Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2022

Придобиване по давност на самостоятелен етаж при неформално разделяне на имота

Определение №301/2022 · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищцата предявява иск за собственост върху половината от тавански етаж срещу своя племенник и неговия син, които са се снабдили с нотариален акт по давност. Племенникът и неговата покойна майка са живели самостоятелно в етажа повече от три десетилетия след неформално разпределение между сестрите, без спорове и без претенции от ищцата. Върховният касационен съд отхвърля иска и приема, че имотът е придобит по давност.

Какво приема съдът

Когато сънаследници фактическо разделят имотите и единият живее необезпокоявано в конкретен самостоятелен обект над 10 години със знанието на останалите, това поведение демонстрира своене на вещта и води до придобиването ѝ по давност без нужда от изричен акт за отблъскване на владението.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

придобивна давностсъсобственостсънаследницифактическо разделянеотблъскване на владениетавански етаж

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50136

София, 21.11.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 309 /2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 301 от 29.06.2022 г. по касационна жалба, подадена от Р. А. С. и А. Р. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 187 от 05.11.2021 г. по гр.д.№ 517/2021 г. на Окръжен съд-Пазарджик, в частта, с която е отменено решение № 260105 от 28.04.2021 г. по гр.д.№115/2020г. на РС- Велинград и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че ищцата Б. И. С. е собственик на 1/2 ид.ч. от имот №.....с площ 91,58 кв.м., представляващ тавански етаж, намиращ се в жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор №...., по КК на [населено място], с граници: ПИ ...., ПИ ...., ПИ ...., ПИ ...., ПИ ....и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК за 1/2 ид.ч. от предмета му н.а. № .... г., вписан в СВп. с № .... г.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с правилата за придобивна давност и за необоснованост поради това, че изводите не съответстват на приетата за установена фактическа обстановка.

Ответницата по касация не взема становище.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици“, поради констатирано противоречие с решение № 97/19.10.2020 г. по гр.д.№ 325/2020 г.на ВКС, І гр.о. и решение № 136/17.08.2011 г. по гр.д.№ 774/2010 г. на ВКС, ІІ гр..о. и относно признаците на владението, поради противоречие с решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603/2012 г. на ВКС, І гр.о. С тези решения се приема, че в отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал владението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/. Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите съсобственици и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. /В този смисъл са и мотивите към т.1 от ПП-6-74/. Тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Недвусмислени са доколкото никой от владелците не претендира и не упражнява съсобственически права по чл. 30 -32 ЗС. Когато тези действия се упражняват в продължение на непрекъснат период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани, ако течението й не е спряно или прекъснато на някое от основанията по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като правото на собственост е придобито, а позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

С н.а. № ..... г. Г. А. Ц. е признат за собственик на дворно място от 446 кв.м., съставляващо парцел ..... от кв. .....по плана на [населено място]. Той и съпругата му К. са продали на Е. Г. С. 2/3 ид.ч. от това празно дворно място. По спогодба, оформена с делбен протокол от 27.08.1969 г. по гр.д.№ 250/1969 г. на ВРС, Е. Г. С. придобива цялото дворно място. В протокола е вписано, че в него съпругът й И. Т. С. притежава жилищна сграда. На основание наследство, делба и давностно владение Е. С. е призната са собственик на 300/600 ид.ч. от парцел ..... от кв. ....с площ 600 кв.м., в който попада изградената от съпруга й жилищна сграда. С н.а. № .....г. двамата съпрузи са дарили двете си дъщери с втория етаж от двуетажната къща, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място. Безспорно е установено, че в периода 1977-1978 г. И. С. е изградил трети етаж на къщата, който съгласно удостоверение № 597/27.06.2019 г. съставлява самостоятелен обект на собственост и е търпим строеж по действащия ПУП. Същият е заснет в КК с идентификатор №.....и е с площ 91,58кв.м. И. Т. С. е починал на 04.07.1982 г., а съпругата му Е. – на 24.09.2004 г. Ищцата Б. И. С. е тяхна дъщеря. Другата им дъщеря Е. И. С. е починала след баща си, но преди майка си – на 18.12.2000 г. Неин наследник е касатора /ответник/ Р. А. С.. Той е признат за собственик на третия /тавански/ етаж на основание давностно владение с н.а. № .... г., вписан в СВп. с № ....г. На 29.08.2019 г. с н.а., вписан № .... г., Р. А. С. е продал на сина си А. Р. С. същия самостоятелен обект в сграда – трети етаж.

От свидетелските показания се установява следното: къщата е строена от родителите на ищцата. Първоначално цялото семейство живеело на приземния етаж. Когато дъщерите им станали големи и след като дъщерята Е. се развела, двете сестри отишли да живеят на жилищния етаж, а родителите им останали да живеят в приземния етаж. След земетресението през 1977г. родителите направили ремонт на къщата, и със съгласието на съседите вдигнали малко надзида на покрива, изградили нов покрив и така подпокривното пространство било преустроено в жилище, като мансарден етаж. Тази показания се подкрепят и от писмените доказателства относно това кога е изграден процесния етаж. След смъртта на бащата през 1982 г. майката се качила да живее на етажа при дъщеря си Б., а дъщерята Е. оправила таванския етаж, направила тоалетна в него и се пренесли да живеят на последния етаж със сина си Р., който тогава бил ученик във втори-трети клас. От тогава и до момента в таванския етаж са живели първоначално ответника Р. С.. с майка си Е., а впоследствие и семейството на Р. - съпругата му и сина им А.. Всяко от жилищата си имало самостоятелно стълбище и самостоятелен вход към жилището. Откакто ищцата Б. останала да живее на етажа от къщата, а сестра й Е. със сина си Р. се установила да живее на таванския етаж, между двете сестри не е имало спорове и никоя от тях не е предявявала претенции за собственост към жилището на другата. Нямало спорове за собственост и между ищцата и племенника й Р. след смъртта на неговата майка и до момента. Свидетелят П. - приятел на Р. С. още от трети клас знае, че той е живял само в това жилище повече от тридесет години, чувал майка му да казва, че това жилище е нейно и не е чувал ищцата да е изявявала претенции към този етаж. Свидетелят Ж. установява същото, като допълва, че докато бил полицейски служител на кв. Л. около 19 години, всички били в много добри отношения, не са имали никакви конфликти или спорове, дори бил виждал ищцата Б. и съпругата на Р. да си пият заедно кафето на двора.

Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че изводите на нотариуса в издаденият нот. акт в производство по обстоятелствена проверка са верни и събраните доказателства установяват придобиване по давност на третия етаж от Р. А., който е прехвърлил придобитото право на собственост на сина си А. Р..

Въззивната инстанция е възприела същата фактическа обстановка, но е формирала други правни изводи от нея. Приела е, че при установената сънаследствена съсобственост е неприложим чл. 69 ЗС, което не съответства на разясненията, дадени в ТР № /2012 г. на ОСГК на ВКС. Правилно е посочено, че за да придобие идеалните части на сънаследниците си, наследник, установил фактическа власт следва да демонстрира с явни и недвусмислени действия, по начин и със средства, които недвусмислено да сочат на намерение за придобиване идеалните части на другите и отблъскване владението на другите, тези действия да са обявени и да са достигнали до знанието на останалите сънаследници, а ползването на една вещ, само по себе си не означавало отблъскване на другия сънаследник, който не полза в този момент вещта от страна на наследника, който ползва вещта.

Тази теоретично правилна постановка в доктрината и съдебната практика не е приложена правилно към установената безспорно фактическа обстановка. Некореспондиращ на събраните доказателства и кредетираните свидетелски показания е извода, че след като Р. С. е бил напълно наясно с кръга на наследници, които притежават права на собственост върху таванския етаж, по никакъв начин и с нито едно свое действие не бил обявил на ищцата явно и открито, че той счита този имот за своя еднолична собственост, не заявил ясно и недвусмислено, че той не признава нейните собственически наследствени права и не отблъснал нейното владение, като установи еднолично владение за себе си, тава да е достигнало до нея. Съдът е приел, че ищцата следвало и да „се е съгласила да не оспорва владението му и заявените права“. Тъй като веднага след като узнала за издадения нот. акт по обстоятелствена проверка, тя предявила иска, съдът е приел, че владението на касатора е прекъснато.

Предвид отговора на поставения въпрос във съдебната практика на ВКС, изводите на въззивната инстанция са неправилни. Тя не е съобразила, че между майката и двете сестри на практика е имало неформално разпределение на етажите, в резултат на което сестрата Ищцата останала да живее в долния жилищен етаж, а Е. оправила таванския етаж и се пренесли да живеят в него със сина си Р., който тогава бил ученик във втори-трети клас. След смъртта на майката - на 24.09.2004 г. това разпределение на двата етажа между двете сестри се запазило и никоя от тях не го е оспорила. До момента в таванския етаж са живели първоначално Е. със сина си - ответника Р. С., а впоследствие и семейството на Р. - съпругата му и сина им А.. Всяко от жилищата си имало самостоятелно стълбище и самостоятелен вход към жилището. Всяка от сестрите е стопанисвала етажа, в който живее. Откакто ищцата Б. си живеела на етажа от къщата, а сестра й Е. със сина си Р. се установила да живее на таванския етаж, между двете сестри не е имало спорове и никоя от тях не е предявила претенции за собственост или права на съсобственик към жилището на другата. Нямало спорове за собственост и между ищцата и племенника й Р. след смъртта на неговата майка и до момента.

Фактическото разделяне на етажите, при което всеки от съсобствениците е установи самостоятелна власт върху конкретен имот, установяването на майката на касатора, а след това и на неговото семейство в процесното жилище, където живеят от десетилетия със знанието и без възражение на ищцата и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисването на самостоятелните етажи от всяка от сестрите, без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3, чл. 31, ал.1 и ал.2 или чл. 32 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си, защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприети са от ищцата, не са смутени от нея и са непрекъснати. Не са двусмислени. Упражнявани са в продължение на непрекъснат период от повече от 10 години и доказват предпоставките на придобиване по давност, визирани в чл. 79 ЗС. Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на придобивната давност и придобиване на правото на собственост е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 187 от 05.11.2021 г. по гр.д.№ 517/2021 г. на Окръжен съд-Пазарджик в обжалваната част, с която е отменено решение № 260105 от 28.04.2021 г. по гр.д.№115/2020г. на РС- Велинград и вместо това е признато за установено по отношение на Р. А. С. и А. Р. С., че ищцата Б. И. С. е собственик на 1/2 ид.ч. от имот №.....с площ 91,58 кв.м., представляващ тавански етаж, намиращ се в жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор №...., по КК на [населено място], и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК за 1/2 ид.ч. от предмета му н.а. № ....г., вписан в СВп. с № .... г. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявен от Б. И. С. ЕГН-[ЕГН] да се признае за установено по отношение на Р. А. С. ЕГН-[ЕГН] и А. Р. С. ЕГН-[ЕГН], че ищцата Б. И. С. е собственик на 1/2 ид.ч. от имот №.....с площ 91,58 кв.м., представляващ тавански етаж, намиращ се в жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор №....., по КК на [населено място], с граници: ПИ ....., ПИ ....., ПИ ...., ПИ ....., ПИ ....и да се отмени на основание чл. 537, ал.2 ГПК за 1/2 ид.ч. от предмета му н.а. № ..... г., вписан в СВп. с № ..... г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.