Отнемане на имущество при липса на връзка с престъпната дейност

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. София, 24.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН ЦОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3655 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е, след като с решение № 50167/04.10.2022 г. по гр. дело № 1934/2022 г. на друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (IV-то гр. отд. на ВКС), по молби на ответниците в настоящото производство Ж. Ж. Ж., И. Ж. Ж., Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] (роден 2002 г.) и Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] (роден 1991 г.) е отменено предходното постановено по делото, влязло в сила касационно решение № 131/04.05.2012 г. по гр. дело № 755/2011 г. на трети състав на IV-то гр. отд. на ВКС. С последното, при постановена отмяна изцяло на отхвърлителното въззивно решение, спорът по делото е бил разрешен по същество, като по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), на основание чл. 4 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.) от ответниците Ж. Ж. и Е. Р. Ж. (починала на 20.07.2018 г., с правоприемници – ответниците Ж. Ж., И. Ж. и Ж. Ж. (р. 2002 г.)) е отнето в полза на държавата имущество (подробно описано – апартамент, два леки автомобила, парични суми по три банкови сметки и парична сума, иззета с протокол за претърсване и изземване); както и на основание чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) от ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.) е отнет в полза на държавата друг апартамент (също подробно описан). Отмяната на влязлото в сила касационно решение е постановена на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, тъй като с окончателно решение от 13.07.2021 г. по дело „Т. и други срещу България“ (жалба № 50705/11 и 6 други) на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установено, допуснато от ВКС нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, състоящо се в това, че при постановяване на необжалваемия съдебен акт съдът е пропуснал да установи връзка между престъпната дейност на Ж. и Е. Ж., и имуществото, което е отнел в полза на държавата. По този начин не е постигнат необходимият справедлив баланс между легитимните цели, преследвани от ЗОПДИПД (отм.), и индивидуалните права на молителите-ответници (принцип на пропорционалната намеса). Разяснено е, че констатираното от ЕСПЧ нарушение не се състои в това, че жалбоподателите неоправдано са лишени от собственост, а в това, че липсват мотиви в акта на съда за отнемане на имуществото, доколко то е придобито във връзка с престъпната дейност на Ж. и Е. Ж.. Прието е и че отмяната се допуска за преодоляване на последиците от така констатираното от ЕСПЧ нарушение, състоящо се в липса на мотиви в решението на ВКС относно наличието на връзка между престъпната дейност и отнетото имущество, поради което нарушението следва да бъде отстранено именно от този съд (ВКС). Изтъкнато е, че не са констатирани от ЕСПЧ нарушения на КЗЧПОС нито на първоинстанционния, нито на въззивния съд, поради което е посочено, че съставът на съда, който ще осъществи ново разглеждане на касационната жалба, е компетентен да прецени, дали се налага връщане на делото на някоя от инстанциите по същество. По тези съображения, при постановената отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС на касационната жалба, по реда на чл. 290 от ГПК.
Касационната жалба е подадена от ищеца по делото КУИППД (с правоприемник Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – КПКОНПИ, Комисията) срещу въззивното решение № 76/18.02.2011 г., постановено по възз. гр. дело № 1240/2010 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 1227/05.08.2010 г. по гр. дело № 172/2009 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), е отхвърлено изцяло мотивираното искане на КУИППД за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 268 709.50 лв., като придобито от престъпна дейност, както следва: от ответника Ж. Ж.: апартамент № . на ет.. в [жилищен адрес][жк]в [населено място], ул. Д. Т.“ № . (подробно описан ведно с принадлежностите му), придобит чрез покупко-продажба с нотариален акт № .. г., том .., дело № .. г.; и лек автомобил марка „....“ с ДК [рег.номер на МПС] (подробно описан), закупен от същия ответник; от ответниците Ж. и Е. Ж.: лек автомобил марка „с...“ с ДК [рег.номер на МПС] (подробно описан), закупен от ответника Ж. Ж.; сумата 219.31 лв., ведно с лихвите в спестовна сметка (с посочен IBAN), открита на 23.11.1998 г. в „Юробанк и еф джи България“ АД, с титуляр ответникът Ж. Ж.; сумата 7 706.17 лв., ведно с лихвите в банкова сметка (с посочен IBAN), открита на 11.07.2006 г. в „Корпоративна търговска банка“ АД, с титуляр ответницата Е. Ж.; сумата 2 067.33 EUR (с левова равностойност 4 043.28 лв.) по депозитна сметка (с посочен IBAN), открита на 04.07.2006 г. в „СИБанк“ АД, с титуляр ответницата Е. Ж.; сумата 14 400 EUR и 730 USD (с левова равностойност в общ размер 29 224.21 лв., с описани номинал и серийни номера на банкнотите), иззети с протокол за претърсване и изземване от 03.07.2007 г., и запечатани в плик и предадени с протокол от 30.05.2008 г. от ст. дознател при ОД „Полиция“-Пловдив, Сектор „БОП“ на домакина при ОД „Полиция“-Пловдив; и от ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.) – апартамент № .. на ет... в жилищната сграда на [улица] [населено място], (също подробно описан ведно с принадлежностите му), придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ... г., том .., рег. № .., нот. дело № ... г.; в тежест на комисията-ищец са възложени разноските за първоинстанционното и въззивното производство по делото.
В касационната жалба на комисията-ищец се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че е неправилен (необоснован) решаващият извод на въззивния съд, че е оборена презумпцията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.), мотивиран със свидетелските показания по делото и извлечения от банкови сметки на свидетеля Ж. Ж. Ж.. В тази връзка се излагат и съображения, че тези писмени доказателства (извлеченията от банкови сметки) са приети в нарушение на чл. 147, т. 1 от ГПК, както и че същите не доказват законен източник на доходите, с които е придобито процесното имущество. Поддържат се и подробни доводи, че свидетелите са в близка родствена връзка с ответниците, като съдът не е отчел възможната заинтересованост на свидетелите, както и че техните показания не кореспондират с останалите доказателства по делото.
Ответниците Ж. и Е. Ж., в отговорите на касационната жалба излагат доводи и съображения за неоснователност на същата.
Ответникът Ж. Ж. (р. 1991 г.) не е подал отговор на касационната жалба.
С определение № 1562/13.12.2011 г., постановено по гр. дело № 755/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: следва ли в производство по предявените искове по чл. 28 от ЗОПДИППД (сега отменен) съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарение.
В настоящото производство – при новото разглеждане на делото по реда на чл. 290 от ГПК от ВКС, страните (в откритото съдебно заседание, като ищецът и ответниците – и в писмени бележки) излагат следните становища и доводи:
Касаторът-ищец КПКОНПИ (правоприемник на КУИППД) поддържа изложеното в касационната жалба, като излага и съображения, че отговорът на посочения по-горе процесуалноправен въпрос е положителен. Относно отменителното основание и установеното с решението на ЕСПЧ нарушение, допуснато от предходния касационен състав на ВКС по делото, жалбоподателят се позовава на тълкувателно решение (ТР) № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, като изтъква, че неговите постановки изискват да бъде установена пряка или косвена връзка между конкретно установената престъпна дейност и придобиването на имуществото, но обаче не е необходимо тази връзка да е безспорно установена, а е достатъчно тя да се предположи основателно, в който случай това е достатъчно за целите на закона, след като не е установен законен източник на доходи – чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.), като е допустимо такова основателно предположение за придобиване на имуществото във връзка с престъпната дейност и назад във времето – преди извършването на престъпното деяние, в давностния срок по чл. 11 от ЗОПДИПД (отм.). Касаторът-ищец моли съда да отмени обжалваното въззивно решение и да уважи изцяло предявения иск за отнемане на процесното имущество от ответниците.
Ответниците Ж. Ж., И. Ж. и Ж. Ж. (р. 2002 г.) (първият – и в качеството си на правоприемник на починалата ответница Е. Ж., а последните двама – само в качеството си на нейни правоприемници) поддържат подадените отговори на касационната жалба, като излагат и съображения, че отговорът на поставения по делото процесуалноправен въпрос е отрицателен и молят съда да остави в сила въззивното решение. При условията на евентуалност – ако съдът даде положителен отговор на въпроса, молят делото да бъде върнато на първоинстанционния съд от фазата по изготвяне на доклад, с указания за приемане на писмени доказателства. По съществото на спора излагат становище и съображения, че по делото не е установена връзка между престъпленията, за които са осъдени ответниците Ж. и Е. Ж., и придобитото от тях процесно имущество, като се позовават на приетото в решението на ЕСПЧ, изтъквайки и обстоятелството, че престъпленията, за които те са осъдени, са извършени през периода януари 2007 г. – 26.06.2007 г., поради което считат, че няма как придобититие от тях имущества през 2002 г. и 2003 г. да са в причинна връзка, дори косвена, с тези престъпления.
Ответникът Ж. Ж. (р. 1991 г.) също оспорва касационната жалба като неоснователна, позовавайки се на решението на ЕСПЧ и на ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС; присъединява се към становището на останалите ответници, че отговорът на поставения по делото процесуалноправен въпрос е отрицателен. Моли съда да потвърди обжалваното въззивно решение.
Прокурорът, участващ в производството по делото съгласно чл. 30, ал. 1, изр. 2 от ЗОПДИПД (отм.), се присъединява към становището на касатора-ищец, че въззивното решение страда от пороци, но счита, че делото следва да се върне на първата инстанция. Поддържа, че ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС е от значение за отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос.
Настоящият съдебен състав също намира, че за да се даде отговор в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на поставения по делото процесуалноправен въпрос, следва да се съобразят задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, както и основаната на тях, относима практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Същите са релевантни и предвид нарушението, допуснато при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, констатирано с решението на ЕСПЧ, в което (§ 212) се възприемат разрешенията, дадени с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС.

С тълкувателното решение е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда начл. 28 от ЗОПДИПД (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 от ЗОПДИПД (отм.). В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и следното: Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, например в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например – с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление – имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Така например, в обхвата на чл. 3 от ЗОПДИПД (отм.) попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. В тази връзка, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето – преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 от ЗОПДИПД (отм.).

Предвид така дадените задължителни указания и разяснения, в трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (например – решение № 242/10.02.2021 г. по гр. дело № 4499/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и посочените в него множество други решения на ВКС в същия смисъл) се приема и следното: При изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът е необходимо и следва да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, на придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки. Фактическите и правни заключения в решението на съда трябва да са направени не само на базата на принципни постановки, а въз основа на извършена самостоятелна оценка на конкретните данни по делото за начина, по който е придобито всяко отделно имущество, и възможностите към същия момент на приобретателя, респ. – съществува ли пряка или косвена връзка с престъпната дейност, а също дали такава може да се установи по пътя на обосновано предположение.

Предвид така установената практика (включително задължителна такава) на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че в производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) съдът следва да допусне и събере, и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК (включително – с оглед установените преклузивни процесуални срокове за посочването и събирането им), които са от значение за установяване на начина, по който е придобито всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на приобретателя-ответник с оглед конкретния придобивен способ, както и за всички останали конкретни релевантни обстоятелства, които изключват или обратното – установяват пряка или косвена връзка между конкретната установена престъпна дейност и придобиването на всяко отделно процесно имущество, или пък въз основа на които обстоятелства, такава връзка основателно може да се предположи. Това се отнася и за случаите, когато ответникът твърди, че е придобил конкретно процесно имуществено право със средства, които са му дарени от трето за спора лице. В тези случаи съдът следва да допусне, събере и обсъди в решението си всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено дарение на средства и влагането на тези средства в придобиването на конкретно процесно имуществено право, включително – дали дарителят действително е разполагал с такива средства, за да ги дари на ответника. Произходът (източникът) на тези средства за дарителя (т.е. как и откъде той ги е придобил, за да ги дари на ответника) е обстоятелство, което само по себе си поначало е ирелевантно за производството по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), освен ако чрез произхода на средствата се установява и релевантното обстоятелство, че дарителят е разполагал с тях (например – продал е свой имот и паричната сума от тази продажба е дарил на ответника), или когато комисията-ищец изрично твърди конкретни факти за наличие на връзка между установената по делото престъпна дейност на ответника и средствата, които са му дарени от третото лице (например – ответникът е прехвърлил на третото лице (дарителя) свое имущество, за което е установена или основателно може да се предположи връзка с процесната престъпна дейност, а след това третото лице (дарителят) на свой ред е предоставил средства на ответника). Когато такива изрични твърдения няма и чрез други убедителни доказателства е установено, че дарителят е разполагал със средствата (например имал ги е налични по своя банкова сметка и безвъзмездно ги е превел по сметка на ответника), техният произход (източник) за дарителя е без никакво значение за спора, като същевременно те са законен източник за ответника по смисъла на чл. 4, ал. 1 – in fine от ЗОПДИППД (отм.), тъй като (както стана ясно от изложеното по-горе) релевантна в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) е единствено конкретната установена по делото престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на ответника (проверяваното лице), но не и евентуална престъпна дейност на дарителя, който е трето за производството лице. Също предвид цитираните по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика на ВКС, настоящият съдебен състава намира за нужно още веднъж да изтъкне, че в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) преценката на съда относно релевантните по делото обстоятелства и на доказателствата за тях, следва да е винаги конкретна – по отношение на всяко отделно процесно имуществено право (имущество), за да е обоснован крайният му извод за неговото отнемане или не в полза на държавата.

Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, съдът намира за основателни касационните оплаквания за необоснованост на част от въззивното решение. Апелативният съд е установил, че с присъда № 108/24.07.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 1090/2008 г., влязла в сила на 29.04.2009 г., ответниците Ж. и Е. Ж. са осъдени за извършени от тях през периода месец януари 2007 г. - 26.06.2007 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като съизвършители помежду си и с други лица, за престъпления по чл. 308, ал. 3, във вр. с ал. 2 и ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 308, ал. 5, изр. 2, предл. 1, във вр. с чл. 308, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 308, ал. 7, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; и по чл.321, ал. 1 от НК. Правилно въззивният съд е приел, че тези престъпления попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 19 и т. 20 (сега т. 20 и т. 21) от ЗОПДИППД (понастоящем отменен). Макар правилно да е приел и че по делото е спорно дали процесното, претендирано за отнемане имущество, е придобито от престъпна дейност, въззивният съд по никакъв начин не е обсъдил нито конкретната престъпна дейност на ответниците Ж. и Е. Ж., установена с влязлата в сила присъда, нито дали е налице или не връзка между тази престъпна дейност и придобиването на всяко едно конкретно процесно имущество, нито дали по делото са установени обстоятелства, от които да може да се направи основателно предположение за наличие на такава връзка.

Основателно е и оплакването на касатора-ищец за необснованост на извода на въззивния съд, че презумпцията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) била оборена, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично било установено, че придобиването на процесното имущество е със законни средства. За да достигне до този свой решаващ извод, апелативният съд не е обсъдил конкретни доказателства и обстоятелства, които да свърже с конкретното придобивно основание и придобивен момент на всяко едно от процесните имущества, а най-общо е изложил следното: От показанията на свидетелите по делото (изредени са имената им) е приел за установено, че бащата на ответника Ж. Ж. – свидетелят Ж. Ж. Ж. е получил като наследство от своя баща, живял и починал в САЩ, значителни суми, които са били вложени в банкови депозити, от които той е теглил значителни суми, които е предоставил на сина си Ж. Ж. (посочено е и че последният е инвалид) не само за издръжка на неговото домакинство, но и за закупуване на движимото и недвижимото имущество, придобито през процесния период. Също най-общо съдът е посочил, че в тази връзка показанията на свидетелите се потвърждават от представените по делото удостоверения и извлечения от сметки на банка „Хеброс“ и „Уникредит булбанк“, както и че в този смисъл е и заключението на извършената от вещото лице Р. съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Единствените конкретни обстоятелства, приети за установени от въззивния съд, са, че за процесния период свидетелят Ж. Ж. Ж. е имал разкрити три спестовни влога, от които са теглени 38 260.21 лв. към 17.08.1993 г., 128 000 лв. към 31.12.1998 г., 59 259.07 лв. към 17.08.1993 г.; 6 500 USD към 09.05.2009 г. и 98 410.17 USD към 30.05.2009 г., но във връзка с тях също общо е посочено, че тегленето на тези суми е било нееднократно и е извършено през периода на обследване от страна на КУИППД, без съдът да е изследвал дали сумите са били използвани за придобиването на което и да било от процесните имущества. По-натам, също най-общо въззивният съд само е посочил, че приема за установено, че през периода 1985 г. – 2000 г. семейството на ответницата Е. Ж. е отглеждало цветя в оранжерии в [населено място] поле, както и че ответницата Ж. също е участвала в това производство и получавала голяма част от спечелените от продажбата на цветята суми. Съдът е приел за установено и че по време на сватбеното тържество на ответниците Ж. и Е. Ж. същите са събрали значителни суми – над 20 000 лв., но липсват каквито и да било съображения и изводи на съда за връзка между тази сума и придобиването на някое от процесните имущества. Относно закупуването на процесния апартамент № 40 в[жк]апелативният съд единствено е посочил, че свидетелката И. Р. обяснява, че бащата на ответника Ж. Ж. е закупил този апартамент по време и по повод сключването на брака на ответниците Ж. и Е. Ж., като и в тази връзка също не са обсъдени никакви конкретни обстоятелства.

За да кредитира показанията на свидетелите, въззивният съд е посочил, че те са логични, последователни, непротиворечиви и в съответствие с останалите представени по делото писмени доказателства, както и че свидетелите посочват конкретно по време и по повод закупуването на отделните движими и недвижими вещи и имоти, както и произхода на средствата от роднините на двамата ответници. Без обсъждането на такива конкретни обстоятелства от самия съдебен състав обаче, както и на възможната заинтересованост на свидетелите предвид тяхната близка родствена връзка с ответниците, тези съждения относно кредитирането на свидетелските показания са също необосновани и в нарушение на процесуалноправната норма на чл. 172 от ГПК, които оплаквания на касатора са също основателни.

Основателно е и касационното оплакване, че освен необосновани, горните изводи на въззивния съд са основани и на писмени доказателства – извлечения от банковите сметки на свидетеля Ж. Ж. Ж., които са събрани в нарушение на съдопроизводствените правила, а именно – представени са от ответниците и са приети от първоинстанционния съд едва във второто открито съдебно заседание на 16.03.2010 г., без да са нови по смисъла на чл. 147, т. 1 от ГПК. Това процесуално нарушение е посочено във въззивната жалба на комисията-ищец, но по никакъв начин не съобразено от въззивния съд.

Единственият надлежно обоснован извод във въззивното решение е за неоснователността на искането за отнемане на процесната сума 14 400 EUR и 730 USD (с левова равностойност в общ размер 29 224.21 лв.), иззета с протокол за претърсване и изземване от 03.07.2007 г. За да достигне до решаващия си извод, че тази сума вече е отнета в полза на държавата, поради което не може да бъде отнета повторно, въззивният съд е приел за установено следното: След извършването на претърсването и изземването в хода на наказателното производство, тази процесна сума е била съхранявана в ОДП, служба БОП - [населено място]. В хода на наказателното преследване, преди постановяване на осъдителната присъда, Комисията е наложила запор върху тези парични средства. С присъдата по н.о.х.д. № 1090/2008 г. първоинстанционният ПОС е постановил тези парични средства да бъдат върнати на притежателя им. С въззивно решение от 18.11.2008 г., постановено по н.о.х.д. № 473/2008 г., ПАС обаче е изменил присъдата, като е отменил постановеното връщане на сумата 14 400 EUR и 730 USD на подсъдимите (ответниците) Ж. и Е. Ж., и на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК я е отнел в полза на държавата. С решение от 29.04.2009 г., постановено по н.д. № 79/2009 г., ВКС е оставил в сила така постановеното решение на ПАС. При тези обстоятелства по делото, изводът на въззивния съд, че процесната сума 14 400 EUR и 730 USD е вече отнета и не може повторно да се отнеме в полза на държавата, освен че е напълно обоснован, е и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съгласно която, на отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони.
Съдът намира, че установената по-горе необоснованост на останалата част от въззивното решение, както и допуснатите от апелативния съд процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и на правнорелевентните факти, не налагат връщане на делото на въззивната инстанция за повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства. Такова връщане на делото не се налага и за отстраняване на последиците от нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, допуснато при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, тъй като настоящият съдебен състав на ВКС, съобразявайки при разглеждането по същество материалноправния спор, приетото в решението на ЕСПЧ, с което това нарушение е установено, както и приетото по-горе при отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос, намира, че крайният резултат, постановен с обжалваното отхвърлително въззивно решение, е правилен, поради което необосноваността на мотивите към него и допуснатите процесуални нарушения не са се отразили на правилността на решението като краен извод . Съображенията за това са следните:
По делото е установено, че ответниците Ж. и Е. Ж. са сключили граждански брак на 26.06.2002 г. Ответникът Ж. Ж. е баща на ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.), който е дете от негов предходен брак със С. В. Р., прекратен с развод на 20.05.1999 г.
Установената с влязлата в сила присъда, конкретна престъпна дейност по чл. 308 и чл. 321 от НК, респ. – такава по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), осъществена през периода месец януари 2007 г. - 26.06.2007 г. от ответниците Ж. и Е. Ж., се изразява в следното: съставяне и приготовление за съставяне на неистински и за преправяне съдържанието на български и чуждестранни официални документи (за самоличност, за управление и за регистрация на МПС, контролни талони на КАТ, за завършено образование и за придобита квалификация и др., подробно описани), с цел да бъдат използвани, както и с цел имотна облага; изготвяне, държане и укриване на предмети, материали и оръдия (също подробно описани), за които са знаели, че са предназначени и са послужили за съставяне и за преправяне, с цел имотна облага, на горните български и чуждестранни документи; образуване и ръководство от ответника Ж. Ж. на, и участие на ответницата Е. Ж. в организирана престъпна група, представляваща структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната горните престъпления по чл. 308 от НК. Така осъществената от ответниците Ж. и Е. Ж. престъпна дейност е с користна цел, като не само може да се направи основателно предположение, че от тази престъпна дейност те са извлекли имуществена облага, а и извличането на такава е установено с въззивното решение на наказателния съд, поради което с него е и постановено отнемането в полза на държавата на иззетата сума 14 400 EUR и 730 USD, като придобита чрез престъплението – на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ (в първоначалната ѝ редакция) от НК.
Както вече беше посочено, за да е налице основание за отнемане на отделните обекти (права) от процесното имущество, от доказателствата по делото следва най-напред или да е установена по несъмнен начин връзка (пряка или косвена) между придобиването на съответния имуществен обект с процесната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), или такава връзка да може основателно да се предположи – с оглед конкретните установени обстоятелства по делото, релевантни всеки един от процесните имуществени обекти, в който случай намира приложение презумпцията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), ползваща комисията-ищец, освен ако на свой ред тази презумпция не е оборена от страна на ответниците чрез доказване на законен източник на средствата за придобиването на същия имуществен обект (право).
Както стана ясно, по делото такава връзка (и то пряка) е установена по несъмнен начин с въззивното решение на наказателния съд по отношение на процесната иззета сума 14 400 EUR и 730 USD (с левова равностойност в общ размер 29 224.21 лв.), но също както вече беше посочено, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), тази процесна сума не може да бъде повторно отнета в полза на държавата, поради което искането на ищцовата комисия за отнемането ѝ е неоснователно.
От друга страна, видът и характерът на конкретната престъпна дейност в случая по никакъв начин не може логически да обоснове основателно предположение, ответниците Ж. и Е. Ж. да са извлекли предварителна облага от нея – преди периода на осъществяването ѝ през месец януари 2007 г. - 26.06.2007 г., установен с влязлата в сила присъда. В такава насока няма и твърдения на ищцовата комисия, нито има доказателства по делото. Напротив, в настоящото производство пред касационната инстанция комисията-ищец изрично поддържа, че „клиентите“ на ответниците Ж. и Е. Ж. са заплащали уговорените суми, едва след изпълнението на съответната „поръчка“ – при получаването на изготвените неистински документи. При това положение, логически е изключена каквато и да било връзка между процесната престъпна дейност и това процесно имущество, което е било изцяло придобито и заплатено (или овъзмездено по друг начин) от ответниците преди периода на осъществяването на престъпната дейност през месец януари 2007 г. - 26.06.2007 г.
Така, на 15.03.2002 г. ответникът Ж. Ж. е закупил процесния апартамент № . на ет. 5 в [жилищен адрес][жк], ул. Д. Т.“ № . в [населено място]; на 18.04.2002 г. същият ответник е закупил процесния лек автомобил марка „в.“ с ДК [рег.номер на МПС] ; на 24.10.2003 г. той е закупил другия процесен лек автомобил марка „...“ с ДК [рег.номер на МПС] . По делото липсват каквито и да било твърдения и доказателства, продажната цена на така придобитите от ответника Ж. Ж., апартамент № ... и лек автомобил „волво“, а другият лек автомобил „ситроен“ – придобит след сключването на брака му и в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) с ответницата Е. Ж., да са били изплащани чрез банков кредит или друг вид заем, или при условията на отложено или разсрочено плащане, чието погасяване да е продължило по време и/или след процесната престъпна дейност, осъществена повече от четири, респ. – три години след придобиването им (напротив – от нотариалния акт № 102/15.03.2002 г. за продажбата на апартамента е видно, че договорената продажна цена е била заплатена изцяло и в брой към датата на подписването му; а придобиването на двата процесни автомобила е установено с писмо и разпечатка на служители от Пътна полиция – Пловдив, в които не са посочени цена и начин на плащане). При това положение, логически е изключена каквато и да било връзка между престъпната дейност и придобиването години преди това на този процесен недвижим имот и на двата процесни автомобила, поради което презумпцията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) е неприложима по отношение на тях, респ. – искането за отнемането им е неоснователно.
По аналогични съображения, неоснователно е и искането за отнемане на процесните суми по трите процесни банкови сметки, по отношение на които, с представените с мотивираното искане на комисията-ищец, извлечения от тези сметки, е установено следното: Спестовната сметка на ответника Ж. Ж. в „Юробанк и еф джи България“ АД (IBAN: BG59ВРВI79244095663401), с налична по нея процесната сума 219.31 лв. към 10.10.2008 г., е открита на 23.11.1998 г., като внасяне и теглене на суми по тази сметка са извършвани до края на 2004 г., след което единствено са начислявани лихви от банката. Банковата сметка на ответницата Е. Ж. в „Корпоративна търговска банка“ АД (IBAN: [банкова сметка]), с налична по нея процесната сума 7 706.17 лв. към 27.10.2008 г., е открита на 11.07.2006 г., като движението по тази сметка е следното: на 11.07.2006 г. е внесена на каса сумата 3 000 лв., на 29.08.2006 г. е внесена на каса сумата 14 500 лв., на 31.12.2006 г. банката е начислила лихва в размер 466.79 лв., на 15.01.2007 г. е теглена на каса сумата 1 500 лв., на 31.12.2007 г. банката е начислила лихва в размер 1 239.38 лв. и на 14.07.2008 г. е теглена на каса сумата 10 000 лв. Депозитната сметка на ответницата Е. Ж. в „СИБанк“ АД (IBAN: BG61BUIВ78362494422500), с налична по нея процесната сума 2 067.33 EUR към 10.10.2008 г., е открита на 04.07.2006 г., като на същата дата единствено е внесена сумата 1 750 EUR, след което банката е начислила лихва в размер 317.33 EUR. Видно от така установените обстоятелства по делото, по никоя от трите процесни банкови сметки не е била внасяна парична сума по време и след осъществената през периода месец януари 2007 г. - 26.06.2007 г. престъпна дейност на ответниците Ж. и Е. Ж.. При това положение и предвид приетото по-горе, логически е изключена каквато и да било възможност, наличните към края на проверявания период парични суми по трите процесни банкови сметки да имат връзка с облагата, извлечена от и по време на процесната престъпна дейност.
През времето на осъществяването на тази престъпна дейност, а именно – на 01.06.2007 г. е придобит единствено процесения по делото апартамент № .. на ет. .. в жилищната сграда на [улица] [населено място], но не от ответниците-съпрузи Ж. и Е. Ж., които са проверяваните лица, извършили престъпната дейност, а е придобит от ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.), който е син на ответника Ж. Ж. от негов предходен брак със С. Р., прекратен с развод на 20.05.1999 г. Тъй като към придобивния момент ответникът Ж. Ж. (р. 1991 г.) е бил непълнолетен (15-годишен), правното основание на претенцията на комисията-ищец за отнемане на този процесен имот е в разпоредбата на чл. 9 от ЗОПДИПД (отм.), която също установява оборима презумпция, а именно, че до доказване на противното се смята придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата. Тъй като отнемане на имущество от лице, което не е участник в процесната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.), не би могло да се осъществи при по-леки предпоставки в сравнение с тези по отношение на самия участник в тази престъпна дейност (това следва и от принципа за пропорционалната намеса), то задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК, се отнасят и за това имущество по чл. 9 от ЗОПДИПД (отм.). С оглед на това, за да се приеме в случая, че процесният апартамент № 20 е придобит за сметка на проверяваното лице по смисъла на чл. 9 от ЗОПДИПД (отм.), т.е. за сметка на ответника Ж. Ж. (в качеството му на баща на ненавършилия пълнолетие към придобивния момент ответник Ж. Ж. (р. 1991 г.)), по отношение и на този недвижим имот следва да са налице такива обстоятелства, които или несъмнено да установяват наличието на връзка между неговото придобиване от ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.) и процесната престъпна дейност на ответниците Ж. и Е. Ж., или от които обстоятелства такава връзка да може основателно да се предположи. Съдът намира, че придобивното основание, начинът на придобиване на този процесен имот и останалите релевантни обстоятелства по делото логически изключват основателно предположение за наличие на такава връзка, като съображенията за това са следните: Този имот е бил закупен още през 2004 г. от свидетеля Ж. Ж. Ж. (бащата на ответника Ж. Ж. и дядо на ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.)) и е бил придобит от него и съпругата му М. С. Ж. в режим на СИО. Видно от нотариалния акт № 45/01.06.2007 г., Ж. и М. Ж., като продавачи, сключват договора за продажба на имота от 01.06.2007 г., не с непълнолетния тогава техен внук – ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.) (респ. – и не с попечителското съдействие (съгласие) по чл. 4, ал. 2 от ЗЛС на някой от двамата му родители), а сключват договора с майка му С. Р., която купува имота в полза на сина си – ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.), в качеството му на трето за договора лице (бенефициер) – чл. 22 от ЗЗД. В това си качество на бенефициер, ответникът Ж. Ж. (р. 1991 г.) придобива имота, но няма задължение за заплащане на продажната му цена, а го придобива безвъзмездно, тъй като задължението за плащане на цената е за купувача по договора – неговата майка С. Р., която е заплатила цената към датата на нотариалния акт. Бракът между нея и ответника Ж. Ж. е бил прекратен още през 1999 г., поради което С. Р. не попада в приложното поле на чл. 9 от ЗОПДИПД (отм.) – тя нито е проверявано лице, нито е съпруга на такова лице, а е трето за спора лице. Същевременно тя има положението на дарител спрямо сина си (бенефициера по договора) – ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.), тъй като имотът е придобит от него за нейна сметка, поради което, освен че е оборена презумпцията по чл. 9 от ЗОПДИПД (отм.) за придобиване на имота за сметка на ответника Ж. Ж., то и произходът (източникът) на средствата на С. Р. за погасяването на задължението ѝ за заплащането на цената по договора за продажба е ирелевантен за спора, по съображенията, изложени в отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос. В тази връзка – по делото няма и никакви твърдения и доказателства, ответникът Ж. Ж. да е предоставял някакви парични средства на бившата си съпруга С. Р. или пък да е погасявал по някакъв друг начин вместо нея това нейно парично задължение към неговите родители (продавачите) Ж. и М. Ж.; напротив всички свидетелски показания по делото са в напълно противоположна насока – че Ж. Ж. Ж. постоянно е подпомагал парично семейството на ответниците Ж. и Е. Ж., като непълнолетният тогава ответник Ж. Ж. (р. 1991 г.) не е живеел при тях, а при майка си С. Р.. Дори и да се приеме, че последната не е разполагала със средства и не е изпълнила задължението си за заплащане на продажната цена на продавачите Ж. и М. Ж. (в каквато насока са част от показанията на свидетелите С. Ж. и С. М., които обаче са в противоречие с отразеното в нотариалния акт, че цената е напълно заплатена от нея към подписването му), то в този случай дядото и бабата на непълнолетния тогава ответник-приобретател Ж. Ж. (р. 1991 г.) биха били в положението на дарители на имота спрямо него, което също по никакъв начин не може да обуслови основателно предположение за наличие на каквато и да било връзка между придобиването на този процесен имот от ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.) и процесната престъпна дейност, осъществена от ответниците Ж. и Е. Ж..
В заключение, искането на комисията-ищец за отнемане в полза на държавата на процесното имущество е изцяло неоснователно, респ. обжалваното отхвърлително въззивно решение (както вече беше посочено) е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид крайния изход на спора по делото, съгласно чл. 78, ал. 3, чл. 80 и аргумент от чл. 294, ал. 2 от ГПК, както и предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и т. 11 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, комисията-ищец дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, своевременно претендираните и направени от тях разноски в двете касационни производства (по гр. дело № 755/2011 г. и по настоящото гр. дело № 3655/2022 г.) и в отменителното производство (по гр. дело № 1934/2022 г.), както следва: Починалата ответница Е. Ж. приживе е направила и своевременно е претендирала разноските за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер 5 000 лв. за защитата ѝ в касационното производство по гр. дело № 755/2011 г., поради което на всеки от правоприемниците ѝ – ответниците Ж. Ж., И. Ж. и Ж. Ж. (р. 2002 г.) се дължи сумата от по 1 666.67 лв. Ответникът Ж. Ж. е направил и своевременно е претендирал разноските за заплатените от него адвокатски възнаграждения и внесените от него държавни такси за трите производства пред ВКС, в общ размер 13 610 лв. Общият дължим размер на разноските, които следва да се присъдят на ответника Ж. Ж., възлиза на 15 276.67 лв. Ответникът Ж. Ж. (р. 1991 г.) е направил и своевременно е претендирал само разноските за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лв. за защитата му в настоящото касационно производство по гр. дело № 3655/2022 г., поради което му се дължат и следва да му бъдат присъдени само тези разноски. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът Ж. Ж. (р. 1991 г.) е направил и разноски в отменителното производство по гр. дело № 1934/2022 г., но не е заявил претенция за тяхното присъждане до приключването на откритото съдебно заседание по това дело, като претенцията му за тях, направена едва в настоящото касационно производство (по гр. дело № 3655/2022 г.) е несвоевременна и преклудирана (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11, във вр. с т. 4 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Комисията-ищец е направила своевременно възражение и искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност само на разноските за адвокатските възнаграждения, заплатени в настоящото касационно производство по гр. дело № 3655/2022 г. от ответника Ж. Ж. – в размер 2 400 лв. и от ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.) – в размер 3 000 лв., но тъй като същите са под минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, това искане на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76/18.02.2011 г., постановено по възз. гр. дело № 1240/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати следните суми: на Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] – сумата 15 276.67 лв. (петнадесет хиляди двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), на И. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] – сумата 1 666.67 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), на Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] – сумата 1 666.67 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) и на Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] – сумата 3 000 лв. (три хиляди лева), представляващи разноски по делото за производствата пред Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: