Отмяна на дисциплинарно решение на ВДС поради липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Касационни дела по Закона за адвокатурата * отмяна на решение поради допуснати процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
гр. София, 11 юни 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ВИОЛЕТА МАГАДАЛИНЧЕВА
при секретаря Марияна Петрова в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова наказателно дело № 152 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІІІ от НПК, вр. с чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Образувано е по постъпила жалба от дисциплинарно обвинения адвокат С. А. Н., подадена срещу решение от 12.12.2023 г. по д. д. № 15/2023 г. на Висшия дисциплинарен съд /ВДС/ на Адвокатурата на Република България.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на правилата на чл. 136, ал.1, вр. с чл. 129, ал.1 ЗА, регламентиращи реда за провеждане на дисциплинарното производство, като същото незаконосъобразно е образувано от некомпетентен орган - Адвокатски съвет /АС/ на Адвокатска колегия /АК/ - Варна, а не от оправомощения за това Висш адвокатски съвет /ВАдвС/. В заседанието, в което АС на АК - Варна взел решение за образуване на дисциплинарно производство, жалбоподателят Н. не бил изслушан, не му било дадено право да поиска отвод на членовете на състава и на докладчика по дисциплинарната преписка. В дисциплинарното производство пред ВДС били допуснати нарушения на правото му по чл. 6 от ЕКЗПЧОС за независим и безпристрастен съд, тъй като членовете на дисциплинарния състав и докладчика по делото не били избрани чрез случаен подбор. Жалбоподателят Н. излага твърдения и че повдигнатото срещу него дисциплинарно обвинение не било конкретизирано и поради това не било ясно в извършването на какво нарушение е обвинен. Сочи и подробни аргументи относно несъстоятелността на дисциплинарното обвинение, като твърди, че липсват доказателства за това да е извършил дисциплинарно нарушение на ЗА и на правилата на Етичния кодекс на адвоката /ЕКА/. Жалбоподателят твърди и че съставът на ВДС в постановеното от него решение не отговорил на възраженията му за допуснати нарушения на дисциплинарната процедура и за недоказаността на дисциплинарното обвинение. В заключение прави искане за отмяна на постановеното от ВДС решение и оправдаването му по повдигнатото дисциплинарно обвинение.

Срещу същото решение е постъпила жалба и от адвокат Р. Р., защитник на дисциплинарно обвинения адвокат Н.. В жалбата се излага становище за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от ВДС решение, като се твърди, че дисциплинарно обвиненият адвокат не е допуснал нарушения на ЗА и на Етичния кодекс на адвоката /ЕКА/. На това основание се правят алтернативни искания за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на дисциплинарно обвинения или връщане на делото на друг състав на ВДС за ново разглеждане.

Недоволен от решението на ВДС е останал и дисциплинарният обвинител – адвокат Ж., който е подал жалба срещу него с искане за увеличаване на срока на наложените наказания от една на три години, както и налагане на дисциплинарно обвинения адвокат на наказание глоба в размер на осем минимални работни заплати.

В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят Н. и неговите защитници - адвокат Р. и адвокат Я., поддържат жалбите си, излагат подробни допълнителни съображения в подкрепа на посочените в тях оплаквания и правят искане за уважаването им. Изразяват становище за неоснователност на жалбата на дисциплинарния обвинител, като пледират за оставянето й без уважение.

Жалбоподателят – дисциплинарният обвинител Ж. Ж., поддържа жалбата си, претендира за уважаване на изложените в нея искания и за осъждане на дисциплинарно обвинения да заплати направените от АС - Варна разноски по делото.

Представителят на ВАдвС изразява становище за неоснователност на жалбата на дисциплинарния обвинител и пледира същата да не бъде уважена. Намира, че дисциплинарно обвиненият адвокат Н. не е допуснал нарушение на чл. 25а от ЕКА, с оглед на което прави искане за оправдаването му това обвинение. Счита и че размерът на наказанието, наложено му за допуснато нарушение на чл. 132 от ЗА, е завишен.

Прокурорът от Върховната прокуратура е на становище, че и трите жалби са неоснователни, поради което пледира да не бъдат уважени, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.

В предоставената му последна дума дисциплинарно обвиненият адвокат Н. моли да бъде оправдан изцяло.

Върховният касационен съд като обсъди доводите, депозирани в жалбите, съображенията на страните, изложени в съдебното заседание, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното:

Жалбите са допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирани лица, в срока за обжалване и по отношение на решение, подлежащо на проверка от ВКС.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че компетентността на ВКС е регламентирана в разпоредбата на чл. 130, ал.1 ЗА, в която е предвидена възможността пред него да бъдат обжалвани решенията, постановени от ВДС като първа инстанция. В същата норма е предвидено производството да се проведе по реда на чл. 7, ал. 7 от ЗА, който определя делото да се разгледа в открито съдебно заседание, от състав от трима съдии, които следва да се произнесат с окончателно решение. В ЗА не са посочени основанията за обжалване на решението на ВДС пред ВКС, както и правомощията на последния. Същевременно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗА предвижда в дисциплинарното производство да се прилагат правилата на Наказателно - процесуалния кодекс, доколкото в ЗА не се съдържат други правила. Това предполага ВКС, чиято основна функция и задължение като касационна инстанция е да проверява правилното приложение на процесуалния и материалния закон, да осъществи проверка за наличието на касационни основания, посочени в нормата на чл. 348, ал.1, т.1 - 3 НПК и да осъществи правомощията си, регламентирани в чл. 354 НПК.

Приоритетно при това положение следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение на ВДС, доколкото при положителна констатация за наличието на такива е безпредметно обсъждането на твърденията за допуснати нарушения на материалния закон и за несправедливост на наложената санкция.

Възражения за допуснати нарушения на правилата, регламентиращи провеждането на дисциплинарната процедура, се съдържат в жалбите на дисциплинарно обвинения адвокат С. Н. и неговия защитник - адвокат Р. Р.. Прегледът на дисциплинарното дело налага извод за тяхната частична основателност.

На първо място жалбоподателите твърдят, че е допуснато нарушение на чл. 136 от ЗА, тъй като дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган – АС на АК - Варна, а не от оправомощения – ВАдвС, предвид на това, че дисциплинарно обвиненият адвокат е член на АС на АК - Варна. Това оплакване не може да бъде споделено.

Действително, в разпоредбата на чл. 129, ал.1 ЗА е предвидено, че на ВДС като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на ВАдвС, на Висшия контролен съвет и на ВДС. Нормата на чл. 130 ЗА предвижда възможността решенията на ВДС по тези дела да се обжалват пред ВКС. Чрез визираната законова уредба на подсъдността на посочените дисциплинарни дела се гарантира произтичащото от чл. 6 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи право на дисциплинарно обвинения адвокат на справедлив съдебен процес, когато той е част от органите на съответната АК. Няма спор, че жалбоподателят Н. е член на АС на АК – Варна и че именно за това, дисциплинарното дело, водено срещу него, като първа инстанция е разгледано от ВДС. За разлика от изрично уредената подсъдност на дисциплинарните дела обаче, законодателят не е бил толкова детайлен и прецизен при регламентирането на процедурата по извършването на проверка и образуването на дисциплинарното производство. В разпоредбата на 136 ЗА е предвидил възможност това производство да се образува с решение на АС или на ВАдвС, без да посочи хипотезите, при които началото на дисциплинарната процедура се поставя от единия или от другия орган. Това налага установяването им чрез тълкуване на съдържанието от една страна на нормите, регламентиращи правомощията, съответно на АС и на ВАдвС, а от друга новелата на чл. 137 ЗА, уреждаща реда за извършване на проверката на сигнала за дисциплинарно нарушение и образуването на дисциплинарно производство. В нормата на чл. 89, т. 7 от ЗА е посочено правомощието на АС на АК да възбужда и поддържа дисциплинарно производство срещу членове на колегията, като разпоредбата на чл. 137 ЗА възлага в същата насока конкретни задължения на АС на АК, на неговия председател и на определения от него докладчик. За разлика от чл. 89 ЗА, в нормата на чл. 122 ЗА не е предвидено изрично правомощие на ВАдвС, което да е свързано с провеждането на дисциплинарната процедура. Единственото такова е разписано в разпоредбата на чл. 137, ал. 6 ЗА, предвиждаща възможност пред ВАдвС да бъде обжалван отказът на АС на съответната АК за образуване на дисциплинарно производство срещу член на колегията. Логично и резонно е да се приеме, че това е единствената хипотеза, при която ВАдвС може сам да образува дисциплинарно производство, както е разписано в нормата на чл. 136, ал.1 ЗА, а именно когато отмени отказа на АС на АК да стори това. Доводи в същия смисъл са изложени в реш. № 60147/ 10.11.2022 г. по н. д. № 494/2021 г. на ВКС, ІІ н. о., с което настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира. При това положение, твърдението, че с образуването на дисциплинарното производство срещу адвокат Н. от АС на АК - Варна са били нарушени процесуалните правила, регламентиращи дисциплинарната процедура, е неоснователно. Не може да бъде споделено и оплакването на жалбоподателя Н. за това, че разглеждането на дисциплинарното дело от състав на ВДС, който не е определен чрез случаен избор нарушавало правото му на справедлив процес. В чл. 138, ал.1 ЗА е предвидено председателят на дисциплинарния съд да образува дисциплинарно дело и да определи състава, който ще го разгледа. Следователно, не е допуснато нарушение на дисциплинарната процедура, след като ЗА не предвижда изискване за избор на състав на случаен принцип.

Категорично основателно обаче е оплакването на дисциплинарно обвинения адвокат, че правото му на защита в дисциплинарното производство е било сериозно накърнено.

Видно от подаденото писмено възражение срещу дисциплинарното обвинение / т. 2. 4 и т. 2. 5 от същото/, както и от защитната му реч в съдебното заседание по дисциплинарното дело /л. 27 от протокола от заседанието на ВДС/, дисциплинарно обвиненият адвокат Н. е сезирал състава на ВДС с оплакването, че не е бил изслушан от АС на АК – Варна преди да бъде взето решението за образуване на дисциплинарното производство срещу него и че не му е дадена възможност да поиска отвод на докладчика по преписката. В обжалваното решение съставът на ВДС не само не е отговорил на тези възражения, но и на същите е придадено съдържание, което те нямат - че оплакването на дисциплинарно обвинения е за това, че не му е дадена възможност да поиска отвод на дисциплинарния обвинител, каквато, според дисциплинарния съдебен състав, ЗА не предвиждал /л. 8 от реш./. Превратно дисциплинарният съд е интерпретирал и съдържанието на протокол № 8 / 27.09.2023 г. на АС на АК – Варна, като противно на отразеното в него е приел, че адвокат Н. не е правил искания за отводи и че му е била дадена възможност да бъде изслушан в същото заседание, в което е взето решение за образуване на дисциплинарно производство. Реално, направените от дисциплинарно обвинения адвокат възражения, свързани с допуснати нарушения при образуването на дисциплинарното производство са останали без отговор в обжалваното решение. Този отговор е бил задължителен особено с оглед обстоятелството, че дисциплинарното обвинение е повдигнато за неизпълнение на решения на АС, свързани с начина на гласуване на неговите членове по дисциплинарни проверки срещу членове на АК – Варна. Част от основните членове на АС на АК – Варна, взели решение за образуване на дисциплинарно производство спрямо адвокат С. Н., са били пряко засегнати от дисциплинарното нарушение, за което му е било повдигнато дисциплинарното обвинение – т. е. налице е явен конфликт на интереси. Дисциплинарният съд не е съобразил това обстоятелство /изобщо не го е обсъдил в решението си/, както и разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ЗА, предвиждаща възможност адвокатът, срещу когото е подадено съобщението, съдържащо данни за дисциплинарно нарушение, да поиска отвод на определения от председателя на АС на АК докладчик. ЗА не предвижда ограничение във времето на правото да се поиска отвод на докладчика по преписката, защото предварително не би могло да се определи, в кой момент ще възникнат основанията за отвод. Възможно е те да произтичат от съществуващите междуличностните или колегиални отношения между проверявания адвокат и докладчика, предхождащи определянето на последния като такъв. Основателни съмненията в безпристрастността и обективността на докладчика биха могли да възникнат и след извършване на проверката по чл. 137, ал. 2 ЗА и изготвянето от него на писмения доклад за резултата от нея. Видно от приложения по делото протокол № 8 от заседанието на АС на АК – Варна, проведено на 27.09.2023 г., в което е взето решение за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя Н., водещият заседанието – председателят на АС, категорично е отказал да му предостави възможност не само да направи искането си за отвод, но и да даде обяснения по преписката. Посочените обстоятелства изобщо не са били коментирани в обжалваното решение на ВДС и не е даден отговор на направените в тази връзка възражения от дисциплинарно обвинения адвокат.

На следващо място, дисциплинарното обвинение е за това, че адвокат С. Н. не е изпълнил две решения на АС на АК - Варна: реш. № 9/13.02.2020 г. и реш. № 146/ 01.08.2023 г. В обжалваното решение съставът на ВДС не е взел каквото и да било отношение по обвинението за неизпълнение на реш. № 146/ 01.08.2023 г., като всичките му аргументи, обосноваващи доказаността на дисциплинарното обвинение са свързани с реш. № 9/13.02.2020 г. По същество липсва произнасяне на дисциплинарния съдебен състав по част от повдигнатото дисциплинарно обвинение. Отделно от това ВДС не е отговорил и на нито едно от възраженията на дисциплинарно обвинения адвокат и на неговите защитници относно прецизността на повдигнатото дисциплинарно обвинение, съдържанието на посочените решения на АС на АК – Варна, за които се твърди, че са били нарушени от адвокат Н., за кръга от лицата / адресатите/, отговарящи за изпълнението на тези решения. Без коментар е останало и възражението им за това, че на адвокат Н. не може да се вмени във вина неизпълнението на посочените решения, тъй като той не е имал задължения, свързани с организирането на начина на гласуване по дисциплинарните преписки, както и задължение да не разгласява резултата от гласуването, което е било извършено явно.

Не на последно място, в обжалваното решение на ВДС не са посочени съображенията на дисциплинарния съдебен състав относно вида и размера на наложените от него наказания. Единственият аргумент в тази насока е, че се налагат санкции в минимален размер, тъй като нарушенията били извършени за първи път и на дисциплинарно обвинения адвокат не му били налагани други наказания в качеството му на член на орган на адвокатурата. Извън вниманието на състава на ВДС е останало, че в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ЗА са предвидени пет отделни вида дисциплинарни наказания, като всяко от тях, с изключение на наказанието „Порицание“, е с различен размер или срок. В обжалваното решение не са изложени аргументи, обосноваващи избора на ВДС да наложи един от тези пет вида наказания, както и относно неговия срок. Освен това нормата на чл. 133, ал. 3 ЗА предвижда при налагане на дисциплинарните наказания да се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отсъствието на мотиви в обжалваното решение по отношение на избраните от дисциплинарния съд санкции по вид и размер, лишава ВКС от възможността да извърши проверка дали са съобразени всички посочени обстоятелства, за да прецени доколко наложените санкции отговарят на изискванията за законоустановеност и справедливост и в тази връзка дали е налице касационното основание, визирано в чл. 348, ал. 5, вр. с ал.1, т. 3 НПК. Посоченото е пречка и за произнасянето по жалбата на дисциплинарния обвинител, претендиращ за утежняване на наложените санкции.

Обобщено следва да се посочи, че при постановяване на решението си съставът на ВДС е допуснал съществени нарушения на правилата, уреждащи провеждането на дисциплинарното производство и по – конкретно на нормата на чл. 140, ал. 3 от ЗА. Съдържанието на посочената разпоредба ясно указва, че решението на дисциплинарния съд следва да бъде мотивирано, като мотивите се обявяват заедно с него или до седем дни след обявяването му. Изложените по - горе констатации /без претенция за изчерпателност/ за това, че с обжалваното решение съставът на ВДС не се е произнесъл по дисциплинарното обвинение в неговата цялост, че не е отговорил на съществени възражения на дисциплинарно обвинения адвокат и на неговите защитници, свързани със законосъобразното провеждане на дисциплинарната процедура и с доказаността на обвинението, че не са изложени мотиви, относно избраните по вид и размер санкции, обуславят заключението, че при постановяване на обжалвания акт са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи съществено правото на защита на жалбоподателя Н.. Не само последният и неговите защитници, но и настоящият съдебен състав е поставен в невъзможност да разбере какви са били правните съображения на дисциплинарния съд, за да приеме, че при провеждане на предходната дисциплинарна процедура не са допуснати нарушения на регламентиращите я правила, че дисциплинарното обвинение е изцяло доказано и че наложените с решението санкции са съответни на дисциплинарното нарушение. Липсата на мотиви в посочения смисъл представлява съществено процесуално нарушение от категорията на визираното в разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. с ал.1, т. 2 НПК и съгласно закона и трайно установената съдебна практика на ВКС е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на дисциплинарното дело на ВДС за ново разглеждане от друг негов състав.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, т. 5 НПК и чл. 130, ал. 2 ЗА, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 12.12.2023 г., постановено по д. д. № 15/2023 г. на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата на Република България.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.