Поправка на грешка и изменение на решение в частта за съдебните разноски

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194

София,27.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 664 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от И. А. Т. от [населено място] молба с вх.№16775/20.12.2023г. за тълкуване на постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. в частта му за разноските; по подадена от Е. П. Т. и И. А. Т., двамата от [населено място], молба с вх.№17035/28.12.2023г. за допълване и тълкуване на постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. в частта му за разноските; по подадена от А. В. Ц. от [населено място] молба с вх.№457/08.01.2024г. молба за изменение на постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. в частта му за разноските, както и за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в тази му част.

Молителят И. А. Т. поддържа, че от диспозитива на решение №218 от 15.12.2023г., постановено по настоящето дело, не става ясно как се разпределя тежестта за разноските във всички инстанции, както и че е налице противоречие между мотивите и диспозитива в тази част на решението.

В писмен отговор в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК ответникът по тази молба А. В. Ц. изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Молителите Е. П. Т. и И. А. Т. поддържат, че решението на въззивния съд в частта му за разноските не е отменено с изричен диспозитив при постановяване на решение №218 от 15.12.2023г., поради което остава неясен въпросът какви са сумите, които се дължат както на ищците, така и на ответницата по цялото съдебно производство. Молят решение №218 от 15.12.2023г. да бъде допълнено, евентуално тълкувано относно разноските, които се дължат от всяка от страните.

В писмен отговор в срока по чл. 251 ГПК ответницата по молбата А. В. Ц. изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Молителката А. В. Ц. поддържа на първо място, че е налице разминаване между сумата, посочена в мотивите на в решение №218 от 15.12.2023г., в които е посочено, че в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 3428.31 лв., представляваща направените разноски, и диспозитива на същото решение, с което Е. П. Т. и И. А. Т. са осъдени да й заплатят сумата от 2790 лв., представляваща направените разноски в производството пред първоинстанционния, въззивния съд и пред ВКС. На второ място поддържа, че действителният размер на направените от нея разноски възлиза общо на 5244.98 лв., от които пред В. - 1825 лв., пред В. -1440.12 лв. и пред ВКС - 1979.86 лв., за което пред всички инстанции са били представени и съответните списъци по чл. 80 ГПК. Моли решение №218 от 15.12.2023г., постановено по настоящето дело, да бъде изменено, като в нейна полза бъде присъдена сумата от 5244.98 лв., представляваща направените разноски пред всички инстанции.

В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците по тази молба Е. П. Т. и И. А. Т. изразяват становище, че молбата е неоснователна с оглед направеното от тях възражение за прекомерност на разноските, претендирани от А. В. Ц..

За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявени от Е. П. Т. и И. А. Т. искове, както следва:

-срещу М. П. Т., починал на 10.04.2019г. и заменен от наследниците си по закон А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част, заключена межда точки 1, 2 3 и 4, индивидуализирани с конкретни координати част, и повдигната с жълт на скицата на л. 482 от първоинстанционното дело с площ от 121.00 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място],

-както и иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че реална част, заключена между т. 1, 2, 3 и 4 и повдигната с жълт и зелен цвят на скицата на л. 482 от първоинстанционното дело с площ от 127.00 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място] не е представлявала път/улица за обществено ползване,

-а срещу А. В. Ц.-иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че в нейна полза не съществува право на преминаване през реалната част, заключена между т. 1, 2, 3 и 4 и повдигната с жълт и зелен цвят на скицата на л. 482 от първоинстанционното дело с площ от 127.00 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място].

Първоинстанционният съд е постановил решение №3324/18.07.2019г. по гр.д.№10773/2016г., с което:

-е признал за установено в отношенията между ищците Е. П. Т. и И. А. Т., че ответниците А. В. Ц., А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че ищците са собственици на реална част с площ от 127 кв.м., отразена с жълт и зелен цвят на скица, намираща се на лист 482 от делото и представляваща неразделна част от решението, която е част от имот с идентификатор 10135.2723.783 по плана на [населено място], местност Ваялар,

-както и че тази реална част във времето от 28.07.1989г. до 07.09.2016г. не е била път/улица, предназначена за обществено ползване,

-а предявеният срещу А. В. Ц., А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. иск за признаване за установено, че в полза на ответниците не съществува право на преминаване през реалната част с площ от 127 кв.м. е отхвърлил като неоснователен, присъждайки с оглед изхода на спора и направените по делото разноски.

Въззивният съд е постановил решение №1107/29.08.2022г., с което7

-е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която по предявения от Е. П. Т. и И. А. Т. срещу А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. иск е признато за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 121 кв.м., отразена с жълт цвят на скицата, намираща се на лист 482 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, която част е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по плана на [населено място], местност Ваялар,

-както и в частта, с която е признато за установено по предявения от Е. П. Т. и И. А. Т. срещу А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. иск, че реална част с площ от 127 кв.м., отразена с жълт и зелен цвят на скицата, намираща се на лист 482 от първоинстанционното дело, която е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по плана на [населено място], местност Ваялар, не е път/улица за обществено ползване,

-отменил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от Е. П. Т. и И. А. Т. срещу А. В. Ц. иск за признаване за установено, че в полза на ответниците не съществува право на преминаване през реалната част с площ от 127 кв.м. е отхвърлил като неоснователен и вместо това е уважил този иск, като е признал за установено, че в полза на А. В. Ц. не съществува право на преминаване през процесната реална част с площ от 127 кв.м.,

-обезсилил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато в отношенията между Е. П. Т., И. А. Т. и А. В. Ц., че ищците са собственици на реална част с площ от 121 кв.м., отразена в жълт цвят на скицата, намираща се на лист 482 от първоинстанционното дело и е прекратил производството по делото в тази част,

-обезсилил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено в отношенията между Е. П. Т., И. А. Т., А. В. Ц., А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че ищците са собственици на реална част с площ от 6 кв.м., отразена със зелен цвят на скица, намираща се на лист 482 от първоинстанционното дело, която е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по плана на [населено място], местност Ваялар и е прекратил производството по делото в тази част,

-обезсилил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено в отношенията между Е. П. Т., И. А. Т. и А. В. Ц., че реална част с площ от 127 кв.м., отразена с жълт и зелен цвят на скица, намираща се на лист 482 от първоинстанционното дело, не е път/улица за обществено ползване и е прекратил производството по делото в тази част,

-обезсилил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено в отношенията между ищците Е. П. Т. и И. А. Т., че ответниците А. В. Ц., А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че реална част с площ от 127 кв.м., отразена с жълт и зелен цвят на скица, намираща се на лист 482 от първоинстанционното дело във времето от 28.07.1989г. до 07.09.2016г. не е била път/улица, предназначена за обществено ползване,

-обезсилил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. Т. и И. А. Т. срещу А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че в полза на ответниците не съществува право на преминаване през реалната част с площ от 127 кв.м., отразена с жълт и зелен цвят на скица, намираща се на лист 482 от първоинстанционното дело;

-отменил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която А. В. Ц., А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. са осъдени да заплатят на Е. П. Т. и И. А. Т. сумата от общо 2988.49 лв., представляващи направените разноски, както и в частта, с която Е. П. Т. и И. А. Т. са осъдени да заплатят на А. В. Ц. сумата от 608.33 лв., представляваща направените по делото разноски и определение №12692/30.09.2019г., поправено с определение №3142/24.02.2020г. на първоинстанционния съд,

-осъдил е А. В. Ц. да заплати на Е. П. Т. и И. А. Т. сумата от 654.55 лв., представляваща направените разноски в производството пред първоинстанционния съд, както и сумата от 197.78 лв., представляваща разноските, направени в производството пред въззивната инстанция,

-осъдил е А. А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. да заплатят на Е. П. Т. и И. А. Т. сумата от 654.55 лв., представляваща направените разноски в производството пред първоинстанционния съд, както и сумата от 197.78 лв., представляваща разноските, направени в производството пред въззивната инстанция,

-осъдил е Е. П. Т. и И. А. Т. да заплатят на А. В. Ц. сумата от 811.12 лв., представляваща разноските, направени в производството пред първата инстанция, както и сумата от 960.08 лв., представляваща разноските, направени в производството пред въззивната инстанция,

-осъдил е Е. П. Т. и И. А. Т. да заплатят на А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. сумата от 962.28 лв., представляваща разноските, направени в производството пред първоинстанционния съд, както и сумата от 778.80 лв., представляваща направените в производството пред въззивния съд разноски.

Пред ВКС постановеното от въззивния съд решение е било обжалвано само от ответниците по предявените искове, а именно:

-от А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 3324/18.07.2019г. по гр.д. № 10733/2016г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният от ищците Е. П. Т. и И. А. Т. срещу касаторите А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено по отношенията на касаторите А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че ищците Е. П. Т. и И. А. Т. са собственици на реална част с площ от 121 кв.м., отразена с жълт цвят на скица намираща се на л. 482 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, която част е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място], както и в частта, с която след като е потвърдено първоинстанционното решение на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено в отношенията между ищците Е. П. Т. и И. А. Т. и ответниците касатори А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че реална част с площ от 127 кв. м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се на л. 482 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, която част е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място], не е път/улица, предназначена за обществено ползване и са присъдени разноски по делото.

-от А. В. Ц. в частта, с която с която след като е отменено първоинстанционното решение № 3324/18.07.2019г. по гр.д. № 10733/2016г. на Варненския районен съд, е уважен предявения от ищците Е. П. Т. и И. А. Т. срещу нея иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК като е признато за установено спрямо ищците, че в полза на ответницата-касатор А. В. Ц. не съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се на л. 482 от делото и представляваща неразделна част от първоинстанционното решение, която част е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място] и са присъдени разноски.

След като постановеното от въззивния съд решение не е било обжалвано от предявилите исковете лица, то в частта, с която въззивният съд е осъдил Е. П. Т. и И. А. Т. да заплатят на ответниците А. В. Ц., А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. съответните суми, представляващи разноски, направени в производството пред въззивния и пред първоинстанционния съд с оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд е било обезсилено частично, решението на въззивния съд не е следвало да бъде отменяно. В този смисъл не е налице непълнота на постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. в частта му за разноските, нито необходимост от неговото тълкуване.

По подадената от А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. касационна жалба с вх.№ 22745/03.10.2022г. касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че ищците Е. П. Т. и И. А. Т. са собственици на реална част с площ от 121 кв.м., отразена с жълт цвят на скица намираща се на л. 482 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, която част е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място], не е допуснато, като с оглед на това в полза на Е. П. Т. и И. А. Т. са присъдени съответно разноските, направени по повод защитата им срещу касационната жалба на А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. в тази й част. От тук следва извода, че по отношение на разноските, направени в производството пред първоинстанционния и въззивния съд по този иск решението на въззивния съд не е следвало да бъде отменяно или променяно, нито е необходимо тълкуване на постановеното по настоящето дело решение.

По подадената от А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. касационна жалба с вх.№ 22745/03.10.2022г. касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в частта, с която е признато за установено в отношенията между ищците Е. П. Т. и И. А. Т. и ответниците касатори А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че реална част с площ от 127 кв. м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се на л. 482 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, която част е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място], не е път/улица, предназначена за обществено ползване, както и в частта за разноските по предявените от Е. П. Т. и И. А. Т. срещу А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. искове.

С постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. в тази част решението на въззивния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено (тъй като е прието, че подобен диспозитив първоинстанционният съд не е постановявал), като Е. П. Т. и И. А. Т. са осъдени да заплатят на А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. общо сума в размер на 2790 лв. или по 930 лв. на всеки един от тях, представляваща разноските, направени от тях в производството пред ВКС. Макар решението на въззивния съд да е било допуснато до касационно обжалване и в частта му за разноските по предявените от Е. П. Т. и И. А. Т. срещу А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. искове, в тази част същото не е било отменено с постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. и в предвидения в чл. 250 ГПК срок касаторите А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. не са поискали неговото допълване. Разноски в полза на А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. са присъдени само за производството пред ВКС и в този смисъл постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. не е неясно и не се нуждае от тълкуване.

По подадената от А. В. Ц. касационна жалба вх. № 25410/31.10.2022г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение №2800/03.10.2023г. в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение № 3324/18.07.2019г. по гр.д. № 10733/2016г. на Варненския районен съд, е признато за установено в отношенията между ищците Е. П. Т. и И. А. Т. от една страна и ответника А. В. Ц. от друга страна, че в полза на А. В. Ц. не съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се на л. 482 от делото и представляваща неразделна част от първоинстанционното решение, която част е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място] и са присъдени разноски по така предявения иск.

С постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. въззивното решение е отменено в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение № 3324/18.07.2019г. по гр.д. № 10733/2016г. на Варненския районен съд, е уважен предявения от ищците Е. П. Т. и И. А. Т. срещу А. В. Ц. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК като е признато за установено спрямо ищците, че в полза на А. В. Ц. не съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се на л. 482 от делото и представляваща неразделна част от първоинстанционното решение, която част е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място] и вместо това така предявеният иск е отхвърлен, като в полза на А. В. Ц. е присъдена сумата от 2790 лв., представляваща направените разноски в производството пред първоинстанционния съд, въззивния съд и ВКС. Доколкото в полза на А. В. Ц. в производството пред въззивния съд не са били присъждани разноски по предявения срещу нея от Е. П. Т. и И. А. Т. иск за признаване за установено, че в полза на А. В. Ц. не съществува право на преминаване върху спорната реална част, а с въззивното решение решението на първоинстанционния съд е било отменено в частта, с която такива разноски за производството пред първоинстанционния съд са й били присъдени, то не е налице твърдяната от молителите Е. П. Т. и И. А. Т. неяснота в решение №218 от 15.12.2023г. досежно разноските, които те дължат на А. В. Ц. по предявения срещу нея иск. По отношение на останалите искове, които Е. П. Т. и И. А. Т. са предявили и по които е налице произнасяне от въззивния съд по направените от А. В. Ц. разноски, ВКС не се е произнасял и съответно не разполага с правомощието да променя въззивното решение в тази му част, а именно за разноските, направени в производството пред първоинстанционния и въззивния съд.

По така изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допълване или тълкуване на постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. по подадените от И. А. Т. и Е. П. Т. молби.

По подадената от А. В. Ц. молба за изменение на постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г., както и за поправка на допусната в същото очевидна фактическа грешка настоящият състав приема следното:

Както вече беше отбелязано, в частта, с която постановеното по отношение на А. В. Ц. първоинстанционно решение е било обезсилено от въззивния съд и съответно въззивният съд е присъдил в нейна полза разноски за производството пред първоинстанционния и въззивния съд по исковете за признаване за установено, че Е. П. Т. и И. А. Т. са собственици на реална част с площ от 127 кв.м., отразена с жълт и зелен цвят на скица, намираща се на лист 482 от делото и представляваща неразделна част от решението, която е част от имот с идентификатор 10135.2723.783 по плана на [населено място], местност Ваялар, които суми се включват в общия размер на разноските, посочени в представените от А. В. Ц. списъци по чл. 80 ГПК, както и че тази реална част не представлява път/улица за обществено ползване, решението на въззивния съд не е допускано до касационно обжалване. В производството по настоящето дело в полза на А. В. Ц. се дължат разноски единствено по предявения срещу нея иск за признаване за установено, че в нейна полза не съществува правото на преминаване върху спорната реална част, при което следва да бъде съобразено обстоятелството кои разноски по представените от нея списъци не са били присъдени от въззивния съд. Разноски в нейна полза, както е посочено и в постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г., следва да бъдат присъдени както за производството пред първоинстанционния съд (доколкото решението на първоинстанционния съд в тази част е отменено от въззивния съд, включително и в частта му за разноските и в частта за разноските решението на въззивния съд не е отменяно от настоящата инстанция), така и за въззивния съд (доколкото въззивният съд е уважил предявения срещу А. В. Ц. иск и съответно не е присъждал разноски в нейна полза, а такива с оглед изхода на спора пред ВКС й се дължат), и за производството пред ВКС (доколкото с постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. предявеният срещу нея иск е отхвърлен). Волята на настоящия състав при постановяване на решение №218 от 15.12.2023г. е ясно и категорично изразена в мотивите към решението, като е прието, че в полза на А. В. Ц. следва да бъдат присъдени разноските, направени по повод защитата само по този иск, в размер на 3428.31 лв.

При определяне на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на А. В. Ц., следва да бъде съобразено на първо място обстоятелството, че в полза на А. В. Ц. с постановеното от въззивния съд решение №1107 от 29.08.2022г. са били присъдени част от направените от нея разноски, а именно за първата инстанция в размер на 811.12 лв. от общо направените според представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1825 лв. и за въззивната инстанция в размер на 960.08 лв. от общо направените според представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1440.12 лв. От оставащата разлика до пълния размер на посочените в списъците по чл. 80 ГПК разноски за производството пред първоинстанционния и въззивния съд обаче не всички претендирани от А. Ц. разноски следва да й бъдат присъдени в настоящето производство. В представения списък по чл. 80 ГПК за направените от А. Ц. в производството пред първоинстанционния съд разноски са включени и заплатените като адвокатски възнаграждения суми за депозиране на отговори по въззивни и касационни частни жалби, подадени от Е. П. Т. и И. А. Т. срещу определения за прекратяване на производството по делото, които предвид обстоятелството, че определенията са били отменени, не й се дължат (300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за депозиране на писмен отговор по въззивна частна жалба срещу определение №12963/30.11.2016г. по гр.д.№10773/2016г. на В.; 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за депозиране на писмен отговор по въззивна частна жалба срещу определение за частично прекратяване на производството по гр.д.№10773/2016г. на В.; 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за депозиране на писмен отговор по частна касационна жалба против определение №547/28.02.2018г. по ч.гр.д.№11/2018г. на В.). В представения списък по чл. 80 ГПК за направените от А. Ц. в производството пред въззивния съд разноски са включени и заплатените от А. Ц. суми като държавни такси по обжалване на определение №12692/30.09.2019г. и определение №3142/24.02.2020г., постановени по гр.д.№10773/2016г. на Варненския районен съд, които определения са отменени от Варненския окръжен съд с решение №1107 от 29.08.2022г., при което заплатените като държавни такси суми са съобразени от въззивния съд. Включени са и суми, заплатени като адвокатско възнаграждение по подадените частни жалби срещу тези определения, които обаче не следва да бъдат присъждани в полза на А. Ц., доколкото разноски в производство по обжалване на актове на съда по разноските не следва да бъдат присъждани.

Съобразявайки тези обстоятелства, както и доказателствата за сторените разноски за производството пред ВКС и за да не се стигне до неоснователно обогатяване, т.е. до присъждане на суми в по-голям размер от следващия се на молителя А. В. Ц., дължимата на същата сума, представляваща разноските, сторени в производството пред първоинстанционния съд, пред въззивния съд и пред ВКС възлиза на 3470.86 лв.

Следва да бъде съобразено също така, че при постановяване на решение №218 от 15.12.2023г. е допусната очевидна фактическа грешка като в диспозитива на същото вместо сумата от 3428.31 лв. е посочено, че Е. П. Т. и И. А. Т. следва да заплатят на А. В. Ц. сумата от 2790 лв., представляваща разноските, направени в производството пред първоинстанционния, въззивния и първоинстанционния съд по предявения иск за признаване за установено, че в полза на А. В. Ц. не съществува право на преминаване върху спорната реална част. Налице са предпоставките на чл. 247 ГПК, тъй като отразената в диспозитива на решението воля на съда не е надлежно отразена в диспозитива. В тази част подадената от А. В. Ц. молба е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид гореизложеното за основателна следва да се приеме и молбата на А. В. Ц. за изменение на постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. в частта му за разноските, като посочената по-горе сума от 3428.31 лв. бъде увеличена с 42.55 лв. или общо в полза на молителката бъде присъдена сума в размер на 3470.86 лв.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на И. А. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], съдържащо се в подадената от него молба с вх.№16775/20.12.2023г. за тълкуване на постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. в частта му за разноските.

ОТХВЪРЛЯ искането на Е. П. Т. с ЕГН [ЕГН] и И. А. Т. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], съдържащо се в молба с вх.№17035/28.12.2023г. за допълване и тълкуване на постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. в частта му за разноските.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №218 от 15.12.2023г., постановено по настоящето гр.д.№664/2023г. по описа на ВКС, І г.о. по подадената от А. В. Ц. молба с вх.№ 457/08.01.2024г. като в диспозитива на стр. 23 от същото на ред петнадесет от горе надолу вместо „2790 лв. (две хиляди седемстотин и деветдесет лева)“ се чете „3428.31 лв. (три хиляди четиристотин двадесет и осем лева и 31 ст.)“, а на ред седемнадесети след „ВКС“ да се чете „по предявения от Е. П. Т. и И. А. Т. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че в полза на А. В. Ц. не съществува право на преминаване през реалната част, заключена между т. 1, 2, 3 и 4 и повдигната с жълт и зелен цвят на скицата на л. 482 от първоинстанционното дело с площ от 127.00 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място].“

ИЗМЕНЯ решение №218 от 15.12.2023г., постановено по настоящето гр.д.№664/2023г. по описа на ВКС, І г.о. и поправено с настоящето решение, в частта му за разноските като ОСЪЖДА И. А. Т., ЕГН [ЕГН] и Е. П. Т. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на А. В. Ц. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.2, ет.4, ап.100, още 42.55 лв. (четиридесет и два лева и 55 ст.) или общо сумата от 3470.86 лв. (три хиляди четиристотин и седемдесет лева и 86 ст.), представляваща разноските, направени в производството пред първоинстанционния, пред въззивния съд и пред ВКС по предявения от И. А. и Е. П. Т. срещу А. В. Ц. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че в полза на А. В. Ц. не съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м., отразена с жълт и зелен цвят на скица, намираща се на лист 482 от делото и представляваща неразделна част от решението, която част е такава от имот с идентификатор 10135.2723.783 по КК и КР на [населено място].

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: