Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Февруари 2020

Уволнение поради пенсиониране при липса на изискуем осигурителен стаж

Решение №591/2020 · Върховен касационен съд · 04 Февруари 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Служител е уволнен поради навършване на пенсионна възраст, въпреки че не притежава необходимия осигурителен стаж за пенсиониране. Върховният касационен съд призна уволнението за незаконно, възстанови служителя на работа и му присъди обезщетение за оставане без работа.

Какво приема съдът

Работодателят може да прекрати трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ само ако за работника действително са изпълнени законовите условия както за възраст, така и за осигурителен стаж за съответния вид пенсия.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

пенсиониранеосигурителен стажнезаконно уволнениевъзстановяване на работаобезщетение за оставане без работа

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р е ш е н и е

№ 12

гр.София,

04.02.2020г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря В.Стоилава

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1814 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение № 591 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 968/2018 г. на ОС Благоевград, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, по отношение на работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ,

Жалбоподателят – Р. В. Б., чрез процесуалния си представител в касационната си жалба поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.

Ответникът „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено в съответствие с процесуалния и материален закон и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Р. Б. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД иск за отмяна на Заповед № БТГ – ЕИ / ЧР – изх. № 2/29.03.2018г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, както и обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Прието е за установено въз основа на трудов договор № 2148033/18.10.2019 г. г., че между ищeца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, съгласно което ищеца е заемал длъжността „машинен оператор – КИП и А в КС дежурен“, с акт за прекратяване № БТГ – ЕИ / ЧР – изх. № 2/29.03.2018г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД трудовият договор от длъжност „Началник КС П.”-ЮЗЕР И.-ръководен отдел на Р. Б. е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване на пенсионна възраст, към момента на предизвестието ищецът е навършил 66 години и 8 месеца и е имал 31 години и 9 месеца трудов стаж. Прието е за установено, че към датата на връчване на процесните предизвестие и заповед за уволнение ищецът не е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Според въззивния съд, за да се реализира потестативното право по чл.328, ал.1, т.10 КТ, за работодателя не е нужно предварително изявено желание на работника, а единствено придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО.

Решаващия съд е счел, че са налице предпоставките на фактическия състав на чл.328, ал.1 т.10 КТ. Прието е че предпоставките за придобиване право на пенсия уредени в чл. 68 КСО. Съдът е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение се е реализирало обективното основание на чл. 328, ал.1, т.10 КТ вр. чл. 68, ал.3 КСО/навършена пенсионна възраст/, при така установената фактическа обстановка съдебният състав е счел, че са били налице предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради което следвало да бъде споделен извода на Районен съд – Петрич в тази връзка, като решението следва да бъде потвърдено и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде отхвърлен, тъй като се е явява неоснователен.

По отношение на исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, с оглед обусловеността им от изхода по главния иск, въззивния съд приема, че с оглед неоснователността на главния иск, исковете по чл. 344, ал1, т.2 и т.3 КТ следва да бъдат отхвърлени без да се изследват останалите елементи от фактическия състав същият на съдебно предявените права на работника.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, по отношение на работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Настоящият състав намира, че разрешения от въззивния съд правен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС. Според същата в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ в действащата след 01.01.2016г. редакция, приложима в конкретния случай, е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. – и в хипотезите на т. нар. „ранно пенсиониране“, а не само при придобиване на право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО. След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2016 г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се извършва по преценка на работодателя означава, че прекратяването на трудовия договор на това основание може да стане и без заявено от работника или служителя желание за пенсиониране

В случая обаче въззивният съд е противоречие с тази практика е приел, че това право работодателят може да упражни и спрямо лице, по отношение на което не е възникнало нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито право на ранно пенсиониране.

Придобиването на правото на пенсия е уредено в разпоредбата на чл. 68 КСО, където са уредени две хипотези. Едната е съгласно ал. 1-3 на тази норма и предвижда правото на пълна пенсия при достигане на определена възраст и осигурителен стаж. Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл. 68а КСО- пенсионирене до една година по-рано от възрастта по чл.68 КСО. При прекратяване на трудовото правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е да прецени изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да съобрази. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в нормата, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. В случая ищецът към момента на прекратяване на трудовия договор е навършил 66 години и 8 месеца, но е имал 31 години и 9 месеца трудов стаж, т.е. няма изисуемия се осигурителен стаж по чл.68 и 68а КСО от 38 години и два месеца за мъжете.

Настоящият състав предвид изложеното и на основание чл.293 намира, че въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество. Работодателят незаконосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1,т.10 КТ спрямо лице, по отношение на което не е възникнало нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито право на ранно пенсиониране. Извършеното уволнение е незакононно, поради което следва да бъдат уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

На жалбоподателят не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани.

Предвид изложените съображеиня, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 591 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 968/2018 г. на ОС Благоевград, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ уволнението, извършено със Акт за пракратяване № БТГ – ЕИ / ЧР – изх. № 2/29.03.2018г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД.

ВЪЗСТАНОВЯВА Р. В. Б. на длъжност „Началник КС П.”-ЮЗЕР И.- КС П.-Ръководен отдел.

ОСЪЖДА „Булгартрансгаз“ ЕАД да заплати на Р. В. Б. сумата 22 657,56 лева обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.