Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на брат от ПТП преди 2018 г.

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * активна легитимация на ищец

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50113

гр. София,26.04.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1669 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД против решение № 703/13.05.2022г. по гр. д. № 3335/2021г. на Апелативен съд –София, с което, след частична отмяна, съответно потвърждаване на решение № 263645/04.06.2021г. по гр.д. № 652/2019г. на Софийски градски съд, са уважени предявените от ищците Д. Б. Н. и Ю. Б. Н. срещу застрахователното дружество осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумите от по 40 000 лева за всеки един от тях, представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния брат Н. Б. Н., настъпила на 07.12.2014г. при ПТП в [населено място], причинено по вина на Г. И. Д. като водач на застрахован при ответника лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 07.12.2014г. до окончателното плащане.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Намира, че ищците не попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение вследствие на смъртта на свой близък. От друга страна, считат определените размери на застрахователни обезщетения на ищците за прекомерно завишени и не отговарящи на икономическата обстановка в страната към момента на ПТП. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответниците по жалбата и ищци по делото, Д. Н. и Ю. Н., в писмен отговор изразяват становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Считат, че присъденото обезщетение не е завишено, а е напълно съобразено с характера и степента на търпените вреди, като същите се явяват материално легитимирани да получат обезщетение от смъртта на своя брат, тъй като са изпълнени всички условия съгласно закона. Претендират адвокатско възнаграждение , на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , за осъществената правна защита.

Третото лице – помагач на страната на ответника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, Г. И. Д., не представя становище.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса за активната легитимация на ищците, съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и неговото темпорално действие, предвид даденото в Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК и ТР №3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени, и решения на Съда на ЕС по дела С-268/06, С-277/12, С-923/19, С-577/21.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Първата предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, е ищецът да е материално легитимиран за това.

Лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък, не са уредени по законодателен път в националното право на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила тези лица да бъдат определени от Пленума на ВС, в последствие от ОСГТК на ВКС, като за отправна точка е използван принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД - Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че за неимуществени вреди могат да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди.

По-късно с Постановление № 5/24.ХІ.1969 г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

С Постановление № 2/30.ХІ.1984 г. са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадал, като е прието, че: материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Има произнасяне и относно лицата, които могат да се легитимират като граждански ищци в наказателния процес, при отчитане на спецификите на същия, съобразени и в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. ( т.19 от преамбюла, чл.2, параграф 2, буква „а” и чл.10, параграф 2), транспонирана със ЗИД на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления / обн. ДВ бр.51/2016г., в сила от 07.10.2016г./. С оглед даденото разрешение в т.1 от тълкувателния акт на ВКС, в т. 2 от него изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд .

В разяснителната част на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е посочено, че за да се прецени дали има основание да се изостави възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, от съществено значение са Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/П. на Съвета. Посочено е, че първата от директивите задължава държавите членки да предприемат мерки с цел застрахователният договор да покрива всички вреди, причинени на територията на другите държави членки в съответствие с действащото в тях законодателство. Тази директива доразвива Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използване на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, която предоставя свобода на държавите членки да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение.

В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е посочено също, че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията на българската държава в качеството й на държава – членка на ЕС, използваният от Пленума на ВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, поради което следва да се отстъпи от възприетото в Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г.

С Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК и Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС е дадено принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В посочените тълкувателни актове е прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, като установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. Изрично обаче е посочено, че в тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Пояснено е, че в тази насока е и практиката на Европейския съд по правата на човека - решение от 19.02.2013 г. по делото П. П. срещу България, жалба № 2834/ 2006г. и решение от 10.01.2019 г. по делото В. срещу България, жалба № 48149/2009 г. (относно определяне на кръга на наследниците), според която е недопустимо автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, като това би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Подобна е и практиката на СЕС при очертаване на границите, в които е допустим т. н. индиректен ефект на директивите, проявяващ се при тълкуване на вътрешното право /с директен хоризонтален ефект директивите в отношенията между частноправните субекти не се ползват/. С решението по дело С-268/06 /т.100/ СЕС приема, че „задължението на националния съд да се позове на съдържанието на директива, когато тълкува или прилага релевантни норми във вътрешното право, се ограничава от общите принципи на правото и по-специално от принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие“ (в този смисъл и решение на СЕС по дело 80/86, т.13).

С оглед посочената по-горе практика на ВКС, постановена по реда на чл.130 ЗСВ, доколкото последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на настъпването й и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Ето защо, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложение намира Постановление № 2/30.ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с Постановление № 4/25.V.1961 г. и Постановление № 5/24.ХІ.1969 г. на Пленумът на ВС.

Следва да се и има предвид, че отговорността на застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е функция от деликтната отговорност и е за срок от една година, като застрахователните премии по договорите, сключени, преди 21.06.2018г. са съобразени именно с ограничения кръг на лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно задължителното, с оглед чл.130 ЗСВ, тълкуване, дадено в действащото до този момент Постановление № 2/30.ХІ.1984 г.

Трябва да се съобрази и практиката на СЕС по приложението на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., според която, както е посочено и в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, предоставя свобода на държавите членки да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение. Съгласно т.41-48 от решение по дело С-577/21 на СЕС, лицата, които могат да искат поправяне на неимуществени вреди по Директивата, са лицата, които съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност имат право на обезщетение за вреди, причинени от МПС, като държавите – членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близки членове на семейството на пострадалите от ПТП, се покрива от задължителната застраховка до минималните размери, определени в директивата, като освен това, разпоредбите от националното право, които уреждат обезщетението за произшествия, причинени при използване на превозни средства, не могат да лишат директивата от нейното полезно действие, като изключва служебно или ограничава непропорционално правото на пострадалото лице да получи обезщетение на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност“; Директивата не задължава държавите членки за изберат конкретен режим на гражданска отговорност, за да определят обхвата на правото на пострадалото лице на обезщетение на основание на гражданската отговорност на застрахования, така че директивата по принцип допуска национална правна уредба, която установява задължителни критерии за определяне на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Според диспозитива на решение по дело С-277/12 на СЕС, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования, съгласно приложимото към спора по главното производство национално право. Съгласно т. 43 от това решение (към нея препраща и т. 43 от решението по дело С-923/19 на СЕС), директивата не стеснява кръга на ползващите се от закрила лица, а установява задължение за покриване на вредите, претърпени от определени лица, които се считат за особено уязвими, като в т.46 от решението по дело С-277/12 на СЕС се пояснява, че държавите членки гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба се дължи за неимуществени вреди, претърпени от близки членове на семейството на жертвите от ПТП, се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. На последно място, настоящият състав взема предвид и посочената по-горе практиката на СЕС (по дело С-268/06; дело 80/86,т.13), която лимитира индиректния ефект на директивите при тълкуване на националното право с оглед принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие.

По основателността на касационната жалба:

Предвид отговора на правния въпрос, въззивно решение следва да бъде отменено, тъй като правните последици от смъртта, вследствие на ПТП на 07.12.2014г., са настъпили преди приемането на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и обявяване с него за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно даденото с последното задължително тълкуване, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри, ищците не се явяват активно легитимирана да търсят заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си.

Същевременно, въз основа на доказателствата по делото в случая не се установяват и конкретни житейски обстоятелства, от които може да се направи извод, че смъртта на брата е причинила на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка, при които предпоставки е прието в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Изключителният стрес, на който е бил подложен ищецът Д. от смъртта на брат си, се дължи на обстоятелства, свързани със самото настъпване на смъртта – ищецът е видял загиналия си брат в безпомощно състояние и е поел основния товар по оповестяване на смъртта на своите родители, съответно със състоянието на майка му, вследствие на тази смърт (бил е свидетел на разпада на личността на майка си, която след смъртта на сина си е развила алкохолизъм), които обстоятелства не сочат каква е била връзката, която същият е имал с починалия си брат приживе. Същият е положил ново начало за себе си – заминал е в чужбина и е установил близка партньорска връзка с приятелката си. Вещото лице констатира завишени нива на тревожност, но те са силно повлияни от самото му завръщане в България. В тази насока следва да се има предвид, че това неизбежно е повлияно и от свръх-тревожността на майката и невъзможността да се споделя с бащата. За ищеца Ю. се констатира, че е по-експанзивен и емоционален, поради което е преживял 10-месечен депресивен период (спрял да работи, загубил желание за живот, разделил се с приятелката си), но въпреки, че смъртта на брат му изключително много го е разтърсила, той отново е започнал работа, живее самостоятелно и има нова приятелка. Безспорно ищците, които са живеели заедно с починалия в едно домакинство с родителите си, са имали силна емоционална връзка с брат си и има остатъчна непреработена психическа травма от загубата на същия, за което не е потърсена медицинска помощ, но това не обуславя извод за наличие на по-голяма близост от тази, считана за нормална за връзката между братя, която според Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, принципно се характеризира с взаимна обич , морална подкрепа , духовна и емоционална близост.

Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта за уважаване на преките искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) по отношение на всеки от ищците за сумите от по 40 000 лева, като исковете се отхвърлят за тези суми като неоснователни, както и в частта, в която застрахователят е осъден да заплати: на адв. Г. Г. Р. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение от 3144 лева за въззивното производство; на адв. Н. Н. Д. допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 2314 лева за първоинстанционното производство; да заплати държавна такса по сметката на САС в размер на 4200 лева, както и в частта, в която е потвърдено решение № 263645/04.06.2021г. по гр.д. № 652/2019г. на Софийски градски съд за осъждане на застрахователя - касатор да заплати на адв. Д. 830 лева адвокатски хонорар по чл.38 ЗАдв и държавна такса на СГС от 400 лева за първата инстанция. В отхвърлителната част (за разликата от 40 000 лева до 120 000 лева) въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на делото, всеки от ищците следва да заплати на касатора разноски за настоящото производство в размер на 4140 лева с вкл. ДДС – заплатени адвокатски възнаграждения, като двамата ищци следва да заплатят и направените от застрахователя разноски за заплатена държавна такса в размер общо на 1630 лева за касационната инстанция.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 703/13.05.2022г. по гр. д. № 3335/2021г. на Апелативен съд – София, в частта в която, след частична отмяна, съответно потвърждаване на решение № 263645/04.06.2021г. по гр.д. № 652/2019г. на Софийски градски съд, са уважени предявените от Д. Б. Н. и Ю. Б. Н. срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумите от по 40 000 лева за всеки един от тях, представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния брат Н. Б. Н., настъпила на 07.12.2014г. при ПТП в [населено място], причинено по вина на Г. И. Д. като водач на застрахован при ответника лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 07.12.2014г. до окончателното плащане; както и в частта, в която „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД е осъдено да заплати: на адв. Г. Г. Р. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение от 3144 лева за въззивното производство; на адв. Н. Н. Д. допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 2314 лева за първоинстанционното производство; по сметката на САС държавна такса в размер на 4200 лева; както и в частта, в която е потвърдено решение № 263645/04.06.2021г. по гр. д. № 652/2019г. на Софийски градски съд за осъждане на Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД да заплати на адв. Д. 830 лева адвокатски хонорар по чл.38 ЗАдв и държавна такса на СГС от 400 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и Ю. Б. Н., ЕГН [ЕГН], срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумите от по 40 000 лева за всеки един от тях, представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния брат Н. Б. Н., настъпила на 07.12.2014г. при ПТП в [населено място], причинено по вина на Г. И. Д. като водач на застрахован при ответника лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 07.12.2014г. до окончателното плащане

ОСЪЖДА Д. Б. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4140 лева за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Ю. Б. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4140 лева за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Д. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и Ю. Б. Н., ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], разноски за държавна такса в размер общо на 1630 лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Г. И. Д. - третото лице – помагач на страната на ответника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

1

Особено мнение към решение по т.д. 1669/22 г., ВКС, II ТО.
Спорът по делото е относно правото на ищците, Д. Б. Н. и Ю. Б. Н., братя на загиналия Н. Б. Н., загинал при пътно-транспортно произшествие лице, на 07.12.2014 г., да получат обезщетение от застрахователя на деликветна, на основание сключения договор за Гражданска отговорност на автомобилистите. В конкретния случай, на 16.01.2019 г. са предявени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от братята на пострадало при пътно-транспортно произшествие лице на 07.12.2014 г. В резултат на пътно-транспортното произшествие е загинал Н. Б. Н., към момента на смъртта си на 31 години.

Въззивният съд е приел фактите, така както са посочени в решението. Приложил е нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е тълкувана с решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. 1/18 г. на ОСНГТК на ВКС, като е определил, че ищецът Д. е видял загиналия си брат в безпомощно състояние, поел е основният товар по оповестяването на смъртта на своя брат на своите родители, впоследствие е съжителствал с тях през периода на техния траур, станал е свидетел на разпада на личността на своята майка, която след смъртта на сина си не търси психологическа подкрепа и развива алкохолизъм, поради което ищецът бил подложен на изключителен стрес. Бил заминал за Великобритания, за да „избяга“ на по-чисто и спокойно място, където да постави ново начало за себе си. Успял да изгради близка партньорска връзка. С оглед заключение на вещо лице, въззивният съд е приел, че и към октомври 2020 г. за ищеца са налице завишени нива на тревожност, силно повлияни от завръщането му в България и обсъждане смъртта на брат му. Ищецът Ю. е приет за по-експанзивен и емоционален, с оглед заключението на вещото лице. Прието е, че личностните му особености се характеризират с известна циклотимност, която се проявява след загубата на брат му, около 10 месеца, бил в депресивен епизод, съпроводен с всички симптоми на депресията – спрял да работи, загубил желание за живот, разделил се с приятелката си. Към момента на изследването е забелязана депресивна тенденция, въпреки основно установената му борбеност. Смъртта на брат му била разтърстваща и 6 години по-късно той продължавал да я преживява, въпреки че вече отново започнал работа, живеел самостоятелно и ималнова приятелка. Въззивният съд е направил извод, че с оглед отношенията в семейството , свръхдеспотичен баща и свръхтревожна майка, братята са изградили силна връзка помежду си, компенсирайки липсата на морална подкрепа и близки отношения с родителите. До смъртта на техния брат всички живеели в едно домакинство с родителите. Смъртта разтърсила всеки от ищците, като всеки реагирал различно. При двамата има трайни психологически последици.

Така установените отношения са обосновали извод за наличие на активна материална легитимация на ищците, като е прието, че с оглед тълкуването на чл. 52 от ЗЗД, приложимо и в случая по прекия иск срещу застрахователя, което тълкуване е извършено от ОСНГТК на ВКС с ТР 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г, е справедливо да бъдат обезщетени справедливо за причинените им болки и страдания ищците.

Мнозинството от състава на ВКС обосновава решението по настоящето дело с отмяна на решението на въззивния съд, поради неправилно приложение на закона, като счита, че процесното правоотношение, възникнало на 15.07.2014 г., следва да се приеме, че се регулира от правните норми, така както са съществували и тълкувани към този момент. Приели са, че при две последователни тълкувателни решения по един и същи правен въпрос, при приложение на правната норма, действаща към момента на пътно-транспортното произшествие, следва да се приложи това тълкуване, съгласно тълкувателното решение, действащо към момента на проявление на основания юридически факт, определящ приложимата правна норма, според тълкуването към този момент, в случая 15.07.2014 г. Обосновали са, че с тълкувателно решение 3/28.03.23 г. по тълк.д. 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че само в хипотезата когато има предходно тълкувателно решение относно тълкуване на правна норма и е прието последващо тълкувателно решение относно същата правна норма, правните последици, възникнали преди приемане на новото тълкувателно решение, не могат да се тълкуват съобразно даденото разрешение с последващото тълкувателно решение. Следва да се приложи тълкувателният акт, който е действал към момента на пораждане на правните последици. Освен това, по отношение на тълкуването на националните норми, в съответствие с директива 2009/103 са приели, че индиректния ефект на директивите е лимитиран при тълкуване на националното право с оглед принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие на нормите, позовавайки се на практиката на СЕС по дело С-268/06 и дело 80/86,т.13. Конкретните мотиви са, че с Тълкувателно решение от 1/21.06.2018 г. по тълк. д 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е тълкувана разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обнародвана ДВ бр. 2 от 05.12.1950 г. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е променяна и до настоящия момент. В задължителната и трайна практика на ВКС, е прието, че при приложение на чл. 226 , ал. 1 от КЗ отм, респ. чл. 432, ал. 1 от КЗ, е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка, е приложимо и тълкуването на чл. 52 от ЗЗД. С предходни Постановления на Пленума на ВС, ППВС 4/68 г, 5/69 г., 2/84 г. също е тълкувана разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно приетото тълкуване през 1984 г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, е определен с ППВС 4/68 г. и 5/69 г. и други лица не може да се приеме, че могат да получат обезщетение за неимуществени вреди. В настоящето решение, мнозинството от състава счита, че не се прилага нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснена в Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, доколкото пътно-транспортното произшествие е осъществено преди датата на постановяване на посоченото тълкувателно решение, 15.07.2014 г. и са били в сила посочените ППВС 4/68, 5/69 и 2/84 г. Ищците не са сред изброените лица в предходните ППВС, като така е изключено правото им да получат обезщетение за неимуществените вреди, преживени от смъртта на техния брат.

Считам, че изводите на мнозинството на състава не са съответни на материалноправната норма на чл. 52 от ЗЗД, приложима и в случаите при предявен пряк иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм., тъй като нормата на чл. 52 от ЗЗД е приложима към 07.12.2014 г. , датата на процесното пътно-транспортно произшествие, при което е брата на ищците. Същата е съществувала и към момента на приемане на директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката срещу гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и изпълнението на задължението за застраховка срещу такава отговорност (кодифицирана версия). Нормата на чл. 52 от ЗЗД следва да се тълкува в съответствие с посочената директива, с оглед постигане на целите, предвидени в нея, съгласно която държавите членки следва да гарантират, т.е. да създадат правни норми и правен ред, по който да предвидят, че пострадалите ще бъдат обезщетени за причинените им имуществени и неимуществени вреди и за да има полезен ефект от тази директива (въпреки липсата на пряка регламентация), следва да се предвиди, че на обезщетяване подлежат всички вреди, имуществени неимуществени, от смърт и телесно увреждане, причинени в ПТП. Освен това с директивата е прието, че лицата, които имат право на обезщетяване, освен, че се определят от националното право, следва да се включват и всички близки членове на семейството.

В мотивите на Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че е налице изменение в обществените отношения – приемане на България в Европейския съюз и възникналото за нея задължение по силата на актовете на Европейския съюз, да прилага всички норми, създадени от законодателя на Европейския съюз в съответствие с принципите на Правото на Европейския съюз, така както произтича от него. Конкретно в областта, относно която е тълкуваната разпоредба е взето предвид наличието на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/П. на Съвета. Първата от директивите задължава държавите членки да предприемат мерки с цел застрахователният договор да покрива и всички вреди, причинени на територията на другите държави членки в съответствие с действащото в тях законодателство.

Считам, че посоченото тълкувателно решение е израз на съобразено тълкуване, като принцип, разрешаващ принципа на директен ефект на нормите от правото на Европейския съюз да се прилагат при преценка правните норми, регулиращи отношенията между субектите, на територията на всяка държава – членка. Съобразно така изведения от СЕС принцип, по делото Marleasing, при наличие на директива относно областта на приложимата правна норма, съдът, тълкуващ националното си право, следва да приложи същото по такъв начин, че максимално да даде възможност да се реализират предвидените цели в директивата.

Когато една норма от правото на ЕС няма хоризонтален директен ефект, каквито са нормите на директивите, националният съдия е длъжен да гарантира правото на ефективно приложение на съюзната правна норма. Следва националната правна норма да се тълкува в съответствие с целта и смисъла на директивата, регулираща съответните обществени отношения. Не е допустимо тълкуване в противоречие на закона. Ако посредством това тълкуване ще се постигне противоречие на закона. В някои статии по въпроса относно съобразеното тълкуване е изразено становище, че следва да се приложи нормата от директивата, съобразно предвидената в нея цел, като остане неприложена вътрешната правна норма. С оглед така изложените съображения, считам, че на тълкуване подлежи само вътрешната правна норма, в съответствие с нормата, произтичаща от директивата. При необходимост от тълкуване на норма от директивата, единствено СЕС е компетентен да извърши тълкуването и за целта при липса на решение, следва да се отправи преюдициално запитване.

С оглед правната сигурност, съдът действително следва да приложи само тези правни норми, които хронологично са приложими към материалното правоотношение. Когато относно същите обществени отношения има приета директива, то националната норма, независимо дали е приета в изпълнение задължението за транспониране на директивата или е съществуваща към момента на директивата, следва да се тълкува в съответствие с целите на директивата. В конкретния случай, приложимата норма е нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима и при определяне отговорността на застрахователя спрямо третите лица за противоправни действия на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована. Нормата е действаща към датата на процесното пътно-транспортно произшествие. Следователно не би могло да се постигне застрашаване принципа на правна сигурност и забрана за обратно действие на материално правните норми.

При тълкуване на нормата на чл. 52 от ЗЗД следва да се има предвид и задължителната практика на ВКС по нейното приложение. При определяне на приложимото тълкувателно решение, както сочи мнозинството на състава, за разкриване на действителния й смисъл към релевантния времеви момент следвало да се има предвид, че при две тълкувателни решения, по един и същи правен въпрос, по тълкуване на една и съща правна норма, приложимо би било, според мнозинството на състава, това тълкуване, което е било в сила към релевантния момент. Мнозинството на състава обосновава този извод с приложение на тълкувателно решение 3/28.03.2023 г. по тълк.д. 3/20 г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкувателно решение реферира към практика на ЕСЗПЧ, по делата „П. П. срещу България“ и „В. срещу България“. Изрично в решението по делото „П. П. срещу България“ е цитирана нормата на чл. 50 от ЗНА, съгласно която прилагането на нормативни актове се извършва според точния им смисъл, а ако точният смисъл не е ясен, то подлежат на тълкуване, като тълкуването има действие от деня, в който е влязъл в сила тълкувателния акт. Към разглеждане на делото нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗНА имала съдържание „По изключение Държавния съвет може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай, тълкуването влиза в сила 3 дни след обнародването му.“ В сегашната редакция нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗНА гласи, че „по изключение органът, издал акта за тълкуване може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай, тълкуването влиза в сила три дни след обнародване.“

ЕСЗПЧ в посочените решения е подчертал, че не приемането на ново тълкуване, а непредвидимостта на това тълкуване към момента на възникване на релевантните факти и на практика постигането чрез това тълкуване на лишаването от достъп до съд, до такава степен, че ограничава правото на субекта, са от значение. С оглед това разрешение в посоченото решение на ЕСПЧ, следва да се преценява дали възникналите права при тълкуване на правната норма към момента на възникването им и съществуването на процесуалните норми за защита, право на достъп до съд и на ефективен достъп до съд за упражняване на тези права, са нарушени. Целта е да не се накърни възможността да се защитят вече възникнали права при предходното тълкуване. Ето защо считам, че при всяко приложение на правната норма, съдът следва да има предвид дали за страните са възникнали права, произтичащи от приложимата действаща към този момент правна норма, респ. могат ли да бъдат защитени чрез ефективен достъп до съд, с ефективно правно средство за защита или е прието такова тълкуване, което променя съдържанието на нормата като лишава субекта от ефективно правно средство, достъп до съд и невъзможност правата да бъдат защитени.

От значение при приложението на правните норми, съответно тълкуването им е да се прецени дали за лицата в спорното правоотношение, са възникнали права и съответно могат ли да се реализират, без да се въвеждат допълнителни изисквания или да се създават пречки за ефективното им упражняване.

При тази преценка следва да се посочи, че в конкретния случай, намирам, че нормата на чл. 52 от ЗЗД следва да бъде приложена при съобразеното й тълкуване съгласно Директива 2009/103. На първо място, не би се постигнало нарушаване принципа на правна сигурност и за забрана за обратно действие на законите, което не е предвидено от законодателя, тъй като тълкуваната норма е приложима към процесното правоотношение и на второ място, посочената директива също действа по време спрямо това правоотношение.

Съгласно разясненията в практиката на СЕС решение С-923/19 г, С-577/21 г., целта на посочената директива Директива 2009/103 е да осигури свободно движение на моторните превозни средства в рамките на Съюза и на лицата, като гарантира, че пострадалите от произшествия, причинени от тези моторни превозни средства, ще бъдат третирани по сходен начин, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието. Със същото решение, С-923/19 г. е прието, че по силата на посочената директива, държавите членки гарантират, че гражданската отговорност при използването на МПС е застрахована както и вредите и пострадалите трети лица, които трябва тази застраховка да покрива. Приемайки, че е налице разлика между деликтната отговорност и отговорността на застрахователя, СЕС е определил, че за да има полезен ефект директивата, то следва да се обезщетяват всички вреди, включително неимуществените. По отношение на лицата, които имат право да искат поправяне на неимуществени вреди е прието, че закрилата трябва да обхване всички лица, които съгласно националната правна уредба имат право на обезщетение за вреди, като с Трета моторна директива било въведено задължение за обезщетяване на вредите на определен кръг особено уязвими лица. Съгласно т. 46 от посоченото решение, държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществени вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на ПТП, се покрива от задължителната застраховка до минималните суми. Прието е, че обезщетение за вреди, причинени при управление на МПС, имат право да получат близките на лицата, загинали при ПТП, доколкото се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора право. Предвидено е и че следва да се гарантира размера на обезщетението за вреди, като не се накърнява предвидената защита по силата на посочената директива, като не могат максимално гарантираните суми да са по-малки от минималните гарантирани суми, посочени в Директивата, приети с Втора директива.

По отношение на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди, следва да се възприеме задължителното тълкуване съгласно т. 35 от решение по дело С-923/19 г., т. 29, т. 46 и т. 55 от решение по дело С-277/12. В така посочената си практика, СЕС приема, че обхвата на моторната директива по отношение на лицата е да са пострадали лица, които могат да бъдат включително и непреки жертви, които биха имали право на обезщетение съгласно приложимото национално право. Право на неимуществени вреди на лица, непряко пострадали при ПТП, би могло да се определи съгласно нормите на националното право, като това би довело до различие с оглед мястото на ПТП, поради липса на пряко регламентиране на посочените обществени отношения от правото на съюза. Посочената директива не хармонизира правния режим на гражданската отговорност, но целта е да се гарантира, че гражданската отговорност е застрахована съгласно изискванията на директивата. Тогава правото на обезщетение, възникнало на това основание, следва да отговаря на предвиденото в директивата покритие. Определено е, че това покритие означава, че правото на поправяне на неимуществената вреда, причинена от загубата на близък при ПТП, трябва да се определи като се приеме, че директивата предвижда защита за лица, чийто близки са починали при ПТП между МПС.

Съгласно предвиденото в директивата, при пътно-транспортни произшествия, държавите членки са длъжни да предвидят обезщетения за вреди, включително неимуществени вреди на членовете на семейството на пострадалото лице. СЕС в множество решения е посочил, че всяка държава членка е свободна да определи вида и обхвата на вредите, които подлежат на обезщетение, но да спази лимитите, посочени в директивата и да предвиди обезщетения и за членове на семейството на пострадалото лице, като това ще осигури, че не лишава директивата от полезно действие. Не задължава държавите членки задължително да определят вида и обема на вредите, подлежащи на обезщетяване. Но задължава държавите-членки да предвидят, че членовете на семейството имат право на обезщетение за неимуществени вреди.

Следователно, при тълкуване на чл. 52 от ЗЗД, приложимо и при определяне обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 226 от КЗ отм. трябва да се съобразят целите и предмета на посочената директива и да се приеме, че нормата предвижда активно правна легитимация за получаване на обезщетение за причинените неимуществени вреди на близки на починало вследствие на ПТП лице. Близки са членове на семействата, на пострадалото в пътно-транспортно произшествие лице и са претърпели действителни вреди от смъртта на лицето. Следва да се приеме, че доколкото чл. 52 от ЗЗД предвижда като основание на неимуществената отговорност, справедливостта, както и при тълкуване на тази норма съгласно тълкуването на директивата, извършено от СЕС, така както е посочено в т. 42 от решение С-577/12 г., което препраща и към решението по дело С-277/12 г., следва да се приеме, че гражданската отговорност следва да предвиди обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от близки членове на семейството.

С оглед тълкуването на СЕС, изразено в т. 55 на решение С-22/12, директивата предвижда, че държавите членки следва да гарантират, че съгласно националната правна уредба на гражданска отговорност за неимуществени вреди, претърпени от близките членове на жертвите на пътно-транспортно произшествие, се покрива от задължителна застраховка гражданска отговорност до посочения минимум в моторната директива. Под членове на семейството следва да се има предвид, тези които са посочени в чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/П. на Съвета, държавите членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. Директивата е със срок за транспониране от държавите членки съгласно чл. 27 от същата до 16.11.2015 г., който не е изтекъл към момента на процесното ПТП. Но съгласно разясненията в множество решения, включително по дела С-261/07 съед. С-299/07, Cordero A., C-81/05 C-212/04, националните юрисдикции от приемането на директивата и влизането й в сила, още преди изтичане на срока за транспониране, имат задължение да осигурят тълкуване на националното си право с цел постигане предвидения в директивите резултат, да се въздържат да тълкуват собственото си законодателство, по начин, че да пречат да се постигнат целите на директивата. Съответно и нормата на чл. 226 КЗ отм вр. чл. 52 от ЗЗД следва да се тълкува в светлината на предвидените в посочената директива 2012/29/ЕС цел, за да бъде постигната ефективността на директивите. В посочената директива понятието „жертва” е дефинирано в чл. 2, параграф 1, буква „а”, според който за целите на Директивата „жертва” означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. В б. „б“ на чл. 2, пар. 1 от посочената директива е дефинирано, че членове на семейството са съпруг/съпруга, лицето, което живее с жертвата в непрекъсната, стабилна, постоянна интимна връзка в едно домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Поради това за близки членове на семейството, роднини по права линия следва да се преценят и братята на загиналия при ПТП, които са изградили трайна връзка, като претърпените неимуществени вреди, в пряка връзка със загубата на живота на починалия брат, е справедливо да бъде обезщетена. Поради това, нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима към настъпилото увреждане на следва да се тълкува с оглед постигане целите на директивата - да бъдат обезщетени тези членове на семейството, живели в едно домакинство и изградили особено близки отношения. Нормативно България не е определила ограничаване на лицата в позитивна правна норма. Поради това, следва да се приеме, че посоченото тълкуване на чл. 52 от ЗЗД, изисква установяване на основанието на нормата, т.е. посочване на конкретни критерии, за да се определи, че членовете на семейството от посочения кръг е справедливо да бъдат обезщетени. Такива критерии са пряката роднинска връзка, живеенето в близко домакинство, в една обща къща.

Следва да се добави към всичко изложено, че тълкуването, изложено в решението от мнозинството от състава, за действие на тълкувателните решения, по време, поставя правния въпрос за вече възникналите последици от приетото тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС през 2018 г. Съобразно същото и както е видно от данните по делото, страните-ищци са твърдели, че за тях е възникнало право на вземане за обезщетение за неимуществени вреди. Предявявайки иска, те са преценили, че имат право на обезщетение, на основание посочената норма на чл. 226 от КЗ отм, като е посочено изрично основанието – изключителна връзка, която обосновава основание да е справедливо да бъдат обезщетени за претърпените от тях неимуществени , т.е. трябва да се съобразят всички настъпили изменения включително ТР 3/20 г, то не може да се отрече, по логиката, изложена в мотивите на решението, че за периода от приемане на ТР 1/ 21.06.018 г. по тълк.д. 1/2016 г. до приемане на Тълкувателно решение 3/28.03.2023 г. по тълк.д. 3/2020 г., е породило правни последици. Ищците са упражнили правото си, като в последващ момент, в хода на процеса пред Върховния съд, се оказва, че не е възникнало, въпреки действието на тълкувателното решение 1/18 за за период от 21.6.2018 г. до 28.3.2023 г.

Ответникът – застраховател не е придобил право на отказ да заплати застрахователно обезщетение, предвид посоченото тълкуване на чл. 52 от ЗЗД, приложим при предявения иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм, съответно на директивата, действащо към момента на увреждането. Той дължи заплащане на обезщетение на основание застраховка гражданска отговорност поради наличие на сключения договор и настъпилото увреждане. Следователно неприлагането на чл. 52 от ЗЗД в действителния му смисъл и в съответствие с посочената директива, отнема правната възможност на ищците да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

В случая, ако не се съобрази тълкуването, изложено в решенията на СЕС, няма да се гарантира постигане целите на директивата на територията на Р България, за периода от 2009 г. до 2018 г., когато е приет новия КЗ, конкретно чл. 493 а от КЗ, в сила от 07.12.2018 г.

С промяната на тълкуването, чрез изключване приложението на ТР 1/2018 г. ще се засегне и равенството на субектите пред закона. Съдът ще наруши задължението си, предвидено в чл. 9, изр. 2 от ГПК, законът няма да има един и същи смисъл за всички лица, които са пострадали от пътно-транспортни произшествия в посочения период. Част от лицата, чиито права са упражнени и споровете са приключили с влязло в сила решение преди 28.03.2023 г. (датата на приемане на Тълкувателно решение 3/28.03.2020 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС), като са съобразени правата им с тълкуването съгласно Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСГТК, определящо, че макар и да не са сред кръга лица, посочени в ППВС 4/68 и ППВС 5/69 г., е справедливо да бъдат обезщетени, тъй като са доказали, че са били в особени емоционални близки отношения с пострадалото лице и им е присъдено обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди, ще са в различно положение спрямо лицата, чийто спорове не са приключили до 28.03.2023 г., но са предявили права за заплащане на обезщетение от вреди, причинени от смъртта на техен близък в пътно-транспортно произшествие, възникнало до 2018 г.

Приемането на последващ тълкувателен акт, е предположено от наличие на тълкуване, на вече тълкувана правна норма, при което е извършено отклонение от действителното съдържание на нормата, поради грешно тълкуване или изменение в обществени отношения, налагащи изоставяне на досегашното тълкуване. С новия тълкувателен акт, се разкрива съдържанието на правната норма, съобразно вече извършената корекция на осъщественото грешно тълкуване, респ. съобразно изменените нови обществени отношения. Новият тълкувателен акт, няма как да се съобрази, без да е приет, т.е. може да се приложи едва след приемането му. Но с оглед предмета на тълкуване, следва да се приложи за тълкуваната правна норма, към момента на нейното действие във времево отношение, така както е определено в ЗНА. При разрешаване на правния спор, съдът следва да приложи материалноправните разпоредби, уреждали сочените от страните факти, със съдържанието им и извлечената чрез тълкуване правна норма, според смисъла, разяснен в новоприетото Тълкувателното решение. Приемането на нов тълкувателен акт, изисква приложението му към правоотношението, към което е приложима тълкуваната правна норма, съобразно времевото й действие. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 292 от ГПК.

Следователно, при разрешаване на правен спор, съдът следва да разреши същия, според приложимите правни норми, според техния действителен смисъл, определен от нормативния акт, съобразно разкритото съдържание на правната норма, в тълкувателната практика на ВКС. В случаите когато има приети два тълкувателни акта, по отношение на една и съща правна норма, съдът следва да прецени дали първоначалното тълкуване с тълкувателно решение е било обявено за загубило сила изрично или следва да се приеме, че има основание да се обяви за загубило сила и да не се приложи, като приложи тълкувателния акт, който е приет впоследствие.

Съгласно чл. 124 от ЗСВ, Общото събрание на съответните/съответната колегия на Върховния касационен съд, приема тълкувателни решения, при противоречива или неправилна практика по приложение на закона. Предмет на тълкуване са разпоредбите на законов нормативен акт, т.е. текста на акта, а не породените от него правни последици. На тълкуване подлежат разпоредбите на закона, от които ВКС извлича правната норма, с необходимото съдържание и определя при проявление на предвидените в тази норма юридически факти, какви са предвидените от законодателя правни последици. С оглед разделението на властите, не може да се приеме, че ВКС създава нова правна норма. Действието на нормативните разпоредби във времево отношение, съгласно чл. 37, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от ЗНА, е от обнародването, респ. от определен срок от обнародване на закона, до изричната му отмяна. Тълкуването на разпоредбите от закона, съобразно правомощията на ВКС, на основание чл. 124 от ЗСВ, се извършва за нормата, която е приета, с оглед нейните времеви предели, от приемането й до отмяната й. Тълкуването е вторична дейност и е функция на приетата норма. Тълкувателните актове целят да разрешат определен правен въпрос, който се решава неправилно или противоречиво от съдилищата. Те са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, всички органи, които издават административни актове съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Тълкувателните решения не създават норми, нямат нормативно съдържание, не въздействат върху ефекта на разпоредбата. Те целят само да разкрият действителната воля на законодателя, като при неясна правна норма я тълкуват съобразно правилата за това (чл. 46 ЗНА). ВКС цели да защити действителното съдържание на нормата, така както е предвидено от законодателя, но не и да създаде нова правна норма. Съдът само разкрива правната норма и прилага съобразно конкретния случай. С тълкувателния акт само се изяснява, извежда правна норма, която съществува, закрепена в нормативни разпоредби – обект на тълкуването. Не се създава ново правило. Създава се начин, по който следва да се прилага тълкуваното правило, като се съобразяват настъпилите икономически и социални промени или се преодолее грешното тълкуване. Целта на тълкуването е да се разкрие действителното съдържание на правната норма, както е приета, от влизането й в сила. Да се приеме, че тълкуването ще породи действие от по-късен момент, а не от приемането на нормата, не е предвидено в закона.

Според теорията (Ж. С., ст. „Съдебната практика като източник на правото“), тълкувателните решения, подобно на нормативните актове, се отнасят до неограничен кръг адресати и решават по общ начин, съответния проблем. Те са израз на общо, абстрактно регулиране. Но се отнасят до регулираната от нормативния акт материя, имат същите предели във времето, пространството и спрямо лицата. Поради това имат сила, както самата тълкувана норма.

Това, което е от значение и е посочено по-горе, е да се държи сметка за възникналите права по силата на материалноправната норма, тълкувана с тълкувателно решение към момента на осъществяването на фактите и за способите за защита на възникналите права. Трябва да се прецени дали последващото тълкуване не отнема възникнали права и дали не създава процесуални пречки за упражняване на такива права, които да правят невъзможно реализирането им.

Считам, че изцяло в съответствие със закона, тълкуван съгласно посочената директива, въззивният съд е изградил изводите си. Въззивният съд е приел, че право на обезщетение имат братята, тъй като са роднини и са имали изключителни отношения, като е справедливо да бъдат обезщетени за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на внука им, причинена в пътно-транспортно произшествие. Изводите на съда са правилно изградени въз основа на допуснатата съдебно-психологическа експертиза. Не може да се приеме наличието на твърдяната необоснованост на решението. Оценени са настъпилите неимуществени вреди, засягане на психиката на ищците. Преценката е правилна и обоснована.

Правилно е определен точният размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, като на първо място правилно са установени обективните факти и с оглед тяхното установяване са взети предвид специфичните критерии в случая, за да се определят точните размери на обезщетенията, включително и социално-икономическите условия в страната, израз на която са лимитите на застрахователните обезщетения.

По изложените съображения намирам, че решението следва да се остави в сила.

съдия: Галина Иванова