и констатациите в основното заключение на СТЕ, че в приземния етаж е извършено преустройство и промяна на предназначението на мазета в жилище, както и приложеното от ответницата към искането й за издаване на удостоверение за търпимост „Заснемане преустройство и промяна на предназначение от мазе в жилище“, съгласно което преустройството и промяната са извършени през 1991 г. с леки конструктивни промени (така и СТЕ). Същевременно е формиран извод, че още при изграждането му приземният етаж е бил реализиран като жилище. Този извод е послужил като основание на въззивния съд да не навлиза в обсъждане на въпроса дали извършени през 1991 г. преустройство и промяна на предназначение от мазе в жилище биха удовлетворили изискванията на закона за възникване на самостоятелен обект (жилище). Последният въпрос е от съществено значение за изхода на спора, защото отговорът му предпоставя и отговора на въпроса дали по отношение на процесните обекти е било допустимо осъществяването на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС към приетия от въззивния съд момент - 2001 г. Отсъствието на убедителна аргументация в подкрепа на решаващата воля на въззивния съд сочи на касационното основание по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК – необоснованост на въззивния акт.

Произнасянето по съществото на спора изисква да се прецени правният характер на обектите, построени в първото ниво на сградата с идентификатор ****. Съгласно архитектурния проект това ниво е предвидено като подземен етаж, който да е разположен на ниво -2,40 м. и да включва два самостоятелни обекта на правото на собственост (гаражите с настоящи идентификатори ***** и *****), три обслужващи складови помещения – мазета с предназначение да обслужват жилищата на горните жилищни етажи, както и помещения, съставляващи общи части по предназначение - противорадиационно укритие (ПРУ), санитарен възел и коридор. Съобразно удостовереното от първоначалния ищец О. И. С. в подписания на 30.08.1988 г. Констативен акт за установяване годността на строежа и за приемане, проектът е изготвен от него като „проектант“ (на което е акцентирано и в текста на исковата молба), като той е съвместявал и качествата „строител“, „технически ръководител“ и „представител на възложителя“.

По делото категорично е установено, че обективно архитектурният проект не е спазен. Първото ниво на жилищната сграда не е разположено на кота -2,40 м., а е изцяло надземно. Проектът предвижда етажна височина 2,40 м. и светла такава от 2,20 м. (СТЕ, л. 156 и л. 159 от делото на РС), но обективно светлата височина на етажа на място е 2,54 м. (СТЕ, л. 159 от делото на РС). В случая това несъответствие има съществено значение за изхода на спора с оглед нормативната уредба, действала по време на проектирането и въвеждането на сградата в експлоатация и възприетото в съдебната практика тълкуване относно предпоставките, при които обект в сграда в режим на етажна собственост може да промени характера си от такъв с обслужващо предназначение (обща част по предназначение) в самостоятелна вещ.

Съгласно Тълкувателно решение № 39 от 23.06.1986 г. по гр.д.№ 8/1986 г. на ВС, ОСГК, промяна на предназначението с придаване на друг характер на съсобствеността на обща част на сграда в режим на етажна собственост може да стане само със съгласието на всички собственици на сградата. Към релевантния момент волята на собствениците за промяна на предназначението може да е изразена изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия (така: Решение № 296 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 990/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 50060 от 18.09.2023 г. по гр.д.№ 2045/2022 г. на ВКС, II г.о. и цитираните в него), доколкото към този момент в законодателството отсъства норма със съдържанието на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ.

Предвид съдържанието на н.а.№ 166 от 06.12.1982 г. за взаимна суперфиция, сградата във вида й към 30.08.1988 г. е възникнала като етажна собственост, съставена от два жилищни етажа, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост с отнапред определени собственици, и етажът, проектиран като приземен и регламентиран като принадлежащ към двата жилищни етажа при равни права – по 1/2 идеална част за първия жилищен етаж на М. И. С. и за втория жилищен етаж на И. Г. Ц.. С оглед тълкуването по т. 4 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г., с възникването му първият жилищен етаж е добил статут на съпружеска имуществена общност за М. И. С. и О. И. С..

От събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на посочените от ответницата свидетели, подкрепящи изявленията в съставената от ответницата М. С. декларация по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във връзка с процедурата по издаването на Удостоверение за търпимост на строеж с изх.№ АБ 02-70 от 24.10.2019 г., се установява, че от възникването на етаж „0“ той се е ползвал за жилище от ответницата, родителите й и децата й.

Това фактическо положение дава основание да се направи извод, че още към момента на завършването на първия етап от строителството на процесната сграда - към 30.08.1988 г., е налице мълчаливо изявена воля от страна на М. И. С. (като съпритежател на правото на собственост върху първия жилищен етаж и съсобственик по наследство за втория жилищен етаж след смъртта на И. Ц. на 08.02.1986 г.) и майка й Ц. Ц. (като съсобственик по наследство за втория жилищен етаж след смъртта на И. Ц. на 08.02.1986 г.) за промяна на предназначението на етаж „0“ (извън територията на двата гаража, представляващи самостоятелни обекти) от обслужващо двата жилищни етажа в такова на самостоятелен обект – жилище. За реализирането на тази промяна обаче тяхната воля не е достатъчна, доколкото права в етажната собственост е притежавал и първоначалният ищец О. И. С..

В исковата молба О. И. С. е поддържал, че не е давал съгласие за преустройство и промяна на предназначението на обектите в етаж „0“ в жилище. Тази му позиция обаче се явява поставена под съмнение от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства за действията, извършени от него в периода 1983 г. – 30.08.1988 г., и изявленията му.

В исковата молба първоначалният ищец С. е заявил, че е лице с техническо образование – инженер, както и че личното му качество е проектант на сградата, което твърдение се подкрепя от удостоверено върху одобрения на 11.07.1983 г. архитектурен проект на сградата и подписания на 30.08.1988 г. Констативен акт за установяване годността на строежа и за приемане. Видно от последния, първоначалният ищец едновременно е действал като възложител (за собствени нужди), технически ръководител, строител (по стопански начин) и проектант (за собствени нужди). Изложеното дава основание да се направи категоричен извод, че в периода 1983 г. – 30.08.1988 г. О. И. С. е бил лице със специални знания в областта на строителството, позволяващи му да проектира сградата, да ръководи строителния процес и да упражнява контрол за съответствието между предвижданията на архитектурния проект и изпълнението на място. Тези му характеристики, преценени в контекста на категорично установеното съществено отклонение от предвижданията на архитектурния проект (относно изграждането на етаж „0“ като изцяло надземен и със светла височина 2,54 м. вместо проектираните 2,20 м.) и едновременно с това некоректно удостовереното в Констативния акт от 30.08.1988 г., че „строежът е изпълнен съгласно одобрения проект“, налагат заключение, че в процеса на строителството и към момента на възникването на етажната собственост през 1988 г., действителната воля на О. И. С. е била да се построи нулев етаж с характеристики, доближаващи го до присъщите за жилище, а не подземен етаж с предназначение (извън гаражите) да обслужва жилищата на първи и втори етажи.

На настоящия етап от производството не е установено по несъмнен начин дали действителната воля на О. И. С. е била да се придаде предназначение на жилище на този нулев етаж. Причината за това е разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. и бр. 70 от 06.09.1977 г., отм.) в редакцията й, действаща в периода на строителството, съобразно която конструктивната височина на новопроектирани жилища, измерена между горните нива на готовите конструкции на отделните етажи, е най-малко 2,70 м. и най-много 2,90 м. Понастоящем по делото не е установено обстоятелството каква е действителната конструктивна височина на построения нулев етаж. При положение, че проектираната светла височина от 2,20 м. се свързва с етажна височина от 2,40 м., то с висока степен на вероятност може да се предположи, че действителната светла височина от 2,54 м. е съответна на конструктивна височина повече от 2,70 м. Това обаче не съставлява годно основание настоящата инстанция да формира извод по релевантен за изхода на спора факт, тъй като съдебните актове не могат да почиват на предположения. В случай, че конструктивната височина е най-малко 2,70 м., може да се мисли за извод, че с фактическите си действия по ръководство на строителството и допускайки отклонение от проектната височина 2,40 м., първоначалният ищец е обективирал волята си да се построи етаж с характеристиките на жилище, респ. да се промени предназначението на нулевия етаж от обслужващ в такъв на самостоятелен обект на вещното право, което, предвид изявената воля от останалите етажни собственици, може да обоснове заключение, че е налице съгласие на всички собственици на сградата нулевият етаж (извън територията на гаражите) да има предназначение на жилище, считано от документираното завършване на строителството на 30.08.1988 г. В случай, че конструктивната височина на построения нулев етаж не достига 2,70 м., основание за извод в такава насока няма да е налице, доколкото по делото няма данни за съгласувани действия с участието на първоначалния ищец по отношение на приземния етаж след развода през 1990 г.

Изложеното мотивира касационната инстанция да приеме, че въззивното решение е необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, която се дължи на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - неизпълнение на задължението на въззивната инстанция, разяснено с т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК във връзка с осигуряване правилното приложение на императивна материалноправна норма - чл. 49, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.) в нейната първоначална редакция. Доколкото установяването на релевантното обстоятелство налага извършването на ново съдопроизводствено действие – изслушване на СТЕ със задача да установи каква е действителната конструктивна височина на построения нулев етаж, което (съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК) следва да се осъществи на разноски на ответницата, то обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по претенциите по чл. 108 ЗС, заявени от „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД, както и от О. И. С. – до размера на наследствения дял на Н. О. С., като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По отношение на претенциите по чл. 109 ЗС, предявени от „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД, както и от О. И. С. – до размера на наследствения дял на Н. О. С., въззивното решение следва да бъде обезсилено като постановено по нередовна искова молба. С исковата молба е направено изявление, че искането за възстановяване на зазидани врати и прозорци, премахване на прозорец, възстановяване на стени и премахване на стени е онагледено на скица-чертеж, явяваща се неразделна част от исковата молба, като петитумът съдържа буквени и цифрови означения, характерни за подобна скица-чертеж. Такъв документ обаче по делото няма. По делото е изслушано заключение на СТЕ във връзка с претенциите по чл. 109 ЗС, но на ищците не са давани указания и съответно те не са направили уточнения на петитума във връзка с изводите на вещото лице. Наред с това ВКС констатира неточност в заключението, тъй като в Приложение № 2 към основната СТЕ (л. 164 от делото на СРС) няма изчертана линия Ц-Я, каквато е описана в т. 17 при отговора на въпрос № 2 (л. 162), както и е налице неяснотата на отговора по т. 12, съпоставен с т. 1, повдигаща съмнение за противоречие между двата отговора (не става ясно по линията „В-Г-Д-Е“ изградена ли е нова тухлена стена с дебелина 0,25 м или такава стена е премахната). Ето защо при новото разглеждане на делото ще следва да се постави задача на СТЕ (на разноски на ищците) да прецизира отговорите си по въпрос № 2 от основното заключение, както и да се постави нова задача вещото лице изрично да опише какви действия следва да бъдат извършени от ответницата, в случай, че съдът приеме, че същата дължи да възстанови положението в етаж „0“ в състоянието, предвидено с одобрения архитектурен проект от 1983 г., като надлежно да онагледи тези действия на скица-чертеж, след което да се даде възможност на ищците да уточнят петитума на исканията си по чл. 109 ЗС.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК новият въззивен състав ще следва да се произнесе и по отговорността за разноските, включително за настоящото производство.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2, 3 и 4 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 305 от 31.05.2023 г. по в.гр.д.№ 970/2022 г. на ОС – Благоевград, ІI въззивен гр.състав, както и потвърденото с него Решение № 900250 от 08.08.2022 г. по гр.д.№ 848/2020 г. по описа на Районен съд гр. Сандански в частите, с които: на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 4 , том ІІ, рег.№ 865, д.№ 198/2020 г. по описа на Нотариус № *, вписан в дв.вх.рег.№ 1156 от 26.06.2020 г., вх.рег.№ 1163 от 26.06.2020 г., акт № 156, том 4, д.№ 777/2020 г. в частта му относно прилежащ обект, записаното в частта за площообразуване към одобрен и изпълнен архитектурен план, а именно – мазе с декларирана застроена площ от 12,50 кв.м.; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 5 , том ІІ, рег.№ 866, д.№ 199/2020 г. по описа на Нотариус № *, вписан в дв.вх.рег.№ 1157 от 26.06.2020 г., вх.рег.№ 1164 от 26.06.2020 г., акт № 157, том 4, д.№ 778/2020 г. в частта му относно прилежащ обект, записаното в частта за площообразуване към одобрен и изпълнен архитектурен план, а именно – мазе с декларирана застроена площ от 16,80 кв.м. и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 6 , том ІІ, рег.№ 867, д.№ 200/2020 г. по описа на Нотариус № *, вписан в дв.вх.рег.№ 1158 от 26.06.2020 г., вх.рег.№ 1165 от 26.06.2020 г., акт № 158, том 4, д.№ 779/2020 г. в частта му относно прилежащ обект, записаното в частта за площообразуване към одобрен и изпълнен архитектурен план, а именно – мазе с декларирана застроена площ от 7,24 кв.м.

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 305 от 31.05.2023 г. по в.гр.д.№ 970/2022 г. на ОС – Благоевград, ІI въззивен гр.състав, както и потвърденото Решение № 900250 от 08.08.2022 г. по гр.д.№ 848/2020 г. по описа на Районен съд гр. Сандански в частите, с които е постановено, че се отхвърлят като неоснователни искове с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от О. И. С. срещу М. И. С. за предаване на владението върху 2/3 от 1/2 ид.част от мазе със застроена площ от 12,50 кв.м. и граници двор от югоизток, двор от югозапад, коридор от северозапад и мазе от североизток, в качеството на принадлежност към СОС с идентификатор *****, както и за предаване на владението на 2/3 от 13,05% от идеалните части на общите части на сградата, прилежащи към СОС с идентификатор *****, към СОС с идентификатор ***** и към СОС с идентификатор ***** в следните помещения, претендирани като да имат характер на общи части, а именно: противорадиационно укритие с площ от 13,25 кв.м., находящо се в сутерена на сграда с идентификатор ****; санитарен възел, находящ се в същия сутерен и коридор, находящ се в сутерена, както и в частта, с която е постановено, че се отхвърля като неоснователен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от О. И. С. срещу М. И. С. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на О. И. С. да упражнява правото си на собственост върху 2/3 от 13,05% ид.части от общите части от сграда с идентификатор ****, [населено място], извършвани в приземния етаж на жилищната сграда с идентификатор ****, [населено място], като възстанови зазидани врати и прозорци по т.т. 3-4 прозорец 90/90 см, т.т. 1–2 врата 70/200 см, т.т. 5-7-6 премахване на прозорец 195/140 см и доиззиждане и възстановяване на прозорец 90/90 см, да възстанови премахнати стени по т.т. А-С-Б с размери 332/320 см, т.т. М-Н с размери 290/230 см, т.т. З-Л с размери 32/230 см и с монтаж на прозорец с размери 140/140 см и премахване на изградени стени по т.т. С-Д с размери 140/230, т.т. Д-Е с размери 200/230, т.т. З-И-К-Л с размери 90/230, 332/230, 90/230, т.т. О-П-Н с размери 290/230, 60/230, съгласно скица-чертеж – поради откази от исковете, заявени от И. О. С. и И. О. С., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочените части.

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 305 от 31.05.2023 г. по в.гр.д.№ 970/2022 г. на ОС – Благоевград, ІI въззивен гр.състав в частите, с които въззивният съд се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД, както и от О. И. С. – до размера на наследствения дял на Н. О. С., и ВРЪЩА делото в тези части за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 305 от 31.05.2023 г. по в.гр.д.№ 970/2022 г. на ОС – Благоевград, ІI въззивен гр.състав в останалите части, с които, посредством потвърждаването на Решение № 900250 от 08.08.2022 г. по гр.д.№ 848/2020 г. по описа на Районен съд гр. Сандански, съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД, както и от О. И. С. – до размера на наследствения дял на Н. О. С., и ВРЪЩА делото в тези части за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: