Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 74

гр. София, 05.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 4571/2022г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 265297 от 17.05.2022г. на Ц. А. Я., чрез адв. М. Д., уточнена с молби от 27.06.2022г. и от 08.08.2022г, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение от 04.10.2013г., постановено по въззивно гр.дело № 2007/2013г. на Варненския окръжен съд.

С определение № 9/05.01.2023г. по настоящото дело състав на ІV ГО на ВКС е допуснал до разглеждане молбата на Ц. А. Я..

С протоколно определение от 04.12.2023г. новият състав на ВКС (на когото делото е разпределено, след поискан отвод на молителката на предходния състав) е обявил делото за решаване.

На 03.01.2024г. е постъпила молба от адв. Д. с искане за отмяна на хода по същество, с довод, че въпреки многократно изявеното желание на молителката да присъства лично в откритото съдебно заседание, съдът не съобразил тези искания. Приложено към молбата е постановление на ОП-Варна от 03.07.2023г. по пр.пр.№ 458/2023г. и пр.пр.№ 998/2021г. на РП-Варна и са изложени твърдения, че молителката щяла да заяви в съдебното заседание на 04.12.2023г. доказателствените си искания във връзка с това постановление.

С молбата от 03.01.2024г. адв. Д. е направила искане по чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса: Допуска ли правото на ЕС - чл.40 и чл.47 от ХОПЕС, национална правна уредба и актове на национална юрисдикция, особено на ВКС, при които съдът, въпреки изрично заявеното неколкократно устойчиво желание на страната да участва в процеса лично, заедно с процесуалния си представител, да приеме, че същата страна няма да сочи нови доказателства защото по-рано в процеса е заявила това.

Направено е и искане съдът да разгледа служебно, на основание ТР1/2020г. на ОСГТК на ВКС, основанията за нищожност на пълномощното, с което Ц. Х. е упълномощила Ц. Я. да закупи недвижим имот.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че е неоснователно искането за отмяна на определението, с което е даден ход по същество на делото. Определението от 04.12.2023г. може да бъде отменено само при условията на чл.253 ГПК - изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, а такива в случая не са налице. Не са налице основания за отмяна на хода по същество и връщане на делото в съдебно заседание за приемането на постановлението на ОС-Варна от 03.07.2023г., тъй като молителката не твърди някакви причини, поради които това доказателство не е представено преди обявяване на делото за решаване. В молбите й от 14.11.2023г., 23.11.2023г. и от 01.12.2023г. нито са заявени доказателствени искания, нито изложените в тях факти, касаят хипотезата на чл.142, ал.2 ГПК. За молителката е налице процесуалната възможност, позовавайки се на постановлението от 03.07.2023г. да подаде нова молба по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, съдът не намира основание за отмяна на протоколното определение от 04.12.2023г. за даване ход по същество и за насрочване на делото в ново съдебно заседание.

Неоснователно е искането по чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. Случаите, в които е допустимо да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС са изрично регламентирани в чл. 267 от ДФЕС и чл. 628 и сл. ГПК и по настоящото дело не е налице такава хипотеза. Преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуване на националните правни норми или както е в случая до фактически въпроси, повдигнати по главното производство. Процедурата пред СЕС не представлява способ за надзор за законосъобразност от наднационалния съд на съдебен процес, развиващ се по правилата на вътрешното материално и процесуално право, а се прилага единствено по отношение тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването на валидността на акт на органите на ЕС, когато това е от значение за правилното решаване на делото. Само тогава българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Предвид това, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулирания от молителката въпрос.

Неоснователно е и искането съдът служебно, на основание ТР № 1 от 27.04.2022г. по тълк.дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС да се произнесе относно нищожността на пълномощно от 04.12.2007г., с което Ц. Х. А. е упълномощила Ц. Я. да закупи недвижим имот. Съдът, разглеждащ молба за отмяна на влязло в сила решение се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл.303, ал. 1 ГПК или чл.304 ГПК, тоест ВКС не би могъл в рамките на производството по чл.303 ГПК да се произнесе по съществото на правния спор и да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл.303-чл.304 ГПК.

По молбата за отмяна, този състав на ВКС, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Молителката Ц. Я. иска да бъде отменено, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, влязлото в сила решение от 04.10.2013г. по в.гр.дело № 2007/2013г. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 2418/ 20.05.2013г. по гр.д.№ 16244/2011г. на РС-Варна, Я. е осъдена, на основание чл. 55, ал.1, предл.2 ЗЗД, да плати на Ц. Х. сумата 5 721,77 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-26.10.2011г. до окончателното плащане.

В молбата се твърди, че са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, на които Я. не е могла да се позове при разглеждане на делото от въззивния съд и които според нея са от значение за правния спор и за правилното му решаване. Такива новооткрити обстоятелства сочи, че се съдържат в постановление на РП-Варна от 18.10.2021г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр.№ 9998/2021г. Поддържа, че в постановлението на РП-Варна, както и жалбата й срещу него, освен, че се съдържат нови обстоятелства за престъпни действия по в.гр.д. № 2007/2013г. на ОС-Варна, извършени от Ц. Х. и процесуалните й представители, представляват и нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Отделно представя: влезли в сила съдебни актове по други спорове между страните и между молителката и трети лица, протоколи от съдебни заседания, искови молби, отговори на искови молби, писмени бележки, нотариални актове и др., част от които се съдържат в кориците на въззивно гр.дело № 2007/2013г. на Варненския окръжен съд и гр.д.№ 16244/2011г. на РС-Варна. Искането е да се отмени решението на ОС-Варна, да бъде дадена възможност на разследващите органи да извършат дължимата проверка и данните от същата да бъдат съобразени при подновеното разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд.

Влязлото в сила решение на ОС-Варна, с което спорът между Х. и Я. е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, което при решаването му не е могло да бъде известно на молителката по обективни причини, респ. по обективни причини молителката не е имала възможността да представи доказателствата и поради тази причина те не са взети предвид от съда при постановяване на решението. Новите обстоятелства обуславят наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение, само ако са свързани с осъществяването на факти от действителността, имащи значение за конкретния правния спор, с възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение. Фактите трябва да са новооткрити, а не нововъзникнали - т. е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила и именно защото не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно.

При очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, посочени в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, става ясно, че представените към молбата за отмяна постановление на РП-Варна и жалбата на Я. против него не представляват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито съдържат данни за осъществяването на релевантни за конкретния спор факти и обстоятелства, които да обосноват различен изход по въззивно гр. д. № 2007/2013г. на ОС-Варна. В постановлението № 9998/2021г. от 18.10.2021г. на прокурор при РП-Варна са възпроизведени твърденията на молителката, че във връзка с постигнати между нея и Ц. Х. уговорки, била изнудена и измамена относно недвижими имоти; описана е установената от прокуратурата фактическа обстановка по спора и е направен извод за липса на данни за извършени престъпления, като в заключение е отказано да се образува досъдебно производство по подадена от Я. жалба. С прокурорското постановление се констатира, че е налице неуреден гражданскоправен спор, че оплакванията на жалбоподателката и настояща молителка са били предмет и на предишна прокурорска преписка, както и че твърдените от нея пороци на определени съдебни актове не могат да се разгледат от прокуратурата поради липса на компетентност по тези въпроси. С постановлението не се установяват релевантни за разрешения правен спор факти, нито същото би довело до различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. Подадената от молителката жалба до Окръжна прокуратура Варна против постановлението на районния прокурор не представлява ново писмено доказателство, доколкото е създаден от нея документ. Жалбата не е и ново обстоятелства, което да обуслови наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение. Допълнително представените в производството по чл. 303 ГПК многобройни писмени доказателства не установяват уговорки между страните по делото, различни от приетото от въззивния съд в съдебното решение, чиято отмяна се иска. Поради изложеното, молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна.

Във връзка с доводите на молителката за наличие на престъпни обстоятелства по делото следва да се посочи, че релевантно за производството по отмяна съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В случая представеното прокурорско постановление и жалбата към него касаят твърденията на Я., че е жертва на изнудване и имотна измама, изложени са твърдения за извънпроцесуални действия, които са предмет на гражданскоправни спорове между страните и не попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това обстоятелствата по чл.303, ал.1, т.2 ГПК следва да бъдат установени по надлежния съдебен ред – с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито в случая не са представени.

Доводите на молителката, че е била лишена от възможността да участва в производството по въззивно гр.д. № 2007/2013г., заради злонамерените действия на ищцата Х., целящи да заблудят съда и да я лишат от право на участие в процеса, са неоснователни. От съдържащото се в кориците на делото удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата Я. е видно, че адресната й регистрация съвпада с адреса, посочен в исковата молба; на този адрес на Я. са изпращани призовки, които са се връщали в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето не се намира на адреса; залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК; Я. не се е явила да получи книжата в двуседмичен срок от залепването, поради което съдът е указал на ищцата Х. да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата. Доколкото, както се отбеляза адресът в удостоверението, съвпада с този, посочен от Х. в исковата молба, първоинстанционният съд е установил редовност на връчването по чл.47, ал.1 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил на ответницата Я. особен представител- адв. А. П. от Варненската адвокатска колегия. С участието на адв. П. се е развило производството по делото, приключило със съдебно решение, чиято отмяна се иска. Във въззивното производство, от името на Я., адв. П. е получила преписа от въззивната жалба на Х. и в предоставения от съда срок е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата. За датата на откритото съдебно заседания пред въззивния съд, адв. Я. е била надлежно уведомена на 15.07.2013г. и е участвала в същото, като е оспорила отново въззивната жалба и е поддържала, изложените в отговора към нея доводи. Особеният представител на Я. е получила и препис от въззивното решение, в което изрично е посочено, че подлежи на обжалване в едномесечн срок, при условията на чл. 280 ГПК. Подаването, респ. неподаването на касационна жалба срещу въззивното решение е предоставено на преценката на особения представител. Несъгласието на молителката с качеството на осъществената правна защита от особения представител, не е основание да се приеме, че същата не е била надлежно представлявана по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид това, нито Варненският районен съд, нито ОС-Варна са нарушили процесуалните правила по призоваването на ответницата. Неоснователно е твърдението на молителката, че тя следвало да бъде призована по телефон, чийто мобилен номер бил известен на ищцата. Според чл. 42, ал. 3 ГПК връчването по телефон се разпорежда от съда само по изключение. В конкретния случай връчването на преписи от исковата молба и приложенията й е невъзможно да се извърши по мобилен телефон, липсва и уредена възможност в закона за връчване на адрес за кореспонденция – пощенска кутия. В обобщение, молителката не е била лишена от възможност да участва по делото, а и е била надлежно представлявана по него. С оглед доводите, изложени в допълнителната молба от 08.08.2022г. следва да се посочи, че според чл. 45 от ГПК връчването на представител се счита за лично връчване, поради което за съдията-докладчик от въззивния съд не е съществувало задължение да изпрати лично съобщение до ответницата Я..

Твърдението и доводите, изложени в молбата от 08.08.2022г. за нищожност на въззивното решение не могат да се квалифицират в хипотезата на никое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. За прогласяване нищожността на съдебно решение, процесуалният закон установява друг процесуален ред, различен от този по гл. ХХIV от ГПК.

В заключение следва да се посочи, че отмяната не е фаза, не е стадий на исковия процес, не представлява обжалване, и при липса на предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания, несъгласието на молителката с решаващите изводи по съществото на спора на въззивната инстанция, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от нея акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Предвид всичко изложено молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ОС-Варна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. А. Я. за отмяна на определението от 04.12.2023г., с което е даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. А. Я. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. А. Я., подадена чрез адв. М. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение от 04.10.2013г., постановено по въззивно гр.дело № 2007/2013г. на Варненския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: