Обезщетение при влошаване на професионално заболяване

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 168
гр. София, 12.03.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 2488 по описа за 2025г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. М., подадена чрез процесуален представител адв. Г. В. против част от решение № 70 от 06.02.2025г., постановено по в.гр.д. № 528/2024г. по описа на Окръжен съд – София.

С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1/13.05.2024г. постановено по гр.д. № 222/2018г. по описа на Районен съд – Пирдоп, поправено с решение № 1/16.05.2024г., с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявеният от С. Б. М. с ЕГН [ЕГН] срещу „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, ЕИК [ЕГН] иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „хроничен бронхит“ /по-тежко дишане, невъзможност да спи спокоен сън, болки, влошена възможност за придвижване, невъзможност да полага труд/, ведно със законната лихва върху сумата от 24.06.2016г. до окончателното плащане.

Въззивното решение е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство в частите, с които е отхвърлен иск за сумата от 23439 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода след 24.06.2016г., както е уважен иск и е присъдена сумата от 2160 лева, представляваща обезщетение за разходи за лекарства за периода от 24.06.2016г. до 01.06.2019г., необходими за лечение и поддържане и сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за разходи за усилена витаминозна храна за същия период, всяка ведно със законна лихва считано от 24.06.2016г. до окончателното плащане.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК поради очевидна неправилност, свързана с необходимостта изводите на съда да съответстват на правилата на формалната логика и опита.

Очевидната неправилност, като основание послужило допускане на касационното обжалване се характеризира с особено тежки пороци, свързани с формиране и обективиране волята на въззивния съд, водещи до неправилност на съдебния акт, а именно: когато е налице нарушение на императивна материалноправна норма, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, притовоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, както и нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.

Ищцата претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес на професионалното й заболяване в размер на 6000 лв., изразяващи се в по-тежко дишане, невъзможност да спи нормален сън, болки, влошена възможност за придвижване, невъзможност да упражнява труд в периода след 24.06.2016г.

Ответникът оспорил иска с твърдение, че не е налице ексцес на заболяването „хроничен бронхит“, обосноваващ претенцията за обезщетение на неимуществени вреди.

За да обоснове извод за неоснователност на този иск, въззивният съд е приел, че претенцията обхваща периода след 24.06.2016г.; че е установен ексцес; че с оглед хроничния и прогресиращ характер на професионалното заболяване ищцата търпи болки и страдания: лесна умора и задух при умерени до леки физически усилия, стягане в гърдите и постоянна продуктивна кашлица и в същото време, че неимуществени вреди извън вече обезщетените по предходните дела /последното от които за периода 16.05.2013г. – 01.05.2016г./ не са установени по делото, а доказаните неимуществени вреди приел, че вече са били обезщетени с решение от 17.04.2001г., постановено по гр.д. № 1041/2000г. по описа на СОС и няма основание за ново обезщетяване, тъй като по делото не е доказано утежняване на старите страдания.

По оплакванията в касационната жалба:

Налице е явна необоснованост на решението, установима от самите мотиви на въззивния съдебен акт за липса на основание за обезщетяване на приети за установени неимуществени вреди от доказан ексцес на професионалното заболяване за следващ период, поради това, че същите не са доказани и вече са обезщетени за предходен период.

Посочените изводи на Софийски окръжен съд са очевидно неправилни, съдържат вътрешни логически грешки, които правят крайния извод неправилен и противоречащ на действителното фактическо и правно положение. Съдът не е преценил правилно предмета на спора, събрания по делото доказателствен материал, нарушени са основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи, въз основа на установените по делото факти.

Решението следва да се касира, а спорът да се реши по същество. Не е необходимо повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Ексцесът се разглежда в практиката на ВКС като нов правопораждащ факт за отговорността на работодателя, ново състояние, различно от това, констатирано при самото увреждане и вредите от което са вече обезщетени, което не може да бъде дефинирано предварително с оглед спецификите на всеки конкретен случай – ново състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Ексцес е налице, когато е установена качествена промяна на полученото увреждане при трудовата злополука, съответно при професионалното заболяване, като влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното и доколкото влошаването на здравето е факт, от който пострадалият извлича за себе си благоприятни правни последици, той носи тежестта да го докаже. Ексцес от професионално заболяване по правило се установява само с решение на компетентните медицински органи. Причинната връзка между изпълняваната работа при съответните условия на труд и влошаването на здравето вследствие на тази работа следва да бъде установена, а влошаването следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. При оценка на подлежащите на обезщетяване вреди съдът трябва да съобрази само тези от влошаване на здравословното състояние, а не от цялостното увреждане на здравето, като изключи от репарацията тези, които предхождат констатацията на ексцеса. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените, без да се дублира с тях. Ново обезщетение за самото влошаване е възможно само ако при присъждането на първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното състояние не е било предвидено и съобразено от съда. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди от ексцес се определя по справедливост, като съдът преценява дали новото състояние е предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания на личността, болки и страдания върху целостта на организма и здравето на увредения или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото състояние. Чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните, неприятни емоции. Целта на обезщетението в случая е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице.

В практиката на ВКС е прието също, че един от начините за предявяване на частичен иск е, като се претендират вредите, настъпили през определен период от време с посочване на началото и края му /напр. от извършването на деликта до предявяването на иска, за времето на инвалидизацията от определена до определена дата и др./. Следващ начин е, като се претендира обезщетение за отделни увреждания с посочването им /напр. за поправка на определена вещ, за проведено лечение, за ползвана усилена храна, за пропуснато възнаграждение и др./. В този смисъл решение № 60172/22.06.2021г. по гр.д. № 3604/2020г. на ВКС, IV ГО; решение № 993 от 15.12.2009г. по гр.д. № 2687/2008г., I ГО; решение № 185 от 27.05.2010г. по гр.д. № 5264/2008г., III ГО; решение № 553 от 27.06.2013г. по гр.д. № 196/2012г., IV ГО и др.

Установено е по делото, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила при ответника на длъжността „машинист на транспортни ленти“ в периода 1984г. до 1995г. С протокол № 81/15.12.1995г. на Диагностична комисия при Окръжна болница „Д-р Рачо Ангелов“ – София, на ищцата е поставена диагноза „хроничен бронхит“ и заболяването е признато за професионално. Въз основа на същия работодателят е съставил Акт за трудова злополука № 29/15.05.1996г. ТЕЛК в свое експертно решение № 08-61/1999г. е инвалидизирал ищцата в трета група с дата на инвалидизиране 23.02.2004г., като от тогава е периодично преосвидетелствана, респ. удължаван срока на инвалидността.

С влязло в сила решение от 22.11.1996г. по гр.д. № 525/1996г. на СОС на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди понесени поради професионалното й заболяване, а с решение от 17.04.2001г. по гр.д. № 1041/2000г. на СОС – поради влошаване на състоянието на ищцата след постановяване на първото съдебно решение е прието, че поради ексцес ищцата търпи нов обем неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с професионалното заболяване. За обезщетяване на същите с оглед характера на заболяването, честите обостряния, свързани със задух, кашлица, лесна умора при елементарни физически натоварвания, ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 3000 лева като справедливо обезщетение на неимуществените вреди.

С експертно решение на ТЕЛК № 0857/16.05.2013г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 56 % намалена работоспособност, от която 50 % в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.05.2016г. В експертното решение е отбелязано, че същото е влязло в сила на 28.05.2013г.

С експертно решение на ТЕЛК № 0626/24.06.2016г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 66 % намалена работоспособност, от която 60 % в резултат на професионално заболяване ХОББ, със срок на инвалидността до 01.06.2019г. Това решение е било обжалвано от работодателя пред НЕЛК, която в идентично производство е върнала пет пъти процедурата на ТЕЛК за ново освидетелстване. Последното ЕР на ТЕЛК с което ищцата е преосвидетелствана е № 0405/08.12.2022г. на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, с отбелязване че е влязло в сила на 23.01.2023г. Според това решение професионалното заболяване ХОББ е обусловило 50% ТНР, със срок от 3 години до 01.12.2025г. В това ЕР на ТЕЛК е посочена вид експертиза „консултация“, както и че решението е съобразено с препоръките на НЕЛК касае само заболяването с професионален характер, признато с Протокол на ДЕК № 81/15.12.1995г., а по отношение на останалите заболявания следва освидетелстване от ТЕЛК при МБАЛ „ Св. Анна“ по местоживеене.

От заключение на проведена по делото СМЕ е установено, че с последното ЕР на ТЕЛК е прието професионално заболяване ХОББ с ХДН II ст. без данни за пневмокониоза, което потвърждава наличие на усложнение /ексцес/ на признатото професионално белодробно заболяване: от една страна добавяне на емфизем към хроничния бронхит, а от друга наличие на дихателна недостатъчност втора степен. Професионалното заболяване на ищцата е хронично, прогресиращо, с необратим ход и неблагоприятна прогноза на развитие. Вследствие на това ищцата търпи болки и страдания: лесна умора и задух при умерени до леки физически усилия, стягане в гърдите и постоянна продуктивна кашлица, което налага постоянно поддържащо лечение с описани медикаменти.

При тези факти следва правен извод, че след 24.06.2016г. е налице усложнение /ексцес/ на признатото професионално белодробно заболяване на ищцата, признато с експертно решение на ТЕЛК, в сила на 23.01.2023г.: от една страна е налице добавяне на емфизем към хроничния бронхит, а от друга наличие на дихателна недостатъчност втора степен. В пряка причинно-следствена връзка с това усложнение на професионалното заболяване ищцата понася нов обем неимуществени вреди лесна умора и задух при умерени до леки физически усилия, стягане в гърдите и постоянна продуктивна кашлица, което налага постоянно поддържащо лечение.

От показанията на свидетеля Д. Н. също е установено, че състоянието на ищцата се влошава през пролетта и есента, когато започват мъглите и не може да диша, поради което се налага да приема постоянно лекарства.

Искът е доказан по основание.

Установен е ексцес на здравословното състояние на ищцата, който е в причинна връзка с професионалното й заболяване. Вследствие на това влошаване на състоянието на професионалното заболяване, ищцата понася неимуществени вреди – лесна умора и задух при умерени до леки физически усилия, стягане в гърдите, тежко дишане и постоянна продуктивна кашлица, което налага постоянно поддържащо лечение. Така доказаните неимуществени вреди не са обезщетени с влязлото в сила решение от 17.04.2001г. по гр.д. № 1041/2000г. на СОС, защото с него е присъдено обезщетение за влошаване на състоянието на ищцата след постановяване на първото съдебно решение от 22.11.1996г. и е прието, че поради ексцес ищцата търпи нов обем неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с професионалното заболяване към този момент, без да е присъдено обезщетение за всички бъдещи вреди. Предмет на разглеждане по настоящото дело е иск за обезщетение на неимуществени вреди – страдания от ексцес на професионалното заболяване понесени след 24.06.2016г., които не се дублират с обезщетените вече вреди по гр.д. № 1041/2000г. на СОС. Всички други водени между страните дела са имали за предмет обезщетяване само на имуществени вреди, включително и тези за периода 16.05.2013г. – 01.05.2016г., за който въззивният съд неправилно е приел, че претендираните неимуществени вреди в настоящия спор са вече обезщетени по предходното дело.

При определяне на размера на обезщетението в съответствие с критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и при отчитане на всички правно значими факти, установени по делото, включително и степента на развитие и усложнение на заболяването към 23.01.2023г. – когато е установен ексцесът в действителния му обем с ЕР на ТЕЛК /ППВС № 2/21.12.1981г./, настоящият съдебен състав приема, че следва да се определи обезщетение в размер на 6 000 лева за ексцес на заболяването „хроничен бронхит“. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 23.01.2023г. – датата на признаване по надлежния ред на влошаването на професионалното заболяване.

В заключение предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да се уважи. По реда на чл. 293, ал. 2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателката има право на поискани разноски. Доказателства за действително извършени разноски пред въззивна и касационна инстанция по делото не са представени, поради което разноски в полза на страната не следва да се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съда следва да се присъди и дължимата по делото такса и разноски, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Същата следва да се възложи в тежест на ответника.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 70 от 06.02.2025г., постановено по в.гр.д. № 528/2024г. по описа на Окръжен съд – София в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 1/13.05.2024г. постановено по гр.д. № 222/2018г. по описа на Районен съд – Пирдоп, поправено с решение № 1/16.05.2024г., с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявеният от С. Б. М. с ЕГН [ЕГН] срещу „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, ЕИК [ЕГН] иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „хроничен бронхит“ /по-тежко дишане, невъзможност да спи спокоен сън, болки, влошена възможност за придвижване, невъзможност да полага труд/ и вместо него постанови:

ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, ЕИК [ЕГН] да заплати на С. Б. М. с ЕГН [ЕГН] сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „хроничен бронхит“ – добавяне на емфизем към хроничния бронхит и наличие на дихателна недостатъчност втора степен, изразяващи се в лесна умора и задух при умерени до леки физически усилия, стягане в гърдите и постоянна продуктивна кашлица, ведно със законната лихва върху сумата от момента на положителното установяване на същия – от 23.01.2023г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, ЕИК [ЕГН] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 150 лева, представляваща държавна такса за касационно обжалване.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.