Собственост при строеж извън обема на учреденото право на строеж

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50003

гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 3040 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 50215 от 20.10.2023 г. касационните жалби, подадени от А. К., гражданин на Украйна, чрез адвокат К. Д. от АК - Б., както и от А. Ф. Р., гражданин на Руската федерация, чрез адвокат М. Б. от САК, са преценени като процесуално допустими и е допуснато касационното обжалване на частите от въззивно Решение № 21 от 07.01.2022 г. по в.гр.д.№ 1189/2021 г. на Софийски апелативен съд, с които (в резултат от потвърждаването на първоинстанционното Решение № 904387 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 256/2015 г. по описа на ОС – Благоевград), по предявените от К. И. У. искове с правно основание чл. 108 ЗС е постановено следното: (1) по отношение на А. К. е признато за установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 5-1, с площ 87,71 кв.м. и 19,75 кв.м. идеални части, разположен на пети етаж, в сградата с идентификатор ****, като А. К. е осъден да предаде на К. И. У. владението на посочения недвижим имот; (2) по отношение на А. Ф. Р. е признато за установено, че ищецът е собственик на: СОС с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 4-8, с площ 60,20 кв.м. и 13,56 кв.м. идеални части, разположен на четвърти етаж, както и на СОС с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 4-9, с площ 55,90 кв.м. и 12,59 кв.м. идеални части, разположен на четвърти етаж – и двата обекта, намиращи се в сградата с идентификатор ****, като А. Ф. Р. е осъден да предаде на К. И. У. владението на посочените недвижими имоти.

Касаторът А. К. заявява, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Поддържа, че е придобил правото на собственост върху СОС № ***** въз основа на н.а.№ 95 от 25.02.2009 г.; от своя страна праводателите му Е. и К. С. са придобили собствеността въз основа на реализирано право на строеж, прехвърлено им с н.а.№ 179 от 12.12.2008 г. от „Екострой инженеринг“ ООД. Като неправилен е определен изводът, че сградата е построена в обем, надхвърлящ обема на учреденото на „Екострой инженеринг“ ООД с н.а.№ 51/2007 г. право на строеж и по тази причина е станала собственост на ищеца К. И. У. на основание чл. 92 ЗС. При сключване на договора за суперфиция (н.а.№ 51/2007 г.) правата на суперфициаря „Екострой инженеринг“ ООД са придобити по неодобрен идеен проект от 17.01.2007 г. Сградата е изпълнена по одобрен идеен проект (втори) от 14.09.2007 г., респ. – одобрен на 29.02.2008 г. работен проект. По делото не могат да бъдат установени отделни самостоятелни обекти, които са реализирани извън учреденото право на строеж, поради което неправилен е изводът за наличие на апартаменти, които са годен обект на придобиване при условията на чл. 92 ЗС. Приложение следва да намери нормата на чл. 97 ЗС, като се приеме, че собственик на допълнително построеното е собственикът на обекта, към който то е присъединено. А. К. безспорно упражнява фактическа власт върху имота въз основа на действителна сделка, която е породила своя вещно-правен ефект, поради което искът по чл. 108 ЗС не може да бъде уважен. Претендира разноските за трите инстанции.

Касаторът А. Ф. Р. е заявил оплакване, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество – неправилно. Първоинстанционният съд е дал прекомерен брой възможности за отстраняване на едни и същи нередовности по чл. 127 и чл. 128 ГПК и в крайна сметка, вместо да върне исковата молба, сам е формулирал както обстоятелствата, от които произтича спорното право, така и петитумите на исковата молба; въззивният съд е допуснал същия съществен процесуален пропуск и това е довело до постановяването на недопустим акт. На следващо място – не са внесени дължимите държавни такси по ревандикационните искове, което също е пречка за произнасянето на акт по съществото на спора. Като евентуални са заявени оплаквания срещу правилността на решението, а именно: В противоречие с материалния закон е прието, че ищецът е учредил право на строеж за сграда с наименование „Гранд Централ Ушев“, тъй като той е учредил на „Екострой инженеринг“ ООД правото на строеж за цялата построена сграда „Жилищна сграда с магазини, кафе, КОО „Ушевата къща“, без да си запазва право на строеж за нито един обект. В този случай – при спазване на обема на сградата (височина/площ), ищецът не може да има собственически претенции за който и да е от процесните апартаменти на основание приращение. Първоначално ищецът е учредил право на строеж на „Екострой инженеринг“ ООД с н.а.№ 51/2007 г. върху посочени в нотариалния акт обекти и е запазил за себе си правото на строеж за останалите обекти, описани въз основа на първия одобрен идеен проект от 17.01.2007 г. С н.а.№ 122 от 08.11.2007 г. е посочено името на сградата, за която е учредено и прехвърлено цялото право на строеж, а именно - построената „Жилищна сграда с магазини, кафе, КОО „Ушевата къща“, като при изповядването на н.а.№ 122 от 08.11.2007 г. е ползван одобрен (втори) идеен проект от 14.09.2007 г. Поддържа, че ищецът е бил наясно и в изискуемата форма е дал съгласието си да бъде построена именно сградата и индивидуализираните във втория идеен проект самостоятелни обекти. С н.а.№ 124 от 08.11.2007 г. ищецът е прехвърлил на „Екострой инженеринг“ ООД и правото на строеж върху всички останали обекти от посочената в акта „Жилищна сграда с магазини, кафе, КОО „Ушевата къща“, които първоначално е запазил за себе си; при изповядване на сделката отново е ползван идейният проект от 14.09.2007 г. и издаденото въз основа на него Разрешение за строеж № 259 от 17.09.2007 г. Въз основа на трите нотариални акта ищецът е прехвърлил в полза на „Екострой инженеринг“ ООД цялото право на строеж именно за изградената „Жилищна сграда с магазини, кафе, КОО „Ушевата къща“, в която се намират и собствените на А. Р. ап. 4-8 и ап. 4-9. Обобщено е, че в нарушение на чл. 20 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 ЗЗД е прието да липсва договореност между ищеца и строителя за учредяване и прехвърляне на право на строеж на построената сграда. Следващата група доводи в жалбата са срещу извода, че, като намиращи се на непосочена в нотариалните актове кота +8.55, апартаментите на касатора са надстроени. Поддържа също, че извършените при строителството промени засягат вътрешните нива на сградата, но не водят до липса на право на строеж за „Екострой инженеринг“ ООД, след като е установено, че обемът на суперфицията е спазен. Счита, че валидно е придобил собствеността върху двата апартамента, тъй като техен собственик е била Д. Я., а не ищеца. Позовава се на кратката 5-годишна давност, започнала да тече на 12.12.2008 г. и изтекла преди предявяването на исковата молба на 06.08.2015 г. Заявени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: непълна преценка на относимите доказателства; признавайки на ищеца пълна собственост по приращение, съдът е игнорирал н.а.№ 179 от 27.06.2007 г., съгласно който 1/10 ид.ч. от правото на собственост върху терена принадлежи не на ищеца, а на Д. Я.; нарушено е диспозитивното начало и неправилно е определен предметът на делото, тъй като ищецът е твърдял, че извън учреденото право на строеж излизат отделни обекти, а не цялата сграда; не е съобразено, че съществуването на два одобрени идейни проекта е резултат от неправомерното поведение на ищеца, толерирането на което е недопустимо; съдът е игнорирал изводите на СТЕ, без да мотивира защо не ги споделя; отговорите на първоначалната и на поправената искова молба са подадени съвместно от Д. Я. и А. Р. с позоваване, че имотите са придобити и от двамата като добросъвестни владелци, съответно владението на продавача е присъединено към владението на купувача, поради което неправилно е прието, че давността в полза на касатора тече от 30.06.2011 г., а не от 12.12.2008 г. Поддържа се и оплакване за необоснованост. Моли въззивното решение да бъде обезсилено, исковата молба – върната, а производството – прекратено. Като евентуално е заявено искане решението да бъде отменено и исковете срещу А. Р. да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за трите инстанции.

Срещу всяка от касационните жалби поотделно са постъпили отговори от ответника по касация К. И. У. чрез адвокат Х. Г. от АК – П.. Подчертава, че по делото е установено, че разликите между първоначално уговореното с н.а.№ 51/2007 г. и построеното са толкова големи, че не е възможно да се сравнят като параметри, поради което се налага извод, че цялата сграда е построена извън обема на учреденото право на строеж. За реално построената сграда няма учредено право на строеж, поради което същата в цялост, включително процесните апартаменти, е придобита от ищеца на основание чл. 92 ЗС. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на доводите са страните, данните по делото и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

За да уважи ревандикационните искове, предявени от К. И. У. срещу А. К. - за СОС № *****, както и срещу А. Ф. Р. - за СОС №№ ***** и *****, всички намиращи се в сграда с идентификатор *****, построена в УПИ *-* с площ 1 317 кв.м., кв. 1 по плана на [населено място], [улица], бл. В, въззивният съд е приел, че в нотариални актове № 51/2007 г. и № 124/2007 г. са индивидуализирани ясно, подробно и разбираемо обектите, върху които учредителят К. И. У. е учредил в полза на „Екострой инженеринг“ ООД право на строеж върху собствения си имот, като всеки един самостоятелен обект е индивидуализиран по вид, площ, местонахождение (етаж и кота, секция от сградата, граници). Сред тях не фигурират обектите, предмет на иска, включително апартамент № 4-8 , с площ 60,20 кв.м., на четвърти етаж, на кота +8,55, в секция „В”, обособен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, апартамент № 4-9 , с площ 55,90 кв.м., на четвърти етаж, на кота +8,55, в секция „В”, обособен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и апартамент № 5-1 , с площ 87,71 кв.м., на пети етаж, на кота +11,40, в секция „В”, обособен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Учреденото право на строеж по нотариални актове № 51/2007 г. и № 124/2007 г. не предвижда изграждането на апартаменти в блок „В” на кота +8,55, тъй като по тези нотариални актове кота +8,55 не съществува (а на тази кота, на четвърти етаж, са изградени процесните апартаменти № 4-8 и № 4-9). Аналогично е и приетото относно кота +11.40, на която в секция “В”, на пети етаж, е изграден процесният апартамент № 5-1. От посочените два н.а.№ 51 от 29.05.2007 г. (за учредяване на право на строеж) и № 124 от 08.11.2007 г. е установено, че суперфиция е учредена за жилищна сграда „Гранд Централ-Ушев“, състояща се от две самостоятелно обособени секции „А” и „В” със застроена площ от 680,14 кв.м. и РЗП 4 536 кв.м., съдържаща общо 49 обекта, а именно: 39 апартамента, 8 магазина, 1 ресторант и 1 спортен център, описани по предназначение,етаж на разположение, кота, брой и вид на помещенията, застроена площ и граници (съседни обекти). От приетите пред първоинстанционния съд единична и тройна технически експертизи е установено, че правото на строеж е учредено въз основа на идеен архитектурен проект от 17.01.2007 г., а строителството на процесната сграда, в това число и на намиращите се в нея апартаменти, предмет на делото, е осъществено по одобрен на 14.09.2007 г. нов идеен проект и съответния му работен проект. Двата проекта се различават съществено – имат различен брой нива в обемите си, различни схеми на вертикална комуникация, различни контури на хоризонталните нива, различни функционални схеми на отделните самостоятелни обекти и различни конструктивни схеми. При сравнение на застроената и общата разгъната застроена площ на двата идейни проекта, експертизата е установила, че по идейния архитектурен проект, одобрен на 14.09.2007 г., сградата има с 10,31 кв.м. по-голяма застроена площ и с 673,25 кв.м. по-голяма обща разгъната застроена площ. Не може да се прави сравнение между двата идейни проекта, тъй като същите са коренно различни. Прието е, че страните по договора за учредяване на право на строеж са изразили воля и съответно постигнали съгласие за отстъпване право на строеж не само за сграда с определена разгъната застроена площ и застроена на всяко ниво площ, а за сграда, съдържаща 49 обекта (39 апартамента, 8 магазина, 1 ресторант и 1 спортен център), всеки от които обекти е индивидуализиран с предназначение, етаж на разположение, кота, брой и вид на помещенията, застроена площ и граници. Вместо това е построена изцяло различна сграда, по изцяло различен идеен архитектурен проект, съдържаща 58 обекта, от които 48 апартамента, 9 магазина, гараж и 1 ресторант, разположени на осем нива (2 подземни и 6 надземни). Не може да се установи дори близко сходство между реално изградените обекти и тези, за които е учредена суперфицията. Независимо, че след сключване на договора за учредяване на право на строеж от 29.05.2007 г. и договора за покупко-продажба на право на строеж от 08.11.2007 г., дружеството-суперфициар е било носител на правото на строеж на сграда, съдържаща 49 обекта, същото не станало собственик на процесните обекти, тъй като не е построило тази сграда. За реално построената сграда липсва учредено право на строеж, доколкото след одобряване на проектите, по които е осъществено строителството – идейният проект от 14.09.2007 г., не е постигната договореност в изискуемата нотариална форма между собственика на терена и строителя за учредяване на право на строеж по проектите за новата сграда или за изменение на учреденото право на строеж съобразно тези проекти. Така цялата сграда в УПИ *, с пл.№ * в кв. 1 по плана на [населено място], в това число и процесните имоти, се явява изградена извън обема на учреденото право на строеж по нотариални актове № 51/2007 г. и № 124/2007 г. След като за реално изградените обекти липсва учредено право на строеж, то същите, по силата на приращението - съгласно чл. 92 ЗС, са станали собственост на ищеца като собственик на земята. По тази причина договорите за продажба, сключени от настоящите касатори, черпещи права от дружеството-суперфициар, като сключени с несобственик, не са произвели транслативно вещно-правно действие. Това е наложило съдът да се произнесе по заявеното от ответника А. Ф. Р. възражение за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание – изтекла в негова полза кратка придобивна давност. Упражняваното от този ответник владение е квалифицирано като добросъвестно, но е прието, че по отношение на него не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен срок, доколкото договорът за продажба е сключен на 30.06.2011 г., а исковата молба е подадена на 06.08.2015 г. Ответникът А. К. не е релевирал възражение за придобиване на имота по давност. Доколкото ищецът К. И. У. е придобил правото на собственост върху процесните имоти по силата на приращението, а ответниците ги владеят при отсъствие на противопоставимо на ищеца правно основание, прието е, че са налице предпоставките за уважаване на предявените ревандикационни искове.

С определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – прeдвид направената констатация, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба от гледна точка на изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК констатираната нередовност е отстранима пред касационната инстанция, поради което ВКС е дал указания с Определение № 50060 от 24.11.2023 г. Указанията са изпълнени, видно от вносните документи, представени с молбата на К. И. У. с вх.№ 504618 от 08.12.2023 г., поради което и на основание чл. 129, ал. 5 ГПК въззивното решение не подлежи на обезсилване, както и производството не подлежи на прекратяване при условията на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК.

По заявените оплаквания с двете касационни жалби ВКС намира следното:

С касационната жалба на А. Ф. Р. се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, защото първоинстанционният съд е дал прекомерен брой възможности за отстраняване на едни и същи нередовности на исковата молба и вместо да върне исковата молба, сам е формулирал както обстоятелствата, от които произтича спорното право, така и петитумите на исковата молба, по отношение на което въззивният съд не е въздействал. В резултат от проверката на извършените процесуални действия по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ВКС приема, че с депозираната на 06.08.2015 г. искова молба К. И. У. е предявил общо 26 обективно и субективно съединени искове - 13 от тях са установителни за правото на собственост върху 13 самостоятелни обекти и са насочени срещу един ответник - дружеството-суперфициар, а останалите 13 иска са ревандикационни и са насочени срещу лицата, явяващи се приобретатели на същите 13 самостоятелни обекти по транслативни сделки, включително срещу двамата касатори. В обстоятелствената част на исковата молба К. И. У. е заявил твърденията за общите факти, изграждащи основанието на всички обективно и субективно съединени искове: за притежаваното от него право на собственост върху терена; за съдържанието на нотариалния акт за учредяване на ограниченото вещно право на строеж; твърдение, че процесните обекти са построени извън учреденото право на строеж, в резултат от което и на основание чл. 92 ЗС са станали негова собственост; за издадения на името на дружеството-суперфициар констативен нотариален акт и последвалите го разпоредителни сделки, по отношение на които имплицитно (при липсата на твърдения за пороци при сключването им) се поддържа, че не са породили вещно-транслативно действие. Указанията, дадени с разпореждането от 17.08.2015 г. (ОС, л. 23) - за формулиране на искания по отношение на отделните ответници, спрямо настоящите касатори са изпълнени с поправената искова молба, представена на 28.10.2015 г. (ОС, л.л. 45-62). Останалите указания касаят определяне цената на иска, заплащане на дължимите държавни такси и вписване на исковата молба и с оглед предприетите действия за изпълнението им не обуславят връщане на исковата молба. По своята същност указанията, дадени в о.с.з.09.05.2017 г. (ОС, л.л. 457-460) и в з.з. 23.06.2017 г. (ОС, л.л. 507-508) намират своето основание в разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ГПК, а с определението от 24.07.2017 г. (ОС, л. 530) не са давани указания, касаещи претенциите срещу настоящите касатори. Изложеното, наред с изпълнението на указанията, дадени от ВКС съобразно т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, мотивира извод, че по отношение на касаторите е проведено производство по искова молба, удовлетворяваща изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което въззивното решение не е постановено по нередовна искова молба и не подлежи на обезсилване.

И двамата касатори заявяват оплакване (което в жалбата на А. Р. е развито в детайли) срещу извода, че сградата с идентификатор **** е построена в обем, надхвърлящ обема на учреденото на „Екострой инженеринг“ ООД с н.а.№ 51/2007 г. право на строеж. Оплакването е неоснователно по следните съображения:

В практиката на ВКС (Решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 217/2012 г., II г.о., Решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.д.№ 1273/2013 г., I г.о., Решение № 118 от 16.11.2016 г. по гр.д.№ 766/2016 г., II г.о.) е дадено тълкуване, че обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за неговото учредяване. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение от собственика на земята на основание чл. 92 ЗС. Когато построеното извън обема на правото на строеж не е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 ЗС. Преценката за съответствието на построеното с обема на правото на строеж се извършва чрез съпоставка на описанието на бъдещата сграда в акта за учредяване на суперфицията и индивидуализацията на реално изградената сграда. Ако липсва описание на бъдещата сграда, то правото на строеж е учредено за всичко, което може да бъде построено съобразно предвижданията на подробния устройствен план. Ако сградата е индивидуализирана, но е построена сграда, която не отговаря на тази индивидуализация, построеното е изцяло извън обема на правото на строеж и се придобива от собственика на терена. Само ако построената сграда съответства на индивидуализацията на бъдещата сграда, но са налице отклонения в някои от посочените параметри се преценява дали построеното в повече е самостоятелен обект и се придобива от собственика на терена или не е самостоятелен обект и се придобива от суперфициаря.

В случая, с н.а.№ 51 от 29.05.2007 г. ищецът, в качеството му на собственик на УПИ *-* в кв. 1 по плана на [населено място], е учредил в полза на „Екострой инженеринг“ ООД право на строеж за конкретно изброени самостоятелни обекти (спортен център, ски-гардероб, 4 магазина и 27 апартамента в секция „В“– всички описани по вид, помещения и местонахождение – секция, етаж, кота, площ и граници), които ще бъдат построени в масивна жилищна сграда „Гранд централ – Ушев“, състояща се от две секции със застроена площ 680,14 кв.м. и обща РЗП 4 536,74 кв.м. Ищецът е запазил за себе си правото на строеж за самостоятелни обекти, също подробно индивидуализирани в нотариалния акт - ресторант, 4 магазина и 12 апартамента в секция „А“. Съобразно отбелязаното в нотариалния акт и установено със заключенията на СТЕ (еднолична и тричленна) правото на строеж е учредено въз основа на идеен архитектурен проект, одобрен на 17.01.2007 г. На 14.09.2007 г. е одобрен нов идеен архитектурен проект. Двата проекта се различават съществено: по проекта от 14.09.2007 г. сградата има с 10,31 кв.м. по-голяма застроена площ и с 673,25 кв.м. обща РЗП; различни са предвижданията за брой нива в обемите на проектираните сгради, различни са схемите на вертикална комуникация, различни контури на хоризонталните нива, различни функционални схеми на отделните самостоятелни обекти и различни конструктивни схеми. Не може да се установи идентичност или дори близко сходство между отделните обекти по двата проекта въпреки сравнимото им функционално предназначение – магазини, ресторант, жилища, подземни гаражи и др.

С последващ н.а.№ 122 от 08.11.2007 г. е изменен н.а.№ 51/2007 г. по следния начин: „текстът: „… за изграждане на масивна жилищна сграда „Гранд централ – Ушев“…“ да се чете „… за изграждане на жилищна сграда с магазини, кафе, КОО „Ушевата къща“…“.

С н.а.№ 124 също от 08.11.2007 г. ищецът е продал на „Екострой инженеринг“ ООД правото на строеж за всички обекти, за които си е запазил правото на строеж с н.а.№ 51/2007 г., като описанието им е идентично на съдържащото се в н.а.№ 51/2007 г.

Сградата, в която се намират процесните три апартамента, е изпълнена по идейния архитектурен проект, одобрен на 14.09.2007 г., респ. – одобрен на 29.02.2008 г. работен проект.

При така установените факти правилно е прието от инстанциите по съществото на спора, че цялата сграда, в която се намират процесните три апартамента, е изградена извън обема на учреденото с нотариален акт № 51/2007 г. право на строеж. Удостовереното с нотариалния акт съгласие на страните при учредяване на правото на строеж не касае сграда с определена застроена и разгъната застроена площ, а е постигнато за постройка, съдържаща подробно индивидуализирани самостоятелни обекти, всеки от които е описан със своите предназначение, етаж, кота, брой и вид на помещенията, застроена площ и съседни обекти. Последващото разпореждане с правото на строеж за обектите, които ищецът е запазил за себе си с н.а.№ 51/2007 г., отново има за предмет индивидуализирани самостоятелни обекти. Ето защо не може да се направи извод, че постигнатото съгласие между страните е за построяването на сграда в притежавания от ищеца УПИ независимо от конкретните характеристики на самостоятелните обекти в нея. Подобен извод не може да бъде извлечен и от текста на н.а.№ 122 от 08.11.2007 г., обсъден съвместно с н.а.№ 51/2007 г., доколкото извън наименованието на проектираната сграда изменение в друга насока не е внесено по отношение съдържанието и обема на учреденото право на строеж. Категорично установено е, че обекти с индвивидуализиращите белези на описаните в н.а.№ 51/2007 г., респ. - н.а.№ 124 от 08.11.2007 г., не са възникнали в резултат от осъщественото от „Екострой инженеринг“ ООД строителство. Никой от процесните три апартамента не може да бъде идентифициран с някой от апартаментите по н.а.№ 51/2007 г. и н.а.№ 124 от 08.11.2007 г. и в този смисъл те се явяват изградени в отклонение от учреденото право на строеж, което важи и за сградата като цяло. При тези факти и съобразявайки формираната практика на ВКС, настоящият състав приема, че процесните три апартамента, всеки от които представлява самостоятелен обект, макар и да са построени съобразно утвърден архитектурен проект (този от 14.09.2007 г.), не са станали собственост на „Екострой инженеринг“ ООД в качеството му на суперфициар, а се явяват приращение по смисъла на чл. 92 ЗС.

Основателно е оплакването, заявено от касатора А. Ф. Р., че признавайки на ищеца пълна собственост по приращение, въззивният съд е игнорирал н.а.№ 179 от 27.06.2007 г. (ОС, л.л. 279-280), съгласно който 1/10 ид.ч. от правото на собственост върху терена принадлежи не на ищеца, а на Д. Я.. Посоченият нотариален акт е представен по делото, включително е цитиран от първоинстанционния съд в мотивите на решението му, но както ОС, така и САС (въпреки изричното оплакване във въззивната жалба – САС, л.л. 147-148) не са подложили на обсъждане значението му за изхода на спора, с което са допуснали нарушение на чл. 12 ГПК. Придобиването на идеални части от правото на собственост върху терена от Д. Я. в момент, предхождащ построяването на сградата в УПИ *-* в кв. 1 на [населено място], изградена без учредено за постройката право на строеж, има за последица придобиването на всички обекти в нея от двамата съсобственици на терена в съотношение 9/10 ид.части за ищеца и 1/10 ид.част за Д. Я.. Независимо, че оплакването за констатираното нарушение е заявено само от касатора А. Ф. Р., формираният извод относно н.а.№ 179 от 27.06.2007 г., явяващ се факт, който е общ за двамата касатори – обикновени другари, и последиците от обективираната с него сделка, следва да бъдат съобразени при постановяване на решението и по иска, предявен срещу А. К.. Основание за това съставляват разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, възлагаща в тежест на ищеца да проведе главно и пълно доказване, че е изключителен собственик на процесните обекти, както и правилото по чл. 217 ГПК. Доказването е проведено успешно за 9/10 ид.части от всеки от имотите, но не и за останалите 1/10 ид.части от всеки от апартаментите.

С оглед изводът, че ищецът е доказал притежанието на по 9/10 ид.части от процесните вещи, правилно е прието, че за тези части от процесните имоти собствеността не е придобита от настоящите касатори по силата на сключените от тях придобивни сделки, оформени съответно с н.а.№ 95 от 25.02.2009 г., том І, рег.№ 671, д.№ 89/2009 г. по описа на нотариус В. (за А. К.) и н.а.№ 176 от 30.06.2011 г., том ІІ, рег.№ 1909, д.№ 802/2011 г. по описа на нотариус В. (за А. Р.). Макар и валидни от гледна точка на изискванията за тяхната действителност, за посочените по 9/10 ид.части сключените от касаторите договори не са породили вещно-правен транслативен ефект, тъй като съконтрагентите им не са притежавали този обем от правата, за които са договаряли.

При така формираните изводи, ВКС дължи да се произнесе и по оплакването на А. Ф. Р., че в негова полза е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 2 ЗС. Оплаквания срещу правилността на заключението, че този ответник по иска по чл. 108 ЗС е установил добросъвестно владение на 30.06.2011 г. и е упражнявал такова и към датата на предявяването на исковата молба на 06.08.2015 г., не са заявени от насрещната му страна, поради което този извод не подлежи на преразглеждане. Продължителността на това владение е 4 години, 1 месец и 6 дни, а разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС поставя изискване добросъвестното владение да е продължило 5 години, поради което не са налице предпоставките да се приеме, че А. Р. е придобил собствеността в резултат от упражняваното от него владение. Според касатора, с представените от него отговори на исковата молба (първоначален – ОС, л.л. 302-304, както и подаден срещу поправената искова молба – ОС, л.л. 606-610) той се е позовал на присъединяване на владението - чл. 82 ЗС. Това му становище не намира опора в данните по делото. Изрично позоваване, че е налице основание за приложението на чл. 82 ЗС, категорично отсъства и в двата отговора. Довод в такава насока отсъства и в изявленията, направени от процесуалния му представител пред първата инстанция в проведеното първо о.с.з. 22.01.2019 г. (ОС, л.л. 796-803, конкретно за касатора – л.л. 798 и 799), като изрично е заявено, че направеното възражение в отговора на исковата молба е за „изтекла в негова полза придобивна давност“, наред с което е подчертано, че не се правят искания за събиране на доказателства в тази насока (и такива не са и събирани). Съобразявайки съдържанието на извършените от името на касатора процесуални действия както в преклузивния срок по чл. 131 вр.чл. 133 ГПК, така и при условията на чл. 145, ал. 2 вр.чл. 143, ал. 3 ГПК, както и отсъствието на изрично релевиран период на владението с посочване на начална дата, предхождаща датата на сделката от 30.06.2011 г., ВКС не намира основание да приеме, че А. Р. се е позовал на присъединяване на неговото владение към това на праводателя му Д. Б. Я.. Такова позоваване не може да се обоснове от обстоятелството, че отговорът на поправената искова молба е подаден съвместно от Д. Б. Я., А. Р. и още четири физически лица – ответници по иска. Всички те имат качеството на обикновени другари в процеса и съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК всеки от тях действа самостоятелно, като процесуалните действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. В контекста на обсъжданото, изявлението, направено от името на всички шест ответници, подали отговора от л.л. 606-610 от първоинстанционното дело (цитирано дословно: „… в полза на ответниците е изтекла придобивна давност (чл. 79, ал. 2 ЗС). Всеки един от ответниците е добросъвестен владелец на процесните имоти, тъй като владее същите на правно основание, годно да го направи собственик според чл. 70, ал. 1 от ЗС. Добросъвестността е съществувала при възникване на правното основание и презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС не е оборена, нито пък са навеждани доводи в това отношение.“) обективира позоваване от всеки от шестимата ответници поотделно на основанието по чл. 79, ал. 2 ЗС, свързвано от всеки от шестимата ответници поотделно с осъществената в негова полза валидна придобивна сделка по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС и не съдържа никакви индиции за позоваване на възможността по чл. 82 ЗС по отношение на който и да е от тях. Изводът за отсъствието на такова се затвърждава от съдържанието на изявленията в първо о.с.з. 22.01.2019 г., като ВКС приема, че ако е имало каквото и да е колебание относно точното съдържание на обхвата на възражението за изтекла давност, то страната е разполагала с възможността да го отстрани при условията на чл. 145, ал. 2 вр.чл. 143, ал. 3 ГПК, като изрично заяви, че присъединява своето владение към това на праводателя му Д. Б. Я. и заяви съответните искания за събиране на доказателства в тази връзка. При отсъствието на процесуални действия в такава насока, обсъждането на предпоставките за приложението на чл. 82 ЗС по отношение на касатора би съставлявало нарушение на забраната по чл. 133 ГПК. Отделен е въпросът, че по делото не са събрани никакви доказателства за упражнявано от Д. Б. Я. владение конкретно върху продадените от нея на касатора два апартамента във времето преди 30.06.2011 г.

В обобщение - разглежданите искове са основателни до размер на 9/10 ид.части от трите процесни имота и, съобразявайки постановките на ТР № 3 от 05.01.2022 г. по тълк.д.№ 3/2020 г. на ВКС, ОСГК, решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено в частите му, с които е постановено уважаването им в тези предели. За разликите от по 1/10 ид.части от всеки от трите процесни имота исковете се явяват неоснователни и отхвърлянето им следва да бъде постановено с настоящото решение след частичното отменяване на въззивния акт. По отношение на тези по 1/10 ид.части легитимирана да претендира собствеността и предаване на владението би била Д. Б. Я., а не ищецът. Доколкото всеки от ответниците е сключил придобивна сделка, в основата на веригата от правоприемство по която стои разпоредително действие именно на Д. Б. Я., липсата на предявен от последната иск за собственост препятства присъждането на владението върху имотите изцяло на ищеца.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 81 ГПК с настоящото решение следва да се присъдят разноски на страните в зависимост от изхода на спора, постановен от ВКС. Ищецът има право на 9/10 от разноските за защита по исковете срещу всеки от двамата ответници, направени от него за трите инстанции, а всеки от ответниците – на по 1/10 от разноските.

С решението на ОС на ищеца е присъдено заплащането на 1 458,04 лв. от А. К., която сума следва да бъде намалена до сумата 1 312,24 лв. С решението на ОС му е присъдено и заплащането на 2 021,99 лв. от А. Ф. Р., която сума следва да бъде намалена до сумата 1 819,79 лв. Пред САС ищецът не е направил разноски за защитата по исковете срещу настоящите касатори. Пред ВКС ищецът е заплатил съответно: по иска срещу А. К. – сумата 1 918,36 лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и 918,36 лв. държавна такса), а по иска срещу А. Р. – сумата 3 273,60 лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. и 1 273,60 лв. държавна такса). С оглед изхода на спора ищецът има право да му бъде заплатена сумата 1 726,52 лв. от А. К. и сумата 2 946,24 лв. от А. Р..

За защитата си пред ОС Антон Киссе е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв., от която сума има правото ищецът да му възстанови 600 лв. За защитата си пред ОС Александър Рвачев е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4 350 лв., от която сума има правото ищецът да му възстанови 435 лв.

За защитата си пред САС А. К. е заплатил общо 6 220 лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 5 760 лв. и 460 лв. държавна такса), от която сума ищецът следва да му възстанови 622 лв. За защитата си пред САС А. Р. е заплатил общо 7 837 лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лв. и 637 лв. държавна такса), от която сума ищецът следва да му възстанови 783,70 лв.

За защитата си пред ВКС А. К. е заплатил общо 3 989,18 лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. и 489,18 лв. държавни такси), от която сума ищецът следва да му възстанови 398,92 лв.

За защитата си пред ВКС А. Р. е заплатил общо 7 867 лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лв. и 667 лв. държавни такси), от която сума ищецът следва да му възстанови 786,70 лв.

В обобщение – за всички инстанции ищецът има право на сумата 3 038,76 лв. , платима от А. К. и сумата 4 766,03 лв. , платима от А. Р.. След приспадане на сумите, присъдени от ОС (1 458,04 лв. и 2 021,99 лв.), с настоящото решение ответникът А. К. следва да бъде осъден да заплати разликата от 1 580,72 лв. до пълния размер на разноските, дължими на ищеца, а ответникът А. Р. следва да бъде осъден да заплати разликата от 2 744,04 лв.

От своя страна ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника А. К. сумата 1 620,92 лв. , а на ответника А. Р. – сумата 2 005,40 лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 21 от 07.01.2022 г. по в.гр.д.№ 1189/2021 г. на Софийски апелативен съд, както и първоинстанционното Решение № 904387 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 256/2015 г. по описа на ОС – Благоевград В ЧАСТИТЕ, С КОИТО по предявените от К. И. У. искове с правно основание чл. 108 ЗС: (1) по отношение на А. К. е признато за установено, че ищецът е собственик на разликата над 9/10 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 5-1, с площ 87,71 кв.м. и 19,75 кв.м. идеални части, разположен на пети етаж, в сградата с идентификатор ****, както и А. К. е осъден да предаде на К. И. У. владението на 1/10 ид.част от посочения недвижим имот; (2) по отношение на А. Ф. Р. е признато за установено, че ищецът е собственик на разликата над 9/10 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 4-8, с площ 60,20 кв.м. и 13,56 кв.м. идеални части, разположен на четвърти етаж, както и на разликата над 9/10 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 4-9, с площ 55,90 кв.м. и 12,59 кв.м. идеални части, разположен на четвърти етаж – и двата обекта, намиращи се в сградата с идентификатор ****, както и А. Ф. Р. е осъден да предаде на К. И. У. владението на по 1/10 ид.част от посочените недвижими имоти, като

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от К. И. У. срещу А. К. относно собствеността и предаване на владението на 1/10 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 5-1, с площ 87,71 кв.м. и 19,75 кв.м. идеални части, разположен на пети етаж, в сградата с идентификатор ****.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от К. И. У. срещу А. Ф. Р. относно собствеността и предаване на владението на 1/10 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 4-8, с площ 60,20 кв.м. и 13,56 кв.м. идеални части, разположен на четвърти етаж, както и относно собствеността и предаване на владението на 1/10 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 4-9, с площ 55,90 кв.м. и 12,59 кв.м. идеални части, разположен на четвърти етаж – и двата обекта, намиращи се в сградата с идентификатор ****.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 21 от 07.01.2022 г. по в.гр.д.№ 1189/2021 г. на Софийски апелативен съд, в останалите обжалвани части, с които (в резултат от потвърждаването на първоинстанционното Решение № 904387 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 256/2015 г. по описа на ОС – Благоевград), по предявените от К. И. У. искове с правно основание чл. 108 ЗС е постановено следното: (1) по отношение на А. К. е признато за установено, че ищецът е собственик на 9/10 идеални части от самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 5-1, с площ 87,71 кв.м. и 19,75 кв.м. идеални части, разположен на пети етаж, в сградата с идентификатор ****, като А. К. е осъден да предаде на К. И. У. владението на 9/10 идеални части от посочения недвижим имот; (2) по отношение на А. Ф. Р. е признато за установено, че ищецът е собственик на 9/10 идеални части от СОС с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 4-8, с площ 60,20 кв.м. и 13,56 кв.м. идеални части, разположен на четвърти етаж, както и на 9/10 идеални части от СОС с идентификатор ***** , представляващ апартамент № 4-9, с площ 55,90 кв.м. и 12,59 кв.м. идеални части, разположен на четвърти етаж – и двата обекта, намиращи се в сградата с идентификатор ****, като А. Ф. Р. е осъден да предаде на К. И. У. владението на по 9/10 идеални части от всеки от посочените недвижими имоти.

ОСЪЖДА А. К. ДА ЗАПЛАТИ на К. И. У. сумата 1 580,72 лева – разлика над сумата на разноските, присъдени с Решение № 904387 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 256/2015 г. по описа на ОС – Благоевград, до пълния размер на дължимите разноски за защитата пред трите инстанции.

ОСЪЖДА А. Ф. Р. ДА ЗАПЛАТИ на К. И. У. сумата 2 744,04 лева – разлика над сумата на разноските, присъдени с Решение № 904387 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 256/2015 г. по описа на ОС – Благоевград, до пълния размер на дължимите разноски за защитата пред трите инстанции.

ОСЪЖДА К. И. У. ДА ЗАПЛАТИ на А. К. сумата 1 620,92 лева – разноски за защитата пред трите инстанции.

ОСЪЖДА К. И. У. ДА ЗАПЛАТИ на А. Ф. Р. сумата 2 005,40 лева – разноски за защитата пред трите инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: