Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Декември 2022

Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при падане в шахта

Върховен касационен съд · 05 Декември 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Пострадала жена предявява иск срещу Столична община за обезщетение, след като пада в необезопасена шахта и чупи дясната си ръка. Въззивният съд определя общ размер на обезщетението от 20 000 лв., но общината обжалва размера като завишен. Върховният касационен съд намира обезщетението за прекомерно спрямо установената практика за подобни травми и го намалява на общо 15 000 лв.

Какво приема съдът

Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД изисква цялостна оценка на конкретните обстоятелства (тежест на увреждането, възстановителен период, последици) и съобразяване с практиката по аналогични случаи, без размерът да надвишава достатъчното за реалната обезвреда.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неимуществени вредиобезщетение по справедливостнеобезопасена шахтасчупване на ръкаделиктна отговорност на община

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50070

гр. София, 05.12.2022 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3499 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Столична община, представлявана от кмета й Й. Ф., чрез старши юрисконсулт К. З., срещу въззивното решение № 403 от 19.04.2021 год. по в. гр. д. № 336/2021 год. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 5 000 лв. до 20 000 лв. е постановено друго, с което е осъдена Столична община да заплати на Е. А. Х., на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД още 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 7.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост на дясна ръка и разкъсно-контузни рани по гръбната повърхност на втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка при падане в необезопасено пречиствателно съоръжение - утаителна шахта, находяща се в гр. София, ул. „Поручик Г. Куюмджиев“, като първоинстанционното решение в останалата му осъдителна част за сумата 5 000 лв. не е обжалвано.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част е влязло в законна сила, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната община на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Предмет на спора в инстанционното разглеждане на делото е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като счита, че въззивният съд не е отчел правилно тежестта на увреждането, обема и естеството на претърпените болки и страдания, поради което определил несправедливо висок размер на присъденото обезщетение, в нарушение на чл. 52 ЗЗД и многобройната съдебна практика по приложението му. Макар и да се е позовал на цитираното решение на ВКС, въззивният съд не е отчел различията в уврежданията по двете дела, обосновали и различен период на лечение, което довело и до произнасяне без правилна оценка на фактите и доказателствата по спора, предмет на обжалваното въззивно решение. Искането на касатора е същото да се отмени поради допуснатите процесуални нарушения и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд или да се постанови друго по същество на спора.

В постъпилия в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от Е. А. Х., чрез процесуалния й представител адв. Ян. А. от САК, същата оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. В открито съдебно заседание се изтъква, че при определяне справедливия размер на обезщетението следва да бъде съобразен пожизненият характер на травмите, а именно – 30 % намаление на ротацията на китката и трайни белези. Поддържа се, че не са налице предпоставки за намаляване на присъденото обезщетение, както и се претендира адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на увреждането.

С ППВС № 4 от 23.12.1968 год. са дадени задължителни указания на съдилищата, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт, да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва да изтъкват, обосновавайки присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, като посочват и значението им за определения размер. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания, такива обективни обстоятелства са свързани с начина на извършване и характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за пострадалия, възрастта му, продължителността на възстановителния период, проведените оперативни интервенции, прогнозата след приключване на лечението с преценка на възможността за настъпване на цялостно излекуване, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, възможността на пострадалото лице да се обслужва само и необходимостта от ползване на чужда грижа, обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и др. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви /по вид или в количествено измерение/ при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В горепосочения смисъл е и застъпеното в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 1 от 26.03.2012 год. по т. д. № 299/ 2011 год., ІІ т. о., решение № 93/23.06.2011 год. по т. д. № 566/2010 год., II т. о., решение № 111/01.07.2011 год. по т. д. № 676/2010 год., II т. о., решение № 104/25.07.2014 год. по т. д. № 2998/2013 год., I т. о., решение № 223/27.12.2016 год. по гр. д. № 1839/2016 год., III г. о., решение № 100/12.04.2017 год. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 год., IV г. о. и др.

С определението от 04.04.2022 год. настоящият съдебен състав е констатирал, че определянето на обезщетението в обжалваното въззивно решение е осъществено в противоречие с практиката на ВКС. В мотивите си съдът се е позовал на съдебно решение по гр. д. № 4028/2016 г. по описа на IV г. о. на ВКС, за което приема, че разглежда подобен случай. При обосноваване на този извод е възприел, че определеното в него обезщетение за неимуществени вреди от 22 000 лв. е за сходни по характер увреждания, но по-тежки по степен, тъй като се е наложило провеждането на две оперативни интервенции. Така мотивиран и като е изтъкнал обстоятелството, че ищцата в случая няма да се възстанови напълно от увреждането е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 20 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира позоваването на сходство с увреждането в цитираната практика за необосновано. Решението по гр. д. № 4028/2016 г. по описа на IV г. о. на ВКС е постановено по спор за вреди, в който се касае за много по-тежки травматични увреждания и значително по-продължителен период на болки и страдания, а именно - счупвания на предмишниците на двете ръце на ищеца и петте оперативни интервенции, които той е претърпял при лечението си в продължение на шест месеца.

По настоящото дело нанесените вреди се изразяват в съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост на дясна ръка и разкъсно-контузни рани по гръбната повърхност на втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка. В подобни случаи на счупване на лъчевата кост, съчетано с различни по-леки увреждания /охлузвания, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания/ и след съобразяване на конкретните особености на разглеждания случая с оглед причинените неудобства и периода на възстановяване, състави на ВКС определят дължимото обезщетение в рамките на 7 500 лв. – 10 000 лв. – размер, два пъти по-нисък от присъдения по настоящото дело. Така: решение № 75/17.06.2022 год. по гр. д. № 4987/2021 год., I г. о., решение № 177/05.11.2020 год. по гр. д. № 1350/2020 год., III г. о. и решение № 177/25.10.2016 год. по гр. д. № 1263/2016 год., III г. о. За сравнение, в решение № 199/01.02.2019 год. по гр. д. № 4108/2017 год., III г. о., състав на ВКС е определил размера на справедливото обезщетение в размер на 17 000 лв. за вредите вследствие на счупване на дясна бедрена кост, съобразявайки претърпените изключително силни болки по време на падането и лечението в болницата, последвалите затруднения в ежедневието, възстановителния период от 12 месеца и възникналата необходимост от оперативно лечение с метална остеосинтеза, довела до скъсяване на крайника с 2 см. завинаги, което следва да се коригира с анатомична обувка.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че присъденият от въззивния съд размер на обезщетението е завишен и не съответства на приетото в съдебната практика разбиране, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид. Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице, настъпилото увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок, повече от 30 дни. При ищцата е проведено консервативно лечение, изразяващо се в закрито наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация на дясна предмишница за 30 дни. Раните на пръстите са зараснали за около 2 седмици. Обичайният период за възстановяване при такъв вид счупване е около 5-6 месеца, но в случая се констатира трайно ограничение в обема на движение в дясна гривнена става с дефицит при ротация на китката и движение нагоре и надолу от 30 %, както и белези от рани с напречен ход и дължина около 1 см. по гръбната страна на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти. През периода на гипсовата имобилизация ищцата е имала затруднения в хигиенно битовото си самообслужване и се е нуждаела от чужда помощ. При тези обстоятелства и като съобразява възрастта на увредената към настъпване на инцидента – 62 год., произтичащите от него физически и психологически последици за пострадалата и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, настоящият съдебен състав определя за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата 15 000 лв.

Изложените съображения налагат отмяна на въззивното решение в частта му, с която претенцията на ищцата е уважена с допълнително присъдената сума над 10 000 лв. до 15 000 лв., като вместо това искът за тази разлика бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част въззивното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата за защита пред касационната инстанция следва да бъде уважено. Съразмерно с отхвърлената част от иска при обжалването с касационната жалба настоящият състав приема, че се дължи сумата 503.85 лв.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА частично решение № 403 от 19.04.2021 год. по в. гр. д. № 336/2021 год. на Софийския апелативен съд, с което е увеличен размерът на дължимото се обезщетение по чл. 49 ЗЗД за разликата от 10 000 лв. до допълнително присъдените 15 000 лв. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Е. А. Х. с ЕГН [ЕГН] срещу Столична община за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчева кост на дясна ръка и разкъсно-контузни рани по гръбната повърхност на втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка при падане в необезопасено пречиствателно съоръжение–утаителна шахта, находяща се в гр. София, ул. „Поручик Георги Куюмджиев“, между бл. 7 и бл. 15, на 07.11.2018 год., за разликата от 10 000 лв. до 15 000 лв. , претендирани допълнително извън присъдените от първоинстанционния съд.

ПОТВЪРЖДАВА горното въззивно решение в останалата осъдителна част.

ОСЪЖДА Столична община, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на адв. Я. А. от САК с личен № 1000496410 сумата 503.85 лв. /петстотин и три лева и 85 ст./, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска защита пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.