Недопустимост на съдебно решение при неизяснен предмет на спора за граници на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50107

гр. София, 20.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 657/2022 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадени две касационни жалби от ищците в производството срещу повторното въззивното решение по чл.294 ГПК с № 109 от 16.07.2021г. по гр.д.№ 402/2019 г. на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 274 от 17.07.2017 г. по гр.д. № 2048/2015 г. на РС-Видин за отхвърляне на предявения от тях иск с правно основание чл.54 ал.2 (стар чл.53, ал.2) ЗКИР.
С обща касационна жалба ищците Н. И. Д. и Ф. Б. Ф., чрез пълномощник адв. Р. Р., въззивното решение се обжалва с оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
С касационната жалба на ищеца Ц. А. П. чрез пълномощник адв. И. Д., се обжалват въззивното решение с оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касация - ответник в производството Община Видин, чрез процесуален пълномощник юрк.Д. Г., оспорва двете жалби с писмени отговори по всяка.
Ответниците по касация - ответници в производството С. П. С., В. С. С., Н. С. К. и С. И. К. чрез пълномощник адв. Е. С., оспорва двете жалби с писмени отговори по всяка.
Останалите ответници М. И. П., В. И. Т., П. Л. П., В. Л. П.-Ц., В. И. К., А. К. А., Л. К. В., К. Н. П., и Ф. С. П., не са взели становище по касационните жалби.
В откритото съдебно заседание пред касационния състав, касаторите чрез пълномощниците си адв. Р. Р. и адв. И. Д., поддържат касационните жалби, а адв. Е. С. – като пълномощник на ответниците С. П. С., В. С. С., Н. С. К. и С. И. К., оспорва същите.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

С определение № 271 от 17.06.2022 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, за преценка допустимостта му поради допуснати нарушения при новото въззивно разглеждане на спора.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл.294 ГПК, след като с решение № 162 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4699/2018 г. на Върховния касационен съд, I-во г. о., е обезсилено първото въззивно решение по в.гр.д.№ 30/2018 г. на ОС-Видин, с което е потвърдено първоинстанциноното решение за отхвърляне на иска по чл.54, ал.2 ГПК. С решението на касационния съд е констатирана нередовност на исковата молба, останала неотстранена и от въззивния съд, изразяваща се в несъответствие на петитума на исковата молба с изискването при иск по чл.54, ал.2 ЗКИР да се посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца към предявяване на иска, с точно отразяване на границите на имота, които иска да бъдат установени, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ, както и са дадени указания съобразно мотивите за допускане на поисканата от въззивника П. експертиза за установяване съответствие на заснемането на имотите по КК с регулационните планове по приложена дворищна регулация, също и за промяна в годините площта на имот с идентификатор, завършващ на * и за засягането на процесните имоти от отмяната на отчуждаването на бившия имот пл.№ 2 през 1988 г., като при решаване на спора съдът да съобрази и това, че площта на имотите не е съществен индивидуализиращ признак и при изследване на правата на ищците следва да се установи действителната воля на страните по договорите за продажба, с които те са придобили права, чрез тяхното тълкуване.
При повторното въззивно разглеждане на спора пред ОС-Видин по гр.д.№ 402/2019 г., на ищците са дадени указания да отстранят констатираната от касационната инстанция нередовност, подадена е от ищците писмена молба в съда на 20.01.2020 г., с приложена към нея скица, и с определение на възизвния съд от 30.01.2020 г. е прието, че с тази молба нередовност на исковата молба е отстранена. По това уточнение на ищците са взели становище ответниците С. П. С., В. С. С., Н. С. К., С. И. К. и община Видин. Въззивният съд е допуснал и съдебно-техническа експертиза със задача по въззивната жалба на Ц. П..
С повторното въззивно решение с № 109 от 16.07.2021г. по гр.д.№ 402/2019 г. на Окръжен съд-Видин, е потвърдено първоинстанционното решение № 247 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 2048/2015 г. на РС-Видин за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР, което първоинстанционно решение, обаче, е било постановено по нередовна искова молба, и с диспозитива на което е отхвърлен предявеният от ищците иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците че ищците са собственици на 86 кв.м. от поземлен имот ***, и на 27 кв.м. от поземлен имот ***, двата имота урегулирани в УПИ **,* в кв.74 по ПУП на [населено място], одобрен с Решение 182, взето с протокол № 13/09.11.2004г. на ОбС Видин, записан на името на ответниците, към поземлен имот с идентификатор ***, като неоснователен, и е отхвърлен предявения от ищците срещу ответниците иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено по отношение на ответниците, че при изготвяне на действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД – 18 – 5 / 28.01.2008г., е допусната грешка като поземлен имот идентификатор № *** е нанесен с площ от 200 кв.м., вместо реалните 198 кв.м., като 86 кв.м. са нанесени в ***, и 27 кв.м. са нанесени в поземлен имот ***. Констатира се несъответствие на диспозитива на първоинстанционното решение и очертания с началната искова молба предмет на спора, посочен и на стр.1 от това решение, като спорните 86 кв.м. са посочени в диспозитива в поземлен имот ***, а спорните 27 кв.м. посочени в поземлен имот ***, т.е. разменени са местата на имотите, в които се намират спорните части съобразно твърденията на ищците.
При повторното въззивно разглеждане на делото, ищците, съобразно дадените им указания от въззивния съд, са формулирали нов петитум на иска, който се различава от този петитум, по който е било постановено първоинстанционното решение, като са поискали да се признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот *** по КК и КР на [населено място], която реална част е с площ 32 кв.м., отразена в синьо на приложената скица/графично отразяване, като при изработването на кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД – 18 – 5 / 28.01.2008 г. на изп. Директора на АГКК тази реална част грешно е заснета в границите на поземлен имот *** вместо в границите на записания на ищците поземлен имот ***, и реална част от поземлен имот *** по КК и КР на [населено място], която реална част е с площ 81 кв.м., отразена в зелено на приложената скица/графично отразяване, като при изработването на кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД – 18 – 5 / 28.01.2008 г. на изп. Директора на АГКК тази реална част грешно е заснета в границите на поземлен имот *** вместо в границите на записания на ищците поземлен имот ***, като верните имотни граници на имота на ищците са по червените линии на приложената скица/ графично отразяване по действащата КК, и претендираната граница между поземлен имот *** и поземлен имот *** е права линия и отстои на 3 м. от жилищната кооперация, построена в поземлен имот*** .
Въззивният съд, макар да е приел, че с молбата от 20.01.2020 г. нередовността на исковата молба е била отстранена, не е отразил в диспозитива на въззивното решение уточнения обем на търсената съдебна защита с иска по чл.54, ал.2 ГПК съобразно така допуснатото от въззивния съд уточнение на петитума на исковата молба. И в мотивите на повторното въззивно решение, макар да е посочено на стр.4 от решението (л.143 от делото), че дадените на ищците указания за отстраняване нередовности на исковата молба са изпълнени съгласно определението на въззивния съд от 30.01.2020 г., при очертаване предмета на спора на стр.8 от решението (л.147), въззивният съд е посочил твърдения на ищците за наличие на спор относно общо 115 кв.м., с възпроизвеждане на твърденията им, както са били посочени в първоинстанционното производство (стр.1 от първоинстанционното решение), а не съобразно направеното с молбата на ищците от 20.01.2020 г. уточнение, посочено по-горе, т.е. въззивното разглеждане не е съобразно поправената искова молба, която се различава от исковата молба, въз основа на която е започнало делото и по която е постановено първоинстнационното решение. Така установеното сочи, че не е налице просто допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка - несъответствие на мотиви и диспозитив, а произнасяне от въззивния съд с повторното въззивно решение в несъответствие с предмета на делото, очертан от ищците с молбата-уточнение от 20.01.20202 г., в нарушение на диспозитивното начало по чл.6 ГПК, и при несъобразяване с извършените от въззивния съд процесуални действия по очертаване предмета на спора с определението му от 30.01.2020 г., което прави повторното въззивно решение недопустимо. В съдебната практика е трайно изяснен вложения смисъл в понятието недопустимо съдебно решение, като е прието, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд. Същата правна последица възниква, и когато е разгледан непредявен иск, или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.
Същевременно се установява от настоящия касационен състав, че исковата молба е останала нередовна, доколкото ищците не са посочили границите (съседите) на спорите реални части и на претендираните граници на техния поземлен имот, съгласно действащата КК. Границите на поземлен имот, респ. на част от такъв, са съществен индивидуализиращ признак на същия, респ. на частта от него. Изискването към исковата молба, респ. и към съдебното решение, по иск за собственост (независимо от обема на търсената защита), особено когато е и за реална част от поземлен имот, е да е направена пълна индивидуализация на особена реална част от поземлен имот и на самия поземлен имот като устройствена единица, с посочване на границите и точното местоположението на тази реална част (а не само площта й) и отграничаването й от останалата част от поземления имот, вкл. и чрез графичното й отразяване по делото, с което се цели освен яснота относно предмета на спора, също и прецизност на диспозитива на съдебното решение, като по този начин се обезпечава яснота за обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебния акт, както и евентуално точното му изпълнение. Ясни указания в цялост в горния смисъл не са били дадени на ищците при новото въззивно разглеждане с определението от 20.12.2019 г., и така не е било обезпечено точното изпълнение на първото решение на ВКС по делото (по гр.д.№ 4699/2018 г.), поради което исковата молба е останала нередовна, което в допълнение сочи също на недопустимост на въззивното решение.

Констатираният порок на въззивното решение не е отстраним пред касационната инстанция, поради което решението следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за предприемане на надлежните процесуални действия съгласно настоящите мотиви.

Делото е за втори път пред касационната инстанция, но спорът не може да се реши от ВКС съобразно разпоредбата на чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като порокът на обжалваното повторно въззивно решение е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от касационната инстанция, а именно - разглеждане на делото от въззивния съд в рамките на търсената с поправена искова молба съдебна защита в съответствие с диспозитивното начало. Тъй като въззивното решение е постановено в нарушение на чл.6 ГПК, не може да възникне задължение на касационната инстанция да реши спора по същество. Разрешаването на спора директно от Върховен касационен съд би означавало делото да бъде разгледано по същество само от една инстанция, в нарушение на процесуалните норми, и би довело до нарушаване правото на страните на справедлив процес по смисъла на чл.6, ал.1 от ЕКПЧОС (връщане на делото отново на въззивния съд, макар преценката за недопустимост и неправилност да е обусловена от други факти, е постановено в решения на ВКС по чл.290 ГПК по гр.д.№ 3313/2018 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 564/2012 г., ІІ г.о., гр.д.№ гр.д.№ 4702/2017 г., ІV г.о. ). Същевременно се констатира и нередовност на исковата молба, отстраняването на която също не може да се осъществи пред касационната инстанция .

Предвид изложеното, въззивното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, без касационната инстанция да се произнася по релевираните от касатора оплаквания за неправилност в касационната му жалба.

При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да даде указания на ищците са отстраняване на нередовност на исковата молба, като се посочат и границите (съседите) на спорните реални части от поземлени имоти по КК и на претендираната граница на имота на ищците, засегната от твърдяната грешка в КК. Съобразно процесуалното поведение на ищците, въззивният съд следва да прецени последващите си процесуални действия по делото. При отстраняване нередовността на исковата молба, съдът следва да постанови съдебно решение, в рамките на поправената искова молба, като с диспозитива на решението осигури индивидуализация на предмета на спора съобразно петитума на поправената искова молба, дори и в случай, че прецени изхода на спора по същия начин както първоинстанционния съд, доколкото не може автоматично да потвърди решението на районния съд, което е постановено по нередовна искова молба, като съобрази и дадените указания за съдържанието на диспозитива на решението в мотивите на т.4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС

При разглеждане на спора по същество, съобразно становищата, възраженията и оспорванията на страните, съдът ще следва да изложи аргументи по тях, като се съобрази и с тълкуването за понятието "приложен план", направено с т. 2 от ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ВС, ОСГК, като се съобрази, че изпълнението на задължението на съда да формира правни изводи по спора не се свежда до преповтаряне на съдържанието на техническите експертизи.

При новото разглеждане на спора по същество въззивният съд следва да определи и разноските, които страните си дължат в зависимост от изхода на спора, включително и по разноските за настоящето производство, съгласно чл.294, ал.2ГПК.

Ето защо настоящият състав на ВКС, Второ гражданко отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА повторното въззивното решение по чл.294 ГПК с № 109 от 16.07.2021г. по гр.д.№ 402/2019 г. на Окръжен съд-Видин,

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: