Законосъобразност на доказателствата и самопризнанията при държане на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * неоснователност на касационна жалба * оценка на доказателства * самопризнание * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 582

[населено място], 15 ноември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Н. Пелова и

с участието на прокурора от ВП М. Колев,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 550/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. К. Д. и адв. Яс. Ш. - защитници на подс. Н. Л. Р. срещу решение № 74 от 7.05.2024 г. постановено по внохд № 89/24 г. на Апелативен съд – Пловдив.

В жалбата са заявени трите касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- т. 3 от НПК като се претендират : неправилно установена фактическа обстановка, дължаща се на едностранчива интерпретация на събраните гласни доказателствени средства; недоказаност на обвинението; незаконосъобразно използване на доказателствените материали, противоречия в мотивите и неяснота по въпроса кака е формирано вътрешното убеждение на съда, всички те комплексно довели до неправилно приложение на материалния закон и осъждането на подсъдимата Р.. Настоява се ВКС да отмени въззивния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд.

В съдебно заседание пред ВКС подс. Р. и упълномощените от нея защитници адв. Д. и адв. Ш. поддържат жалбата с развитите в нея оплаквания и направени искания. В пледоарията си адв. Ш. акцентира на недопустимо позоваване в мотивите на следствени действия, които са били опорочени, поради дублирането на часовете на тяхното извършване; липса на мотиви за това защо съдът е приел за доказано авторството на деянието в лицето на подсъдимата; незаконосъобразното използване на нейните обяснения, дадени в началото на наказателното производство и липса на пълноценен доказателствен анализ.

В пледоарията на адв. Д. се оспорва доказателствената дейност на съда и поставянето в основата на осъдителните мотиви на двете съдебни инстанции на първоначалните обяснения на подс. Р. дадени в качеството й на обвиняема в условията на 72 часово прокурорско задържане. Същите са ценени превратно от съдилищата, като не е констатирано, че те са декларативни, несъдържателни и нелогични, депозирани под стрес и с цел облекчаване на процесуалното й положение. Неоснователно не са били кредитирани обясненията, които подсъдимата е дала в последствие в хода на ДП и пред съда, като извода за съпричастност в инкриминираната деятелност е направен въз основа показанията на двама свидетели, които твърдят, че са купували от нея наркотични вещества. Защитникът твърди и незадоволително качество на внесения обвинителен акт , в нарушение на критериите по чл. 246 от НПК.

Подс. Р. в своя защитата поставя на вниманието на ВКС причините, поради които е депозирала първоначалните обяснения в хода на ДП, а именно да не остави детето си само, като в действителност тя не знаела на кого е намерено в общите части на сградата наркотично вещество. В последната си дума заявява, че е невинна и моли да бъде уважена жалбата й.

Прокурорът при ВП на РБ пледира за неоснователност на касационната жалба, тъй като въззивният съд не е допуснал твърдените в нея нарушения на закона, поради което постановеният съдебен акт следва да остане в сила. Извършените действия по претърсване на жилищата, които подсъдимата е ползвала и на местата, в които са намерени наркотичните вещества отговарят на изискванията на НПК, а съставените за провеждането им протоколи са годни да послужат за установяване на обстоятелствата описани в тях. Фактите по делото установяват връзката на подсъдимата с намереното вещество, поради което съдилищата обосновано са приели вината й за доказана. Наказанието е определено съобразно обществената опасност на деянието и дееца , поради което не са налице релевираните касационни основания.

ВКС, трето наказателно отделение след като изслуша доводите на страните, съобразно предоставените си правомощия в чл. 347, ал. 1 от НПК и в пределите на поискания касационен контрол, установи следното :

Жалбата на адв. Д. и адв. Ш. е процесуално допустима, но неоснователна по същество.

С присъда № 90 от 29.11.2023 г. Окръжен съд- Пловдив признал подс. Н. Л. Р. за виновна в това, че на 14.01.2022 г. в [населено място] , обл. Пловдив без надлежно разрешително държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества – кокаин с общо нетно тегло 95,78 гр. И марихуана с общо нетно тегло 0, 221 гр. На обща стойност 25 646, 55 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 54 , ал. 1 от НК я е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднал времето през което е била задържана .

На основание чл. 354а , ал. 6 от НК отнел в полза на държавата остатъците от наркотичното вещество и постановил тяхното унищожаване.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата и защитниците й пред АС- Пловдив, където е образувано внохд № 89/24 г. С решение № 74 от 7.05.2024 г. е намален размера на наказанията „лишаване от свобода“ от три на две години и на „глобата“ от 10 000 лв. на осем хиляди лева, както и определения изпитателен срок от пет на четири години и потвърдил присъдата в останалата й част.

Очертавайки обхвата на настоящата проверка, ВКС следва отново да посочи, че направените оплаквания в жалбата касаещи необосноваността на съдебния акт, интерпретацията на доказателствата, която е суверенна дейност на въззивния съд и оспорването на приетата от съда фактическа обстановка не са предвидени като касационни основания и не подлежат на самостоятелна проверка. Касационната жалба съдържа несъгласие с дадените от въззивния съд отговори на наведени във въззивното производство съображения, като в нея е защитено разбиране на касатора за това как следва да бъдат ценени доказателствата и какви следва да бъдат изводите на съда по фактите и правото. Внимателният прочит на касационната жалба налага да бъдат изведени на преден план възраженията, обосноваващи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК,които могат да бъдат поставени в три групи, а именно :

1. незаконосъобразно използване на обясненията на подсъдимата дадени в качеството й на обвиняема на 15.01.2022 г. и поставянето им в центъра на осъдителните изводи;

2. едностранчива оценка на доказателствата и доказателствените средства, изготвени в хода на досъдебното производство

3. незадоволително качество на съдебния акт, поради липсата на отговори на направените пред съда възражения.

Извършената от ВКС проверка позволява следните изводи :

1.Не е налице незаконосъобразно използване на обясненията на подсъдимата, дадени в качеството й на обвиняема в присъствието на упълномощен от нея защитник, поради факта, че към момента на тяхното депозиране, същата е била задържана под стража за 72 часа с постановление на прокурор от ОП- Пловдив. Подс. Р. е дала обяснения непосредсвено след привличането й като обвиняема на 15.01.2022 г. при съблюдаване на процесуалните правила разписани в чл. 115 от НПК. Видно от приложените материали по делото Р. е задържана със заповед за задържане на лице по ЗМВР на 14.01.22 г. в 18,25 ч, като задържането й е продължило с постановление на ОП- Пловдив от 15.01.2022 г. На 18.01.22 г. в 13,15 ч. е освободена с мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5 000 лв. Действително към момента на депозиране на обясненията си по досъдебното производство подс. Р. е била задържана под стража. В 15,05 ч. е привлечена като обвиняема по чл. 354а , ал. 1 от НК/ л. 32, т. 1 /, след което от 15,10 ч. до 15,25 ч. е била разпитана в присъствието на упълномощения от нея защитник- адв. А.. Преди провеждане на разпита са й разяснени правата по чл. 53, чл. 55, ал. 1, и ал. 3, чл. 91, чл. 94, чл. 97, ал. 2 и чл.115 от НПК. В обясненията си пред разследващия орган подс. Р. е направила самопризнание, че е закупила от И. Д. преди година 100 грама кокаин и получила като бонус малко марихуана, които оставила в кооперацията, в която живее. Протоколът е подписан от обвиняемата, разследващия полицай и защитника й- адв. А..

На 29.11.2023 г. в хода на съдебното следствие проведеното от Окръжен съд- Пловдив, тези обяснения са станали част от доказателствената съвкупност, чрез прочитането им от съда, на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1 ,т. 3 от НК, поради констатирано противоречие с обясненията й дадени пред Окръжния съд. При изграждане на вътрешното си убеждение първият и въззивния съд са ги ценили като годни доказателствени средства, стриктно съблюдавайки изискването на чл. 116, ал. 2 от НПК- и след направеното самопризнание да събират други доказателства по делото. Претенцията на касатора за незаконосъобразното им ползване се основава на твърдение за оказан натиск от св. М., в момент, в който подсъдимата е била задържана, като чрез тях тя е целяла да облекчи положението си и да излезе на свобода за да се грижи за детето си. Същото възражение е било на вниманието на съдебните състави по същество и те са отказали да се съгласят с него, тъй като не са намерили доказателства за оказана външна намеса. Обстоятелството, че обясненията са били депозирани в момент, в който подс. Р. е била задържана, също така не е факт, който може да компрометира тяхното законосъобразно използване от съда, тъй като следва да се има предвид, че законът не поставя времеви ограничения относно момента, в който могат да бъдат давани обяснения. Напротив чл. 115, ал. 3 от НПК гарантира правото на обвиняем/подсъдим да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие, без оглед на това дали е задържан под стража, дали е на свобода или е с друга мярка за неотклонение. Какво е съдържанието на тези обяснения - дали с тях лицето ще признае вината си или ще се отрече участието си в деянието, не освобождава съответните органите от задължението да събират други доказателства, както в подкрепа на обвинението, така и в защита на обвиняемия. Съдебните състави са спазили забраната, произтичаща от чл. 116, ал. 1 от НПК „ обвинението и присъдата да се основават само на самопризнанията на обвиняемия“ и казаното от подсъдимата, в качеството й на обвиняем е било проверено с други доказателства по делото. Съдът е изпълнил задължението си да изложи ясни съображения, поради какви причини се е доверил именно на обясненията й от досъдебното производство и защо е отказал да стори това за обясненията й дадени пред него на 29.11.2023 г./ л. 17-л. 19/. Направен е извод, че обясненията от 15.01.2022 г. не са единственото доказателство за съпричастност на подсъдимата в извършване на деянието, тъй като са подкрепени от показанията на св. Б., св. Х., св. С., св. В., св. С., от писмените доказателствени средства, които са били обсъдени комплексно, в резултат на което съдът е изключил версията, че друго лице е упражнявало фактическа власт над предмета на престъплението като недостоверна.

2.Съдът не е допуснал нарушения в аналитичната си дейност при оценката на съставените в хода на досъдебното производство доказателствени материали и закономерно ги е ползвал за установяване на съставомерните факти. Защитата оспорва законосъобразното провеждане на претърсванията и съставените за тях писмени доказателствени средства – три броя протоколи за претърсване и изземване от жилищната сграда на [улица]. Проследявайки процесуалното развитие на досъдебното производство се установява, че то е започнало с първото действие по разследването на 14.01.2022 г. със съставянето на протокол за обиск и изземване от Р. в 19,10 ч., след което е продължило в 19,30 ч. до 20,05 ч. с провеждане на претърсвания и изземване на адрес [населено място], [улица], ет. 1, след това на етаж 2 в 20,10 ч. до 20,30 ч., където в сервизен отвор в стената отстрани на входната врата на стълбищната площадка са намерени два пакета увити с тиксо с надпис 50 и надпис 25, съдържащи бяло прахообразно вещество, след което е извършено претърсване на ет. 4. Съставени са протоколи, описващи извършените процесуално следствените действия, които са одобрени с разпореждания № 62, № 63, № 64 и № 65 от съдия при ОС- Пловдив, на основание чл. 161, ал. 2 от НПК. /т. 1, л. 9,л. 13,л. 17, л. 21 /.

В конкретния случай съставените писмени доказателствени средства са били одобрени при спазване на процесуалния порядък и за това с основание са послужили за установяване на описаните в тях обстоятелства, установяващи връзката на подсъдимата с предмета на престъплението. Разпорежданията на съдията от ОС- Пловдив са мотивирани подробно с съображения касаещи законосъобразното провеждане на претърсванията на помещенията на „Ц. Освободител“ № 7, ет. 1, ап. 1 , ет. 2, ет. 4. Опитът на защитата за аналогия с фактите в Решение на ЕСПЧ от 15.10.2013 г. по делото Гуцанови срещу България е неуместен, тъй като е неотносим към настоящия случай, въпреки че претърсванията и в двата случая са проведени без предварително разрешение от съд. Съдът е приел в него, че когато претърсването се извършва в условията на чл. 161, ал. 2 от НПК, липсата на предварително одобрение следва да бъде компенсирано с наличието на „контрол от съдия върху законността и необходимостта от извършването му“. Поставено е изискване този контрол да бъде „ефективен“. По делото Гуцанови срещу България с оглед липсата на мотиви за одобрение на съставените протоколи за претърсване е прието, че контролът не е бил ефективен. В настоящия случай такава констатация не може да се направи, тъй като протоколите за претърсването на адрес в [населено място] [улица], ет . 1, ап. 1 , ет. 2, ет. 4 са били представени за одобрение от съдия при ОС- Пловдив. По тях са образувани нчд № 87/22 г., нчд № 88/22 г., нчд № 89/22 г. Съдията от първоинстанционния съд е одобрил извършването на описаните в протоколите процесуално следствени действия с мотиви, като е приел, че е спазен срока, че действията са протекли законосъобразно и че избраният начин е бил наложителен, с оглед избягване на възможността на бъдат укрити вещи от значение по делото. Следователно, съдът е осъществил дължимия ефективен контрол над проведеното на досъдебното производство, без предварително разрешение, претърсване и изземване в сградата на [улица], с което липсата на предварително разрешение за провеждането му, е компенсирана и основания за изключване на писмените доказателствени средства от доказателствената маса не са налични.

За да обоснове тезата си за незаконосъобразно провеждане на претърсванията в сградата на [улица] защитата се позовава на протоколи за проверка на два броя леки автомобили, съставени на основание Инструкция от 26.08.2014 г. за извършване на проверки на лица и МПС от полицейски органи на основание чл. 81, ал. 2 от ЗМВР / т. 1 на л. 76 и л. 77 от ДП. Извършените и описани в тях действия не могат да се отъждествят с процесуално следствени действия по претърсване на МПС и изземване по чл. 161 от НПК, тъй като те са извършени по реда на ЗМВР. Съвпадението на часовете на тяхното провеждане в 20,25 и в 20,30 ч. с часа на провеждане на претърсването в сградата на [улица] на етаж 2, не компрометира законосъобразното провеждане на претърсването в сградата, тъй като тези действия по съдържание, правни последици и значение са различни.

Въззивният съд не се е натъкнал на основания за изключване на протокола за доброволно предаване от М. Т. Д./ л. 68,т. 1 / , с който са предадени два броя мобилни телефони „Н.“ и „А.“, принадлежали на подс. Р., иззети от нея при проведения личен обиск на по ЗМВР, като изложените съображения за надлежно инкорпориране на веществените доказателства по делото чрез доброволно предаване не се нуждаят от допълнителни аргументи.

3.Атакуваният съдебен акт не страда от порок- липса на мотиви и отговаря на законовия стандарт, тъй като дава възможност на страните и касационната инстанция да проследят правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и да научат съображенията му за потвърждаване на осъдителния диспозитив на присъдата и основанията, поради които е намалено наказанието на подс. Р.. Даден е отговор на всички възражения на страните при спазване изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, като претенцията, че той почива на предположения е лишена от основание, тъй като съдът е защитил убедително становището си за доказателствена обезпеченост на връзката на подсъдимата с предмета на престъпление. Поради това не са налице основания за уважаване искането за неговата отмяна, поради липсата на мотиви и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В обобщение, следва да се направи заключение, че оплакванията в касационната жалба срещу въззивния съдебен акт и извършената от съда аналитична дейност не изпълват със съдържание релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Това налага ВКС да спре вниманието си на останалите доводи в жалбата, с които макар и декларативно се поддържат другите две касационни основания.

Претенцията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се извежда единствено като пряка последица от възражението за недоказаност на обвинението срещу подс. Р. и осъждането й в нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК. Липсата на конкретни съображения в жалбата в подкрепа на заявената претенция не позволява даването на конкретен отговор, а налага да бъде обобщено, че контролираният съд е съобразил извода си по правото с установените факти и с разрешенията дадени в трайната съдебна практика, касаещи елементите от състава на престъплението по чл.354 а , ал. 1 от НК.

В жалбата отсъстват конкретни съображения относно явната несправедливост на наказанието на подс. Р., което въззивният съд е изменил като е намалил от три на две години „лишаване от свобода“ и глобата от 10 000 лв. на 8 000 лв., като също е намален срока по чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед липсата на доводи срещу решението в тази му част ВКС единствено може да посочи, че с оглед конкретните характеристики на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, наказанието е справедливо и балансирано, като позволява постигане на предвидени в чл. 36 от НПК цели.

Поради изложените до тук съображения и с оглед липсата на претендираните с жалбата касационни основания, не са налице основания за намеса на ВКС, като атакувания съдебен акт, следва да остане в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №74 от 7.05.2024 г. по внохд № 89/24 г. на Апелативен съд- Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.