Определяне на наказание за държане на наркотици с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * неоснователност на касационна жалба * многобройни смекчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 129

Гр. София, 07 април 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Г. Стоянова разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 176/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Р. М., служебен защитник на подс. А. Д. В., против решение № 354/25. 11. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1033/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Поддържа се, че наказанието не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, защото не са оценени в достатъчна степен чистото съдебно минало на подсъдимия, младостта му, трудовата му ангажираност, проявената критичност към извършеното и оказаното съдействие на органите на реда за разкриване на престъплението. По тези съображения защитникът настоява атакуваното решение да бъде изменено като бъде намален както размерът на основното наказание лишаване от свобода, така и този на кумулативната санкция глоба.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения и настоява за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Подс. А. В. не участва лично в касационното производство и не изразява становище във връзка с основателността на подадената касационна жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 от НПК, намери следното:

С присъда № 96/30. 06. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 1971/2022 год., Софийски градски съд е признал подс. А. Д. В. за виновен в това, че на 25. 01. 2022 год. около 23:30 часа в /населено място/,[жк], [улица]срещу № /номер/ е държал без надлежно разрешително и с цел разпространението им високорискови наркотични вещества – 17,88 гр. коноп, 8,16 гр. амфетамин и 1,38 гр. MDMA на обща стойност 407,28 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 5 000 лева.

На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението, като е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на служебния защитник на подсъдимия и с решение № 354/25. 11. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1033/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При индивидуализация на наказанието апелативният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за вида и размера му без да надценява едни от тях за сметка на останалите, а санкцията законосъобразно е определена при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК предвид отсъствието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод за несъразмерна тежест и на най-лекото наказание, предвидено за извършеното от В. престъпление.

Действително подсъдимият е неосъждан и не са събрани доказателства за негови предшестващи или последващи деянието противообществени прояви. Вярно е също така, че доброволно е съдействал на органите на реда и по този начин е спомогнал за разкриване на истината, както и че е демонстрирал критичност към извършеното. Въпреки че го характеризира като личност с ниска обществена опасност нито едно от тези обстоятелства не дава основание за определяне на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 от НК, в каквато насока е претенцията на защитата. Преди всичко те не разкриват изискуемата от закона изключителност и необичайност. Чистото съдебно минало и добрите характеристични данни са желани и очаквани от обществото и поради това са въздигнати в норма, правило в обществения живот. С оглед обстоятелствата, при които е направено, признанието на В. по време на полицейската проверка, че притежава амфетамин и марихуана, също не разкрива съществена отлика от типичните смекчаващи отговорността обстоятелства, за да може да обоснове налагане на наказание под най-ниския предел. Това се отнася и за изразеното от него съжаление за извършеното. Макар да поставя касатора в категорията на младежите, възрастта му към момента на деянието – 26 години, също не може да се определи като изключително смекчаващо обстоятелство, най-малкото защото е на границата на зрелостта, когато формирането на личността вече е приключило.

В своята съвкупност обсъдените смекчаващи отговорността обстоятелства не могат да бъдат преценени и като многобройни поради това, че и в количествено отношение, и като тежест и значене за вида и размера на наказанието не надхвърлят съществено отегчаващите такива. Разнообразието на държаните от подсъдимия наркотични вещества, големият брой на дозите, в които са били разпределени те, значителното количество на два от трите наркотика, както и немалката им обща стойност не позволяват да се приеме, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, е несъразмерно тежко. Напротив, именно предвид отегчаващите обстоятелства претендираното от защитата намаляване на наказанието би представлявало неоправдана проява на снизходителност към подс. В., която вместо да доведе до реализиране на целите по чл. 36 от НК би имала за последица създаването на чувство за безнаказаност у него и у останалите членове на обществото.

В касационната жалба е поставен акцент върху трудовата ангажираност на подсъдимия, като се поддържа, че апелативният съд е игнорирал това обстоятелство. В действителност обаче контролираната инстанция не е имала основание да третира подобен факт като значим и определящ вида и размера на наказанието, защото сам В. е заявил пред първостепенния съд, че е безработен, а доказателства за настъпила промяна не са били ангажирани по време на първоинстанционното или въззивното производство.

При това положение и след като не констатира явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна, и отмерения обем наказателна принуда – от друга, касационната инстанция прие, че не са налице основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, поради което атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 354/25. 11. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1033/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.