Недопустимост на иск за собственост след приключила публична продан

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 571
гр.София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр.дело № 3983/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Ц. В. Н. чрез адв. Цв. Д. касационна жалба срещу решение № 296/22.05.2024 г. по в. гр. д. № 905/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 979/03.08.2023г. по гр. д. № 3685/2021 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявения от Л. Н. А., починала и заместена в процеса от жалбоподателката Н., предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на Етажната собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. "Охрид" № 1, вх. Б, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Велико Търново, ул. "Охрид", № 1, вх. „Б“, ет. *, ап. * на основание наследствено правоприемство от Л. Н. А., починала на 26.4.2022 г.

Касаторката счита, че въззивният съд е нарушил процесуалния и материалния закон, в резултат на което е постановил неправилно и необосновано решение.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Етажна собственост гр. Велико Търново, ул. "Охрид" № 1 заявява чрез адв.Л. становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение от № 2159 от 29.04.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка допустимостта на въззивното решение в посочената част.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Л. Н. А., починала и заместена в хода на производството от жалбоподателката Ц. В. Н. - правоприемник на основание универсално завещателно разпореждане, против етажната собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. "Охрид" № 1, Вх. „Б“ и против В. Й. А.. Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище, поради което за първия ответник не съществува право на принудително изпълнение върху спорната идеална част поради това, че вписаната възбрана върху имота не е породила присъщите й правни последици.

В исковата молба от 31.12.2021 г. са наведени твърдения, че ответниците са страни в изпълнително производство като ответникът етажна собственост е взискател, а ответницата В. А. е длъжник. Твърди се, че при налагане на възбрана върху имота, предмет на изпълнението, част от който е спорният, са допуснати нарушения на закона и че процесната 1/2 ид. ч. принадлежи на ищцата по силата на решение на съда, с което е обявен за окончателен предварителният договор, сключен между ищцата и ответницата - длъжник по изпълнението. Твърди се още, че вписаната от ЧСИ възбрана е непротивопоставима на взискателя по изпълнението, защото е вписана в полза на несъществуващо юридическо лице - етажна собственост, и в писмото за налагане на възбрана имотът не е индивидуализиран. Предвид нарушенията, допуснати при вписване на възбраната, сделката, сключена между ищцата и ответницата А., поражда своето действие и е противопоставима на взискателя по изпълнението – ответника ЕС.

С решение № 979/03.08.2023 г. по гр. д. № 3685/2021 г. на Великотърновския районен съд искът срещу етажната собственост е приет за неоснователен и е отхвърлен, а този срещу В. А. е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено. В прекратителната част решението на районния съд (с характер на определение) е влязло в сила. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне на иска срещу ЕС. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който приел, че искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, тъй като е започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника; предприети са изпълнителни действия върху процесния имот, които засягат права на ищцата като трето за изпълнението лице, отричащо правата на длъжника върху частта, предмет на изпълнението. Установил, че в хода на изпълнението е извършена публична продан на процесния имот, с протокол от 10.11.2020 г. е обявен купувач и е издадено постановление за възлагане на имота, което е влязло в сила.

Становището на въззивния съд за допустимост на иска, предявен срещу етажната собственост, е в противоречие с процесуалния закон.

С т. 4 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че за предявяването на иска по чл. 440 ГПК е необходимо висящо принудително изпълнение за парично притезание, с оглед целта при уважаването му - да се отрече възможността принудителното изпълнение да се насочи върху имущество, което принадлежи на трето лице. С тълкувателния акт се прие още, че засегнатото трето лице може да предяви и положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжникът е носител на засегнатото от изпълнението право, като уважаването на този иск ще има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК – ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Сходният правен ефект на двата способа за защита налага извода, че за да е допустим положителен установителен иск за собственост принудителното изпълнение върху вещта следва да не е приключило. Ето защо при наличие на постановление за възлагане не е налице правен интерес да се оспорват правата на длъжника при положение, че същите са преминали у трето лице.

В случая исковата молба, по която е образувано производството пред районния съд, е подадена на 31.12.2021 г., след като с протокол от 10.11.2020 г. е обявен купувач и е изготвено постановление за възлагане на възбранения имот от 25.11.2020 г. Постановлението е влязло в сила на 22.06.2021 г. Следователно по изложените по-горе съображения предявеният срещу Етажната собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. "Охрид" № 1, вх. Б иск за установяване право на собственост върху 1/2 идеална част от процесния апартамент е бил недопустим. Произнасянето по същество по процесуално недопустимия установителен иск е недопустимо, поради което решението на въззивния съд следва да се обезсили и производството по недопустимия иск следва да бъде прекратено, съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1, във вр. с чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК.

На основание чл.78, ал.4 ГПК касаторката следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 1200 лева, съгласно направеното искани и представените доказателства за извършване на разхода.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 296 от 22.05.2024 г. по в. гр. д. № 905/2023 г. на Великотърновския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Л. Н. А., починала и заместена в процеса от Ц. В. Н., за приемане за установено по отношение на Етажната собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. "Охрид" № 1, вх. Б, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Велико Търново, ул. "Охрид", № 1, вх. "Б", ет. *, ап. *, със застроена площ от 60.02 кв. м., заедно с 3.02978 % ид. ч. от общите части на сградата и от избено помещение № 11 с площ 5.58 кв.м., по силата на решение по гр.д. № 3902/2018 г. на РС Велико Търново.

ОСЪЖДА Ц. В. Н. с ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. * да заплати на Етажна собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. "Охрид" № 1, вх. Б сумата от 1200 лв. - направени по делото разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.