Прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес и косвен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50004

гр.София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря , като изслуша докладвано от съдията Бисера Максимова гр. дело № 2216 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена от Х. К. Х. от [населено място] касационна жалба против постановеното от Окръжен съд - Сливен решение № 7/10.02.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г., с което е потвърдено решение № 522/15.06.2020 г. по гр. д. № 3355/2019 г. на РС - Сливен, с което е уважен предявеният от община Сливен инцидентен установителен иск с правно основание в чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК, че “Геостройкомплект“ ЕООД не дължи на Х. К. Х. сумата от 8 773,44 лв., за която са издадени изпълнителни листове и е образувано изпълнително дело № 1826/2018 г. на ДСИ при РС – Сливен и е отхвърлен предявеният от Х. К. Х. в качеството му на кредитор на „Геостройкомплект“ ЕООД против община Сливен главен иск с правно основание в чл. 134, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 59 ЗЗД за заплащане на длъжника на Х. К. Х. - “Геостройкомплект“ ЕООД сума в размер на 9 300 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание от общината на имоти на дружеството.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В съдебно заседание касационната жалба писмено се поддържа от процесуалния представител на касатора.

Ответната по жалбата страна оспорва същата.

С определение № 50029 от 21 ноември 2024 година по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 7/10.02.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г. по описа на Сливенския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; както и по въпроса дали възбраната като изпълнително действие прекъсва погасителната давност по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

С атакуваното в настоящото касационно производство въззивно решение Сливенският окръжен съд е приел, че пред районния съд ищецът Х. е предявил срещу община Сливен иск с правно основание в чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД, а ответникът по иска Община Сливен - инцидентен косвен установителен иск, с който да се установи по отношение на Х. Х., че третото лице “Геостройкомплект“ ЕООД – в ликвидация, не е задължено спрямо Х. поради погасяване по давност на задълженията му към него. Счел е, че като обуславящ за изхода на спора първо следва да бъде разгледан инцидентният иск на Община Сливен, която оспорва правата на Х. като кредитор спрямо дружеството в ликвидация. Изложил е, че от събраните по делото доказателства е установено, че в полза на Х. против дружеството са били издадени два изпълнителни листа. По първият изпълнител лист от 24.02.2011 г. е образувано изп. д. № 191/2011 г., по което е извършена публична продан на недвижим имот, с последно плащане, извършено на 31.03.2014 г. По-късно, по молба на взискателя от 05.04.2017 г., на 10.04.2017 г. е наложена възбрана на недвижим имот собственост на длъжника. Въззивният съд е приел, че изпълнително дело № 191/2011 г. е прекратено на 17.07.2018 г. поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като ДСИ е приел, че възбраната по делото е наложена след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действие по делото, поради което, като действие извършено по вече прекратено по силата на закона изпълнително дело, молбата за наложената възбрана не прекъсва погасителната давност. По вторият изпълнителен лист от 16.05.2011 г. е образувано изпълнително дело № 286/2011 г., с последно извършено изпълнително действие по него от 18.04.2013 г. – запор на банкова сметка. На 13.04.2017 г. по него е била наложена възбрана върху имот на длъжника. И по това изпълнително дело № 286/2011 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен въззивният съд е приел, че същото е прекратено на 17.07.2018 г. поради настъпила перемпция - ДСИ е приел, че възбраната по него е наложена след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действие по делото. Съдът е посочил, че настъпването на перемпцията е обусловено от обективни обстоятелства (неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, т. е. продължително бездействие на взискателя) и не зависи от волята на съдебния изпълнител, а съдът само прогласява настъпването ѝ . Приел е, че следва да отговори на въпросите кога едно вземане се погасява в изпълнителното производство и кои действия в изпълнителното производство представляват “принудителни изпълнителни действия“, при отговора на който въпрос се е позовал на дадено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, тълкуване. Изложил е, че в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. е разгледан и въпросът с настъпването на погасителната давност, като е прието, че когато едно действие макар и “принудително изпълнително действие“ по своя характер е предприето след настъпване на давност, то не поражда действие. Съответно, ако то не е предприето своевременно (в рамките на 2 г. от извършване на последното изпълнително действие), то няма да представлява прекъсване на давността, тъй като тя вече ще е настъпила. Ето защо е приел, че последното изпълнително действие по изп. д. № 191/2011 г. е било извършено на 31.03.2014 г., след което е последвал продължителен период, през който не са били предприемани никакви изпълнителни действия. Така перемпцията се е осъществила на 31.03.2016 г., макар делото да е било прекратено по-късно, на 17.07.2018 г., поради което е изложил, че наложената възбрана от 13.04.2017 г. се явява изпълнително действие, извършено след настъпване на перемпция и не може да породи действие. Прието е, че петгодишният давностен срок, с който вземането на Х. е погасено, е изтекъл на 31.03.2019 г. За аналогично е прието и положението по изп. д. № 286/2011 г., при което последното извършено изпълнително действие е от 18.04.2013 г. - запор на банкова сметка. След това отново за продължителен период от време не са били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което въззивният съд е счел, че след като перемпцията е настъпила на 18.04.2015 г., петгодишният давностен срок е настъпил на 18.04.2018 г. - 5 г., считано от 18.04.2013 г. Въззивният съд е достигнал до правен извод, че наложената възбрана от 13.04.2017 г. се явява изпълнително действие, извършено след настъпване на перемпция и не може да породи действие. Изложил е, че след като вземанията на ищеца поначало са били погасени по давност, съдът не следва да има предвид образуването на изп. д. № 1826/2018 г. и предприетите действия по него, тъй като делото е било образувано след погасяване по давност на вземанията на взискателя Х.. Според въззивния съд, след като вземанията на ищеца са погасени по давност съответно на 31.03.2019 г. (по изп. лист от 24.02.2011 г.) и на 18.04.2018 г. (по изп. лист от 16.05.2011 г.), а исковата молба на Х. е от 18.06.2019 г., то тя е предявена от лице, което вече няма неудовлетворено вземане спрямо длъжника “Геостройкомплект“ ЕООД и предявеният от Х. иск по чл. 134, вр. чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен. Ето защо съдът е заключил, че следва да се уважи предявеният от община Сливен инцидентен установителен иск за установяване в отношенията между Общината и ищеца Х., че третото лице “Геостройкомплект“ ЕООД – в ликвидация, не е задължено спрямо Х., поради погасяване по давност на задълженията му. Приел е по главният иск, че след като Х. не се явява кредитор на “Геостройкомплект“ ЕООД, то предявеният от него на основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 59 ЗЗД иск се явява неоснователен.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

С тълкувателно решение, обявено на 28.03.2023 г. по тълк. дело №3/2020 г., ОСГТК, ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В т.3 на ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция. При отговора на въпроса е съобразено, че перемцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса на имуществени право на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна, перемцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Посочено е, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Образуването на изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Ето защо, молба в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена, води до прекъсване на давността. В случаите, когато по искане нап взискате е наложена възбрана, погасителната давност се прекъсва. При съобразяване на разясненията, дадени с тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към т. 3 на тълкувателния акт е посочено, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26 юни 2015 г., не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващото тълкуване за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. “ж“ ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочените в ППВС № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземания, и изпълнителното производство да е висящо. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие. След отмяната на ППВС №3/1980 г., висящността на изпълнителния процес не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност, тъй като за изпълнителния процес чл. 116, б. “б“ ЗЗД, не се отнася.

С оглед формираната задължителна практика на ВКС по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, същото се явява неправилно.

В конкретния случай се установява, че по искане на ищеца във връзка с изпълнителен лист, издаден в негова полза от 24.02.2011 г. по в. гр. д. № 255/2010 г. по описа на СлОС, на 30.03.2011 г. е образувано ИД № 191/2011 г. по описа на ДСИ при СлРС със страни взискател Х. К. Х. и длъжник „Геостройкомплект“ ЕООД. По него е извършена публична продан на поземлен имот на длъжника, като последното плащане по нея е на 31.03.2014 г. По молба на взискателя от 05.04.2017 г. на 10.04.2017 г. е наложена възбрана върху имот на длъжника. По ИЛ от 16.05.2011 г. по в. гр. д. № 255/2010 г. по описа на СлОС на 20.05.2011 г. е образувано ИД № 286/2011 г. по описа на ДСИ при СлРС със същите страни като по него е наложен запор върху банкова сметка. По молба на взискателя Х. от 05.04.2017 г. на 13.04.2017 г. е наложена възбрана върху имот на длъжника. Поради прекратяване на посочените изпълнителни производства поради настъпила перемция, на 15.10.2018 г. по искане на ищеца е образувано ИД № 1826/2018 г. по описа на ДСИ при СлРС въз основа на посочените два изпълнителни листи от 24.02.2011 и от 16.05.2011 година, които удостоверяват вземания на ищеца срещу „Геостройкомплект“ ЕООД. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е депозирана на 18.06.2019 г.

Въззивният съд, в нарушение на закона, е приел, че по изпълнително дело № 191/2011 година 5-годишният давност срок е изтекъл на 31.03.2019 г. като не е съобразил, че давност не е текла до 26.06.2015 година и че макар и след настъпила перемция, молбата на взискателя от 05.04.2017 година прекъсва давността. Поради същите съображения изводът на съда за погасяване на вземането на ищеца Х. по давност по изпълнително дело № 286/2011 г., е незаконосъобразен. Въззивният съд е приел, че по това изпълнително дело последното извършено изпълнително действие е от 18.04.2013 г. - запор на банкова сметка и след като перемпцията е настъпила на 18.04.2015 г., петгодишният давностен срок е настъпил на 18.04.2018 г. и не е бил прекъсван във връзка с молбата на ищеца Х. от 05.04.2017 година за налагане на възбрана.

Въззивният съд е приел, че вземането на ищеца към неговия длъжник „Геостройкомплект“ ЕООД е било вече погасено към 15.10.2018 г., когато по искане на ищеца е образувано ИД № 1826/2018 г. по описа на ДСИ при СлРС въз основа на посочените два изпълнителни листи от 24.02.2011 и от 16.05.2011 година – извод, който не може да бъде споделен с оглед отговорите на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване.

Давност не е текла и по двете изпълнителни производства № 191/2011 и № 286/2011 г. по описа на ДСИ при СлРС до 26.06.2015 година. Давността по тях е била прекъсната на 05.04.2017 година, когато взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника. От този момент е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който не е бил изтекъл нито към датата на образуване на последващото изпълнително производство № 1826/2018 г. по описа на ДСИ при СлРС, нито към датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.06.2019 г. С оглед така изложените съображения, противно на възприетото от въззивния съд, ищецът Х. К. Х. се явява кредитор на „Геостройкомплект“ ЕООД, поради което предявеният от ответника Община Сливен насрещен инцидентен установителен иск да бъде признато за установено, че „ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], не дължи на Х. К. Х. сумата от 8773,44 лв. /осем хиляди седемстотин седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ - представляваща общия размер на задължението, предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 1826/2018 г. по описа на ДСИ при СлРС, дължима по изпълнителни листове от 24.02.2011 г. и от 16.05.2011 г. по в. гр. д. № 255/2010 г. по описа на СлОС, се явява неоснователен. Потвърждавайки решението на първоинстанционния съд, с което този иск е уважен, въззивният съд е постановил в тази част незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени, а предявеният насрещен инцидентен установителен иск следва да бъде отхвърлен.

По главния иск в настоящото производство съдът съобрази следното:

Производството е било образувано по косвен иск на Х. К. Х. срещу Община Сливен с правна квалификация в чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът Х., в качеството си на кредитор на длъжника „Геостройкомплект“, претендира ответната Община Сливен да бъде осъдена да заплати на „Геостройкомплект“ ЕООД сумата от 9 300 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на имоти, собственост на длъжника „Геостройкомплект“ ЕООД, с идентификатори ....................., ........................., ........................... и ............................... за периода от 13.10.2014 г. до 18.06.2019 г.

По този иск въззивният съд изобщо не е изложил съображения. Посочил е, че правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което е потвърдил постановеното от него решение, с което този иск е отхвърлен поради съображения, че предвид установеното от съда обстоятелство, че вземанията на Х. К. Х. към „Геостройкомплект“ ЕООД са погасени по давност, то предявеният първоначален косвен иск се явява неоснователен само на това основание и следва да се отхвърли.

Решението на въззивния съд в тази му част страда от съществен порок. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според това ТР непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да признае или да отрече претендираните права или възражения, въззивният съд е длъжен в мотивите си да посочи кои относими факти, предопределящи крайния изход по правния спор, намира за доказани и кои намира недоказани. При всяко положение, в което за въззивния съд е възникнало задължението в решението си да обсъди доказателствата, той е длъжен да извърши анализ на събраните, като ги съотнесе с конкретните твърдения на страните.

В настоящия случай Х. Х. е предявил срещу Община Сливен иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, твърдейки, че Община Сливен има задължение по закон да изгради и поддържа общинската улична мрежа; че процесните имоти представляват улици съгласно одобрения през 2006 година ПУП на [населено място], които общината не желае да отчужди, респ. – поддържа; че процесните имоти фактически представляват улици, по които се движат превозни средства, поради което е претендирал за определен период Община Сливен да заплати на неговия длъжник сумата от 9 300 лева. Сливенският окръжен съд, отричайки качеството на кредитор на ищеца Х. Х. спрямо „Геостройкомплект“ ЕООД, изобщо не обсъдил наличието на останалите предпоставки на предявения главен иск, за да може да се произнесе по съществото на спора – налице ли е фактическа власт и ползване от страна на общината без правно основание на процесните имоти, които са собственост на „Геостройкомплект“ ЕООД.

По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-икономическа оценителна експертиза, със задача вещото лице да отговори на въпроса какъв е общият размер на средномесечния пазарен наем на имотите, собственост на „Геостройкомплект“ ЕООД, в м. „Орта синур“ в землището на [населено място] с идентификатори .........................., ..........................., .................................. и .................................. за периода от 13.10.2014 г. до 18.06.2019 г. Вещото лице е описало, че след подробно запознаване с материалите по делото и извършен оглед на имотите на място е констатирал, че имотът с идентификатор ...................................... представлява улица, имотът с идентификатор ..................................... в по-голямата си южна част също представлява улица, а в северната част е площадка, върху която са монтирани два метални резервоара, от които се водоснабдяват ползвателите на водно сдружение „Войнишко кладенче - 3“ Сливен. Имотите с идентификатори ................................... и ...................................също са улици с настилка от несортиран трошен камък. Опитът на вещото лице в съдебно заседание да поясни заключението си с оглед фактическото ползване на процесните имоти е бил игнориран по аргумент, че този въпрос стои извън неговата задача докато по делото това е един от основните въпроси, които въззивният съд е следвало да изясни.

В нарушение на съдопроизводствените правила и служебното начало в процеса, не е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза за установяване на фактическото състояние на процесните имоти и тяхното ползване. По делото са налице откъслечни данни относно правния статут на имотите, но делото е останало неизяснено от фактическа страна. Въззивният съд, с оглед данните от заключението на вещото лице, разпитано пред първоинстанционния съд, е следвало, при липса на специални знания, да назначи вещо лице-специалист в областта на пътната инфраструктура, което да изясни приложен ли е подробният устройствен план на [населено място] по отношение на уличната регулация на СО „Изгрев“ в частта на местността „Орта синур“; какво е фактическото състояние и начин на ползване на процесните имоти; дали същите обслужват имоти само на „Геостройкомплект“ ЕООД или обслужват по-голям брой имоти, задоволявайки по този начин определени обществени потребности; налице ли са данни откога съществува фактическото състояние на имотите като улици и начина им на ползване; свързани ли са тези имоти с общинската улична (пътна) мрежа; служат ли процесните имоти като достъп за осъществяване на сметосъбирането в района от страна на общинските предприятия (търговски дружества), осъществяващи тази дейност чрез превозни средства за сметосъбиране.

С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция приема, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. С оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия чрез посочената от съда експертиза и нейния обхват, въззивното решение следва да се отмени в посочената част по отношение на така предявения иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и делото да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Сливен, който да се съобрази с дадените по-горе указания.

Разноските в производството, включително за настоящата касационна инстанция, следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на III гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 7/10.02.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г., в частта му, в която е потвърдено решение № 522/15.06.2020 г. по гр. д. № 3355/2019 г. на РС - Сливен, в частта, с което е уважен предявеният от община Сливен инцидентен установителен иск с правно основание в чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК, че “Геостройкомплект“ ЕООД не дължи на Х. К. Х. сумата от 8 773,44 лв., за която са издадени изпълнителни листове и е образувано изпълнително дело № 1826/2018 г. на ДСИ при РС – Сливен, като вместо това в тази отменена част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Сливен срещу Х. К. Х. инцидентен установителен иск с правно основание в чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК, че “Геостройкомплект“ ЕООД не дължи на Х. К. Х. сумата от 8 773,44 лв., за която са издадени изпълнителни листове и е образувано изпълнително дело № 1826/2018 г. на ДСИ при РС – Сливен, като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 7/10.02.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г., в частта му, в която е потвърдено решение № 522/15.06.2020 г. по гр. д. № 3355/2019 г. на РС – Сливен, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Х. К. Х. в качеството му на кредитор на „Геостройкомплект“ ЕООД против община Сливен главен иск с правно основание в чл. 134, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 59 ЗЗД за заплащане на длъжника на Х. К. Х. - “Геостройкомплект“ ЕООД сума в размер на 9 300 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание от общината на имоти на дружеството като ВРЪЩА делото в тази му част на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане при изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.