Отговорност на потребител за електроенергия в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 396

гр. София, 24.06. 2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 3423/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационна жалба на „Електроразпределение-север“ АД, подадена чрез адв. М., се обжалва решение № 216/10.05.2023г. по в. гр.дело № 552/2022г. на ОС-Велико Търново, в частта, с която в производство по реда на чл.294 ГПК, след частично обезсилване (поради частичен отказ от иска) и частично потвърждаване на решение № 26016/14.09.2020г. по гр.д. № 845/2020г. на РС-В. Т., е признато за установено спрямо „Електроразпределение-север“ АД, че ищецът Н. Д. Н. не дължи на дружеството 4 980 лева-сума, представляваща стойността на служебно начислена ел.енергия за периода от 09.06.2015г. до 18.09.2019г.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т.2 и т.3 ГПК.

Ответникът в касационното производство Н. Н., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна.

С определение № 1464 от 27.03.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпросите: Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИККЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на ел.енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството ел. енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър; правно значими ли са за реализирането на отговорността на потребителя по този ред причините, довели до натрупването на количество енергия в невизуализираните регистри на СТИ; правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, които не са предвидени в хипотезата на чл.55 ПИККЕ.

Отговор на поставените въпроси е даден в установената практика на ВКС (напр.решение № 50257/11.09.2023г. по гр.д.№ 2714/2021г., решение № 50188/24.10.2022г. по гр.д.№ 3760/2021г., решение №64/08.08.2022г. по гр.д.№1679/2021г. и трите на ІV ГО, решение № 23/15.05.2022г. по гр. д. № 1847/2021г. на ІІІ ГО, както и в редица други). Според тази съдебна практика, която напълно се споделя и от този състав на ВКС, за провеждането на едностранната корекция по чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ от оператора на съответната ел.мрежа, е необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяване на количество електрическа енергия в невизуализирани (скрити) регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. От граматическото тълкуване на разпоредбата следва, че отговорността по чл.55 ПИККЕ е обективна. Не е отдадено правно значение на обстоятелството, довело до наличието на измерени количества електроенергия в невизуализирания регистър на електромера, тъй като се приема, че за да бъдат измерени тези количества, то те са преминали през СТИ и са реално потребени. Без значение е обстоятелството дали измерването на електроенергията в невизуализирания регистър на електромера се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й е по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ - по цени за покриване на технологични разходи. От логическото тълкуване следва, че хипотезата на чл.55, ал.1 ПИККЕ съдържа в себе си и изискването електромерът да е технически изправен като цяло и да измерва цялата преминала през него енергия в рамките на допустимите грешки. В този случай промяната трябва да засяга само начина, по който електромерът отчита преминалата през него електроенергия в различните тарифи, но не и другите му функции. Във всички случаи, когато основанието за начисляване на сумите по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е налице потребителят може да бъде задължен само за тази част от отчетената в невизуализирания регистър на електромера електрическа енергия, която е измерена след монтажа му, като доказването на действителния размер на тази част е в тежест на лицето, което извършва начислението. Отношенията между страните се уреждат по реда на чл. 183 от ЗЗД , тъй като претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. Касае се до задължение на потребителя, което възниква при наличието на установени в правната норма предпоставки. Изпълнението на определени задължения от страна на електроразпределителното дружество не е предвидено като условие за възникване на задължението на потребителя. При извършване на постоянни или чести проверки от страна на дружеството може само да се ограничи периода, през който електроенергията се е натрупвала в невизуализирания регистър. Липсата на такива проверки би могло да доведе до отговорност за вреди причинени на потребителя, от оператора на мрежата или крайния снабдител, което задължение обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Затова неизпълнението на задължения на електроразпределителното дружество не е основание за освобождаването на потребителя от отговорност, тъй като изпълнението на такива не е предвидено в чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ като предпоставка за възникване на задължението.

По съществото на касационната жалба и съобразно възприетия отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, този състав на ВКС намира, че атакуваното въззивно решение е неправилно - постановено е при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззивното решение на ОС-В.Т. е постановено в производство по чл.294, ал.1, във вр. с чл. 258-чл. 273 ГПК, след като с решение № 81/19.07.2022г. по гр.дело № 2536/2021г. на ІІІ ГО на ВКС е отменено първоначалното въззивно решение. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е препратил, на основание чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционното решение в частта относно установената фактическа обстановка. Обсъдил е представените писмени доказателства и заключенията на приетите в производството СТЕ, включително и приетата от него КСТЕ (според което е налице техническа неизправност на процесното СТИ, представляваща именно натрупване на показания в срит регистър (тарифа 3), които не е следвало да бъдат натрупани, тъй като не се визуализират на дисплея и не могат да бъдат отчетени като потребена ел.енергия). От правна страна въззивната инстанция е приела, че констатациите, съдържащи се в протокола от 2015г. за монтаж на процесното СТИ, отразяващи единствено нулевите стойности във видимите регистри (тарифа 1 и тарифа 2), не притежават обвързващо за съда доказателствено значение, тъй като изхождат от ответника и удостоверяват изгодни за него факти и обстоятелства. Във връзка с това е обоснован извод за липса на достатъчно доказателства за приложимост на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл.55, ал.1, ПИКЕЕ. Според съда, тъй като към момента на осъществяване на проверката, а и преди това, в рамките на процесния период, за който е извършена едностранно корекцията, ответникът е следвало да носи отговорността за поддържане на електроразпределителната мрежа и на измервателните устройства в техническа годност (най-малкото поради обстоятелството, че се явява собственик на същите), то не е правно и логически обосновано в тежест на ищеца-потребител на ел.енергия, да бъдат възложени последиците от наличието на индиции за осъществено външно въздействие върху СТИ. Поради това съдът е намерил за основателен предявения отрицателен установителен иск.

В мотивите към отменителното решение № 81/19.07.2022г. по гр.д.№ 2536/2021г. на ІІІ ГО на ВКС, постановено при предходното разглеждане на делото са обсъдени установените релевантни обстоятелства: процесното СТИ е произведено през 2015г., преминало е първоначална метрологична проверка през 2015г. и е монтирано в обекта на ищеца в гр.В.Т. на [улица] с нулеви показатели в него на визуализираните регистри за отчет (констативен протокол № 15113734/08.06.2015г. за монтаж на СТИ), през посочената година (2015г.) електромерът е монтиран като нов в обекта на ищеца и без данни да е бил монтиран преди това в друг обект. На 18.09.2019г. по надлежния ред (чрез съставен протокол № 1502636/18.09.2019г. на основание чл.49 от ПИКЕЕ) са установени показания в невизуализиран регистър на процесното СТИ. В констативния протокол № 1502636/18.09.2019г. е отразено, че освен показанията в тарифа 1 и тарифа 2, които са визуализирани на дисплея на СТИ, са налице и показания в невизуализиран регистър - по тарифа 3. На процесното СТИ е извършена метрологична проверка в БИМ, обективирана в констативен протокол № 134/04.03.2020г., където е отразено, че СТИ измерва в класа си на точност; не отчита с грешка над допустимото при съответно натоварване преминалата през СТИ електроенергия; не е налице видима външна намеса в тарифната схема на устройството; при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема-наличие на преминала ел.енергия в тарифа 3 - 051330,2 kWh, която не се визуализира на дисплея. На 19.03.2020г. от ответното дружество е изготвено становище за начисляване на допълнително количество ел.енергия в размер 51330 kWh и е коригирана сметката на ищеца със сумата 8 603 лева за периода от 09.06.2015г. до 18.09.2019г. Според заключението на вещото лице, изготвило в първоинстанционното производство СТЕ, процесният електромер не е смарт тип, поради което не може да се установи от кога и по какъв начин е станало натрупването. При тези обстоятелства, съставът на ІІІ ГО на ВКС е приел, че при първото разглеждане на делото въззивният съд необосновано е счел, че при монтажа на процесния електромер на 08.06.2015г. не било доказано дали СТИ е било с нулеви показания и неправилно е формирал извод, че не се установява отразеното в скритата невизуализирана тарифа количество ел. енергия да е реално доставено и потребено за обекта на ищеца, след като не се установяват при монтиране на СТИ показателите на тарифите и от там кога са натрупани отразените в Т3 показания. В тази връзка съставът на ВКС е приел още, че по делото няма преки доказателства при извършения монтаж на електромера изрично да е бил проверяван невизуализирания регистър, поради което съдът е бил длъжен да прецени поотделно и в съвкупност останалите обстоятелства, които са установени по несъмнен начин – монтиран електромер със знак за съответствие от производителя, който не е използван от друг потребител, а при проверката са спазени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, които обстоятелства водят до логичен извод, че е монтиран изцяло нов електромер с нулеви показания, включително в невизуализираната част на дисплея на СТИ, фабрично ненастроена за отчет. Тъй като с приетата в първоинстанционното производство СТЕ не е бил даден отговор за възможната причина за натрупването на ел.енергия във фабрично ненастроения за отчет невизиуализиран регистър, ВКС е върнал делото на въззивната инстанция, с указания да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на конкретни въпроси, включително: възможно ли е преразпределяне на електрическата енергия, без софтуерна намеса в тарифната схема на електромера; възможно ли е натрупаната електроенергия във фабрично ненастроения за отчет регистър да е резултат на друга причина, при която обективно да не е потребена от абоната и др.

При така постановеното отменително решение на ВКС, основателни са оплакванията на касатора „Електроразпределение-север“ АД, че в обжалваното решение окръжният съд неправилно е приел, че констатациите, съдържащи се в протокола за монтаж за нулеви показания във видимите регистри, не могат в достатъчна степен на категоричност да установят, че към момента на монтажа на СТИ е имало или не показания, натрупани в невизуализирания регистър (тарифа 3). Този извод на въззивния съд е в нарушение на процесуалната разпоредба на чл.294, ал. 1 от ГПК. При новото разглеждане на делото, след връщането му от ВКС, споровете относно правното значение на установените релевантни факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират, като при повторното разглеждане на делото въззивният съд се произнася по спора само в рамките, очертани от касационното решение (решение № 60042/ 26.07.2021г. по търг. д. № 242/2020г. на І ТО, решение № 93/05.07.2016г. по гр. д. № 192/2016г. на ІІ ГО и др.). След като в случая в отменителното решение на ВКС изрично, въз основа на събраните по делото косвени доказателства, е прието за установено релевантното обстоятелството, че в имота на ищеца е монтиран изцяло нов електромер с нулеви показания, включително в невизуализираните му регистри, при новото разглеждане на делото въззивният съд не е следвало отново да обсъжда това, а е трябвало да го приеме за установено. Въззивният съд е достигнал и до неправилен решаващ извод, че по делото липсват достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Според отразеното в констативния протокол № 134/04.03.2020г., процесният електромер е годно измервателно средство и измерва в класа си на точност, като не отчита с грешка над допустимото при съответно натоварване преминалата през СТИ електроенергия; налице е външна софтуерна намеса в тарифната схема на измервателното устройство. Допуснатата в изпълнение на указанията на ВКС комплексна съдебно-техническа експертиза в отговор на първа и пета задача също е дала заключение, че не е възможно без софтуерна намеса (чрез достъп до софтуера на СТИ чрез оптичния порт с „оптична глава“ и съответна програма) да се промени тарифната схема на електромера, При изпълнението на останалите задачи вещите лица не са установили категорично друга конкретна причина за отчитането в невизуализирания регистър ТЗ – извън външната софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ, установена и при метрологичната проверка (протокола № 134/04.03. 2020г. на БИМ). Поради това въззивният съд е достигнал до неправилния извод, че тъй като било възможно записът на цифрови данни в тарифа ТЗ да е последица от някаква техническа неизправност на СТИ, ищецът не дължи плащане на преизчислените по реда на ПИККЕ количества ел.енергия, потребени и незаплатени. Вземането на електроразпределителното дружество почива на задължението на потребителя да плати доставената му електроенергия, а не на виновно неизпълнение на негови договорни задължения. В противоречие с цитираната съдебна практика, въззивният съд не е съобразил, че за да бъдат измерени тези количества, то те са преминали през СТИ и са реално потребени, а остойностяването им е по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ - по цени за покриване на технологични разходи. В противоречие с цитираната съдебна практика съдът е отдал и правно значение на задълженията на електроразпределителното дружество да поддържа в изправност електроразпределителната мрежа и в техническа годност измервателните устройства, без да отчете, че неизпълнението на определени задължения на дружеството не е основание за освобождаването на потребителя от отговорност, тъй като изпълнението на такива не е предвидено в чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ като предпоставка за възникване на задължението. Неправилността на решаващия извод на въззивния съд, че по делото липсват доказателства за основанието за начисляването на електроенергия по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, е довела до неправилност и на крайния му извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума.

В случая, касационната инстанция намира, че предпоставките за начисляването на допълнително количество електроенергия са налице: след монтажа на СТИ това количество е измерено в невизуализиран регистър на технически изправен електромер и това е установено с неоспорения констативен протокол № 134/04.03.2020г. на БИМ, който представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 58, ал. 4 от ЗИ и с чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ. Според правилото на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър Т 3 е разпределено за периода от монтажа на СТИ - 08.06.2015г., до демонтажа му при извършената проверка от ответното дружество-18.09.2019г. Ето защо този състав на ВКС приема, че ищецът е потребил констатираното от ответното дружество на 18.09.2019г. количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност е изчислена по цени за покриване на технологични разходи, поради което дължи плащането й на ответника. Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо това - да се постанови друго-за отхвърляне на иска. Предвид промяната на крайния резултат по делото, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските.

С оглед крайния изход на спора, ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК същият дължи и следва да бъде осъден да плати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за всички съдебни инстанции, чийто общ размер е 8054 лева, включващ сумата 7 380 лева-разноски за платено адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС, за всички съдебни инстанции и сумата 673,72 лева –платени държавни такси, депозити за вещи лица и депозит за свидетел.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 216/10.05.2023г. по в. гр.дело № 552/2022г. на ОС-Велико Търново, в частта , с която след частично потвърждаване на решение № 26016/14.09.2020г. по гр.д. № 845/2020г. на РС-В. Т., е признато за установено по отношение на „Електроразпределение-север“ АД, че Н. Д. Н. не дължи на дружеството 4 980 лева-сума, представляваща стойността на служебно начислена ел.енергия за периода от 09.06.2015г. до 18.09.2019г., както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Н. срещу „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата 4 980 лева, представляваща стойността на служебно начислената електрическа енергия за периода от 09.06.2015г. до 18.09.2019г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект в [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 23.03.2020г.

ОСЪЖД А Н. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], ет.4 да плати на „Електроразпределение север“ АД с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за всички съдебни инстанции в общ размер 8 054 лева .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: