Незаконосъобразност на уволнение при разминаване между мотиви и установени факти

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 152

гр. София, 07.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от съдия Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20238002101932 по описа за 2023 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София” ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. А., срещу решение № 3907 от 20.12.2022 г. по в. гр. д. № 9192/2022 г. на Софийския градски съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 7585 от 05.07.2022 г. по гр. д. № 62345/2021 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от П. А. В. срещу касатора обективно кумулативно съединени конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 18/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Монтоьор, топлофикационни съоръжения” при „Топлофикация София” ЕАД и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 6709,76 лв., представляваща разликата между получаваното от П. А. В. трудово възнаграждение на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор, топлофикационни съоръжения” при „Топлофикация София” ЕАД, и трудовото възнаграждение на по-нископлатената работа на длъжността „общ работник, строителство на сгради” при „ЕМ СТРОЙ 2014” ЕООД, за периода от 08.10.2021 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба -01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение по въпроса как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение по чл. 189, ал.1 КТ, в производство по отмяна дисциплинарно уволнение, доколкото въззивния съд е приел, че не е тежко нарушение на трудовата дисциплина, когато служител на „Топлофикация“ АД е поискал и получил 100лв. от клиент на дружеството при изпълнение на служебните си задължения, при отстраняване на авария в жилището на клиента, и при условие, че получената сума е върната след започване на дисциплинарното производство.

Трайна е практиката на ВКС по тълкуване на чл. 189, ал.1 КТ и се възприема и от настоящия състав. Преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се вземат пред вид значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражението върху останалите работници и служители, а при оценката на поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици /вж. в този смисъл решения № 109 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ІV г. о., № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ІІІ г. о., № 156 от 3.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г. на ІV г. о. /.

За да постанови обжалвания резултат, въззивинят съд е приел, че между страните е сключен трудов договор № 25 от 28.04.2015 г., за неопределено време, по силата на който ищецът е заемал при ответното дружество длъжността “монтьор, топлофикационни съоръжения”, с място на работа ТР „ София Изток” - Пренос и разпределение на топлинна енергия - Отдел „Експлоатация на ТПМ” - Звено „Топлопроводи и абонатни станции”- Първа искърска магистрала, с основно трудово възнаграждение от 540 лв., впоследствие променен на 1205 лв. Посочено е, че съгласно длъжностната характеристика на длъжността „монтьор, топлофикационни съоръжения”, с която ищецът е бил запознат на 04.05.2015 г., основната трудова функция на заемащия тази длъжност включва поддръжка и ремонт на поверените му топлофикационни съоръжения. Посочено е, че на 25.08.2021 г. в ответното дружество е постъпила жалба от Л. А., с адрес[жк], [жилищен адрес]05, относно „нанесени имуществени вреди по време на източване на абонатна станция в [жилищен адрес] ж.к. Полигона”. В жалбата е посочено, че след проведено запитване по ел. поща на дружеството и разговор с техника П. В., последният на 04.08.2021 г. посетил апартамента на А. и уговорили смяна на 2 бр. авариен спирателен кран за инсталацията за парно в апартамента, тъй като крановете са развалени и не могат да се затварят плътно, което възпрепятства извършването на последваща ремонтна дейност в апартамента. С техника уговорили дейности и цени, както следва: източване и напълване на абонатната станция - 30 лв.; смяна на 2 бр. спирателни кранове - 60 лв.; смяна на 2 бр. уплътнители за тръби към инсталацията - 10 лв., или общо 100 лв. за труд, отделно от материали, за които била представена фактура за покупката им. В жалбата подробно са описани извършените от техника на 04.08.2021 г. В. действия, свързани с източване на абонатната станция, заплащането му от А. на сумата 100 лв. за труд, както и възникналите впоследствие проблеми в абонатната станция, изразяващи се в наводняване на хидроизолацията на пода на абонатната станция. В жалбата се сочи, че по вина на г-н В. е увредено чуждо имущество поради некачествено и безотговорно извършен ремонт от В., и че собственикът на гаража с нарушената хидроизолация има претенции към жалбоподателя А.. Отправено е искане до „Топлофикация София” ЕАД за компенсиране на нанесените вреди в резултат на действията на служителя В.. Констатирано е, че с писмо изх. № ЧР-114/01.10.2021 г. от изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 193, ал.1 КТ са изискани писмени обяснения от ищеца П. В. относно извършени на 25.08.2021 г. нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, предл. 4 КТ - неуплътняване на работното време, и по т. 8 - злоупотреба с доверието и уронване на предприятието, и чл. 187, т. 10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в ПВТР, а именно: работниците и служителите са длъжни при изпълнение на възложената им работа да използват цялото си работно време - чл. 21, т. 3; да бъдат лоялни работодателя като не злоупотребяват с неговото доверие и не разпространяват поверителни за него сведения, както и да пазят доброто име на дружеството - чл. 21, т. 9. В писмото е посочено, че на 30.08.2021 г. клиентът Л. А. е депозирал молба, с която съобщава, че щетите са отстранени и оттегля жалбата си. Посочено е, че на 04.10.2021 г. ищецът е депозирал писмени обяснения, съгласно които на 04.08. след обаждане от Л. А. за смяна на два аварийни крана от парното за вътрешна инсталация отишъл на адреса и установил, че двата крана не пускат вода и са за смяна. Сочи, че отишъл да източи АС като пуснал кранчето за източване на половин оборот, и след като видял, че водата се стича от канала, отишъл да купи необходимите части. След ремонта отишъл да напълни АС и установил, че каналът не е поел цялата вода, защото е бил запушен, на АС била направена хидроизолация, на която на бил спазен наклона към канала и той не можел да поеме целия дебит. Посочено е, че със заповед № 18/07.10.2020 г. на управителя на ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” като в заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, по т. 7 - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, вр. чл. 187, ал.1, т. 1 КТ - неуплътняване на работното време, по т. 8 - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в чл. 21, т. 3 и т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред - работниците и служителите са длъжни при изпълнение на възложената им работа да използват цялото работно време само за изпълнение на възложената им работа, и да бъдат лоялни към работодателя, като не злоупотребяват с неговото доверие и да не разпространяват поверителни за него сведения, както и да пазят доброто име на дружеството. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 04.08.2021 г. през работното време П. А. В. срещу уговорено заплащане от г-н Л. А. - клиент на дружеството, е източил и напълнил абонатната станция и сменил спирателни кранове за апартамент на адрес [жк], [жилищен адрес] като за извършване на ремонтните дейности в качеството си на частно лице е получил 100 лв. В заповедта е описана подадената от А. жалба рег. № Г-15113/25.08.2021 г. и подадената от същия молба от 30.08.2021 г., с която оттегля жалбата си. В заповедта е посочено, че действията на П. В. са явна злоупотреба с доверието на работодателя, възползвайки се от факта, че е служител на дружеството с цел извличане на имотни облаги, както и че тези действия са довели до накърнявана имиджа и уронване на доброто име на „Топлофикация София” ЕАД, предизвикали са негативна реакция и са допринесли за съмнения в законосъобразността на действията на служителите на дружеството. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 07.10.2021 г. Посочено е, че на 07.10.2021 г. ищецът е сключил трудов договор с „ЕМ СТРОЙ 2014” ЕООД на основание чл. 70, ал. 1 КТ - със срок за изпитване 6 месеца, при основно трудово възнаграждение от 650 лв. Ищецът е постъпил на работа на 08.10.2021 г. като съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, дължимо от ответника за един работен ден /07.10.2021 г. - датата, от която е прекратен трудовия му договор с оспорената заповед/ е 67,26 лв., изчислен на база брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ уволнението. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ за останалата част от 6 - месечния период, считано от 08.10.2021 г., представляващ разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал при ответното дружество за този период, и възнаграждението, което получава на по-нископлатената работа при новия си работодател „ЕМ СТРОЙ-2014” ЕООД, възлиза на сумата 6709,76 лв.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено едностранно от работодателя на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” със заповед № 18/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД. Прието е, че с оспорената заповед ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно: нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - „злоупотреба с доверието на работодателя” и нарушение по чл. 190, ал.1, т. 7 КТ - „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, изразяващи се в: „неуплътняване на работното време” /чл. 187, ал.1, т. 1 КТ/, „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието” /чл. 187, ал.1, т. 8 КТ/, „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред” /чл. 187, ал.1, т. 10 КТ/. Прието е, че изложените в заповедта мотиви удовлетворяват изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - в нея са посочени нарушителят, нарушенията, времето на извършването на всяко едно от тях, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. По ясен и разбираем начин са описани обективните признаци на извършените нарушения, а именно неуплътняване на работното време, както и действията на работника, съставляващи злоупотреба с доверието на работодателя и водещи до уронване на доброто име на предприятието. Посочено е, че от мотивите на заповедта става ясно какво е фактическото основание на вменените на ищеца нарушения - извършване в работно време на ремонтни дейности в обект на клиент на дружеството срещу заплащане в качеството му на частно лице. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е цитирана жалбата на клиента А., съставляваща източник на информация за извършените от ищеца действия, които според работодателя представляват нарушения на трудовата дисциплина, като тази жалба е станала известна на ищеца преди налагане на наказанието, видно от съдържанието на писмото - искане до ищеца за даване на писмени обяснения, както и от съдържането на дадените обяснения. Прието е, че е спазена процедурата по чл. 193 КТ като преди налагане на дисциплинарното наказание от ищеца са поискани писмени обяснения относно нарушенията, за които впоследствие е наказан. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването от ищеца на вмененото му с оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 4 КТ - „неуплътняване на работното време”. Посочено е, че в изпълнение на трудовите си функции, възложени му от работодателя, ищецът е посетил обекта и е предприел действия по отстраняване на повредата на съответното съоръжение, следователно, не е налице нарушение, свързано с установения работен режим на ищеца, в частност - неуплътняване на работното време на посочения в заповедта работен ден. Изложени са съображения, че ищецът се е отзовал на място по искане на клиент на дружеството за отстраняване на проблем в топлопреносната мрежа, в качеството му на служител на това дружество и в изпълнение на трудовите му задължения, а не е като частно лице, както се твърди в оспорената заповед. Прието е, че не е налице и нарушение чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, вр. чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Топлофикация София” ЕАД, посочено в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като разпоредбата от Правилника установява задължение за пълноценно използване на работното време. Изложени са мотиви, че след като с поведението си ищецът не е накърнил установения режим на работното време, т.е. не е налице неизпълнение на трудови задължения във времево отношение в рамките на работния график, няма осъществен състав и на нарушението по чл. 187, ал.1, т. 10 - неизпълнение на задължение, предвидено в чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред. Прието е, че от събраните гласни доказателства е установено, че за извършване на ремонтните дейности в обекта на клиента А., ищецът е получил сума от 100 лв., която не му се следва. Посочено е, че по делото няма данни за регламентирано задължение на клиентите на ответното дружество да заплащат за извършените от служители на дружеството услуги, свързани с поддръжката или ремонта на топлофикационните съоръжения, а няма и данни за отчитане на получената от ищеца сума на дружеството, от името на което са извършени услугите. Прието е, че поведението на ищеца, изразяващо се в получаване на възнаграждение за извършената работа, има за цел извличане на имуществена облага, която не му се следва и е от естество да накърни доверието на работодателя, както и да урони доброто му име пред клиентите, следователно формално осъществява обективните признаци на нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 8 КТ. Изложени са мотиви, че злоупотребата с доверието на работодателя е сред изброените в чл. 190, ал. 1 КТ нарушения на трудовата дисциплина, за които работодателят може да наложи дисциплинарното наказание „уволнение”. Посочено е, че при преценката за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” и в случаите на дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал. 1 КТ са приложими критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, съгласно който при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. Формиран е решаващ извод, че осъщественото от ищеца поведение, изразяващо се в получаване на парична сума от клиент на дружеството, макар и формално да осъществява признаците на нарушението по чл. 190, ал.1, т. 4 КТ - „злоупотреба с доверието на работодателя”, не се отличава с такава съществена тежест, която да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложени са съображения, че получената от ищеца имотна облага в размер на дадената му от клиента парична сума от 100 лв. действително не му се следва, тъй като извършването на съответните ремонтни дейности е в рамките на служебните му задължения, но от показанията на свидетеля А. не става ясно как и при какви обстоятелства е постигната уговорка за предоставяне на тази сума на ищеца като от съдържанието на отправената от А. до ответното дружество жалба е видно, че същият е бил недоволен не от факта, че ищецът му е поискал съответната сума, а от последвалите претенции спрямо него от страна на трето лице /негов съсед/ относно вреди от нарушаване на хидроизолацията на гаража му, които според него били резултат от наводнение поради източването на абонатната станция, като искането му е било за компенсация на тези вреди. Именно тази жалба е била повод за образуване на дисциплинарното производство срещу ищеца. Според показанията на същия този свидетел, впоследствие ищецът е върнал получената сума, която сума била предоставена на съседа, който от своя страна се съгласил да не предявява претенции за нанесените му щети на изолацията на гаража. След това свидетелят оттеглил жалбата си срещу „Топлофикация София” ЕАД с нарочна молба, в която съобщава, че щетите са отстранени и няма претенции към дружеството. Прието е, че всички тези обстоятелства относно механизма на извършване на нарушението, последвалите действия на ищеца по възстановяване на получената сума, действията на клиента А., предизвикал дисциплинарната процедура спрямо ищеца, както и липсата на данни поведението на ищеца да е било насочено към увреждане на работодателя, обосновават извод за сравнително невисока тежест на извършеното нарушение. Посочено е и обстоятелството, че прекият ръководител на ищеца - директор на ТР „София Изток” е предложил за му се наложи дисциплинарно наказание „забележка”, както и че по делото няма данни за предходни извършени от ищеца дисциплинарни нарушения. Въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” не съответства на нарушението, съобразно критериите за индивидуализация на дисциплинарната отговорност по чл. 189, ал. 1 КТ, поради което е уважил предявените искове.

ВКС счита, че неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е формирал изводи за нарушение на трудовата дисциплина, при което ищецът чрез използване на служебното си положение незаконно е получил имотна облага.

Причината за това е, че на ищеца по делото със заповедта за уволнение не му е вменено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в използване на служебното положение за получаване на имотна облага от клиент на дружеството, която не се следва, а напротив, вменено му е нарушение на трудовата дисциплина, което се изразява, че в качеството си на частно лице, като не е уплътнил работното си време, е извършил платена работа на трето лице. В заповедта за уволнение е необходимо да се изложат обстоятелства за нарушението, които го индивидуализират (чл.195 КТ). Именно относно така посоченото в обстоятелствената част нарушение, съдът преценява законосъобразността на наложеното дисциплинарно уволнение. Описаните от работодателя фактически обстоятелства обвързват съда, а не дадената от работодателя правна квалификация, тъй като съдът квалифицира фактите и прилага закона след тълкуването му. В хода на производството съдът не може да констатира друго нарушение на трудовата дисциплина и да счете, че наложеното наказание съответства на тежестта на това друго нарушение на трудовата дисциплина. Това ще бъде в нарушение на дисциплинарната процедура, доколкото се искат и се дават обяснения за конкретно нарушение и тече преклузивен срок за налагане на наказание относно същото нарушение (чл. 193 КТ и чл. 194 КТ). Освен това е налице и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото се излиза извън предмета на доказване, тъй като обстоятелството дали ищецът е използвал служебно положение за извличане на имотна облага, е ирелевантен факт за делото.

Вмененото нарушение на ищеца, че като частно лице е извършил ремонт у трето лице, по време на работа, не е нито злоупотреба с доверие, нито се накърнява доброто име на работодателя, защото не се използва служебно положение от ищеца и не се действа от името на работодателя. Трайна е практиката на ВКС, че при „злоупотреба с доверие“ е необходимо да се използва служебното положение, а „при уронване на доброто име“ е необходимо да се действа от името на работодателя. В случая тези юридически факти от хипотезата на чл. 187, ал.1, т.8 КТ не са осъществени. Освен това от фактическа страна по делото е установено категорично, че ищецът не е работил като частно лице в процесния случай, следователно не е реализиран и факта от хипотезата за „неуплатняване на работното време“. При това положение дисциплинарното наказание е незаконосъобразно за посоченото в заповедта за уволнение нарушение. Исковете са основателни и следва да се уважат, в рамките на постановеното от въззивния съд.

С оглед изложеното, решението на въззивния съд следва да се остави в сила като краен резултат, и в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1200лв., платено адвокатско възнаграждение..

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3907 от 20.12.2022 г. по в. гр. д. № 9192/2022 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на „Топлофикация София” ЕАД.

Осъжда ответника „Топлофикация София” ЕАД да плати на ищеца П. А. В. 1200лв. разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Александър Цонев

Не съм съгласен, че в мотивите към решението не е взето становище по приетото от въззивния съд, че не е тежко нарушение на трудовата дисциплина, когато служител на „Топлофикация“ АД е поискал и получил 100лв. от клиент на дружеството при изпълнение на служебните си задължения, при отстраняване на авария в жилището на клиента, и при условие, че получената сума е върната след започване на дисциплинарното производство. Въпреки, че това нарушение на трудовата дисциплина не е било описано в обстоятелствената част на заповедта на уволнение и не е вменено на ищеца, въззивният съд е формирал изводи по този въпрос и във връзка с него е допуснато касационно обжалване. Според мен в тази част въззивният съд не само е нарушил съдопроизводствените правила, но и неправилно е приложил материалния закон. Това е така, защото изцяло се осъществяват съставите на „злоупотреба с доверие“ и „уронване на доброто име на предприятието“ (чл.187, ал.1, т.8 КТ), в хипотезата, когато се използва служебното положение за извличане на имотна облага. Действията са извършени при пряк умисъл с цел да се извлече облага, като се причинява вреда на клиент на дружеството, и се уврежда доброто име на предприятието, а последното води след себе си неблагоприятни последици за в бъдеще. Получената сума е върната след започването на дисциплинарното производство, а не преди това, поради което не е налице доброволен отказ от незаконно полученото. В тази хипотеза изцяло са изпълнени критериите за квалификацията „тежко нарушение на трудовата дисциплина“.

ПОДПИС: