Мерки при премахване на пречки за ползване на имот по чл. 109 ЗС

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
София, 17.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове : ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1819 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Ц. С. Д., чрез адв. Р. И. К., против решение № 30 от 26. 01. 2023 г. по в. гр. д. № 374/2022 г. на ОС – Пазарджик в частта , с която, след частична отмяна на решение № 260023 от 29. 04. 2022 г. по гр. д. № 1055/2019 г. на РС – Панагюрище, е отхвърлен предявеният от Ц. С. Д. против М. Н. Ф. и С. Н. И. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да извършат необходимите действия за преустановяване изливането на дъждовна вода и вода от снеготопене от покрива на жилищната им сграда, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], върху южната стена на жилищната сграда на ищцата, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], изразяващи се в премахване на стрехата на четирискатния покрив на жилищната им сграда.

Твърди се неправилност на решението в обжалваната част поради постановяването му в нарушение на чл. 109 ЗС – отхвърляне на иска, въпреки че е установено противоправно бездействие на ответниците, създаващо пречки за ищцата да упражнява правото си на собственост върху процесния имот, и че вещото лице е посочило действията, които ответниците следва да извършат, за да се отстрани възникналият проблем, както и поради постановяването му при съществено процесуално нарушение на чл. 195 ГПК – недопускане на експертиза със задача да установи дали премахването на половината от стрехата на жилищната сграда на ищците също би довело до по-голямо натоварване на зиданите сградни и преградни стени, до появата на пукнатини и намаляване на тяхната устойчивост. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират се разноски, направени при разглеждане на делото пред въззивната и касационната инстанция.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответницата М. Н. Ф., чрез адв. З. О., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Твърди се неоснователност на довода на касатора, че ако съдът приеме искането по чл. 109 ЗС за несъответно на претендираната защита, въззивният съд следва да осъди ответниците да извършат други действия, непоискани от ищеца, но посочени от експерта, с които преченето би се преустановило. При несъответствие на претендираната защита с пречките, които действията и бездействията на ответниците създават на ищците при упражняване на правото им на собственост, искът по чл. 109 ЗС подлежи на отхвърляне. Иска се потвърждаване на въззивното решение. Претендира се и присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

С определение № 1010 от 06. 03. 2024 г. по гр. д. № 1819/2023 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса обвързан ли е съдът от заявените от ищеца конкретни искания за действия/бездействия, чрез които, според него, ще бъде преодоляно състоянието, смущаващо пълноценното упражняване на правото на собственост върху вещта.

По поставения въпрос:

Въпросът е обсъждан в решение № 50056 от 10. 07. 2023 г. по гр. д. № 2598/2022 г. на ВКС, 2 г.о. Прието е, че при предявен иск по чл. 109 ЗС ищецът следва да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за тези действия/бездействия. За установяване на какво конкретно поведение следва да бъде осъден ответникът по правило са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 |ГПК, поради което не би могло да се изисква от ищеца още в петитума на исковата молба да посочи точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на предходното преди нарушението състояние чрез премахване на нещо новоизградено или чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор, дали се иска бъдещо бездействие или бъдещо съдействие от ответника и т.н. Спрямо тази квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или следващите се по силата на закона конкретни действия/бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109 ЗС.

Настоящият състав споделя това становище. Процедирайки по посочения начин, съдът не би допуснал нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като решението ще съдържа произнасяне по претенцията за предприемане на поведението и постигане на състоянието, необходимо за преустановяване преченето и смущаването на упражняването от ищеца на правото на собственост или правото на ползване върху вещта. Това не би довело и до нарушаване на принципа на равенство на страните, нито би затруднило защитата на ответника, тъй като не би могло да повлияе негативно на възможността на страните да защитят правата си – да се запознаят със заключението на вещото лице, установяващо конкретните действия или бездействия, които биха отстранили пречките за упражняване на правото на собственост или вещното право на ползване на ищеца, да направят съответните възражения и доказателствени искания, да изложат и аргументират тезите си, касаещи необходимостта и съизмеримостта на посочените от експерта конкретни действия или бездействия, за които ответникът следва да бъде осъден, както и за основателността на претенцията.

По основателността на касационната жалба:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е собственик на едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда с площ от 70, 63 кв.м., построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], и на 1/2 идеална част от урегулирания поземлен имот. Същата е изградена чрез преустройство на масивна стопанска постройка (плевня) в жилищна сграда, извършено от праводатели на ищцата, със съгласието на праводатели на ответниците, дадено с декларация № 53/27. 08. 1986 г. В констативния нотариален акт за собственост на сградата, с който се е снабдила ищцата (н.а. № 122/2010 г.) е посочено, че при издаването му са представени скица-виза № 340/10. 12. 1992 г., одобрен на 20. 12. 1992 г. проект и акт № 9/20. 12. 1992 г. за узаконяване на еднофамилна жилищна сграда.

Ответниците са собственици на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], на регулационната линия с УПИ ***, въз основа на издадено строително разрешение № 22/19. 05. 1964 г. и одобрен на 22. 11. 1963 г. архитектурен проект.

Въз основа на заключенията на съдебнотехническите експертизи, допуснати от първоинстанционния и от въззивния съд, е прието за установено, че стрехите на жилищните сгради на ищцата и ответниците са изпълнени една над друга, и на двете стрехи са монтирани улуци. При проливен дъжд или снеготопене, водата се излива по южната стена на къщата на ищцата. Това е довело до проникване на вода до вътрешната част на стената и тавана и е подкожушило част от мазилката и латекса. Ищцата е монтирала ламаринена обшивка между стената и под улука на ответниците, което е временно решение на проблема, не ограничава достъпа на покривни води до фасадата на жилището на Д. и не препятства изливането на водата от стрехата и улука. Простото отрязване на стрехата на сградата на ответниците ще се отрази на конструкцията и целостта на сградата, тъй като ще доведе до преоразмеряване на тежестта и до необходимост от монтиране на греди с по-голямо сечение, които да понесат по-голямо натоварване, а смяната на гредите изисква премахването на целия покрив и изграждането на нов покрив. Според вещото лице, преливането на дъждовните води и водите от снеготопене се дължи на следните обстоятелства: непочистването на улука на сградата на ответниците, хлътнал билен капак на покрива на къщата на ответниците, дупка на стрехата на покрива на ответниците, през който влиза вода, стигаща до стената на къщата на ищцата. Посочено е, че претърсването на покрива на къщата на ответниците, подмяната на счупените керемиди, запълването на дупките в стрехата и поправката на билния капак, заедно с редовното почистване и поддържане на улука от страна на ответниците, може в значителна степен да намали влагата по стената на къщата на ищците, но ищцата не е поискала осъждане на ответниците да преустановят преченето чрез предприемане на посочените по-горе действия.

От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен, тъй като преустановяването на преченето на пълноценното ползване на имота на ищцата чрез изрязване на стрехата на къщата на ответниците е несъответно на преченето, което ищцата търпи, тъй като би довеело до нарушаване на цялата конструкция на къщата на ответниците и би застрашило самото й съществуване, а ищцата не е поискала осъждане на ответниците да преустановят преченето чрез предприемане на посочените от експерта действия (претърсване на покрива на къщата на ответниците, подмяната на счупените керемиди, запълването на дупките в стрехата, поправка на билния капак, редовното почистване и поддържане на улука от ответниците).

Решението е неправилно.

С оглед отговора на поставения въпрос, неправилни са изводите на въззивния съд, че при предявен иск по чл. 109 ЗС съдът е обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за действия/бездействия, чрез които, според него, ще бъде преодоляно състоянието, смущаващо пълноценното упражняване на правото на собственост върху вещта.

Искът по чл. 109 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като ответниците бъдат осъдени да предприемат следните действия, чрез които ще бъде преодоляно състоянието, смущаващо пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата върху собствената й жилищна сграда: претърсване на покрива на къщата на ответниците, подмяната на счупените керемиди, запълването на дупките в стрехата, поправка на билния капак,почистване на улука.

При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на ищцата Ц. С. Д. за осъждане на ответниците М. Н. Ф. и С. Н. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да й заплатят сумата 680 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция (80 лв. държавни такси и 600 лв. адвокатско възнаграждение), както и сумата 800 лв. разходи за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото във въззивната инстанция.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 30 от 26. 01. 2023 г. по в. гр. д. № 374/2022 г. на ОС – Пазарджик в частта , с която, след частична отмяна на решение № 260023 от 29. 04. 2022 г. по гр. д. № 1055/2019 г. на РС – Панагюрище, е отхвърлен предявеният от Ц. С. Д. против М. Н. Ф. и С. Н. И. иск с правно основание чл. 109 ЗС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. Н. Ф. и С. Н. И., на основание чл. 109 ЗС, да извършат следните действия, необходими за преустановяване изливането на дъждовна вода и вода от снеготопене от покрива на жилищната им сграда, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], върху южната стена на жилищната сграда на ищцата, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място]: претърсване на покрива на къщата на ответниците, подмяната на счупените керемиди, запълване на дупките в стрехата, поправка на билния капак, почистване на улуците.

ОСЪЖДА М. Н. Ф. и С. Н. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Ц. С. Д. сумата 1480 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната и въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: