Дължимост на сметка за ток при софтуерно манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50158

гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 2892 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго- Про Продажби“АД срещу въззивно решение № 752/16.04.2021 г. по възз. гр. д. № 152/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3020/03.07.2019 г. по гр. дело № 3345/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът К. Х. Й. не дължи на дружеството- касатор сумата от 7425,40 лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за обект, находящ се в [населено място] сбор, област В. Т., за периода от 25.08.2017г. до 24.08.2018 г., с абонатен № [ЕГН] и клиентски номер № [ЕГН], за която е издадена фактура № [ЕГН]/08.02.2019 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата К. Х. Й., в писмен отговор изразява становище за становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 71/02.02.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства“ и „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали приема или експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата“.

По първия процесуалноправен въпрос е даден отговор в установената съдебната практика на Върховния касационен съд - решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., IV г.о., решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., IV г.о. и др., с които се приема, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник на косвено или на пряко доказване, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими в сравнени с други. Всички те следва да се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК.

По втория процесуалноправен въпрос, в практиката на ВКС - решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о.; решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г. о. и др., е изяснено, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

С решение № 170/06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение № 1197/23.10.2019 г. постановено по в.гр.д. № 1692/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав, с указания за назначаване на допълнителна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот, находящ се в [населено място] сбор, област В. Т.. На 24.08.2018 г. служители на ответното дружество са извършили проверка на СТИ на процесния адрес, за което са съставили констативен протокол № 1502215, подписан от служителите и двама свидетели. Електромерът е снет и изпратен за метрологична проверка в БИМ – Русе. Там е извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер, като е дадено заключение от 30.01.2019 г., че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – нощна /Т1/ и дневна /Т2/, но в случая показанията за действително потребената енергия се разпределят и върху невизуализираната тарифа – Т3 – 039541.2 kWh. При тези резултати от проверката, ответното дружество е начислило и издало фактура за плащане на посоченото количество ел.енергия за периода 25.08.2017 г. - 24.08.2018 г., на стойност 7425,40 лв.

Съгласно указанията в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е назначил нова СТЕ, с вещо лице със специалност софтуерен инженер, съдебно-инженерно- технически експертизи и компютърно технически експертизи; диагностика на електронни уреди и електромери. Според заключението на същата, установените данни, отразени в Протокол от 24.08.2018г. и в Протокол № 115/30.10.2019 г. на Българския институт по метрология, са съответстващи на действителността и не се дължат на електромагнитни смущения, поради което и натрупаната електроенергия в регистър 1.8.3. не е преминала през тази тарифа, без да е било осъществено софтуерно въздействие върху СТИ. Посочено е, че е възможна софтуерна настройка, която да позволи преминалата през електромера ел.енергия да се начислява само в невизуализираните регистри, като в конкретния случай това е било направено и СТИ е отчитало енергия само по тарифа 1.8.3 всяка неделя. Според вещото лице не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на показания в невизуализирания регистър, както и устройството, от което е извършена препараметризацията – то може да бъде всякакво устройство, което има техническата възможност да влезе в контакт с електромера. Наличието на показания в невизуализираната тарифа се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по –точно в тарифната схема. СТИ не е било отваряно - фабричната му пломба е ненарушена и няма механични дефекти по кутията. Експертите са посочили също, че е технически невъзможно да бъдат нанесени показания в паметта на електромера чрез оптичния (инфрачервения) му порт, както и че щом енергията е отчетена в някой от регистрите, значи е преминала през средството за измерване. Ако се допусне такава възможност за въздействие в показанията в паметта на електромера чрез оптичния (инфрачервения) порт на устройството, това означава, той да е произведен в несъответствие със сертификата за одобряване на типа и подлежи на изтегляне от пазара.

При тези данни, за да уважи предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел, че доставчикът не е доказал при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Посочил е, че по делото не е установено, при монтажа на електромера на 17.06.2015 г., регистър 1.8.3 да е бил с нулеви показания, поради което не може да се направи извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел.енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставено и потребено в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди датата на монтажа на СТИ. Това обстоятелство не можело да се установи от протокола за монтаж на СТИ, в който били посочени показанията само на визуализираните тарифи – дневна и нощна. По тези съображения съдът е приел, че е недължима претендираната сума от 7425,40 лв.– начислена корекция по сметката на потребителя за доставена ел.енергия в обекта за периода 25.08.2017 г.-24.08.2018 г.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Крайните решаващи изводи на съда за основателност на претенцията са формирани в нарушение на материалния и процесуалния закон и са необосновани.

Въззивната инстанция е постановила решението си без да разгледа в съвкупност събраните по делото доказателства, като не е съобразила записванията в КП за монтажа на процесния електромер, които не са оспорени и необосновано не е кредитирала експертните заключения, както и обясненията на вещите лица при разпита им в съдебните заседания. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и съставляват основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество (чл.295, ал.1 ГПК).

Безспорно е, че ищецът е страна по договор за доставка на ел.енергия в процесния обект. В този обект е бил монтиран електромер от одобрен тип, в срока си на метрологична годност, с който е отчетено наличие на доставена и потребена електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3, който факт се установява с официален свидетелстващ документ (протокол от метрологична проверка от БИМ) и от заключенията на назначените по делото технически експертизи. Вещите лица са констатирали, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но натрупването на показания в ненастроена за отчет тарифа се дължи на външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера.

Експертните заключения, преценени в съвкупност с всички останали доказателства по делото, са обективни, компетентно изготвени и изводите в тях следва да бъдат кредитирани. Видно от приложения по делото констативен протокол № 1502215 процесното СТИ е монтирано в обекта на ищеца, при нулеви показания на тарифите за отчитане (дневна и нощна). Процесният електромер е фабрично параметризиран да отчита консумираната енергия в обекта на абоната по две тарифи Т1 – нощна и Т2 - дневна. В конкретния случай, според заключението на изслушаната пред въззивната инстанция експертиза, вмешателството в тарифната схема на електромера е резултат от човешка намеса, изразяваща се в софтуерна манипулация, а именно - препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана и невизуализирана за отчет тарифа – 1.8.3, където да се натрупва потребената ел.енергия в определени интервали от денонощието.

Безспорно се установява също, че електромерът е отчел цялото количество доставена ел.енергия. Пренасочената в резултат на софтуерното въздействие ел.енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, следователно тя е доставена и потребена в имота на абоната. Този извод не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено въздействието върху електромера и датата, от която е започнало натрупването на енергията в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. Отчитането на енергия в скрития регистър е започнало след монтажа на процесното СТИ в имота на ищеца и същото е демонтирано от този имот, което обстоятелство, отразено и в КП № 1502215/24.08.2018 г., не е оспорено от потребителя. Изводите в заключенията по техническите експертизи за преминало и доставено количество енергия, отразено като технически показания в невизуализирания регистър, се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. Това следва и от констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е установено при софтуерно четене, т.е. намесата не е механична, а се дължи на софтуерна манипулация в тарифната схема на СТИ.

В случая, основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства и което е сторено по настоящото дело. След като е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, каквито изводи е формирал въззивният съд. Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че ищецът реално е потребил начисленото му за плащане допълнително количество ел.енергия, неотчетено при редовния отчет, поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ и чиято стойност правилно е изчислена съобразно приложимите цени на КЕВР. Следователно, ищецът дължи на ответника заплащането на сумата 7425,40 лв., поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен от касационната инстанция.

Предвид изхода на делото, на касатора се дължат заплатените от него разноски. Същият е направил разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 400 лв., разноски за държавни такси в общ размер на 505,53 лв. и за адвокатско възнаграждение общо в размер на 8400 лв. /по 1680 лв. с ДДС при разклаждане на делото пред всяка инстанция/. Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл.78 ал.5 от ГПК в първоинстанционното производство, във въззивното производство по в.гр.д. №1692/2019 г. и в двете касационни производства, като липсва възражение по см. на чл.78 ал.5 ГПК във въззивното производство по в.гр.д. № 152/2021 г. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, препращащ към разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата, възлиза на сумата от 701,27 лв. без ДДС, респ. 841,52 лв. с ДДС. Ето защо възнаграждението, пред инстанциите пред които е направено възражение по см. на чл.78 ал.5 ГПК, следва да бъде намалено, до размера 900 лв. с ДДС, отговарящ в най-точна степен на действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид изложеното в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 6185,53 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 752/16.04.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 152/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Х. Й., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. А., обл. Варна, [улица], срещу „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], с ЕИК-103533691, иск за установяване несъществуването на вземане в размер на сумата 7425,40 лв.– цена на потребена електрическа енергия за периода 25.08.2017 г. - 24.08.2018 г., за обект, находящ се в [населено място] сбор, област В. Т., с абонатен № [ЕГН] и клиентски номер № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/08.02.2019 г.

ОСЪЖДА К. Х. Й. да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], с ЕИК-103533691 разноски по делото, в общ размер на 6185,53 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.