Невключване на ДДС в обезщетение за пропуснати ползи при нереализирана доставка

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

София, 23.09. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №101 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№3569/30.11.2021г., подадена от Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ чрез процесуалния му представител адв.Н. К. К. срещу решение № 178, постановено на 15.10.2021г. от Окръжен съд – Сливен, Втори въззивен граждански състав, по в.гр.д.№365/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е осъдено да заплати на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД на основание чл. 50 ЗЗД сумата 20012.40лв., включваща сумата 4089.50 лв., представляваща стойността на закупено гориво (мазут), сумата 4272.54 лв., представляваща сума за недостиг от произведена електрическа енергия за периода от 12 до 17.00 часа на 14.01.2020г. в резултат на аварията от 14.01.2020г., сумата от 3173.71 лв., представляваща стойността на закупена електрическа енергия за собствени нужди, сумата 8476.65лв., представляваща сума за непроизведена топлинна енергия за часовия диапазон по време на отстраняване на аварията.

С определение №295 от 27.06.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд – Сливен е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която по предявената от „Топлофикация-Сливен“ ЕАД претенция за заплащане на стойността на непроизведена топлинна енергия за часовия диапазон по време на отстраняване на аварията, Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е осъдена да заплати и стойността на ДДС, възлизаща на 1412.77лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение в тази част е неправилно, доколкото в случая доставка не е била осъществена. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това претенцията бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Топлофикация – Сливен“ ЕАД чрез процесуалния си представител адв.П. Г., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №295/27.06.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд-Сливен е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в посочената по-горе част по въпроса следва ли в сумата, дължима в хипотезата на пропуснати ползи от нереализирана доставка, да бъде включен ДДС.

Според настоящия състав на I г.о. на ВКС при присъждане по реда на чл. 50 ЗЗД, респ. по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, на сума, дължима като обезщетение в хипотеза на пропуснати ползи от нереализирана доставка, ДДС не следва да се включва и съответно присъжда.

Съображенията за това са следните:

В хипотеза на непозволено увреждане съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за вредите, които са настъпили, както и за тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от увреждането (претърпени вреди и пропуснати ползи). На обезщетяване подлежат следователно само онези вреди, които са в причинна връзка с увреждането, но само доколкото е сигурно (доказано), че действително са настъпили, респ. ще настъпят.

На първо място следва да се отбележи, че с ДДС се облага само добавената стойност (арг. от чл. 1 ЗДДС), като съгласно чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС този данък се включва в цената на стоката или услугата. Стока по смисъла на ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ, вкл. електрическата енергия, газ, вода, топлинна енергия и др. (чл. 5, ал. 1 ЗДДС), а данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик на облагаема доставка (чл. 82, ал. 1 ЗДДС). Данъкът става изискуем след възникване на данъчното събитие, т.е. след осъществяване на доставка на стоки и услуги, извършени от данъчно задължено по ЗДДС лице (чл. 25 ЗДДС) и след определяне на резултата за съответния данъчен период по предвидения в чл. 88 ЗДДС ред.

Според тези правила при обикновената вътрешна доставка доставчикът, който ще получи цената на стоката заедно с включения в нея ДДС от крайния потребител, не би задържал стойността на ДДС в своя патримониум, освен в хипотезата на чл. 88, ал. 3 ЗДДС – съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрираното по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, което е длъжно да го начисли (чл. 86 ЗДДС) и внесе в държавния бюджет (чл. 89 ЗДДС), освен в хипотеза, при която са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит, т.е. данък за възстановяване като резултат за съответния данъчен период, определен по правилата на чл. 88 ЗДДС. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период, като в хипотеза, при която начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне от данъчно задълженото лице (чл. 88, ал. 2 ЗДДС), а в хипотеза, при която данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване (сума, която съгласно чл. 88, ал. 3 ЗДДС данъчно задълженото лице може да задържи). Данъкът за внасяне в държавния бюджет, респ. данъкът за възстановяване от държавния бюджет по смисъла на чл. 88, ал. 4 ЗДДС обаче се определя само в хипотеза на реално извършени доставки на стоки и услуги, при което сума, представляваща данък за възстановяване от държавния бюджет може да бъде определена само ако данъчно задълженото лице е произвело стоката, която доставя, използвайки придобити от друго лице стоки (суровини), които е преработило и вложило в стоката, която самото то доставя, т.е. включило е в цената на тази стока стойността на тези суровини ведно с начисления при тяхното придобиване ДДС. Т.е. данъкът във всички случаи на реализирана доставка на стоки и услуги остава за сметка на крайния потребител, който го заплаща като част от договорената цена (чл. 67 ЗДДС), но стойността му се задържа от доставчика, респ. следва да бъде внесена от него в държавния бюджет, само при реално осъществена доставка. Само в такава хипотеза стойността на ДДС би могла да се определи като пропусната от доставчика полза.

В хипотеза на нереализирана доставка обаче не съществува основание за начисляване на ДДС.

Съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, т.е. извършването на доставка на стока или услуга е необходимо условие стойността на стоката или услугата да бъде обложена с данък по реда на този закон. Ако по причина поведението на ответника ищецът е пропуснал да реализира определени доставки, това условие не може да се приеме за настъпило, а оттам и ДДС не може да се приеме за дължим – след като не е извършил доставките, ищецът не дължи ДДС към държавния бюджет и подобно плащане по реда на ЗДДС от него няма да се изисква, т.е. вреда в размер на ДДС, който би дължал при реално извършване на доставките, той няма да претърпи и имуществото му няма да намалее с тази сума, доколкото облагаема доставка по смисъла на чл. 12 ЗДДС е само доставката на стока или услуга, която е извършена от данъчно задължено по този закон лице. А обезщетението, което се присъжда по реда на чл. 45, респ. чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, както вече беше отбелязано, включва само онези вреди, за които е доказано, че са настъпили, респ. е сигурно, че ще настъпят. Това обезщетение от друга страна не представлява доход, който подлежи на облагане по реда на ЗДДС, доколкото не е посочено като обект на облагане в чл. 2 от този закон и няма добавена стойност. Същото не може да бъде определено и като вътрешнообщностно придобиване по смисъла на чл. 13 ЗДДС. При получаване на същото фактура по реда на чл. 113 ЗДДС не се издава.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

„Топлофикация – Сливен“ ЕАД е предявило срещу ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ по реда на чл. 50 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 14.01.2020г. на територията на тягова подстанция „Сливен“, собственост на държавното предприятие. Твърди, че на 14.01.2020г. в резултат на паднал проводник, собственост на ответното предприятие, възникнала авария в тягова подстанция, което предизвикало изключване на О. 110 Кв (открита разпределителна уредба), която била единствената връзка между генериращите мощности на дружеството и мрежата на Е., като в резултат спряла работата на цялата централа – спряло производството на електрическа и топлинна енергия, от което за дружеството настъпили вреди. Поддържа, че след като централата спряла да работи, за времето от 12 до 17.00 часа на 14.01.2020г. за нуждите на населението било отпуснато по-малко количество гореща вода, като недоставената топлинна енергия на стойност 8476.65лв. с ДДС представлява пропусната полза вследствие възникналата авария.

От фактическа страна въз основа на заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи е установено, че на 14.01.2020 г. в 11:49 ч. вследствие на паднал фазов проводник на фаза А от ШС „Б“ на О. 110 kV, принадлежаща на Т. Сливен, която е електрически свързана чрез трифазен ножов шинен разединител с шинна система „Б“ на О. 110 kV към подстанция „ТЕЦ Сливен“ ЕАД, е задействала диференциалната защита на шини (ДЗШ) 110 kV ( към ТЕЦ – Сливен) и тя е изключила всички присъединения към шина „Б“ на О. 110 kV - В. „П. Х.“, трансформатор Т 101 и трансформатор Т-103. Изключването на Т103 от ДЗШ 110 kV, довело и до изключване и на страна К. 6 kV – турбогенератора на централата, вследствие на което централата е останала без основно захранване на собствени нужди.

Анализирайки експертните заключения, въззивният съд е приел, че е паднал проводник на фаза „А“ на ШС „Б“, собственост на ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“, което освен това и упражнява дейност, свързана с тази вещ, като при докосването с земята, проводникът е предизвикал късо съединение. Съобразено е, че късото съединение, предизвикано от вещта, собственост и под надзор на ответното дружество, е засечено и ликвидирано от селективното действие на ДЗШ към „ТЕЦ Сливен“ чрез спиране на електроснабдяването на присъединенията към шина „Б“ на О. 110 kV, собственост на Е., както и че сред присъединенията са и силови трансформатори Т 101 и Т103, осигуряващи основно и резервно захранване на централата на ищеца. Съобразено е също така, че падналата вещ, собственост на ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“, и допирът ѝ със земята поставят началото на причината (късо съединение), която е довела до оставянето без електрозахранване, поради селективното действие на ДЗШ. Изложени са съображения, че ако проводникът не беше паднал и предизвикал късо съединение при допир с земята, то тогава същото не би било засечено от селективното действие на ДЗШ и централата на „ТЕЦ Сливен“ не би останала без електрозахранване. Посочено е, че заключенията на вещите лица създават несъмнено убеждение в съзнанието на съда, че това са именно явленията, формиращи причинно-следствената връзка, като останалият доказателствен материал не разколебава този извод и в тази връзка доводите за недоказаност на тези факти са приети за неоснователни като несъответстващи на събраните доказателства и установените въз основа на тях факти.

Прието е, че претърпените от ищеца вреди се изразяват в различни претърпени загуби и пропуснати ползи, като при условията на пълно и главно доказване е установено, че същите са пряка и непосредствена последица от оставянето без електрозахранване, поради селективното действие на ДЗШ, което е неутрализирало възникналото късо съединение в резултат на докосване на падналия проводник със земята. Взето е предвид, че стойността на претърпените вреди е установена при условията на пълно и главно доказване от назначената комплексна експертиза, вкл. и сумата в размер на 8476.65 лв., представляваща стойността на непроизведена топлинна енергия за часовия диапазон по време на отстраняване на аварията. Прието е, че такава би била реализираната сума в случай, че централата не беше останала без електрозахранване, т.е. това е размерът на реално пропусната полза, от която ищецът е бил лишен, като експертизата ясно е посочила начинът по който е изчислила недоставената и нереализирана топлинна енергия за процесния период. В стойността на непроизведената топлинна енергия е включен и ДДС в размер на 1412.77лв. Д. на ответника по иска за неправилно изчисление е приет за неоснователен по съображения, че не се подкрепя от нито едно доказателствено средство.

В частта, с която ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е осъдено да заплати на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД сумата от 1412.77лв., представляваща ДДС върху дължимата стойност на непроизведена топлинна енергия, постановеното от въззивния съд решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно.

Както беше посочено по-горе, при непозволено увреждане на обезщетяване подлежат само онези вреди, които са настъпили, както и тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от увреждането, вкл. и пропуснатите ползи, но само ако е доказано, че такива действително са претърпени или е сигурно, че непременно ще се осъществят. Стойността на ДДС като част от цената на нереализирана доставка на стоки и услуги, следва да бъде включена в присъжданото по реда на чл. 45, респ. чл. 49 или чл. 50 ЗЗД обезщетение, само ако заплащането ѝ от увреденото лице е сигурно, както е прието и в решение №499 от 30.06.2010г., постановено по гр.д.№647/2009г. на IVг.о. на ВКС. И доколкото ДДС се дължи само в определените от ЗДДС случаи, в настоящия случай преценката следва да се извърши въз основа на разпоредбите на този закон, доколкото се претендира заплащане на обезщетение за пропусната полза от нереализирани доставки на топлинна енергия, т.е. за суми, които не са получени и съответно фактурирани от увреденото лице, в който случай доказателства, че такава вреда (в размер на ДДС) ще бъде неизбежно претърпяна от това лице, не могат да бъдат представени. Съображенията за дължимостта на ДДС към държавния бюджет от увреденото лице в подобна хипотеза се основават само на закона.

Както вече беше отбелязано по-горе при анализа на установените в ЗДДС правила, не съществува основание да се приеме, че „Топлофикация – Сливен“ ЕАД дължи към държавния бюджет ДДС върху обезщетението, което ще получи като пропусната полза от нереализираните доставки на топлинна енергия. Поради това в тази част предявеният по реда на чл. 50 ЗЗД иск следва да се приеме за неоснователен. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това претенцията за заплащане на сумата от 1412.77лв., представляваща ДДС върху нереализираните доставки на топлинна енергия в размер на 7063.88лв. следва да бъде отхвърлена.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №178, постановено на 15.10.2021г. от Окръжен съд – Сливен, Втори въззивен граждански състав по в.гр.д.№365/2021г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е осъдено да заплати на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД на основание чл. 50 ЗЗД сумата от 1412.77лв., представляваща ДДС върху нереализираните доставки на топлинна енергия в размер на 7063.88лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Топлофикация – Сливен“ ЕАД срещу Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ на основание чл. 50 ЗЗД иск за заплащане на сумата от 1412.77лв. (хиляда четиристотин и дванадесет лева и 77 ст.), представляваща ДДС върху нереализираните доставки на топлинна енергия в размер на 7063.88лв.

ОСЪЖДА „Топлофикация – Сливен“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ сумата от 209.97лв. (двеста и девет лева и 97ст.), представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: