Отхвърляне на молба за отмяна на решение при представени нови писмени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

София, 18.06.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3372/2018 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по молба на Д. Н. Р. за отмяна на влязло в сила решение № V-8/20.02.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 1793/2016 г. от Бургаския окръжен съд.

Молителят Д. Р. обосновава отмяна на влязлото в сила решение с нови доказателства, за чието съществуване е знаела, но не е могла да ги представи в хода на делото. Прилага ги към молбата за отмяна – споразумение от 26.09.2013 г. и квитанции за направени вноски по заем.

С определение №342/09.10.2018 г. съставът на Върховния касационен съд е оставил молбата без движение с указание до молителя да посочи ясно кога и по какъв начин се е снабдил с документите, представени с молбата за отмяна.

С молба вх. № 9921/19.11.2018 г. Р. е уточнила, че е получила документите от Н. Тодорова няколко дни след 15.05.2018 г., при техен скандал, след извършен опис от ЧСИ.

С молба вх. № 823/24.01.2019 г. страната е представила писмени доказателства – съобщение изх. № 14144 от 23.04.2018 г. на ЧСИ и протокол за опис на движими вещи изх. № 16517/15.05.2018 г. на ЧСИ, двата документа по изп.д. № № 167/2014 г. и моли за допускане до разпит на свидетел.

Насрещната страна „Лотос ОД“ ООД, чрез адв. П. Ш., изразява становище, че представените с молбата за отмяна доказателства не са новооткрити, а молба е недопустима и неоснователна. Счита, че обясненията за времето и начина на получаване на документа, предмет на настоящото производство, са неадекватни, като представените по-късно документи от молителя не доказват времето и начина на получаване на новото писмено доказателство, а искането за разпит на свидетел е неуточнено. Моли молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално – без уважение, като неоснователна. Претендира разноски.

Съставът на Върховния касационен съд, с определение № 71/19.02.2019 г. е дал възможност на молителя да доведе един свидетел за разпит в открито съдебно заседание за установяване обстоятелствата, времето и мястото на получаване на документите, основание на молбата за отмяна.

В открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2020 г. съдът е допуснал до разпит като свидетел А.Д. Р., дъщеря на молителя Д. Р. и сестра на Н. Д. Тодорова – също страна по делото.

Свидетелката твърди, че през месец май 2018 г., няколко дни след описа, направен от ЧСИ на търговския обект, Н. Д. влязла при майка си Д. Р. и след скандал ѝ хвърлила папката с документите, между които и споразумението, подписано между Н. и Д..

Съдът, отчете вероятната заинтересованост на свидетеля от изхода по спора, на още и това, че е Р. е била непосредствен свидетел на станалото, за което разказва, поради което кредитира показанията изцяло и приема, съобразявайки и представените доказателства по изпълнителното дело, че молбата за отмяна е подадена в срок – на 08.06.2018 г., преди да изтече тримесечния срока от узнаване (получаване) на документите.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С влязло в сила въззивно решение № V-8/20.02.2017г., постановено от Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1793/2016г., е обявен за относително недействителен спрямо „Лотос ОД“ ООД договорът, оформен в нот.акт № ...г., т. .., н.д. № ...г. на нотариус с рег. № ..., с който Н. Д. Т. прехвърлила свой недвижим имот на майка си Д. Н. Р. срещу погасяване на парично задължение, поето към нея, на осн. чл. 135 ЗЗД. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото съдебноделоводни разноски. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 12.02.2018 г.

С решението си въззивният съд приел, че „Лотос ОД“ ООД е кредитор на Н. Т. по два договора за заем, с неудовлетворени вземания. На 09.10.2013 г. длъжникът Н. Т. прехвърлила свой недвижим имот на майка си Д. Р. срещу погасяване на парично задължение от 7 000 лв. към нея по договор за паричен заем от 21.01.2013 г. Съдът приел, че с разпоредителната сделка длъжникът намалил своите активи и по този начин увредил кредитора си – ищец по делото. Посочил, че в отношенията между прехвърлителя и приобретателя по договора е налице законова презумпция за знание у втория за увреждащото действие на сделката, като в тежест на ответника е оборването на тази презумпция. Приел също, че отношенията между Д. Р. и Н. Т. били силно влошени до степен разговори, предимно по телефона, че Т... осъществявала психически тормоз, непрекъснато искала пари от майка си, с уговорката да бъдат върнати „според финансовите възможности“. Съдът приел обаче, че не е оборена законовата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а освен това било установено, че майката знаела за множеството задължения на Т...към различни лица (със сигурност към заложна къща, към приятелите на Т. и към наемателите на съсобствения имот), включително към момента на сключване на процесния договор. Взел предвид също, че прехвърлянето на имота станало малко преди да изтече крайния срок за погасяване на задължението на Т. като заемател по втория договор за заем с търговското дружество - кредитор.

Представените с молбата за отмяна документи са споразумение от 26.09.2013 г., сключено между Н. Т. и Д. Р., с което последната се е съгласила да поеме задълженията на дъщеря си към Т. М. – Б. и Г. П. Б. по договор за заем от 25.07.2011 г., като в замяна Н. Т. ще прехвърли на майка си своите идеални части от общия им имот. Представени са и квитанции за вноски от по 200 лв. на месец в периода 2014 – 2018 г., направени от Н. Т. в полза на „Фаркоп“ АД Бургас.

В производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съдът не преценява как той би се произнесъл по спора, предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съответно при преценка и на новопредставените доказателства. Молбата за отмяна е основателна, ако съображенията (фактически и/или правни) на решаващия съд биха били различни при обсъждане на новите доказателства. След това необходимо за уважаване на молбата е решението, чиято отмяна се желае, да е постановено без да е изяснена фактическата обстановка именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи твърдяно по делото, въведено в преклузивните срокове, релевантното за спора обстоятелство – поддържано от страната, но недоказано от нея само поради обективна невъзможност. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид документите, представени сега от Д. Р., щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултатът по иска.

Отговора на исковата молба по гр.д. № 172/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, е подадена едновременно от двамата ответника – Н. Т. и Д. Р., чрез адв. Е. С.. Те, през цялото време на исковия процес са твърдели, че са във влошени отношения, но в същото време за поддържали обща позиция по правния спор, представлявани са от общ адвокат, който е и адвокат на Р. в настоящото производство. В срока по чл. 131 ГПК са заявили пред първостепенния съд, че между тях е сключен писмен договор за заем от 21.03.2013 г. (един-единствен) и са го представили по делото като доказателства. Той е изготвен на печатащо устройство и клаузите му не съвпадат с този, представен в молбата за отмяна, изготвен ръкописно. Твърдят още, че поради това, че заетата сума не била върната до 30.07.2013 г., майка и дъщеря се споразумели Н. Т. да прехвърли на Д. Р. своята идеална част от съсобствения им недвижим имот. Няма твърдения за писмено уреждане на тази уговорка, преди изповядване на сделката в нотариална форма. Поискани са гласни доказателства за установяване именно тази уговорка, както и на други обстоятелства.

Твърдението за наличие на споразумение, съдържащо се в документа, представен с молбата за отмяна, на практика е нововъведено обстоятелство. Това е недопустимо – не става реч за новоузнато от молителя обстоятелство. Друг е въпросът, че нововъведените в производството по чл. 303 ГПК твърдения противоречат на тези по отговора на исковата молба относно заема между майката и дъщерята и уговорката за прехвърляне на имота. Страната не е въвела по надлежен ред, в сроковете и по начина, уредени в ГПК, и твърдение за съществуването на представените сега документи, като доказателство. Отделно, добросъвестността и нормалната грижа на добрия стопанин, предполагат посочване още в отговора по чл. 131 ГПК и молба съдът да ги изиска от Н. Тодорова.

Допълнително, наличието на това споразумение, както и на квитанциите, представени с молбата за отмяна, не биха променили решението на въззивната инстанция по делото. Тя, всъщност не е отрекла наличието на заемни правоотношения между Н. Т. и Д. Р., както и прехвърляне на имота срещу заетата сума. Няма извод за симулативни уговорки. Направен е обаче извод, че оборимата презумпция за знание на приобретателя, че уврежда кредитора на праводателя, не е оборена.

В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и, като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Молителят следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – 1 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Н. Р. за отмяна на влязло в сила решение № V-8/20.02.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 1793/2016 г. от Бургаския окръжен съд

ОСЪЖДА Д. Н. Р. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, съдебен адресат адв. Е. С. от [населено място], комплекс „Б. М.“, [жилищен адрес] да заплати на „Лотос ОД“ ООД сумата в размер на 1 300 (хиляда и триста) лв., сторени по делото съдебноделоводни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: