Задължение на въззивния съд да разгледа възражение за задържане за подобрения

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

София, 25.02. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №2617 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№262032/08.04.2021г., подадена от О. Ю. А. и „Темора трейд Л.“, чрез процесуалния им представител адв.Г. В. от САК, срещу решение №260085, постановено на 19.11.2020г., от Добричкия окръжен съд, ГО по в.гр.д.№763/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на „Темора Т. Л.“ правото на собственост на „О. Т. 7“ Е. върху следните недвижими имоти: апартамент № ..... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № ..... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № ..... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № ..... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес] и по реда на чл.108 ЗС „Темора Т. Л.“ е осъдено да предаде на „О. Т. 7“ Е. владението върху тези апартаменти; признато е за установено по отношение на О. Ю. А. правото на собственост върху апартамент № ..... в сграда №10, с идентификатор....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес] и по реда на чл.108 ЗС О. Ю. А. е осъдена да предаде на „О. Т. 7“ Е. владението върху този апартамент.

Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – не е отчетено направеното оспорване на основна част от фактическия състав на чл. 108 ЗС и владението на ответника е прието за безспорно без да са събрани доказателства за установяване на това обстоятелство, като по този начин е допуснато явно незачитане на правилата за разпределяне на доказателствената тежест при предявен ревандикационен иск; претенцията по чл. 108 ЗС е уважена, като съдът е основал решението си на служебно въведено предположение; исковете по чл. 108 ЗС са уважени въпреки липсата на идентичност на притежаваните от ищеца и ответниците имоти и владение върху съответните; в противоречие с разпоредбите на чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС съдът не е присъдил на ответниците сумата, с която се е увеличила стойността на имотите вследствие направените подобрения и не е признал правото им на задържане; не е изпълнено задължението на съда да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви за тях; не са обсъдени всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните; доказателствата не са преценени заедно и поотделно и по вътрешно убеждение; не е допуснато ангажиране на относими и съществени доказателства за важни обстоятелства по предмета на делото, които са останали неизяснени. Поддържат също така, че при обсъждане на представените доказателства съдът е игнорирал логическите, опитните и научните правила. Молят обжалваното решение да бъде отменено. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба „О. Т. 7“ Е. чрез процесуалния си представител адв. П. А. от АК-Д., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в молба-становище, постъпила преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №60380/08.11.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Добричкия окръжен съд е допуснато до касационно обжалване в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което „Темора Т. Л.“ и О. Ю. А. са осъдени да предадат на „О. Т. 7“ Е. владението върху съответните обекти, по въпроса длъжен ли е съдът да се произнесе по направено възражение за извършени подобрения и право на задържане на процесните имоти в хипотеза, при която възражението е своевременно въведено в спорния предмет с отговора на исковата молба, но не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд, съответно не е разгледано в обжалваното пред въззивния съд решение.

Според настоящия състав на I г.о. на ВКС, когато в производството пред първоинстанционния съд възражение за право на задържане за извършени подобрения в имота, предмет на ревандикация, е въведено своевременно в спорния предмет с отговора на исковата молба, но не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд и съответно не е разгледано от него, въззивният съд е длъжен да приеме така заявеното възражение за разглеждане и да се произнесе по него, ако възражението за подобрения, което правото на задържане обезпечава, бъде надлежно уточнено.

В своята практика ВКС последователно и непротиворечиво приема, че ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство по повод на жалбата срещу решението (определение № 903 от 27.12.2013г. по ч.т.д.№ 3015/2013г. на II т.о. на ВКС; определение №105 от 19.04.2016г. по ч.гр.д.№ 1390/2016г. на I г.о. на ВКС и др.). Дори изрично постановеният от първоинстанционния съд отказ да бъде прието за разглеждане в рамките на висящия процес възражение за подобрения и право на задържане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес.

Своевременно въведеното в процеса възражение за право на задържане за направени в имота подобрения се включва в предмета на делото (в този смисъл определение по ч.гр.д.№ 1083/ 2008 г. на ВКС на V г.о.; определение по ч.гр.д.№ 344/ 2009 г. на І г.о. на ВКС и определение № 224/21.03.2014 г. по ч.гр.д. № 1453/2014 г. на ВКС, ІV г.о.) и по приемането му първоинстанционният съд е длъжен да се произнесе с нарочно определение. Ако пропусне да стори това и уважи предявения по реда на чл. 108 ЗС иск без да се произнесе по направеното възражение за право на задържане, следва да се приеме, че докладът по делото е непълен.

Както ОСГТК на ВКС прие в т.2 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г., в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. От така дадените указания по приложението на процесуалния закон следва, че в хипотеза, при която първоинстанционният съд не се е произнесъл с нарочно определение по приемането на своевременно въведено в спорния предмет възражение за право на задържане, въззивният съд следва да уведоми страните дали включва това възражение в спорния предмет по делото, след което да даде указания относно възможността за посочване на относими доказателства и да ги събере при спазване на установените в ГПК правила. Както е посочено в мотивите към т.2 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Следователно не съществува пречка въззивният съд да отстрани допуснатото в първоинстанционното производство нарушение на съдопроизводствените правила в посочения по-горе смисъл, още повече като се има предвид акцесорния характер на правото на задържане, както и обстоятелството, че възражението, с което се упражнява това право по естеството си е евентуално. Действително това възражение може да се предяви пред въззивния съд за пръв път само когато вземането на ответника по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск за направени подобрения е ликвидно, т.е. установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.6 и т.12 на ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и т. 4 на ТР №1/09.12.2103г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Но когато възражението е своевременно направено в производството пред първоинстанционния съд, допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила по неговото разглеждане могат да бъдат отстранени в производството пред въззивния съд.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

„О. Т. 7“ Е. е предявило срещу „Темора Т. Л.“ и О. Ю. Алехина по реда на чл.108 ЗС иск за признаване за установено правото му на собственост върху описаните в исковата молба апартаменти, находящи се в [населено място], [улица], бл.10 и за предаване владението върху тези апартаменти, с твърдението, че сградата се намира в Курортен комплекс „М. Бей“ и е построена от дружеството въз основа на право на строеж, внесено като непарична вноска (апорт) в капитала му от „О. Т.“ ЕАД през 2012г. Посочва, че през 2007г. „О. Т.“ ЕАД е придобило правото на собственост върху ПИ с идентификатор ....., находящ се в [населено място] (н.а.№ ....., том IV, рег.№2035, н.д.№494/02.05.2007г.); с апорт от 13.12.2008г. е прехвърлило собствеността върху терена на „М. Бей Резиденс“, но изрично е запазило в своя собственост вещното право на строеж, след което с апортна вноска от 22.02.2011г. е прехвърлило вещното право на строеж на „О. Т. 7“ Е..

Твърди, че строителството е проведено поетапно въз основа на разрешение за строеж №370/23.10.2007г. и приключва през 2013г., след което е издадено и разрешение за въвеждане в експлоатация (разрешение за ползване) №40/24.07.2014г. Поддържа, че е дъщерно дружество на Международна инвестиционна банка“ – М. (МИБ). Твърди, че в края на 2014г. А. К. – тогавашният управител на „О. Т. 7“ Е., влиза в конфликт с МИБ (одноличен собственик на дяловете на дружеството) и в началото на 2015г. предприема действия за незаконна продажба на повечето изградени и завършени обекти – 86 броя апартаменти, вкл. и процесните, на „Камерай Л.“, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим (офшорна зона) с н.а.№...., том I, рег.№405, н.д.№ ...../16.02.2015г., след което „Камерай Л.“ с н.а.№ ...., том I, рег.№520, н.д.№ ..../26.02.2015г. извършва последващо прехвърляне на собствеността върху 8 апартамента на ответника „Темора Т. Л.“, вкл. апартаменти 2, 3, 4, 5, 12, 13, 14 и 15 в блок №10. Твърди, че МИБ като кредитор на „О. Т. 7“ Е. е предявила искове с правно основание чл.26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 и чл.135 ЗЗД (някои от които в качеството си на процесуален субституент на дружеството), като с решение №121 от 20.10.2016г. на Добричкия окръжен съд, влязло в сила на 11.04.2018г. в тези части, е обявен за нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави, при липса на съгласие, при липса на основание и като привиден, договорът, сключен в нотариална форма с н.а.№ ...., том I, рег.№405, н.д.№ ..../16.02.2015г. Твърди, че в процеса на споровете ответникът „Темора Т. Л.“ продава на О. Ю. Алехина апартамент №14 в [жилищен адрес] курортен комплекс „М. Бей“, [улица], [населено място] (н.а.№ ...., том II, рег.№1074, н.д.№174/13.03.2016г. Поддържа, че нито „Тремора Т. Л.“, нито О. Ю. А. са станали собственици на процесните апартаменти, защото изначалната сделка, сключена с н.а.№..../16.02.2015г., с която техният праводател „Камерай Л.“ закупува апартаментите от „О. Тауйр 7“ Е., е прогласена за нищожна. Твърди, че към момента на предявяване на настоящите искове апартаментите са във владение на ответниците.

В писмен отговор на исковата молба О. Ю. А. е оспорила предявения срещу нея иск за предаване владението върху апартамент №14 с твърдения, че добросъвестно е придобила правото на собственост върху този апартамент. Поддържа, че соченото решение №121 от 20.10.2016г. на Добричкия окръжен съд не е влязло в законна сила спрямо нея, а евентуално има действие единствено спрямо ответника „Камерай Л.“. Твърди, че владее имота на годно правно основание, доказващо и установяващо правото ѝ на собственост спрямо всички трети лица, който титул не е отменен. Поддържа, че като добросъвестен владелец е направила редица подобрения в имота и до тяхното заплащане на основание чл.73 ЗС упражнява право на задържане. Поискала е допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване стойността на направените от нея подобрения, полезни и необходими разноски, както и допускане на свидетели за установяване на обстоятелствата по извършване на подобренията.

Аналогично оспорване на предявения иск се съдържа и в подадения от „Темора Т. Л.“ отговор на исковата молба, вкл. по отношение на правото на задържане за извършени в имота подобрения и искане за допускане на СТЕ и свидетелски показания.

И в двата отговора вида и стойността на подобренията не са посочени. Срок за уточнение от съда не е определян.

В проведеното по делото първо съдебно заседание на 28.11.2018г. процесуалният представител на О. Ю. А. и „Темора Т. Л.“ е уточнил, че доверителите му упражняват право на задържане и е поискал определяне на срок за конкретизиране на извършените подобрения по пера и стойности. Искането е оставено без уважение, като първоинстанционният съд е приел, че срокът за изправяне на нередовности по възражението за подобрения е изтекъл в съдебното заседание.

С постановеното от първоинстанционния съд решение предявените по реда на чл.108 ЗС искове са уважени, като възражението за подобрения и право на задържане не е разгледано.

В подадената въззивна жалба „Темора Т. Л.“ и О. Ю. А. са навели доводи, че надлежно и добросъвестно са придобили право на собственост върху процесните имоти, които не се намират в патримониума на ищеца; че решение №121 ОТ 20.10.2016г. на Добричкия окръжен съд не е влязло в сила спрямо тях и спрямо третите лица, а има действие единствено спрямо ответника „Камерай Л.“; че владеят имотите на годно правно основание; че имат качеството „добросъвестни владелци“ и упражняват в това си качество потестативно право на задържане (с посочено основание чл.73 ЗС); че не са им дадени указания за събиране на доказателства и отстраняване на нередовности по упражненото право на задържане; че в доклада по делото не са им дадени указания, че не сочат доказателства за твърдените от тях факти; че липсва произнасяне по доказателствените им искания, които са възпроизведени и в жалбата.

Съдържащите се във въззивната жалба доказателствени искания не са допуснати от въззивния съд по съображения, че липсва надлежно заявено чрез възражение вземане за подобрения, както и произнасяне от първоинстанциония съд по възражението и предвид липса на проведено производство по чл.250 ГПК.

Така изразеното от въззивния съд становище, че липсва надлежно заявено чрез възражение вземане за подобрения (право на задържане) е неправилно. Възражението е своевременно въведено в спорния предмет с отговора на исковата молба. Действително в отговора на исковата молба подобренията не са описани по вид, стойности и период на извършване, но възможност за отстраняване на тази нередовност на възражението от първоинстанционния съд не е била дадена и срок за отстраняването не е бил определян.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че срокът за изправяне на нередовности по възражението за подобрения е изтекъл в съдебното заседание. Подобен извод може да бъде направен само ако съдът е определил първото съдебно заседание като краен срок за отстраняване на нередовностите, след като ги е констатирал и е дал на страната конкретни, ясни и точни указания.

При тези данни и при изрично наведените с въззивната жалба оплаквания, въззивният съд е следвало да извърши самостоятелна проверка дали възражението за право на задържане за извършени в процесните имоти подобрения отговаря на изискванията на процесуалния закон (съдържа посочване на подобренията по вид, време на извършване и стойност), да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности, след което да се произнесе по приемане на възражението за разглеждане и ако приеме същото, да даде указания за възможността страните да ангажират допустимите доказателства.

Неоснователни са наведените от ответника по касационна жалба доводи, че доколкото в случая не е бил подаден иск за обезщетение за подобрения и разноски, то съдът правилно не е дал възможност тази претенция да бъде уточнена чрез посочване на конкретно претендираните подобрения по вид, стойност и място на извършването (за кой от апартаментите, предмет на иска за ревандикация се отнасят).

Съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС добросъвестният владелец има право да задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските, като с подобно право разполага и недобросъвестният владелец когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота и не се е противопоставил (чл. 74, ал. 2 ЗС).

Последователно в практиката си ВКС приема, че добросъвестният владелец може да претендира подобренията под формата на възражение, упражнявайки своето право да задържи имота до тяхното заплащане, като в подобна хипотеза в производството по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск следва да бъдат събрани и доказателства дали твърдяните от ответника подобрения са били извършени и каква е тяхната стойност и ако възражението бъде прието за основателно, стойността на подобренията, до заплащането на които ответникът има правото да задържи имота, се посочва в диспозитива на решението - при основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума за необходими разноски или подобрения. Решението влиза в сила както в първата му част (по предявения ревандикационен иск), така и в частта за присъдените подобрения, които правото на задържане обезпечава, доколкото въпреки редакционната промяна на чл. 298, ал. 4 ГПК в сравнение с чл. 221 ГПК от 1952г (отм.), няма основание силата на пресъдено нещо да се ограничава само до признатото право на задържане и от нея да се изключва стойността на подобренията, които задържането само обезпечава. Връзката между двете е израз на законовата възможност правото да бъде упражнено от добросъвестния владелец по пътя на възражението, без насрещен иск, при тази терминологична особеност, че предявеното чрез възражение материално субективно право законът индивидуализира посредством обезпечението му като право на задържане. За изпълнителната сила на съдебното решение обаче е от значение петиумната същност на правото, упражнено чрез самото възражение. (В този смисъл определение № 605/30.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3670/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС и посочената в него съдебна практика, вкл. Тълкувателно решение № 55 от 03.04.1967г. по гр.д № 23/67г. ОСГК на ВС). Правото на задържане се заявява от ответника с отговора на исковата молба заедно с насрещен иск или възражение за подобренията, като правото на ответника да уточни възражението за подобрения при своевременно въведено в спорния предмет право на задържане не може да бъде отречено. Ако възражението за упражнено право на задържане за вземане за подобрения е заявено с писмения отговор на исковата молба, то трябва да бъде прецезирано. Ако това не е сторено, възможността в производството пред въззивния съд да бъде констатирана тази порочност на първоинстанционния акт е изключена само когато липсва надлежно обжалване, респ. посочване на това процесуално нарушение във въззивната жалба. (В този смисъл решение №146/19.02.2018г. по т.д.№60399/2016г. на II г.о. на ВКС). В настоящия случай обаче доводи за допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила в посочения по-горе смисъл се съдържат в подадената от О. Ю. А. и „Темора Т. Л.“ въззивна жалба.

И тъй като въззивният съд не е предприел необходимите съдопроизводствени действия по отстраняване на допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Добричкия окръжен съд с указания да бъде дадена възможност на упражнилите право на задържане ответници по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск да уточнят възражението си за подобрения като посочат вида на подобренията, конкретния имот, в който са били извършени, момента на извършването и тяхната стойност, след което да се произнесе по приемане на възражението за разглеждане и ако приеме същото, да даде указания за възможността страните да ангажират допустимите доказателства, да се произнесе се по направените доказателствени искания и събере относимите към спора доказателства.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №260085, постановено на 19.11.2020 г. от Добричкия окръжен съд, ГО по в.гр.д.№763/2019 г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което „Темора Т. Л.“ е осъдено да предаде на „О. Т. 7“ Е. владението върху апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № .... в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес] по реда на чл.108 ЗС, а О. Ю. А. е осъдена да предаде на „О. Т. 7“ Е. владението на апартамент №.... в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес] по реда на чл.108 ЗС и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Добричкия окръжен съд, ГО в тази част.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: