Практика · Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024
Потвърждаване на осъдителна присъда за шофиране с над 1,2 промила алкохол
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Военнослужещ обжалва присъдата си за шофиране в нетрезво състояние (2,30 промила), като твърди, че само е седял в колата, без да я управлява, и че съдът неправилно е пренебрегнал показанията на негови близки. Върховният касационен съд приема, че доказателствата са оценени правилно, като кредитирането на показанията на полицаите вместо тези на близките е надлежно мотивирано. Осъдителната условна присъда и лишаването от право на управление на МПС са оставени в сила.
Какво приема съдът
Съдът не допуска съществено процесуално нарушение, когато мотивирано дава вяра на безпристрастните показания на полицейските служители пред вътрешно противоречивите показания на свидетели, които не са преки очевидци на факта на управление на превозното средство.
Приложени разпоредби
- чл. 343б, ал. 1 НК
- чл. 54, ал. 1 НК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 14 НПК
- чл. 55 НПК
- чл. 107, ал. 5 НПК
- чл. 303 НПК
- чл. 339, ал. 2 НПК
- чл. 348, ал. 1 НПК
- чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
управление след употреба на алкохолчл. 343б НКоценка на свидетелски показаниявътрешно убеждениелишаване от правоуправление
Текстът на акта
Ключови фрази Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * оценка на доказателствена съвкупност * вътрешно убеждение * оценка на доказателствен материал Р Е Ш Е Н И Е № 622 гр. София , 04 декември 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Ил. Петкова, с участието на прокурора от ВП на РБ Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 970 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Н. Б. М. – адв. Й. Д. срещу решение №18 от 24.09.2024 г. постановена по внохд № 31/24 г. на Военно Апелативен съд- София. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- т. 3 от НПК- като се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и явно несправедливо, тъй като е осъдено лице, което е следвало да бъде оправдано. Касаторът оспорва извода на съда, че е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй не е управлявал МПС, а само се е намирал в него. Решението страда от липса на мотиви тъй като в него не били дадени отговори на направените от подсъдимия възражения. Анализът на доказателствата е оценен като едностранчив и тенденциозен с оглед отказа на съда да кредитира показанията на свидетелите, които подкрепят защитната версия на подсъдимия. Съдът е нарушил правото на защитата на подсъдимия, закрепено в чл. 55 от НК да дава обяснения по всяко време на процеса и да се изказва последен. В заключение въззивнят съд е нарушил разпоредбите на чл. 14, чл. 303, чл. 305 от НПК, задължаващи го да направи пълен и задълбочен доказателствен анализ и да постанови осъдителна присъда само тогава, когато вината на подсъдимия е доказана по несъмнен начин, В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник редовно призовани не се явяват. Представителят на ВП на РБ излага становище за липсата на релевираните в жалбата касационни основания, поради което предлага да бъде оставена без уважение. Основното оплакване според прокурора касае аналитичната дейност на съда и неглижирането на показанията на свидетелите М., П., П. и П., каквото според него не е допуснато. Според него процесуалната дейност на въззивният съд е законосъобразна , като атакуваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното : Жалбата на подс. М. е неоснователна. С присъда № 7 от 30.10.2023 г. постановена по нохд № 184/:22 г. Военен съд- Пловдив е признал подсъдимия редник 3- ти клас Н. Б. М. от военно формирование /номер, населено място/ за виновен в това, че на 22.05.2022 г. в [населено място] , [община] по ул. /улица/ , посока запад – изток управлявал МПС л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 промила , а именно 2,30 промила , установено по надлежния ред , поради което и на основание чл. 343б , ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 вр. ал. 2 от НК го осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода , като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343 Г от НК лишил подс. М. от правото да управлява МПС за срок от едно година и пет месеца, като зачел времето през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 22.05.2022 г. Осъдил подс. М. да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. М. във Военно апелативен съд – София е образувано внохд № 31/24 г., по което с решение № 18 от 24.09.2024 г. присъдата на първата инстанция е потвърдена изцяло. В основата на всички съображения срещу съдебният акт, защитата е вложила разбирането си за неправилното осъждане на подсъдимия М., поради липсата на категорични доказателства относно това дали той е управлявал МПС или само се е намирал в него. В жалбата не се оспорва употребата на алкохол, нито нейното надлежно установяване. Оплакването за материална незаконосъобразност на съдебния акт и за неговата явна несправедливост са изведени единствено като пряка последица от допуснати от съда съществени процесуални нарушения свързани с оценката на гласните доказателствени средства. Прави впечатление, че касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК в жалбата са поддържани декларативно, като касаторът не е изложил никакви съображения за тяхното наличие. ВКС разполага с определен и строго фиксиран обем от правомощия, разписани ясно в закона и те изключват служебното начало и проверката за необоснованост на съдебния акт. Внимателният прочит на депозираната касационна жалба налага и още един извод, че в съдържателно отношение тя е точно повторение на въззивната такава и на изложените в нея съображения срещу дейността на първия съд. Следва да се посочи, че ВКС контролира правилността и законосъобразността на дейността на въззивната съдебна инстанция, а не първия съд, поради което съображенията в жалбата касаещи дейността му, следва да бъдат оставени без коментар. След направените уточнения, фокусът на настоящата проверка е свързан с оплакванията касаещи оценъчна дейност на въззивния съд на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и преценката за това дали при осъществяването й са спазени изискванията на чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 303 от НПК. Извода на ВКС е, че аналитичната дейност на проверяваната съдебна инстанция удволетворява законовия стандарт и изготвения от нея съдебен акт е в съответствие с чл. 339, ал. 2 от НПК, което не дава повод за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Установените фактически констатации – за това, че на 22.05.2022 г. подсъдимият М. е управлявал ППС след употреба на алкохол в кръвта са резултат от прецизен и обективен прочит на събраната доказателствена съвкупност. Неоснователно се твърди в жалбата, че въззивният съд е недооценил и неглежирал показанията на свидетелите М., П., П. и П., подкрепящи версията на подс. М. и от друга страна, че е надценил значението и информативната стойност на втората група гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Г., Н. и К.- установяващи конкретните обстоятелства по спиране на лекия автомобил, в който на предната седалка като водач се е намирал подс. М., както и начина, по който е извършена проверката и отвеждането за даване на кръвна проба в болничното заведение. Събраните две групи гласни доказателствени средства са били подложени на внимателна и критична оценка от въззивния съд, който е изложил ясни, разбираеми и логични съображения по отношения на тяхната относимост и достоверност. Решението на съда да основе фактическите изводи въз основа на информацията предоставена от втората група свидетели и да отхвърли като недостоверни показанията на първата, които са близки на подсъдимия е защитено убедително и не може да бъде критикувано. Съдът се е доверил на показанията на полицейските служители, поради липсата на доказателства за тяхна заинтересованост или предубеденост и поради еднопосочността и категоричността на описаните от тях събития, касаещи предмета на доказване по делото. Съдът е отказал да кредитира показанията на първите свидетели, тъй като те са вътрешно противоречиви и нелогични и защото не са очевидци на инкриминираните събития, и следователно не пресъздават свои преки впечатления, а не поради наличието на роднинска връзка. Направена е правилна преценка за надеждността на гласните доказателствени средства, изхождайки от принципното разбиране, че в наказателния процес, никое доказателство няма предварителна доказателствена тежест пред друго, и че неговата значимост се извежда, само след комплексната оценка на всички доказателствени материали. Подсъдимият не е бил лишен от правото на справедлив процес в съответствие с чл.6 от КЗПЧ и прегледа на материалите по делото не позволява да се приеме, че са нарушени правата му по чл. 55 от НПК в това число да дава обяснения и да се изказва последен. Подс. М. е дал обяснения в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на 6.06.2022 г. и на 3.08.2022 г., в които подробно е разказал за събитията пред деянието, по време на проверката и отвеждането му в Окръжна болница - /населено място/ за да даде кръв за изследване с оглед установяване на концентрацията алкохол. Тези обяснения са били надлежно обсъдени от първия съд, който ги е кредитирал частично. С депозираната въззивна жалба, подсъдимият не е направил искане за даване на допълнителни обяснения пред въззивния съд. В хода на проведеното съдебно заседание, провело се на 24.07.2024 г. подс. М. се е явил лично и неговият защитник изрично е заявил, че те нямат доказателствени искания, като подсъдимият се е присъединил към позицията на адв. Д., след което съдът е дал ход на съдебните прения и след тяхното приключване е предоставил последна дума на подсъдимия, който е заявил, че моли за справедливо решение. При изграждане на вътрешното си убеждение въззивният съд е обсъдил обясненията на подсъдимия, които са били дадени пред първия съд и е отказал да им се довери, като е изложил свои съображения за това. С оглед на посочените обстоятелства, ВКС не констатира допуснати нарушения на правото на защита на подсъдимия и на тези прокламирани в чл. 55 от НПК и чл. 6 от КЗПЧ, поради което оплакването за тяхното наличие не намира опора в материалите по делото. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване гаранциите за справедлив процес, поради което не са налице основания за отмяната му на това основание. В заключение, ВКС прие, че съдебният акт на втората инстанция не страда от порок- липса на мотиви, позволява от неговото съдържание да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното му убеждение и да бъде установена действителната воля на съда по фактите, правото и по наказанието. Доказателствената интерпретация на информационните източници по делото е съответна на тяхното действително съдържание, поради което отправения от касатора упрек за тенденциозност и едностранчивост в аналитичната дейност на съда е лишен от основание и не изпълва със съдържание претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Касаторът поддържа материална незаконосъобразност на съдебния акт, с оглед приетата съставомерност на деянието по чл. 343б, ал.1 от НК, който е свързан пряко с въпроса за това дали подсъдимият е управлявал ППС след употреба на алкохол или се е намирал в автомобила му, без той да бъде приведен в движение. На този въпрос въззивната съдебна инстанция е дала законосъобразен отговор, с оглед приетата фактическа обстановка по делото, поради което не може да се приеме като основателно оплакването че съдът е осъдил невинен човек, с оглед на което не е налице нарушение на материалния закон, обосноваващо касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Определеното наказание на подс. М. не е оспорено от касатора, поради което може само да се посочи, че съдът е направил балансирана преценка при неговото определяне и то не е явно несправедливо. Изложените до тук съображения обосновават извод, че постановения съдебен акт следва да остане в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 30.10.2023 г. по внохд № 31/24 г. по описа на Военно Апелативен съд – София. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.