Оправдаване за престъпление при неизпълнение на режим на лични контакти с дете

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпления против брака и семейството * липса на отговор по направени възражения * анализ на доказателства * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 476

гр. София, 08.10.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор И.Симов, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №436/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба и допълнение към нея от С. В. П. срещу Решение №1 от 12.01.2024 год. по ВНДЧХ№28/2023 год. по описа на Военно-апелативен съд.

Оплакванията са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1, т.2 НПК. В тази връзка се моли да се отмени атакуваното решение и върне делото за ново разглеждане.

Депозирано е възражение от под.П. Т. чрез адв.К. с молба да бъде оставена без уважение касационната жалба.

В хода на делото по същество адв.Г. от името на частния тъжител С. П. поддържа касационната жалба и допълнението към нея.

С. П. в своя защита поддържа казаното от адвокат Г..

Адвокат К. – защитник на подсъдимата П. Т. моли съдът да се съобрази с депозираното възражение срещу жалбата, което изцяло поддържат. В тази връзка молят решението да бъде оставено в сила, а направените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени.

Подсъдимата П. Т. в своя защита поддържам казаното от защитника и.

Представителят на ВП твърди, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Правилно въззивният съд е приел, че в случая не са налице обективните и субективни елементи на деянието по чл.182, ал.2 НК. Т. не е допуснала умишлено осуетяване или неизпълнение на съдебно решение, относно режима на контактите с дете. В тази връзка се моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимата Т. моли решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №3 от 10.03.2023 год. по НЧХД№1/2022 год. по описа на Военен съд - Пловдив, подсъдимата П. И. Т. е призната за невиновна като е оправдана за престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК.

С Решение №1/12.01.2024 год. по ВНДЧХ№28/2023 год., Военно-апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

По отношение на наведените основания в касационната жалба:

В жалба тъжителят С. П. сочи, че в решението си съдът превратно е тълкувал доказателствата по делото, като по този начин е приел неправилна фактическа обстановка, което е довело и до нарушаване на материалния закон. В допълнение се твърди, че съдът не е обсъдил и всички доказателства и, ако е било направено е щяло да се стигне до друг краен резултат.

Настоящият състав на ВКС прецени, че това възражение е неоснователно, тъй като видно от обжалваното решение е, че въззивният съд е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото. В частта на процесното решение свързана с доказателствения анализ са изследвани наличните доказателства по делото, като същите са коментирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност. От л.13 до л.22 са анализирани гласните доказателствени средства като са съпоставени помежду си и логично, последователно и непротиворечиво е достигнато до обосновани изводи. Нещо повече, за по-голяма яснота съдът е разделил свидетелите на отделни групи, за да може да реализира с конкретика съществуващите взаимовръзките между тях и да обоснове защо кредитира същите и кои други доказателства подкрепят техните показания и каква е причината да не кредитира други.

От друга страна, апелативният съд е изследвал и анализирал всяко едно от инкриминираните девет деяния от л.16 до л.20 като в контекста на разглежданите инкриминирани дати е изследвал всяка една от тях и чрез кои доказателства обосновава правния извод за липса на престъпление. В тази връзка не може да се приеме възражението за повърхностен и с логически грешки анализ, а напротив същият е последователен и ясно представен в съответствие с доказателствената маса, за да може да се разбере и волята на съдебната инстанция.

На следващо място, съдът е обсъдил писмените доказателства по делото като освен, че ги е изброил, и е съпоставил с останалите доказателства и е посочил на всяко едно мястото му в аналитичната дейност както каква тежест и отношение има към разглежданите деяния.

Не може да се приеме и възражението за необсъждане на Постановлението за отказ за образуване на досъдебното производство от 19.11.20121 год., докладни на полицейските служители, Решение по гр.д.№48/2021 год. по описа на ОС-Пазарджик, Постановление по пр.пр.№2588/21 год., пр.пр.4362/21 год., пр.пр.№4369/21 год. и пр.пр.4960/21 год. Следва да се има предвид, че така цитираните писмени доказателства от една страна установяват гражданско-правни отношения, които се разглеждат в различно по характер производство и уреждат по различен път спорните отношения между страните.

От една страна, по отношение на докладните записки на полицейските служители, същите са били обсъдени от двете инстанции като апелативният съд ги е коментирал на няколко места в своите анализи. Същото се отнася и до справките на т.112 като последните подробно са анализирани на л.16-л.20 от процесното решение. За писмото на Дирекция „Социално подпомагане“ съдът също е взел отношение на л.9 от своето решение като го е разгледал в съвкупност с останалите доказателства.

От друга страна, цитираните прокурорски преписки представляват предхождаща настоящото производство процедура, която действително е завършила със съответните постановления и заключение, но тя по никакъв начин не обвързва настоящата инстанция, още повече, че в случая става въпрос за дело от частен характер със строго определен предмет и повдигнато обвинение по чл.182, ал.2 НК – неизпълняване или осуетяване на изпълнение на съдебно решение. В тази връзка на л.22 съдът резонно е цитирал ТР№3/83 год. на ОСНК на ВКС, че наличието на изпълнително производство за изпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски права не е елемент от състава на инкриминираното престъпление.

По отношение на това дали майката е манипулирала детето и дали същото е било в зависима позиция също не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че липсва обсъждане в мотивите, тъй като на л.21-22 от решението е взето предвид какво е емоционалното състояние на детето и подлежи ли същото според доказателствата на възможност за повлияване. Това, че съдът не е допуснал СПЕ, която да даде съответните отговори свързани с разбиранията, възгледите и психологическото състояние на детето не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съдът няма задължение във всеки един момент да уважава доказателствените искания на страните. Последното би представлявало такова нарушение, ако събирането на доказателства е било наложително за изясняване на обективната истина и без него би се достигнало до различен извод от съществуващия, който не би съответствал при съпоставката с другите данни по делото какъвто не е процесния случай. Съдът е преценил, че са налице достатъчно доказателства установяващи исканите обстоятелства и за това не е допуснал СПЕ. Още повече, че една такава експертиза с оглед малката възраст на детето, би довела до допълнителен стрес и негативно въздействие, без да е абсолютно необходимо да се осъществи с оглед доказателствата по делото.

Неоснователно е и възражението по отношение на инкриминираната дата, че съдът без аргументи е приел, че това не бил определен със съдебното решение ден за осъществяване на лични контакти с детето. Видно от л.12, втори абзац от решението съдът е дал отговор, че това е датата от първата седмица на месеца като ден за лични контакти, но тъжителят не е идвал, като съдът се е аргументирал въз основа на какви данни е приел този извод.

Не може да се приеме и упрека, че съдът не е дал отговор на възраженията във въззивната жалба, тъй като от решението се констатира точно обратното. В тази връзка на л.21-23 директно, а в останалата част от решението на няколко места в контекста на анализа от фактическа и правна страна е даден отговор, макар в някои от случаите изрично да не са представени като отговор на депозирани възражения.

С оглед на всичко изложено се явява неоснователно искането на тъжителя за отмяна на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Съдът е изпълнил задълженията си визирани в чл.339 НПК за съдържанието на съдебния акт. Обжалваното решение съдържа всичко необходимо като залегнали законно определени стандарти. Въз основа на правилния анализ и законосъобразните изводи от правна страна опиращи се на наличните доказателства по делото Военно-апелативен съд не е допуснал нарушение на формалната логика, противоречие в анализа и превратно тълкуване на доказателствата и оттам не е нарушил материалния закон, за да са налице основанията визирани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК за отмяна.

Искането на адв.К. направено пред настоящия съд от името на подс.П. И. Т. за изплащане на направените разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е депозиран договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че подс.П. И. Т. е заплатила договорно възнаграждение за процесуално представителство и правна защита в размер на 1000 лева. В тази връзка на основание чл.190, ал.1 НПК частният тъжител С. В. П. следва да бъде осъден за посочената сума, която да заплати в полза на подсъдимата.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС на Република България, Второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1 от 12.01.2024 год. по ВНОХД №28/2023 год. по описа на Военно-апелативен съд.

ОСЪЖДА С. В. П. да заплати на подс.П. И. Т. сумата от 1000(хиляда) лева, представляваща разходи за изплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.