Отказ за отмяна на решение за делба поради липса на нови обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60083

гр. София, 10.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Ванюша Стоилова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 226 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Г. Н. В., представлявана от АД „К. и партньори” чрез адвокат Н. Р. от САК, с която се иска отмяна на влязло в сила Решение № 5887 от 23.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 41953/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, потвърдено с Решение № 4437 от 22.07.2020 г. по в.гр.д.№ 229/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ІV „д” въззивен състав. Поддържа, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответниците по молбата В. Г. А. и В. Н. А., представлявани от адвокат Г. Ц. от САК, възразяват срещу основателността на молбата. Претендират разноски.

Ответниците по молбата В. Г. И. и Л. Г. Г. считат, че искането за отмяна е неоснователно.

Ответниците по молбата за отмяна Ц. Я. А., Н. Н. С., Т. Б. А., С. Т. М. и Н. Т. А. не са взели становище по молбата за отмяна.

По допустимостта на производството настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 37 от 18.02.2021 г.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Производството по гр.д.№ 41953/2013 г. по описа на СРС, 63 състав е образувано по искова молба за делба, предявена от В. Г. А. и В. Н. А. относно недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с твърдението, че с Решение № 1150 от 07.02.2005 г. на ОСЗГ - Панчарево (постановено по преписка № 1150 от 25.02.1992 г.) на наследниците на В. А. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 2,257 дка, съставляваща имот * по картата на землището, като със заповед от 2011 г. на изпълнителния директор на АГКК този имот е нанесен в КККР на поземлените имоти на [населено място] като два поземлени имота: ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** . Със съвместния отговор на исковата молба молителката, както и пет от ответниците по иска (Ц. Я. А., Н. Н. С., Т. Б. А., С. Т. М. и Н. Т. А.), с които заедно се явяват наследници от коляното на Н. В. А. (син на общия наследодател) са оспорили твърдението, че Решение № 1150 от 07.02.2005 г. на ОСЗГ – Панчарево е произвело конститутивно действие в частта му относно ПИ с ид.№ ***. Тези страни в процеса са поддържали, че ПИ с ид.№ *** е бил собственост на техния наследодател (Н. В. А.), а не на общия наследодател (В. А. А.). Имотът никога не е бил внасян в ТКЗС, а е бил част от урбанизирана територия, поради което се е изисквало провеждането на производство по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Липсата на такова има за последица невъзможност за индивидуализиране на претендирания за реституиране имот, респ. – нищожност на Решение № 1150 от 07.02.2005 г. на ОСЗГ – Панчарево.

Доводите за нищожност на възстановителното решение на ОСЗГ – Панчарево са коментирани от СРС, 63 състав, като е прието, че се явяват недопустими, доколкото (при отсъствието на заявление за възстановяване на имота като собствен само на Н. В. А.) Г. Н. В. и останалите наследници от коляното на Н. В. А. се явяват страни в административното производство, приключило с постановяването на Решение № 1150 от 07.02.2005 г. на ОСЗГ – Панчарево. Те се ползват от последиците на същото, а като страни в производството са разполагали с възможност да въздействат върху съдържанието му, включително по реда на обжалването. Прието е, че ПИ № .* е незастроен. Към 1991 г. се е намирал извън обхвата на регулационния план на [населено място]. В регулация е считано от 2000 г., като за него е предвиден УПИ ** от кв. 151. Изводът, че ПИ № .* е съсобствен между страните по делото в качеството им на наследници на В. А. А. не почива на констатация за проведено във връзка с реституцията производство по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. След осъществен въззивен и касационен контрол (Решение № 123 от 03.10.2018 г. по гр.д.№ 4301/2017 г. на ВКС, І г.о.), с постановеното при новото разглеждане на делото от въззивния съд Решение № 4437 от 22.07.2020 г. по в.гр.д.№ 229/2019 г. на СГС, ІV „д” състав (необжалвано, влязло в сила на 21.09.2020 г.) са възприети изложените от СРС, 63 състав съображения относно валидността на Решение № 1150 от 07.02.2005 г. на ОСЗГ – Панчарево.

Искането за отмяна, поддържано в настоящото производство, се основава на Решение № РПН20-ОИ94-7 /3/ от 25.09.2020 г., издадено от СО, район „Панчарево”, видно от което Кмета на район „Панчарево” е разгледал заявление за достъп до обществена информация с вх.№ РПН20-ОИ94-7 от 15.09.2020 г., подадено от Г. Н. В.. Искано е предоставяне на информация дали за УПИ ** от кв. 151 по ЧИЗРКП за [населено място], одобрено с решение № 16 от 11.12.2000 г. на СОС, техническата служба на район „Панчарево” е издавала удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Отговорът е, че в деловодната система и в архива на район „Панчарево” не се откриват искания за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, съответно няма данни за издаването на такива.

При така установените факти, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство (т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя) или ново писмено доказателство (т.е. документ относно факт, който е бил твърдян през висящността на делото, но е останал недоказан поради липсата именно на въпросния документ). По тази причина не съставляват основание за отмяна документи, които макар да не са били представени при разглеждане на делото, не се отнасят до релевантни за делото обстоятелства или не са от значение за изхода на делото, тъй като не биха довели до промяна на формираните решаващи изводи. Изисква се страната да не е знаела за съществуването на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество на спора.

Представеното с молбата за отмяна Решение № РПН20-ОИ94-7 /3/ от 25.09.2020 г., издадено от Кмета на район „Панчарево”, не отговаря на изискванията да съставлява ново писмено доказателство или да удостоверява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Погледнато формално, решението е издадено след приключване на устните състезания, проведени преди влизане в сила на решението, което според молителката е достатъчна причина да бъде третирано като новооткрито обстоятелство и/или ново писмено доказателство. Това решение обаче не свидетелства за нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела. Както бе посочено, още с отговора на исковата молба Г. Н. В. е поддържала твърдение, че не са издавани удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ и следователно решението по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ не внася нищо ново от гледна точка подлежащите на доказване факти. Освен че не касае новооткрито обстоятелство, решението не удостоверява съществуването на факт, различен от приетите за установени в производството пред инстанциите по същество. Както се посочи, изводът, че процесния имот е съсобствен между страните по делото не почива на констатация за проведено във връзка с реституцията производство по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. По тази причина решението няма значение за изхода на делото, тъй като не е годно да доведе до промяна на формираните решаващи изводи, а от там – на постановения правен резултат.

За пълнота следва да се отбележи още, че отмяна може да се допусне, ако непълнотата на доказателствата относно твърдения факт се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса. Това изисква по делото да е установено, че страната е положила нормалната дължимата грижа по водене на делото и въпреки това не е могла да представи релевантните за спора писмени доказателства. В случая молителката не установява причините, поради които не е изискала сведение по ЗДОИ, респ. не се е снабдила и представила още пред районния съд представеното в настоящото производство решение (дори не са налице твърдения в тази насока). Целта на производството за отмяна е да се избегне неправилно решаване на делото, когато то не е резултат от небрежност на страната. В случая (дори решението да бе от съществено значение за изхода на спора) не сме изправени пред ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е налице изискването страната да не е могла да се снабди своевременно с него по време на висящността на процеса.

Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на производството молителката следва да заплати на ответниците по молбата В. Г. А. и В. Н. А. направените от тях разноски за защита пред ВКС, възлизащи на сумата 600 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (л. 22).

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна, подадена от Г. Н. В. за отмяна на влязло в сила Решение № 5887 от 23.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 41953/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, потвърдено с Решение № 4437 от 22.07.2020 г. по в.гр.д.№ 229/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ІV „д” въззивен състав.

ОСЪЖДА Г. Н. В. ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. А. и В. Н. А. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: