Срокът за конкретизиране на частна тъжба при отстраняване на нередовности

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 452

гр. София, 27.10.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове: Петя Шишкова

Надежда Трифонова

при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Росица Славова, като разгледа докладваното от съдията Шишкова КНД № 754/25 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от частния тъжител Г. П. Г. срещу решение № 194 от 04.06.2025г., постановено по ВНЧХД № 493/25г. на Окръжен съд - Пловдив. С атакуваното решение е отменена изцяло присъда № 212 от 12.12.2024г. по НЧХД № 6870/23г. на Пловдивския районен съд и наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

Касаторът твърди, че първоначално подадената тъжба е отговаряла на изискванията на чл.81 от НПК, че допълнителното уточнение не внася изменение в обвинението, че тъжителят е спазил указания му от съдията срок. Иска отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане на въззивната жалба по същество.

В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от защитника на подсъдимия. В него се изтъква, че касационната жалба не отговаря на законовите изисквания, тъй като не съдържа конкретизация на касационните основания, нито са наведени доводи в нейна подкрепа. Споделя мнението, че обвинението за удар с десен юмрук в лявата част на брадата е въведено за пръв път след изтичане на шестмесечния срок. Моли решението на окръжния съд да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата и наведените в нея оплаквания. Счита, че частният тъжител стриктно е изпълнил процесуалните си задължения във връзка със съдържанието на тъжбата, поради което при първото й разглеждане, нито районният, нито окръжният съд са констатирали недостатъци.

Подсъдимият К. желае да бъдат съобразени изложените във възражението аргументи.

Представителят на прокуратурата намира жалбата за основателна, а прекратяването на наказателното производство за незаконосъобразно.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е допустима. Депозирана е в окръжния съд в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението и изхожда от легитимирано лице. Атакува се решение на окръжния съд, постановено за първи път във въззивното производство, с което се прекратява наказателното производство. Възраженията на защитника относно липсата на изискуемите реквизити са неоснователни. Въпреки декларативното позоваване на всички касационни основания, от оплакванията за неправилно приложение на чл.81 и чл.334, т.4 от НПК и подробно развитите доводи в тяхна подкрепа, е видно че се поддържа наличие на съществени процесуални нарушения.
Пловдивският окръжен съд е очертал точно развитието на производството във времето. В резюме, хронологията е следната:
На 09.11.2021г. Г. П. Г. е депозирал в полицията заявление за осъществено предишния ден нападение спрямо него. Образувано е досъдебно производство за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК. На 25.11.2022г. е изготвено постановление, с което прокуратурата спира производството, тъй като приема, че деянието съставлява престъпление по чл.130, ал.1 от НК, и дава указания на пострадалия за възможността в шестмесечен срок от получаване на съобщението да повдигне обвинение срещу К. с тъжба до Районния съд.
На 13.02.2023г. Г. е завел тъжба в Пловдивския районен съд за извършено от К. В. К. престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Посочил е времето и мястото на осъществяване на деянието, описал е удари по лицето и тялото, блъскане и падане на земята, както и получените в резултат увреждания. Приложил е медицинска документация.
С разпореждане на съдията-докладчик делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и по него е постановена присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение, а на тъжителя е присъдено обезщетение за претърпени от деликта вреди.
Страните са обжалвали пред Пловдивския окръжен съд, който е постановил Решение № 456 от 15.12.2023г., с което присъдата била отменена поради липса на мотиви, и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В Пловдивския районен съд било образувано НЧХД №6870/23г. Съдията-докладчик насрочил делото, но в първото открито съдебно заседание на 16.01.2024г. обявил, че ход не следва да се дава, че тъжбата само формално отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, и указал на тъжителя в 7-дневен срок да я конкретизира. Исканата писмена конкретизация постъпила на 22.01.2024г. Делото било разгледано и приключило с присъда, с която К. бил признат за виновен и на основание чл.78а от НК освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съдът се произнесъл и по предявения граждански иск.
По жалба на подсъдимия така постановената присъда била проверена от въззивния съд, който констатирал, че при конкретизацията на тъжбата за първи път фигурирало описание на нанесен от страна на подсъдимия спрямо тъжителя удар с юмрук в брадата. Тъй като за това увреждане К. бил признат за виновен, окръжният съд преценил, че следва да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство. Приел, че обвинението е повдигнато от тъжителя след изтичане на шестмесечния срок – едва след като изпълнил указанията за конкретизация на тъжбата.
При горното, настоящият състав на ВКС намери, че прекратяването на делото е незаконосъобразно.
Жалбоподателят е изтъкнал аргументи в няколко насоки, които следва да бъдат обсъдени по отделно.
Относно правното значение на факта, че първият съдия-докладчик не е констатирал нередовност на тъжбата и е приел да я разгледа, без да изисква допълването и уточняването й, следва да се отбележи, че неговата преценка по никакъв начин не ангажира съдията, на когото делото е разпределено след връщането му за ново разглеждане. По силата на служебното начало, съдът е длъжен да провери дали обвинителният документ е достатъчно ясен и конкретен, дали позволява на подсъдимия да разбере точно в какво се състои обвинението, за да организира адекватно защитата си. Това процесуално задължение е неотменимо, независимо за кой по ред път делото се разглежда от районния съд. От друга страна, поради неизчерпаемото разнообразие на казусите законът си служи с общото понятие „обстоятелствата на престъплението“, и предоставя на субективното вътрешно убеждение на съдията преценката за тяхната достатъчност и изчерпателност. В обобщение, когато е изискал конкретизация на тъжбата едва при второто първоинстанционно разглеждане на делото, районният съд не е допуснал процесуално нарушение.
Констатиратата нередовност, съобразно указанията на съда, е отстранена в предоставения на тъжителя срок. Фактът, че към този момент шестмесечният срок отдавна е изтекъл, е интерпретиран незаконосъобразно от въззивния съд. Принципно положение е, че отстраняването на порока в нередовен процесуален документ има обратно действие и след корегирането му, недостатъкът се счита за изобщо недопуснат. Различното разбиране, застъпено във въззивното решение, би обезсмислило указанията за отстраняване на нередовност винаги, когато преклузивният срок е изтекъл. Според това тълкуване те биха имали смисъл, единствено в редките случаи, когато тъжбата е подадена достатъчно рано преди изтичане на срока по чл.81, ал.3 от НПК, за да е възможно делото да бъде образувано и разпределено, съдията-докладчик да провери допустимостта и редовността на тъжбата, в случай на недостатък да изпрати съобщение за отстраняването му на частния тъжител, а последният все още да разполага със седем дни, за да изготви и депозира допълнение към тъжбата. В останалите случаи, би било без значение дали тъжителят ще изпълни добросъвестно и в указания му срок указанията за отстраняване на нередовностите или не - производството ще бъде прекратено.
Въпросът дали с направената „конкретизация“ на тъжбата е повдигнато ново обвинение или с нея само са детайлизирани вече описаните обстоятелства, няма отношение към преценката за законосъобразност на прекратяването на производството. След като съдът е приел, че тъжбата отговаря на законовите изисквания /независимо дали преди или след допълнението/, той дължи произнасяне по нея. При разглеждане на въззивната жалба по същество, преди всичко следва да бъдат очертани рамките на предмета на доказване по делото. Всички обстоятелства, свързани с обвинения, въведени за пръв път след изтичане на преклузивния срок ще останат извън тези рамки, без фигурирането им сред материалите по делото да обуславя прекратяване на производството.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Отменя решение № 194 от 04.06.2025г. по ВНЧХД № 493/25г. на Окръжен съд – Пловдив. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.