Опорочени протоколи водят до отпадане на обвинението за особено големи размери наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр.София , 09 февруари 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Росица Славова

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 719/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура- Пловдив срещу решение №105 от 24.06.2025 г., постановено по внохд №21/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

С касационния протест се оспорва решението на въззивната инстанция само в частта, в която подсъдимият Б. е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.2 изр.2 от НК, а именно за това държаното от него високорисково наркотично вещество- марихуана да е в особено големи размери, като се твърди, че в тази част съдебният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от апелативния съд се обосновава с нарушение на разпоредбата на чл.14 ал.1 от НПК, по причина, че събраните в хода на производството доказателства са били обсъдени и анализирани по превратен начин, като формираното от въззивната инстанция вътрешно убеждение не почива на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Оспорва се извода на съда за изключване от доказателствената маса на протоколите за изземване на представителни проби от намерените и иззети с протокол за претърсване и изземване вещества в недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ползван от подсъдимия Б., като се твърди, че този извод на съда е мотивиран единствено с наличието на множество екземпляри от протокола за оглед на веществени доказателства. Едновременно с това се посочва, че липсва и произнасяне на съда по всяка една конкретна вещ и каква е причината за изключването й от предмета на престъплението. Прокурорът изразява несъгласие и с приетото от въззивния съд, че протокола от 27.08.2019 г. за вземане на представителни проби не притежава доказателствена стойност, поради липса на подписи на посочените в него поемни лица, като за оборване на този извод се позовава на информацията, съдържаща се в разпита на поемните лица в качеството на свидетели. Твърди се, че по идентичен начин съдът е постъпил и при обсъждане на показанията на поемните лица по протоколи от 11.08.2019 г. и от 10.08.2019 г. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с това, че „въпреки наличието на достатъчно доказателства за това иззетото от подсъдимия Б. наркотично вещество марихуана да е в особено големи размери, същият е бил оправдан по чл.354а ал.2 от НК и осъден за престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 от НК, за което е предвидено по-леко наказание“. В заключение се моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение, в частта в която деянието е било преквалифицирано, като подсъдимият Б. е бил признат за невиновен и оправдан по правната квалификация по чл.354а ал.2 изр.2 във вр.с ал.1 от НК и осъден за извършено престъпление по чл.354а ал.1 пр.1-во от НК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.

В срока по чл.351 ал.4 от НПК е постъпило възражение срещу касационния протест, изготвено от адв.Н., защитник на подсъдимия Н. Б., в което са изложени съображения, както за неговата недопустимост, така и за неоснователността му. Посочва се, че апелативният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, за проследяване на възможността за установяване на идентичност на предмета на престъплението при извършените процесуално-следствени действия. Акцентира се на това, че във въззивното решение подробно и законосъобразно са били анализирани протоколите за претърсване и изземване, за оглед на веществени доказателства и за вземане на представителни проби, както и показанията на поемните лица по тези протоколи, разпитани в хода на делото. Твърди се, че в протеста прокурорът „грубо е извратил“ съдържанието на въззивните мотиви, тъй като съдът не е приел, че изключва един от протоколите за вземане на представителни проби от доказателствената съвкупност, поради наличие на множество екземпляри от него. Според защитника е невярно твърдението на прокурора в протеста, че „подсъдимият Б. е бил оправдан за цялото количество марихуана, иззета от дома му в [населено място], [улица], тъй като същият е оправдан относно квалифициращият признак „особено големи размери, поради невъзможността на обвинението да докаже с процесуално годни средства точните количества и съответствието им с правните стандарти за „особено големи размери““. Взето е отношение и по съдебната преценка относно процесуалната годност на протокола за оглед на веществени доказателства от 10.08.2019 г. и протоколите за вземане на представителни проби от 11.08.2019 г. и от 27.08.2019 г., която е намерена за законосъобразна. Оспорва се и твърдението на прокурора, че съдът е подминал с лекота показанията на св.И.У. и В.Б., като се излагат подробни съображения защо е невъзможно чрез заявеното от тях да се приеме, че следственото действие, извършено на 27.08.2019 г. е доказано като факти и поредност. В заключение се посочва, че въззивният съд в съответствие със закона е преквалифицирал престъплението, извършено от подсъдимия Б. по чл.354 ал.1от НК, поради което моли протестираното решение да бъде оставено в сила.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания протест, като оспорва извода на въззивната инстанция, че за част от наркотичните вещества, които са били иззети от дома на подсъдимия Б. и тези, предмет на изследване, е налице съмнение за идентичност. Твърди, че при преценката си за недоказаност на престъплението по чл.354а ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 от НК, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, намерили израз в превратна оценка на годността на протоколите за вземане на представителни проби. Посочва, че тези изводи на въззивната инстанция противоречат на показанията на поемните лица и на специалиста технически помощник, „които са категорични, че опаковките, в които са били иззети наркотичните вещества и тези които са иззети като представителни проби са идентични“. На следващо място заявява, че съдът не е проследил в достатъчна степен пътя на наркотичните вещества от изземването им до вземането на представителни проби, съответно до предаването им за експертно изследване и в този смисъл счита, че изводите за липса на идентичност, са прибързани. По-нататък пледира, че допуснатите съществени процесуални нарушения, свързани със съдебната преценка на доказателствата са довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия Б. по отношение на цялото количество наркотични вещества, открити в обитаваното от него жилище, поради което моли въззивния съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане.

Адв.Н., защитник на подсъдимия Н. Б. взема становище за неоснователност на касационния протест, като поддържа депозираното от нея писмено възражение по всички изложени в него съображения. Излага няколко допълнителни бележки, свързани с дейността на прокуратурата по делото, а именно, че при наличие на съвместна престъпна дейност от две лица, които заедно отглеждат нива с марихуана и съответно прибират марихуаната и заедно упражняват фактическа власт върху прибраното количество, прокуратурата е избрала да повдигне обвинение за държане на високорисковото наркотично вещество само на подсъдимия Б. /т.е отговорността за съвместна престъпната дейност е поета само от него/, като по този начин се е поставило начало на едно цялостно порочно досъдебно производство, поради което тяхната битка по делото не е била битка по фактите, а за равно третиране на двамата подсъдими. Наред с това, поставя акцент и на дейността на съда при второто въззивно разглеждане на делото, който с най-голяма стриктност е разгледал и проверил доказателствата, имащи отношение към преценката за процесуалната годност на протоколите за изземване на наркотичните вещества и протоколите за вземане на представителни проби, достигайки до един несъмнен извод, че не може да бъде установена идентичност между иззетите вещества и тези, от които са взети представителни проби. В заключение моли да бъде потвърден атакуваният съдебен акт.

Защитникът на подсъдимия С. К.- адв.Ш., заявява, че в правомощията на прокуратурата е да прецени на кого какви обвинения да повдигне, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно относно този подсъдим, поради което моли то да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият Н. П. Б. моли да бъде потвърден протестирания съдебен акт, а подсъдимият С. П. К. изразява съжаление за постъпката си и също моли за потвърждаване на решението на Пловдивски апелативен съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, писменото възражение срещу него, изготвено от защитника на подсъдимия Н. Б., становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 260008 от 9.03.2022 г. по н.о.х.д. № 1409/2020 г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Н. П. Б. за виновен да е извършил в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. К. престъпление по чл. 354в, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. Със същата присъда подсъдимия Б. е признат за виновен да е държал с цел разпространение и в условията на продължавано престъпление наркотично вещество в особено големи размери с общо тегло 29 845.69 гр. и на обща стойност 179 074.12 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, пр. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия Б. едно общо наказание измежду двете наложени, а именно пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, а на основание чл. 23, ал. 3 НК към това наказание е присъединил наказанието глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 59 НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода предварителното задържане на Б. от 13.08.2019 г. до 24.03.2021 г.

Със същата присъда Окръжен съд – Пловдив е признал за виновен подсъдимият С. К. да е извършил в съучастие като съизвършител с подсъдимия Б. престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години, чието изпълнение отложил по чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 5000 лева. Съдът е приспаднал предварителното задържане на К. – от 10.08.2019 г. до 16.12.2019 г. С присъдата първоинстанционият съд се е разпоредил с веществените доказателства, както и е възложил на подсъдимите Б. и К. да заплатят поравно направените по делото разноски – по 358.82 лв. в полза на ОД МВР Пловдив и по 427.50 лв. по сметка на бюджета на съдебната власт.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия Б. с искане за преквалифициране на престъплението от чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, пр. 1 НК в такова по чл. 354а, ал. 1 НК и за намаляване на общо определеното наказание, пред Пловдивския апелативен съд е било образувано внохд № 273/2022 г., приключило с решение № 147 от 14.08.2024 г., с което на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 НПК въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда като е намалил наказанието глоба на подсъдимите Б. и К. за престъплението по чл. 354в, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК от 5000 лева на 4000 лева, изменил е присъдата в частта за приложението на чл. 59 НК спрямо Б. и я е потвърдил в останалата част. С решението съдът е възложил направените във въззивното производство разноски да бъдат заплатени от подсъдимия Б..

По касационна жалба от адв. Н., защитник на подсъдимия Б., ВКС, трето н.о. е постановил решение №12 от 14.01.2025 г. по н.д.№972/2024 г., с което е отменил изцяло решението по внохд №273/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд и го е върнал за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото, Пловдивски апелативен съд с решение №105 от 24.06.2025 г., постановено по внохд №21/2025 г. е изменил първоинстанционната присъда № 260008/09.03.2022г., по нохд № 1409/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив , както следва:

1. Преквалифицирал е престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 от НК, като е признал подсъдимия Н. П. Б. за невинен в това, че в периода 09-10.08.2017 г. в имот, съставен от едноетажна жилищна постройка и прилежащите й селскостопански пристройки, на адрес [населено място], [улица], е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно: - марихуана с нето тегло 6000 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,47 тегловни % на стойност 36 000 лв.; - марихуана с нето тегло 6215 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 8,89 тегловни % на стойност 37 290 лв.; - марихуана с нето тегло 3235 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 8,49 тегловни % на стойност 19 410 лв.; - марихуана с нето тегло 3035 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,51 тегловни % на стойност 18 210 лв.; - марихуана с нето тегло 1705 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,47 тегловни % на стойност 10 230 лв.; - марихуана с нето тегло 1590 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5,31 тегловни % на стойност 9540 лв.; - марихуана с нето тегло 965 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 3,74 тегловни % на стойност 5790 лв.; - марихуана с него тегло 1000 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 3,68 тегловни % на стойност 6000 лв.; - марихуана с нето тегло 610 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,51 тегловни % на стойност 3660 лв.; - марихуана с нето тегло 790 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,31 тегловни % на стойност 4740 лв.; - марихуана с нето тегло 255 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,12 тегловни % на стойност 1530 лв.; - марихуана с нето тегло 1200 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,28 тегловни % на стойност 7200 лв.; - марихуана с нето тегло 540 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,70 тегловни % на стойност 3240 лв.; - марихуана с нето тегло 235 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 1,16 тегловни % на стойност 1410 лв.; - марихуана с нето тегло 515 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 1,21 тегловни % на стойност 3090 лв.; - марихуана с нето тегло 1390 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,04 тегловни % на стойност 8340 лв., да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери /над 3 394,12лв. до пълния предявен размер от 29 845.69 лв./, да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК и го е оправдал по възведеното му обвинение в тази част, както и по правната квалификация по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. На основание чл. 354а, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 54 от НК на подсъдимия Н. Б. е наложил наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.

2. Признавал е подсъдимия Н. Б. за невинен и го е оправдал по възведеното му обвинение да е извършил престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.

3. Изменил е присъдата в частта, в която на подсъдимия Б. за престъплението по чл.354в, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК е било наложено наказание глоба в размер на 5000 лв., като е намалил размера на наказанието на 4000 /четири хиляди/ лв.

4. Изменил е присъдата в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, като е наложил на подсъдимия Б. едно общо и най-тежко наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.

5.Отменил е присъдата в частта, в която е постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за подсъдимия Б. и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

6. Присъдата е била изменена и в частта, в която е приложен чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, като по отношение на подсъдимия Б. е било приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 09.08.2019г. до 24.03.2021г.

7. Присъдата е била изменена и в частта, в която на подсъдимия С. П. К. за престъплението по чл.354в, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК е било наложено наказание глоба в размер на 5000 лв., като е намален размера на наказанието на 4000 /четири хиляди/ лв.

Подсъдимите Н. П. Б. и С. П. К., са били осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд гр.Пловдив сумата от по 110 /сто и десет/ лв., представляваща разноски за вещи лица във въззивното производство.

В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Независимо, че част от оплакванията в касационния протест касаят необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, която не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК /в тази насока е и възражението на адв.Н./, взе пак от съдържанието на иницииращия настоящото производство процесуален документ могат да се изведат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от апелативния съд и за неправилно приложение на материалния закон, в контекста и на направеното искане за връщане на делото за ново разглеждане, след отмяна на протестираното решение, в частта, в която престъплението е било преквалифицирано по чл.354 ал.1 от НК, като подсъдимият Б. е бил оправдан по чл.354а ал.2 изр.2 от НК. В този смисъл протеста следва да бъде разгледан по същество.
На следващо място касационният протест не касае дейността на двамата подсъдими Н. Б. и С. К., квалифицирана като престъпление по чл.354в ал.1 от НК във вр.с чл.20 ал.2 от НК, в извършването на което двамата са били признати за виновни и осъдени. С него се оспорва въззивното решение само в частта, в която престъплението, извършено самостоятелно от подсъдимия Б. е било преквалифицирано по чл.354а ал.1 пр.1 от НК, като той е бил оправдан да е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана в „ особено големи размери“, т.е по първоначалното обвинение по чл.354а ал.2 изр.2 във вр.с ал.1 пр.1 от НК, което предопределя и рамките на настоящата касационна проверка. В тази връзка ВКС констатира известни неблагополучия при изписване на диспозитива на контролираното решение, а именно: когато са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.337 ал.1 т.2 от НПК, въззивната инстанция следва да измени присъдата, преквалифицирайки престъплението, за което подсъдимият е бил осъден от първата инстанция в същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление /в случая в по-леко наказуемо/, без да е необходимо да го оправдава по първоначалната правна квалификация, тъй като именно в това е смисъла на извършената преквалификацията. Напълно достатъчно е било в диспозитива да се отрази, че престъплението се преквалифицира от такова по чл.354а ал.2 изр.2 във вр.с чл.26 ал.1 в такова по чл.354а ал.1 пр.1 от НК, като в мотивите се изложат съображения за отпадането на признака „особено големи размери“ и за това, че не е налице продължавано престъпление. Разбира се тази преквалификация не изключва постановяването на оправдателен диспозитив по отношение разликата в стойността на предмета на престъплението /между стойността, установена от съда и тази, която е била първоначално предявена и за която подсъдимият е бил осъден от първата инстанция/. Изписването на диспозитива на решението, по начина, посочен от настоящия съдебен състав, освен, че е в съответствие със закона, има значение и за правилното отразяване на осъждането на подсъдимия в бюлетина за съдимост. Но така или иначе, доколкото волята на въззивната инстанция е ясна, /а това е видно, както от подадения протест, така и от възражението срещу него и пледоариите на страните/, а именно, че отговорността, която подсъдимият Н. Б. следва да понесе е за престъпление по чл.354а ал.1 пр1 от НК, посоченото нарушение се приема за несъществено.
Както беше посочено и по-горе контролираният съдебен акт е постановен при ново въззивно разглеждане на делото, след отменително решение на ВКС, в което са били дадени конкретни указания, най- общо сведени до необходимост от: 1. пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, свързани с преценката за неотложност на случая, при които са извършени претърсвания и изземвания в дома на подсъдимия Б. и жилищата на майка му и св.Г.; 2. анализ и съпоставка на доказателствените материали, отразяващи отделните етапи от изследването на наркотичните вещества, иззети от имота на подсъдимия Б. в [населено място], [улица], с цел установяване на тяхната идентичност от момента на изземването им, по време на техния оглед, вземането на представителни проби и експертното им изследване от вещото лице, изготвило химическите експертизи. В тази насока е било посочено, че следва да се анализират протоколът за претърсване и изземване от 10.08.2019 г., протоколите за оглед на веществени доказателства от 10.08.2019 г., 11.08.2019 г. и 23.08.2019 г., протоколите за вземане на представителни проби от 11.08.2029 г. и 27.08.2019 г., наличните по делото опаковки, в които са били съхранявани веществените доказателства, протоколите за разпит на поемните лица, присъствали при всяко едно от описаните процесуални действия; 3. пълноценен анализ на показанията на свидетелите У. и Б. и съпоставянето на казаното от тях с това от св.Д., както и с други налични по делото доказателства, имащи отношение към индивидуализацията на веществените доказателства и взетите от тях проби; 4. цялостен анализ на показанията на св. Г. и извършване на съпоставка между тях и информацията, добита от други гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите Г. и Р. и обясненията на подсъдимите. В отменителното решение са констатирани и други неблагополучия в доказателствената дейност на предходния въззивен състав, но те не касаят обвинението на подсъдимия Б. по чл.354а ал.2 от НК.
Настоящият касационен състав констатира, че в пълнота и с необходимата прецизност са били изпълнени посочените по-горе указания, така, че в тази насока въззивната инстанция не търпи укор. В мотивите си последната се е занимала с това дали случаят е бил неотложен при извършване на процесуално следствените действия претърсване и изземване в дома на подсъдимия Б. и жилищата на майка му и св.Г. и доколкото приетото е в полза на държавното обвинение, а настоящото производство е образувано единствено по протест, ВКС не намира за необходимо да обсъжда този въпрос. Пловдивски апелативен съд подробно е анализирал и показанията на свидетелите У., Б. Г., Г., Р. и Д., като съдебната интерпретацията на заявеното от тях е съобразно действителното им съдържание и смисъл. По-нататък, въззивната инстанция изключително детайлно и прецизно е обсъдила пътя на иззетите от адреса в [населено място], [улица] вещества, от момента на тяхното изземване, по време на техния оглед, вземането на представителни проби и изследването им от химическите експертизи. Проследявайки съдържанието на съответните протоколи, обективиращи осъществените процесуално следствени действия, извършвайки подробен анализ на показанията на разпитаните в качеството на свидетели поемни лица по тези документи, събирайки и други писмени доказателства, също акуратно обсъдени, провеждайки и преразпит на св.Д., проверяваната инстанция е достигнала до законосъобразен извод, че не може по категоричен начин да се установи, че обектите, фиксирани в протоколите за изземване на представителни проби са именно веществата, иззети от имота в [населено място], [улица], обитаван от подсъдимия Б. и неговата майка. Доказателственият обем относим към преценката относно процесуалната годност на протоколите за вземане на представителни проби е бил критично анализиран и е довел съда до законосъобразен извод, че коментираните протоколи не притежават доказателствена стойност. Именно тези изводи на съда се оспорват в касационния протест и независимо, че ВКС се съгласява с аргументите, отразени в атакуваното решение, намира за необходимо да изложи и някои допълнителни съображения.
На 10.08.2019 г. в масивна едноетажна сграда с приземен етаж, дворно място и селскостопански постройки, находящи се в [населено място], ул./улица, номер/, обитавани от подсъдимия Б., е било проведено процесуално следствено действие претърсване и изземване, обективирано в съответен протокол, от който е видно, че са били намерени и иззети множество вещи, сред които: - два черни полиетиленови чувала пълни със суха зелена тревна маса на глави с нето тегло съответно 1,020 кг и 1,050 кг, като съдържанието на чувалите е било опаковано в два кафяви хартиени плика с подписи на поемни лица и черен силиконов печат; - един брой син пластмасов бидон, съдържащ зелена суха тревиста маса, зелени стъбла и глави с общо нето тегло около 14,625 кг.; - един брой прозрачна полиетиленова торба, пълна със суха натрошена кафеникаво-зелена листна маса с нето тегло 0,625 кг, която е била опакована в хартиен кафяв плик; - четиридесет броя растения, зелени на цвят, посяти в четиридесет прозрачни пластмасови чаши с почва; - шест броя касетки суха зелена тревиста маса- листа и глави, която е била опакована в бял чувал с общо нетно тегло 3,300 кг.; – един брой черен полиетиленов чувал със ситна суха зелена тревна маса с тегло 1,810 кг; - един брой полиетиленова черна торба със суха зелена тревна маса на глави, 0,260 кг.; - един брой черна полиетиленова торбичка със суха зелена маса на прах, 0,550 кг; - пет броя стъклени буркани с тъмна зеленикава течност; - от син бидон е била иззета суха зелена тревна маса и глави с тегло 3,125 кг.; - натрошена суха тревна маса, зелена на цвят, поставена в кафяв чувал с тегло 0,800 кг; - от син бидон суха зелена тревна маса на глави с тегло 6,285 кг., иззета в бял чувал; - две броя пластмасови туби от 6 литра, пълни със суха зелена тревна маса- 2,740 и 1,755 кг.; - суха зелена тревна маса с глави, разпръсната на ситно.
Видно от съдържанието на този протокол иззетата тревна маса, намираща се в различни предмети за съхранение /полиетиленови торбички, туби, бидони, чували/ не е била обозначена като отделни номерирани обекти /такива впоследствие се появяват в протоколите за вземане на представителни проби /; теглото на част от тревната маса е било посочено като нето, а за друга част- няма яснота дали се касае за нето или бруто тегло; върху някои от опаковките, съдържащи листна маса е отразено, че са били положени подписи на поемни лица и черен силиконов печат, върху други- такова обозначение не е описано; част от намерените вещества са били преопаковани, а други извадени от първоначалните си опаковки и изсипани в други, без да е описан вида на новата опаковка. Тази непрецизност при описание на иззетите веществата с протокола за претърсване и изземване от 10.08.2019 г. е предпоставила и проблематичното й идентифициране в протоколите за оглед на веществени доказателства и протоколите за вземане на представителни проби. Доколкото иззетите четиридесет броя зелени на цвят растения, посяти в четиридесет прозрачни пластмасови чаши с почва, не касаят обвинението по чл.354а ал.2 от НК, ВКС счита, че по-нататък не следва да ги обсъжда.
По делото са налице три протокола за оглед на веществени доказателства от 10.08.2019 г. / л.186, т.2 от ДП/, 11.08.2019 г. /л.183, т.2 от ДП/ и от 23.08.2011 г. /л.210, т.2 от ДП/, в които е отразено, че обект на оглед са веществени доказателства, иззети с протокол за претърсване и изземване от 10.08.2019 г. на адрес [населено място], [улица]. Налице са и два протокола от 11.08.2019 г. /л.175, т.2 от ДП/ и от 27.08.2019 г. /л.316, т.2 от ДП/ за вземане на представителни проби от вещества, иззети от къща с прилежащите й двор и селскостопански постройки на адрес [населено място], [улица].
Веществените доказателства по първия протокол за вземане на представителни проби от 11.08.2019 г ., с изключение на отразения в него Обект 1, не са били предмет на оглед, поради което би следвало те да са опаковани по начина, отразен в протокола за претърсване и изземване от 10.08.2019 г. Проследявайки съдържанието на протокола от 11.08.2019 г. се установява, че липсва изобщо описание на начина, по които е била опакована тревната маса /обекти от 3 до 6 по протокола/, което обяснява и липсата на отразяване дали опаковките са били надлежно запечатани, като информация в тази насока не може да се извлече и от показанията на поемните лица- свидетелите Ч. и А.. Както правилно е отбелязал и апелативния съд теглото на наркотичните вещества показва съществено разминаване по двата протокола. Принципно изготвения фотоалбум към протокола за вземане на представителни проби няма самостоятелно значение, а служи единствено да онагледи фактическите констатации, отразени в него. Независимо от това, изводът на съда, че от фотоснимките не може да се установи дали те отразяват обектите във вида, в който са били при изземването им или във вида след вземането на представителните проби, е верен. На следващо място не е убягнало от вниманието на въззивната инстанция, че за нито един от обектите не е описано да е намерен в кафяв хартиен плик, независимо, че в протоколите за изземване и оглед на веществени доказателства е било отразено, че част от веществените доказателства са опаковани по посочения начин. С оглед на изложеното, ВКС също както Пловдивски апелативен съд приема, че е налице сериозно съмнение в идентичността между иззетите с протокола за претърсване и изземване вещества от имотите, обитавани от подсъдимия Б. и тези, от които са били взети представителни проби с протокола от 11.08.2019 г., впоследствие изследвани чрез химическа експертиза. Доводът на прокурора в протеста, че протоколът за вземане на представителни проби от 11.08.2019 г. е бил изключен от доказателствената маса, поради това, че от него са били налице множество екземпляри по делото, не държи сметка на отразеното в съдебните мотиви, в които е отразено „че поради наличието на множество екземпляри от обсъждания документ, за яснота по сетне ще се сочи само първия приложен“ , нито за последващите аргументи, изложени на л.134/на гърба/, л.135 и л.136 от въззивното дело.
Във връзка с протокола за оглед на веществени доказателства от 10.08.2019 г., се установява, че поемните лица, вписани в него, не са присъствали до приключване на провежданото действие, като предварително са положили подписи върху документа /в този смисъл показанията на св.В.К./. Освен това в разпита си като свидетел последният е заявил, че стръковете, от които е отделяна листна маса са били донесени в чувал от сезал, а видно от протокола, обект на оглед е бил пластмасов бидон, син на цвят, затворен с черен капак и метален стягащ обръч, съдържащ суха зелена тревиста маса, стъбла, глави върху стеблата. При това положение, освен, че официалната удостоверителна сила на коментирания протокол е оборена, така както е приел и въззивния съд, не може да се установи със сигурност и, че фактически огледаните веществени доказателства са същите, които са били вписани в протокола. Поради незаконосъобразното извършване на огледа на веществени доказателства от 10.08.2019 г. и изключването на съответния протокол от доказателствената маса, се компрометира и вземането на представителни проби от Обект №1 по протокола за вземане на представителни проби от 11.08.2019 г., в който е било отразено, че Обект №1 представлява два броя черни полиетиленови чувала, съдържащи суха зелена тревиста маса с тегло общо 6,000 кг., която е била отделена при огледа на веществени доказателства от 10.08.2019 г. Освен това прави впечатление и несъответствието между теглото на зелената маса, посочено в протокола за оглед на веществени доказателства от 10.08.2019 г.- 6,200 кг. и това, отразено в протокола за вземане на представителни проби от 11.08.2019 г., касаещо Обект № 1- 6,00 кг.
Обект на оглед по протокола за оглед на веществени доказателства от 11.08.2019 г. са били два броя прозрачни полиетиленови туби с вместимост от шест литра, пълни със зелена суха тревиста маса, поставени в черна полиетиленова торба с бял стикер, на която е било отбелязано 2,740 кг. При изсипване на съдържанието от двете туби е констатирано, че в едната е налице течност с остра миризма, премесена със зелената листна маса. Съдържанието на веществата в двете туби не е измерено. При сравнение на огледаните веществени доказателства с веществените доказателства, описани в протокола за претърсване и изземване от 10.08.2019 г., се установява, че с последният са иззети два броя пластмасови туби от 6 литра, пълни със суха зелена тревна маса- 2,740 и 1,755 кг., като отразяване за тяхното опаковане в черна полиетиленова торба, липсва. Поради различното опаковане на тези веществени доказателства и поради неизмерването им при извършения оглед и, предвид обстоятелството, че върху стикера, намиращ се върху черната полиетиленова торба е било отразено тегло 2,740 кг, което е различно от описаното в протокола за претърсване и изземване, идентичността между иззетите на 10.08.2019 г. вещества и огледани на 11.08.2019 г. не може да бъде категорично установена.
Доказателствената стойност на протокола за вземане на представителни проби от 27.08.2019 г. също е компрометирана. Въззивният съд е изпълнил задълженията си да установи отразените в него фактически обстоятелства чрез разпита на поемните лица И. У. и В. Б. в качеството им на свидетели /доколкото липсват техни подписи върху протокола/, но усилията му са останали без резултат. Това е така, тъй като от заявеното от двете свидетелки не може да се докаже със сигурност, че именно те са присъствали на това следствено действие, предвид описанието на мястото и начина на неговото провеждане, а твърдението им, че са поставили подписи върху опаковките на веществените доказателства е категорично опровергано от заключението на съдебно-графическата експертиза, според което върху съхраняваните в Ц. опаковки не са налице подписи на която и да е от двете, както и на специалиста технически помощник. Не се установява твърдението на прокурора в протеста, че информацията, предоставена от св.У. и св.Б. е била неправилно интерпретирана от въззивния съд, тъй като тя е била обсъдена в пълнота и съобразно действителното й съдържание.
Доколкото протокола за вземане на представителни проби от 27.08.2019 г. е опорочен, по изложените по-горе съображения, то ВКС ненамира за нужно да обсъжда протокола за оглед на веществени доказателства от 23.08.2019 г. , като се солидаризира с изложената аргументация от въззивната инстанция.
Съгласно Наредба за условията и реда за съхранение и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях /обн. ДВ бр.18 от 28.02.2006 г./, процедурата по вземане на представителна проба от общото количество иззето наркотично вещество изисква извършването на редица дейности, сред които оглед на вида и съдържанието на всяка отделна опаковка и/или растителен материал; оценка за еднородност на наркотичното вещество по външни белези- цвят и физическо състояние; определяне на нетната маса на всяка група от иззето наркотично вещество и вземане на представителна проба от всяка група и редица други, като за тези действия се съставя протокол. /чл.4 ал.1 и ал.2 от Наредбата/. По настоящото дело не се установява спазване на предвидените в нормативния акт изисквания както при огледа на веществените доказателства, така и при вземането на представителни проби. Отделно от това коментираните протоколи страдат и от други пороци, посочени по-горе, поради което те не могат да бъдат доказателствена основа за наличие на идентичност между иззетите с протокол за претърсване и изземване от 10.08.2019 г. вещества от имотите на подсъдимия Б. и тези, които са били обект на оглед и от които впоследствие са били взети представителни проби. С други думи не може да се установи идентичност между иззетите на 10.08.2019 г. вещества и тези, които са били обект на изследване от химическите експертизи, независимо, че последните са професионално изготвени. В този смисъл доводът на прокурора, че съдът не е проследил в достатъчна степен пътя на наркотичните вещества от изземването им до вземането на представителни проби, съответно до предаването им за експертно изследване, поради което изводите му за липса на идентичност, са прибързани, е лишен от основание. В заключение следва да се отбележи, че след като един протокол е изключен от доказателствената съвкупност, поради пороци при съставянето му и при провеждане на действието, което той обективира и тези недостатъци не могат да бъдат санирани чрез други доказателствени източници, какъвто е настоящия случай, всички отразени в него обстоятелства не е възможно да се ползват за изграждане на фактическите изводи на съда. По тази причина не е необходимо да бъде взето отношение по всяко едно конкретно веществено доказателство, отразено в негодния протокол. Ето защо направеното в тази насока възражение в протеста не може да бъде възприето.

Предвид изложените съображения не се констатират нарушения на процесуалните правила при оценката и проверката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия Б. обстоятелства, са спазени изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Ето защо касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК не е налице.

При установените по делото факти, материалният закон е приложен правилно. Преквалификацията на престъпната деятелност на подсъдимия Б. от престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 във такова по чл.354а ал.1 от НК е законосъобразно, тъй като не се установява квалифициращия признак „особено големи размери“. Това е така, тъй като обвинението относно държане с цел разпространение на наркотичните вещества по протокол за претърсване и изземване от 10.08.2019 г. от имоти на този подсъдим, е останало недоказано. Изложените от правна страна съображения от въззивната инстанция са достатъчно подробни и задълбочени, което прави преповтарянето им ненужно.

В касационния протест не се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимите наказание и по тази причина основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК не следва да се обсъжда.

Всичко изложено дотук мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че не са налице претендираните от прокуратурата касационни основания. Ето защо касационният протест следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №105 от 24.06.2025 г., постановено по внохд №21/2025 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/